Р Е
Ш Е Н
И Е №
260429
27.10.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от Съдията
гражданско дело №2223 по описа за 2020г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев,
чрез юриск.П. Г. Б., против В.Р.Д. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
На
17.10.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца било подписано
приложение към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г.,
по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №PLUS-12597315/06.01.2016г., било
прехвърлено в полза на последния изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително всички лихви. Договорът за кредит съдържал изрична
клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с
уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Съгласно договора за
цесия от 27.07.2017г. ищцовото дружество в качеството си на цесионер се
задължило от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците.
Ищцовото дружество имало изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ в качеството му на универсален правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99
ал.3 от ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона на ответника било изпратено
по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с известие за доставяне чрез „Български пощи“ ЕАД,
но пратката останала непотърсена. На 05.03.2020г. повторно било изпратено
уведомление за извършената цесия, като писмото съдържало и информация относно
настъпилата автоматична предсрочна изискуемост, но това писмо също останало
непотърсено. Към исковата молба се представяло копие от уведомлението за
извършената цесия и настъпилата предсрочна изискуемост, което следвало да се
връчи на ответника заедно с исковата молба и останалите приложения към нея.
Процесното вземане произтичало от подписания на 06.01.2016г. договор за
потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и
ответника като кредитополучател. Размерът на предоставения кредит бил равен на
сумата, посочена в „Общ размер на кредита“, а именно 10000лв. Страните
постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която
застрахователната премия да бъде платена директно на застрахователния агент.
Застрахователната премия била в размер на 2400лв. и била разделена на равен
брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в „Брой погасителни вноски“,
била част от всяка месечна погасителна вноска и съгласно погасителния план на
договора за заем била включена в размера на договорната лихва. Съгласно
условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна
застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска
застрахователното покритие се прекратявало автоматично, предвид което за
периода от 20.04.2018г. по задължението не били начислявани месечни
застрахователни премии, съответно не се претендирали и със заявлението. На основание
сключения между страните договор кредитополучателят се задължил да върне сумата
по кредита в срок до 05.02.2021г., на 60бр. равни месечни погасителни вноски,
всяка от които 413,02лв., при първа погасителна вноска 05.03.2016г., съгласно
погасителен план посочен в договора за кредит, в който бил посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска. Съгласно чл.5 от условията към договора за
кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране
на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпване на предсрочна изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба на длъжника
било изпратено уведомително писмо, с което бил уведомен за обявената предсрочна
изискуемост, считано от 05.03.2020г. Съгласно условията на договора, при забава
в плащането на една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената
главница по договора за кредит. На длъжника била начислена лихва за забава за
периода от 21.04.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ
размер на 2065,33лв. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с
което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№971/2020г. по описа на
РС-Хасково суми, а именно 8106,09лв. – главница по договора за периода от
20.04.2018г. до 05.02.2021г., по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 05.03.2020г. – датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост; 4816,51лв. – договорна лихва за периода от 20.04.2018г.
до 05.03.2020г.; 2065,33лв. – лихва за забава за периода от 21.04.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване
на дълга. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове, приемайки, че
длъжникът не е бил уведомен своевременно за настъпилата предсрочна изискуемост,
се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумите от 8106,09лв. – главница по договора за периода от 20.04.2018г.
до 05.02.2021г.; 5425,46лв. – договорна лихва за периода от 20.04.2018г. до
предявяване на иска; 2238,54лв. – лихва за забава за периода от 06.12.2017г. до
предявяване на иска; законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното погасяване на дълга.
Назначеният
на ответника особен представител адв.В.З. депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът няма основание
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не са налице и
двете необходими за това предпоставки. Твърди, че цесията не е породила
действие спрямо ответника, тъй като не му била съобщена от предишния кредитор.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано
ч.гр.д.№971/2020г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от 8106,09лв. – главница;
4816,51лв. – договорна лихва за периода от 20.04.2018г. до 05.03.2020г.;
2065,33лв. – лихва за забава за периода от 21.04.2018г. до 01.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от 01.06.2020г. до окончателното изплащане. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№971/2020г. по описа на съда. На 06.01.2016г. между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор
за потребителски паричен кредит по силата на който е предоставен кредит за
потребителски цели в размер на 10000лв. Страните по договора за кредит са
уговорили размера на застрахователната премия, размера и броя на погасителните
вноски, общата стойност на плащанията, годишния процент на разходите, лихвения
процент и съответния погасителен план, сочещ падежните дати на месечните
погасителни вноски, техния размер, както и оставащата главница. По силата на
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърля на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си към длъжници, сред които и
процесното, видно от приложението от 17.10.2018г. Към договора за цесия са
подписани допълнителни споразумения на 21.08.2017г. и на 11.06.2018г. С
исковата молба се представят писмени потвърждения за извършената цесия, подписани
от продавача на вземанията „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД с дати 27.07.2017г. и 17.10.2018г.
Приложени са също така пълномощни, с които „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД упълномощава
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведомява длъжниците, съгласно
разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършените прехвърляния на задълженията
им. До ответника са изпратени две уведомителни писма от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с дати 22.10.2018г. и 04.03.2020г., за които няма
данни да са достигнали до адресата.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът
назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че чистата
стойност на кредита възлиза на 9650лв., формирана след приспадане от размера на
кредита /10000лв./ на уговорената в договора „такса ангажимент“ в размер на
350лв. Експертизата сочи, че със сумата
е извършено пълно погасяване на задължение по съществуващ договор в размер на
7226,70лв., а остатъкът от 2423,30лв. е преведен по сметка на ответника в
„Банка ДСК“ АД на 06.01.2016г. При извършените проверки вещото лице констатира,
че дължимите неплатени суми от ответника по договора за потребителски кредит от
06.01.2016г. са 8106,09лв. – главница за периода от 05.05.2018г. до
05.02.2021г. В тази сума се включвала главница по кредита в размер на
7866,09лв. /погасителни вноски от 27-ма до 60-та включително/ и платена застрахователна
премия в размер на 240лв. по погасителни вноски от 27-ма до 32 включително. 5203,72лв.
– главница за периода от 05.05.2018г. до 05.05.2020г. В тази сума се включвала
главница по кредита в размер на 4963,72лв. /погасителни вноски от 27-ма до
51-ва включително/ и платена застрахователна премия в размер на 240лв. по
погасителни вноски от 27 до 32 включително. 4161,88лв. – възнаградителна лихва
за периода от 05.05.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
05.03.2020г. Вещото лице сочи, че с последното плащане на 18.04.2018г. са
платени всички задължения по погасителни вноски от първата с падеж 05.03.2016г.
до 26-та включително с падеж 05.04.2018г. 4659лв. – възнаградителна лихва за
периода от 05.05.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
05.09.2020г. 2420,57лв. – обезщетение за забава, начислено върху главницата и
договорната лихва за периода от 21.04.2018г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда /01.06.2020г./.
2858,54лв. – обезщетение за забава, начислено върху главницата и договорната
лихва за периода от 21.04.2018г. до предявяване на настоящия иск в съда
/01.10.2020г./.
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.415 от ГПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към
ответника за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения
установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от
надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по
силата на договор за цесия, с който му е прехвърлено вземане на кредитодателя
срещу ответника по сключен между тях договор за паричен заем.
Разгледан
по същество искът се явява основателен. По категоричен начин по делото се
установиха облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си
права. Видно от
представения договор, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника на 06.01.2016г., последният е получил в заем определена сума, като е
договорен размер на погасителните вноски и периодите за заплащане на същите,
лихвите и другите задължения поети от кредитополучателя. В настоящото
производство се твърди, че сумата не е изплатена по така сключения договор за
паричен заем, като вземането е прехвърлено на ищеца по силата на договор за
цесия. Несъмнено между кредитодателя и ищеца е сключен договор за цесия, по
силата на който са прехвърлени и вземанията на първия от ответника. Не се спори
между страните, че уведомлението за цесия, изпратено на адреса на ответника не
е достигнало до адресата и е останало невръчено. Съгласно трайната съдебна
практика не съществуват пречки уведомлението за извършената цесия да се връчи
на длъжника и заедно с преписите от исковата молба, подадена срещу него в съда.
В настоящия случай липсва връчване на препис от исковата молба на длъжника –
ответник в настоящото исково производство, тъй като същият е призован чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Ответникът се представлява в настоящото
производство от назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, на
когото са връчени преписи от исковата молба и приложенията към същата. От
данните по делото се установява, че ответникът в качеството на длъжник по
заповедното производство заедно със заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е уведомен за извършената цесия на задълженията му
от кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ищцовото дружество
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4
от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена
от предишния кредитор. Такова уведомяване по отношение на ответника в случая не
се установява към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК. С процесния
договор за цесия, цесионерът се е задължил от името на цедента и за своя сметка
да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията, като формата и
съдържанието на уведомлението до длъжник се съгласува между страните и се прави
въз основа на предоставено му пълномощно. В случая се установи, че уведомления
до ответника за цесията не е изпращал продавачът по този договор, а ищцовото
дружество, като купувач, за което той е бил надлежно упълномощен. Както приема
ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор (в този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). Но за да
има действие цесията спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е
достигнало до знанието му. Както се посочи, такова обстоятелство не е налице
към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, но към датата на
предявяване на настоящия иск длъжникът вече е уведомен за наличието на
извършено цедиране на вземането на кредитодателя на ищеца. Действително изпратените
до ответника две уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземания от
ищеца с дати 22.10.2018г.
и 04.03.2020г. не са достигнали до знанието му, с отбелязвания, че не е
бил намерен на адреса или са останали непотърсени. Но поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, същата следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане (решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС,
ІІ т. о., решение № 3/ 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.);
като получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3 от ГПК. В случая длъжникът
не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е
извършено надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова пък наличието на договор за
цесия ме у съобщено надлежно с връчване на заповедта за изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№971/2020г. по описа на РС-Хасково. Ето защо, при тези данни по делото
следва изводът, че извършената цесия е произвела спрямо ответника своето
действие, по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В тази връзка съдът намира
възраженията на назначения на ответника особен представител за необосновани,
респ.неоснователни.
Неоснователно се явява и другото възражение, направено от назначения на
ответника особен представител в отговора на исковата молба, а именно за липсата
на уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Действително към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда не
е било налице надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като освен фактическото преустановяване на
плащанията по кредита, довело до изискуемост на кредита в цялост, липсва
надлежно уведомяване на длъжника от страна на кредитодателя. Изпращаните до В.Д.
уведомления за извършената цесия и за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем не са достигнали своя адресат. Факта на настъпилата предсрочна
изискуемост и нейното обявяване от кредитодателя са надлежно съобщени на
длъжника с връчването на издадената заповед за изпълнение по заповедното
производство. Ето защо, съдът намира и тези възраженията на назначения на
ответника особен представител в настоящото производство за необосновани, респ.
неоснователни.
Изцяло в тежест на ответника е да установи изплащане на поетите от него
задължения по процесния договор за кредит било на цедента било на цесионера по
представения по делото договор за цесия. В настоящото производство нито се
представиха доказателства в тази насока, нито има конкретни твърдения за
извършени плащания. Ето защо, съдът приема предявения установителен иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.240 и чл.86 от ЗЗД за
основателен и доказан и счита, че следва да се уважи изцяло, като се приеме за
установено наличието на неизпълнение на задължения от страна на ответника
спрямо ищеца по делото. Конкретните размери на неизплатените
задължения на ответника са посочени от вещото лице в депозираното по делото
заключение, което съдът кредитира изцяло.
С оглед изхода на
делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ
размер на 1928,52лв., от които 599,52лв. – държавна такса; 979лв. –
възнаграждение за особен представител; 150лв. – юрисконсултско възнаграждение и
200лв. – депозит за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Р.Д.
с ЕГН:********** ***, че дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представляван от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез
юриск.Полина Г. Балабанова, сумите от 8106,09лв. – главница; 4816,51лв.
– договорна лихва за периода от 20.04.2018г. до 05.03.2020г.; 2065,33лв. – лихва за забава за периода
от 21.04.2018г. до 01.06.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата
от 01.06.2020г. до
окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед №390/05.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№971/2020г.
по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА В.Р.Д. с ЕГН:********** ***, да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван
от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юриск.Полина Г.
Балабанова, направените в заповедното и в
настоящото производство разноски общо
в размер на 1928,52лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.