Р
Е Ш
Е Н И Е № 383
гр.Пловдив, 19.03.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
като изслуша
докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N347/2018 г.,
констатира следното:
Производство по чл.463 от ГПК.
Производството е образувано
по частна жалба с вх.№6702/ 15.12.2017г.
от В.А.Я. с ЕГН-**********,***, чрез
процесуалния му представител адв. Е.И., със съдебен адрес:*** против
Постановление за разпределение от 8.12.2017г. по изп.д.№225/2015г. по описа на ЧСИ А. А., с рег. №826 на КЧСИ с район на действие ПОС. Жалбоподателят оспорва извършеното
разпределение като незаконосъобразно, като в тази връзка навежда няколко
довода, а именно: че посочената в
Постановлението за разпределение сума от
5258,19 ЛВ., от които 488.50лв – неизплатени разноски по изпълнителното дело +
4769,69 лв. по т.26 от ТТРЗЧСИ - няма
посочване по редове съгл.чл.136 от ЗЗД, т.е в диспозитива на разпределение не е
посочена поредността съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД; посочената сума от 488,50
лв.- не става ясно на какво основание са дължими; държавата чрез ТД на НАП не е
конституирана като присъединен взискател
към датата на извършената публична продан; разпределените 30 лв. такса
на ЧСИ по чл.13 от ТТРЗЧСИ е следвало да
се внесат от взискателя към момента на изготвяне на постановлението за
възлагане – чл.79, ал.2 ГПК счита, че се отнася единствено при хипотезата на
субсидирани такси по чл.81 ЗЧСИ, които се изплащат от бюджета на съответния
окръжен съд; не са посочени конкретните суми, върху които са изчислени кастите
по т.26 в размер на 4769,69 лв. Иска се отмяна на обжалваното разпределение на ЧСИ А. А.
Ответникът по жалбата –
взискателят Банка ДСК ЕАД, ЕИК ****-гр.**** - взема становище, че жалбата е
неоснователна. Присъединения взискател Уникредит Булбанк – не взема становище.ТД на НАП-**** –
не взема становище.
Постъпили са писмени
обяснения от ЧСИ А. А. по реда на чл.436
ал.3 ГПК, като е изразено становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени
събраните по делото доказателства,
намира жалбата за процесуално допустима, т.к. е подадена в 3-дневния срок за
обжалване на разпределенията и от лице имащо правен интерес да обжалва, а разгледана по същество е НЕоснователна.
Съдът е сезиран с жалба
против действия на ЧСИ А. по
изп.д.№225/2015г,
касаещи изготвяне на
Постановление за извършване на разпределение на постъпили суми
по приключила публична продан на недвижим имот от 8.12.2017г.
Изпълнително дело №225/2017г. по описа на ЧСИ А. с район на
действие ПОС е образувано по молба на
взискателя Банка ДСК ЕАД против
длъжника В.А.Я. и ипотекарния
длъжник В.И.Я. на основание изпълнителен лист в
полза на взискателя за парични суми произтичащи от Договор за кредит, обезпечени с учредяване на договорна ипотека в полза на
Банка ДСК. По отношение на предмета на договорната ипотека е проведена и
приключила публична продан, като за купувач на имота е обявен взискателя Банка ДСК, с
постигната тръжна цена на двата имота общо в размер на 111 200лв. Постъпилите от
проданта на недвижимите имоти суми са предмет на Постановление от 8.12.2017г.
за извършване на разпределението им.
С обжалваното разпределение ЧСИ е разпределил постъпилата сума по следния
начин:
За вземането за разноски по изпълнение -1. Сумата 5258,19 лв., от които 4769,69 лв.- такса ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ и
сумата 488,50 лв.- неплатени разноски, в .ч.:
150 лв.- разноски платени за вещо лице на продадените имоти, неплатени от
взискателя;
120 лв.- уведомления за ПП и разпределение по т.4 от ТТЗЧСИ /10 бр.х 12лв/;
96 лв.- по т.5 от ТТРЗЧСИ /ПДИ и
уведомления за ТТ -4 бр./ ;
36 лв.- по т.13 от ТТРЗЧСИ- за изготвяне на разпределение;
36 лв.- по т.10 от ТТРЗЧСИ- 2 бр. ;
32 лв.- по т.31 от ТТРЗЧСИ- -2 бр.ДТ заличаване възбрана и ДТ 3 бр. справки
АГКК;
18 лв.- по т.3 от ТТРЗЧСИ- за 3 бр. справки;
2. сумата 408,36 лв.- данъци
съгласно удостоверение от община –****;
3.сумата 105533,42 лв.-
прихващане от вземането на взискателя банка ДСК ЕАД, обезпечено с договорна
ипотека.
По доводите и оплакванията на
страните съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 460 ГПК
съдебният изпълнител е длъжен да извърши разпределение на събраните в
изпълнителното производство суми в случаите, при които е налице повече от един
взискател и получените по делото суми са недостатъчни да удовлетворят всички
вземания. Първо се отделят сумите за удовлетворяване на вземанията с право на
предпочтително удовлетворение, определени по реда на чл. 136 ЗЗД, а остатъкът
се разпределя по съразмерност. В тази
връзка съдът намира за неоснователно оплакването за липсата на каквато и да е
яснота в изготвеното постановление за разпределение, досежно дължимите
такси и разноски в полза на ЧСИ А., възлизащи на сумата от 488.50лв –
неизплатени разноски по изпълнителното дело, тъй като в обжалвания акт е
посочено основанието, на което е дължима всяка от описаните суми – а именно –
на основание т.4, т.5,т.10,т.11,т.13 и т.31 от ТТРЗЧСИ. Независимо, че не е
посочена поредността на привилегията за
разноски по съдебното изпълнение, това не го прави незаконосъобразно, тъй като
същите са правилно включени в разпределението като привилегия от първи ред,
съгласно чл.136,т.1 от ЗЗД.
Оплакването, че държавата
чрез ТД на НАП не е конституираната като присъединен взискател е неоснователно,
тъй като на ТД НАП се счита винаги за присъединен взискател и са му изпращани
уведомления в това му качество – видно от л.313,л.341 от ИД, а на л.339 от ИД е
видно, че е прието постъпилото от от ТД на НАП удостоверение за наличие или
липса на задължения. От удостоверението е видно, че Я. дължи сумата 936,02 лв.,
но не е посочено, че дължимата сума е за неплатени данъчни задължения, поради
което и правилно ЧСИ не е разпределил тази сума като привилегия по чл.136,т.2 ЗЗД. Като привилегия от втори ред по чл.136,т.2 ЗЗД,обаче, ЧСИ правилно е
разпределил дължимите данъци и такси за процесния имот в размер на 408,36 лв,
съгласно представеното удостоверение от Община-****.
Оплакването, че
разпределените 30 лв. такса на ЧСИ по чл.13 от ТТРЗЧСИ е следвало да се внесат от взискателя към
момента на изготвяне на постановлението за възлагане, тъй като според
жалбоподателя чл.79, ал.2 ГПК се отнася единствено при хипотезата на
субсидирани такси по чл.81 ЗЧСИ, които се изплащат от бюджета на съответния
окръжен съд не се споделят от ПОС - възражението е неоснователно, тъй като не
намира опора в закона. Оплакването, че не са посочени конкретните суми, върху
които са изчислени таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4769,69 лв. също е
неоснователно, тъй като в цитираната разпоредба /б.“Е“/ е посочен начинът, по
който се начислява таксата за ЧСИ – върху събраната сума, както следва – над
100000 лв. – 5225 лв.+ 2% за горницата
над 100000 лв. - ЧСИ е начислил върху събраната сума от 111200 лв. по-малка
такса – сумата 3974,74 лв.+ 794,95 лв.-20% ДДС. Остатъкът от събраната сума от
ПП в размер на 105533,42 лв. ЧСИ е заделил за ипотекарния кредитор и
същевременно е направил прихващане със сумата, която същият следва да заплати
като спечелил търга.
Ето защо ПОС намира, че изготвеното
разпределение не противоречи на задължителните указания в Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е казано, че в
първия ред на специалните привилегии се включват изцяло само необходимите
разноски на първоначалния взискател по осъществяването на конкретния
изпълнителен способ; във привилегиите от 2 ред – дължимите данъци, а от 3 ред –
вземанията, обезпечени с ипотека. В разпределението са включени суми само от
тези редове в същата последователност -
не се установи да са включени разноските за други реализирани по искане
на взискателя изпълнителни способи или за изпълнителни способи, които не са
приложени, нито има оплаквания в тази насока.
От извършеното разпределение може да се
направи извод какви такси и разноски съдебният изпълнител е приел за
привилегировани.
При така установеното от фактическа страна, ПОС намира
оплакванията в жалбата са неоснователни, поради което обжалваното действие е
правилно и законосъобразно.
Ето защо съдът намира, че подадената против
разпределението жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съгл. чл.463/2/ настоящето
решение подлежи на обжалване пред ПАС по
реда на чл.274 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
с вх.№6702/15.12.2017г. от В.А.Я. с ЕГН-**********,***,
чрез процесуалния му представител адв. Е.И., със съдебен адрес:*** против
Постановление за разпределение от 8.12.2017г. по изп.д.№225/2015г. по описа на ЧСИ А. А., с рег. №826 на КЧСИ с район на действие ПОС.
Решението подлежи на
обжалване в 1-седмичен срок от съобщението пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: