№ 4125
гр. В., 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110114331 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, Париж, Франция, рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14 срещу М. Д. Д., ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. В., кв. „В.“ бл.№ **, вх.*, ет.*, ап.** за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както
следва: 910,48лева, представляваща незаплатена главница по договор за револвиращ
потребителски кредит PLUS 14745435/20.04.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 30.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението; 125,60лева- възнаградителна лихва за периода 01.02.2019г. до
04.07.2019г.; 32,12лева- мораторна лихва за периода 14.07.2020г. до 17.11.2020г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 262626/30.12.2020г. по ч.гр.д. №
15404/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, съединен в
евентуалност с осъдителен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за
осъждане ответника да заплати сумите, както следва: 910,48лева, представляваща
незаплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит PLUS
14745435/20.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 30.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
125,60лева- възнаградителна лихва за периода 01.02.2019г. до 04.07.2019г.; 32,12лева-
мораторна лихва за периода 14.07.2020г. до 17.11.2020г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
20.04.2017г. с ответника е сключен договор за потребителски кредит PLUS 14745435. При
сключване на договора същата е дала съгласие освен посочения кредит, да й бъде отпуснат и
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На
27.12.2017г. ответникът е активирал предоставената му кредитна карта № CARD- 15418271 с
максимален кредитен лимит от 10000лева. На основание чл. 15 от приложението към
договора, същият е безсрочен. Усвояването на кредита е ставало с извършвани чрез
кредитната карта различни трансакции- теглене в брой от АТМ, плащания, чрез терминални
1
устройства и прочие. Върху усвояваната сума е начислявана годишна лихва и такси за
обслужване за ползвания период съгласно определения ГЛП. Съгласно договора, за
кредитополучателя възниква задължение да плаща минимална месечна погасителна вноска в
променлив размер съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. На
01.02.2019г., ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта. Това
обстоятелство и на основание чл. 20 от договора е обусловило блокиране на картата на
03.072019г. За събиране на вземането си, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК,
издадената заповед по което е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което
обуславя интерес от търсената защита. В евентуалност заявява осъдителен иск за същите
суми, в случай че съдът приеме, че вземането не е изискуемо. Молбата е за уважаване на
исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения по реда
на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника адв. Е. Е.. Искът се оспорва като
неоснователен. Оспорва сочената сума да е била усвоена от него. Оспорва и да е настъпила
изискуемостта на вземането за главница, защото липсва отправено предизвестие до
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Твърди, че в сумите за връщане е
включена и застрахователна премия, като клаузата затова е нищожна. Твърди, че срокът на
договора към настоящия момент е изтекъл поради което вземанията са с настъпил падеж и
искът в евентуалност не следва да бъде разгледан. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от особен представител адв. Е..
Поддържа отговора, а по същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, а в
евентуалност осъдителен по чл. 430 ТЗ вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника
задължение по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
PLUS 14745435/20.04.2017г., сключен с „БНП Пърсънъл Файненс” ЕАД. Правният интерес
от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д.
№ № 15404/2020г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № № 15404/2020г. по описа на ВРС,
от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това заявено с иска по
чл. 422 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор
за потребителски кредит PLUS 14745435/20.04.2017г. сключен с ответникът и сключен към
него револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard;
параметри на предоставения револвиращ кредит; усвояване на кредитния лимит чрез
предоставена на ответницата кредитна карта MasterCard № CARD- 15418271 и пин код към
нея; размер на усвоената сума; дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер;
дължимост на мораторната лихва и нейния размер; изпълнение на задълженията
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне
2
на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното
договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с
типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 20.04.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника е бил
сключен договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS 14745435. Потребителската част от договора е
уговорена в раздел „параметри и условия“. Касае предоставяне в заем на сумата от
4700лева, с конкретно разписани размер на погасителна вноска, брой погасителни вноски,
размер на ГЛП и ГПР, и изготвен погасителен план. Условията по отпускане на
револвиращия кредит са регламентирани в чл.12 и сл. от договора. Съгласно тях, кредиторът
може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредит
лимит от 10000лева, като издаването и предоставянето на картата се извършва след
проучване изпълнението на задълженията по договора за кредит. Задълженията по договора
и ползването на кредитната карта MasterCard № CARD- 15418271 е разписано, че възникват
едва след активиране на картата. Кредитният лимит е посочено, че се определя едностранно
от кредитора и ще бъде съобщен на кредитополучателя. Последният усвоява кредита чрез
извършваните трансакции с кредитната карта, чието потвърждение ще се извършва с
въвеждане на ПИН- код от кредитополучателя. Съгласно чл. 15 договорът е безсрочен, като
срокът на валидност на картата се определя от кредитора и е различен от срока на договора
за револвиращ кредит. В чл. 16 е уговорена дължимост на годишна лихва върху усвоената
част от кредитния лимит за срока на ползването му. В чл. 18 е предвидено, че
кредитополучателят ще заплаща месечна погасителна вноска до изплащане на начислените
задължения, която ще покрива задължението в следната последователност- разноски, лихви,
главница, като минималната такава вноска ще бъде посочена в приложението по т.21.
Разпоредбата на чл. 21 предвижда, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на
кредитополучателя, заедно с приложение, неразделна част от договора, съдържащо всички
конкретни условия на кредита и процедурата по активиране на картата. Съгласно
посоченото приложение, кредиторът е отпуснал кредитен лимит на кредитополучателя в
размер на 1000лева. В т.2 е посочено, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна
карта, позволяваща извършване теглене в брой от АТМ, плащания чрез POS устройства и
др. Идентификацията се извършва чрез въвеждане на ПИН, който първоначално се съобщава
на кредитополучателя чрез приложена към приложението процедура по активация,
неразделна част от договора. Съгласно чл. 11 кредиторът може да закрие картата по своя
инициатива при просрочие над 3месеца, неактивност над 6месеца, злоупотреба, неправилна
употреба и др., които биха могли да увредят интересите на страните. За осъществените
трансакции, кредиторът издава месечно извлечение до 15-то число на месеца. Месечните
погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаване извлечението най-
малко в минимален размер по тарифата посочена в приложението, в случая 60лева. Съгл. чл.
14 за ползването на кредита, кредитополучателят дължи годишна лихва от 35%, при ГПР
44,90%. Този документ носи подпис единствено на кредитора.
За установяване твърденията по усвояване на заетата сума и размера на
задълженията по договора, по делото бяха ангажирани специални знания на в.лице в
областта на счетоводството. От заключението на в.л. С. по приетата съдебно- счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че усвояването на сумата е извършвано чрез тегления и плащания с
кредитната карта. Последното плащане на месечна вноска е от 23.01.2019г. Размерът на
ползвания кредитен лимит е 875,33лева, като отделно от тази сума е заплатена и
застрахователна премия в размер на 35,15лева. Дължимата договорна лихва за периода
01.02.2019г. до 04.07.2019г. е 125,60лева, а тази за забава за периода 14.07.2020г. до
3
17.11.2020г. – 30,88лева / без вкл. на сумата за застрахователна премия/.
Представеният договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS 14745435 не е оспорен от ответника,
поради което следва да се приеме, че с подписването му между страните е възникнала
сочената от ищеца облигационна връзка, пораждаща твърдените права и задължения на
страните. Разписаното в раздел „Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта“ регламентира възможността на кредитора да предостави
кредит усвояван чрез кредитна карта при определени условия, с определен максимален
кредитен лимит, като волята на кредитора за предоставяне на такъв следва да бъде изявена
най- късно до 18месеца от първата погасителна вноска по потребителския кредит, която в
случая е с падеж 20.05.2017г. Конкретните параметри на предоставения кредит е
регламентирано, че ще бъдат определени едностранно от кредитора и съобщени на
кредитополучателя чрез приложение неразделна част от договора, ведно със самата кредитна
карта /чл. 13 и чл.21 от договора/. Действително, в представеното приложение към този
договор са разписани вече конкретни параметри на потребителски кредит с посочване
размер на кредитния лимит, минимална месечна вноска, размер на договорната лихва и тази
за забава, възможност за усвояване на кредита и преустановяване на неговото ползване.
Факт е, че това приложение не носи подпис на потребителя, причина за което са именно
уговорките на чл. 13 и чл. 21 от договора. Фактът на получаване на това приложение и
кредитната карта от кредитополучателя се установява от представената товарителница, в
която ответникът с подписа си е удостоверил лично получаване на изпратените му от ищеца
документи на 04.12.2017г. Подписът му върху този документ не е оспорен, нито се е
твърдяло, че с въпросната товарителница са му връчени различни от сочените документи.
Няма данни ответникът да е упражнил правото си на отказ от договора. Затова и следва да се
приеме, че ответникът е получил въпросното приложение и кредитна карта. Волята му да се
ползва от този договор се извежда недвусмислено от обстоятелството, съобразно
експертното заключение, че същият е активирал кредитната карта, извършвал е трансакции
чрез и е обслужвала кредита до 23.01.2019г., когато е последното плащане на дължимата
месечна вноска. Независимо от изложеното, в чл. 10- 12 ЗПК са регламентирани
предпоставките за валидност на договора за заем. Предвидена е форма за неговата
действителност писмена такава, което предполага явно изразена воля и съгласие на двете
страни по него, удостоверено с техните подписи. Ал. 2 на чл. 10 предвижда забрана
кредиторът да изисква плащане от потребителя, в т.ч. лихви, такси, комисионни и др.
разходи свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор. Липсва
писмен документ, материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на страните
относно конкретен размер на кредита, както и относно договорените лихви и обезщетения
за забава. Постигнатото съгласие за предоставяне на кредита по представеното приложение
към договора за кредит, е при едностранно определяне размера му, на лихвата и месечна
погасителна вноска от кредитора, доколкото то не съдържа подпис на потребителя. Респ.
към датата на сключване на процесния договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS 14745435 е налице
неяснота у потребителя относно размера на средствата, които ще му бъдат предоставени в
заем, размера на лихвата, която ще плати, размера на месечната погасителна вноска. В този
договор се съдържа само информация относно принципната възможност за отпускане на
такъв, при кредитен лимит определен от кредитора с фиксиран максимален размер,
дължимост на лихви и месечни вноски, определени отново от кредитора с въпросното
приложение. Затова, няма основание да се приеме, че с подписване на този договор е
постигнато валидно съгласие между страните относно съществените параметри на кредитно
правоотношение. За да е налице съгласие за договора, то следва да е налице ясно
изразена воля на потребителя относно обстоятелствата, обуславящи същественото
съдържание на договора, като израз на информирано решение и осъзнаване на
4
икономическите последици за потребителя от същото. Спецификата на револвиращия
кредит не предполага изготвяне към него на погасителен план, защото изначално липсва
яснота какъв ще бъде размерът на усвоената сума и кога ще бъде усвоена. В заключение,
сключеният договор за кредитна карта не отговаря на изискването по чл.11 ал.1 т.7 и т.9 и
съгласно чл. 22 ЗПК същият е недействителен. В тези случаи потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи, което обосновава извод за
неоснователност на предявения иск в частта за сумата от 125,60лева, претендирана като
възнаградителна лихва и на иска за обезщетение за забава в размер на 32,12лева.
Възраженията на ответника, че вземането не е обявено за предсрочно изискуемо
предхождащо подаване на заявлението, съдът намира за основателни. Към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, ищецът е регистриран като банка, а към датата
на сключване на процесния договор е финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ. В чл.
35 ЗПК съществува специална регламентация, според която при прекратяване на договор за
потребителски кредит с неопределен срок е необходимо отправяне на предизвестие до
длъжника. Няма данни такова да е отправено до ответника. Приложената покана за
предсрочна изискуемост няма данни да е получена от него. Въпреки това, ответникът е
уведомен надлежно за избора на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем в хода
на процеса и с получаването на препис от исковата молба от особения му представител, т.е.
на 06.04.2022г. /решение по т.д. № 193/2018г. на Първо ТО на ВКС/. Този факт съдът следва
да съобрази по реда на чл. 235 ГПК. От този момент следва да се приеме, че е настъпил
ефектът на предсрочната изискуемост, длъжникът е изгубил преимуществото на срока,
изискуемостта на цялото задължение е настъпила, а оттам и право на кредитора да
предприеме действия по изпълнение. Съгласно ТР 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на
ОСГТК на ВКС, след момента на обявяване предсрочната изискуемост на кредита, размерът
на вземането по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В заключение
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази експертното заключение, съобразно
което размерът на остатъчната главница е сумата от 875,33лева, без вкл. на сумата,
платената от ответника, като застрахователна премия. Възражението на ответника, че в
главницата не следва да се включва застрахователната премия е основателно, доколкото от
една страна такава сума не е претендирана изобщо от ищеца, а и липсват доказателства по
делото за основанието за нейното заплащане. В този смисъл исковата претенция за главница
следва да се уважи за сумата от 875,33лева, ведно със законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост - 06.04.2022г., като над тази сума и за разликата до
претендираната от 910,48лева, както и за законната лихва за периода от 30.11.2020г. до
05.04.2022г., искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид приетата за настъпила в хода на процеса изискуемост на вземането по
установителния иск, съдът не пристъпи към разглеждане на заявените в евентуалност
осъдителни такива.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК. Реализираните такива в настоящото производство са в
общ размер на 700лв., от които 100лева юк. възнаграждение, 100лева допълнителна ДТ,
200лева платен депозит за вещо лице и 300лева депозит за особен представител. На
основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на
100лева. Съразмерно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски от 573,61лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
5
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски
са в размер на 25лева за платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, общо 75лева. Или след
тяхното преизчисляване съобразно изхода на спора, за заповедното производство следва да
се присъдят разноски в размер на общо 61,50лева.
Ответникът е представляван от особен представител, поради което и разноски не му
се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, Франция, рег. № ********* чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14 съществува
вземане срещу ответника М. Д. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В., кв. „В.“ бл.№
**, вх.*, ет.*, ап.** в размер на сумата от 875,33лева, представляваща представляваща
незаплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит PLUS
14745435/20.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2022г.
до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 262626/30.12.2020г. по ч.гр.д. № 15404/2020г. по описа на
ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 875,33лева до пълния предявен
размер от 910,48лева, за законна лихва за периода от 30.11.2020г. до 05.04.2022г. и за
сумите: 125,60лева- възнаградителна лихва за периода 01.02.2019г. до 04.07.2019г.;
32,12лева- мораторна лихва за периода 14.07.2020г. до 17.11.2020г., на основание чл. 422
ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В., кв. „В.“ бл.№ **, вх.*,
ет.*, ап.** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, Франция, рег. №
********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14
сумата от 573,61лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред
настоящата инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В., кв. „В.“ бл.№ **, вх.*,
ет.*, ап.** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, Франция, рег. №
********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14
сумата от 61,50лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 15404/2020г.
по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената част на исковата
претенция, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6