Р Е Ш
Е Н И Е № 391
10.06.2019 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на девети май през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1901 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от
„БМК Солар Енерджи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, Северна индустриална зона, к-с „Сердика“, представляван от Т. Г. Т., чрез адв.Б. И. К., против „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Витоша“ №89Б, представляван
от изпълнителните директори К. Х. Ч., Б. А. В., С. А. Г. Д. и Е. Й. Б., иск с правно основание чл.385 и сл. от Кодекса за
застраховането /КЗ/ във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
Ищецът твърди,
че на 07.03.2018г. сключил с ответника договор за застраховка „Каско+“ с
предмет „пълно каско – доверен сервиз“ на застрахователна стойност 16000лв. на
товарен автомобил „Мерцедес-Бенц“ с рег.№******. Автомобила
бил собственост на „Б.Л.Лизинг“ АД, отдаден на лизинг на „Млека Транс“ ЕООД,
който от своя страна отдал автомобила под наем на „БМК Солар Енерджи“ ЕООД. На
16.05.2018г. в гр.Бургас застрахованият автомобил аварирал. Автомобилът бил
репатриран от гр.Б. до доверения сервиз „****“ ЕООД, гр.Д., където бил диагностициран и настъпилите повреди
описани. За неговото пълно възстановяване
били необходими описаните в исковата молба в 10 пункта детайли и
операции на обща стойност 14850лв. Незабавно след настъпване на инцидента
уведомили ответника, представили документи и поискали изплащане на договореното
застрахователно обезщетение. Той признал обезщетението в доста редуциран вид до
сумата от 4525лв. след пълно възстановяване на автомобила за сметка на ищеца и
представяне на допълнителни документи. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 14850лв., съставляваща застрахователно обезщетение по сключена
застраховка „Каско +“ за застрахователно събитие „пожар по време на движение“,
възникнало на 16.05.2018г. в гр.Бургас на застрахован товарен автомобил
„Мерцедес Актрос 1831“ с рег.№*******, ведно със законната лихва от момента на
завеждане на делото до окончателното изплащане. С допълнително депозирана молба
се иска увеличение на размера на предявения иск със сумата от 2970лв.,
представляваща допълнително заплащане на ДДС върху цената на ремонта от
14850лв. или се претендира присъждане на обезщетение от 17820лв. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва иска изцяло по основание и размер. Прави
възражение за недопустимост на иска, поради неспазване на задължителните
законови предпоставки за завеждането му срещу застраховател, съгласно чл.380
ал.1 от КЗ. Оспорва всички обстоятелства, на които ищецът основава претенцията
си. Твърди, че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като не е
страна по застрахователния договор. Оспорва наличието на причинно следствена
връзка между настъпилото ПТП и твърдените от ищеца вреди по автомобила. Оспорва
предявения иск по размер. Ответникът твърди, че не дължи сумата от 2500лв. за
репатриране на автомобила от гр.Б. до гр.Д., тъй като няма такова покритие по полицата. Ищецът не бил
заплатил застрахователната премия, уговорена в договор за застраховка „Каско+“.
Ответникът прави възражение за прихващане на дължимите и неплатени от
застрахования три застрахователни премии, уговорени в застрахователната полица
на обща сума от 382,50лв. Тъй като ищецът бил юридическо лице, регистрирано по
ДДС, всички застрахователни обезщетения, които му се дължат следвало да се
заплащат без ДДС, тъй като дружеството след заплащане на задължения с начислен
ДДС имало правото да си възстанови заплатения ДДС. Поради неоснователност на
главния иск неоснователно се явявало и искането на ищеца за присъждане на лихви
върху главницата, още повече, че срокът за произнасяне от страна на ответника
по застрахователната претенция изтичал на 18.11.2018г. На същото основание
ответникът не дължал разноски по делото, доколкото не бил неизправна страна по
сключения договор и не бил дал повод за завеждане на делото.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема за установено от фактическа страна следното :
На 01.04.2012г.
между „Млека Транс“ ЕООД, гр.Стара Загора, като наемодател и „БМК Солар
Енерджи“ ЕООД, гр.Хасково, като наемател е подписан договор за наем на МПС-та,
описани в приемо-предавателен протокол. На 01.10.2017г. между „Млека Транс“
ЕООД, гр.Стара Загора, като наемодател и „БМК Солар Енерджи“ ЕООД, гр.Хасково,
като наемател, е подписан анекс към договор за наем, по силата на който
наемодателят предоставя на наемателя описаните в седем пункта в чл.1 товарни
автомобили. В чл.2 от анекса са описани всички предадени на наемателя товарни
автомобили към дата 01.10.2017г. На същата дата между същите страни в
качеството им съответно на наемодател и наемател е подписан и
приемо-предавателен протокол, в който също са описани предадените товарни
автомобили. На 01.11.2017г. между същите страни е подписан отново анекс към
договор за наем от 01.04.2012г., по силата на който наемодателят предоставя на
наемателя упражняването на правата си по договор за лизинг от 14.04.2010г.,
сключен с „Б.Л.Лизинг“ АД, по отношение на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“
с рег.№*******. С исковата молба се прилагат и общите условия на застраховка
„Каско +“ и договора за лизинг, подписан между „Б.Л.Лизинг“ АД, гр.София, като
лизингодател и „Млека Транс“ ЕООД, гр.Стара Загора, като лизингополучател.
Видно от приложената полица товарен автомобил „Мерцедес Бенц“ с рег.№******* е
застрахован с автомобилна застраховка „Каско +“ за срок от 12 месеца с
валидност от 0ч. на 11.03.2018г. до 23,59ч. на 10.03.2019г., с клауза : пълно
каско и допълнителни договорености : доверен сервиз. До застрахователното
дружество е подадено уведомление за щета от лизингодателя и собственик на
автомобила „Б.Л.Лизинг“ АД за настъпило събитие на 16.05.2018г. в гр.Бургас. На
31.05.2018г. е извършен опис-заключение по заведената щета от
застрахователя. От своя страна
ответникът също представя общи условия за автомобилна застраховка „Каско +“,
както и писмо от 25.06.2019г., изпратено до ищцовото дружество за документите,
които следва да представи на застрахователя. Допълнително по делото е
представена декларация-съгласие от лизингодателя, с която се заявява съгласието
на собственика на товарния автомобил ищцовото дружество да води настоящото
съдебно производство във връзка със сключения договор за застраховка и да
получава всички бъдещи присъдени застрахователни обезщетения.
За изясняване на
делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша
съдебна автотехническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. Според вещите лица, в случая не е налице тотална щета.
Експертизата сочи, че щетата е частична и автомобила подлежи на ремонт и
възстановяване. Според вещите лица действителната пазарна стойност на процесния
товарен автомобил възлиза на 16048лв. към 16.05.2018г. Стойността на щетата е
определена от вещите лица на сумата от 8200лв., поради което е направен извода,
че представлява 51% от действителната стойност на автомобила. Според вещите
лица, това определя щетата като частична и възстановяването на автомобила е икономически
обосновано.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявените искове
:
По
категоричен начин от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 16.05.2018г. в гр.Б. описания
в исковата молба и в представената застрахователна полица товарен автомобил
аварира по време на движение. След предприети съответни действия по неговото
репатриране до доверен сервиз в гр.Димитровград настъпилата щета по автомобила
е отстранена срещу сумата от 17820лв. с ДДС. От представената фактура се
установи, че задълженото да заплати тази сума лице е именно ищцовото дружество.
Установи се също така, че между ищцовото дружество и лизингополучателят по
гореописания договор за лизинг със събоственика на процесния товарен автомобил
е сключен договор за наем, приемо-предавателен протокол за предадените товарни
автомобили и анекси към същия. Установи се също така, че лизингодателя, който е
и собственик на увредения автомобил, е дал своето съгласие на ищеца да води
настоящото дело и да получи всички присъдени суми като застрахователни
обезщетения. При тези данни по делото съдът намира възраженията на ответното
дружество за липса на активна процесуална легитимация за неоснователни. Несъмнено
между лизингополучателя и ищеца е сключен договор за наем на процесния товарен
автомобил. По безспорен начин се установи настъпилото застрахователно събитие
на 16.05.2018г., т.е. по време на действие на сключения от лизингодателя и
ответното дружество застрахователен договор. Неоснователно е също така
възражението на ответника за непратени застрахователни премии, тъй като от
данните по делото става ясно, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие са заплатени съответно дължимите вноски с настъпил падеж. Неоснователно
се явява също така направеното възражение за прихващане на неплатените
застрахователни вноски от дължимата премия с дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение, тъй като страните в настоящото производство и тези
по сключения договор за застраховка са различни, поради което не може да става
въпрос за прихващане. Задълженото лице за заплащане на застрахователната премия
е собственика на товарния автомобил, който е сключил и договора за застраховка
и се е задължил да заплаща дължимите вноски, а именно лизингодателя
„Б.Л.Лизинг“ АД, гр.София, към когото застрахователя има възможност да насочи
своята претенции за евентуално останали неизплатени вноски по застрахователната
премия. Както се установява от представената по делото нотариално заверена
декларация-съгласие лизингодателя и собственик на увредения автомобил дава
своето съгласие на ищцовото дружество, което ползва автомобила въз основа на
договора за наем, сключен с лизингополучателя, да води делото и да получава присъдените
застрахователни обезщетения. По делото няма данни, които да сочат на извода, че
ищецът е задължен за заплащане и дължимите застрахователни вноски. С оглед
гореизложените съображения съдът намира предявения иск за допустим и частично
основателен. Досежно размера на дължимото обезщетение от застрахователя съдът
кредитира изцяло депозираното експертно заключение, от което се установява, че
сумата необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 8200лв. Вещите
лица са категорични, че в случая не се касае до тотална щета, а до икономически
обосновано възстановяване на нанесените по автомобила щети. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че в дължимата сума не следва да се
включва и заплатеното за репатриране на автомобила. По безспорен начин от
представените от самия ответник общи условия към застраховка „Каско +“ се
установява, че това също е покрит риск, като асистнанс услугите на територията
на страната са изключени само в конкретно определени случаи, в които не попада
настоящия /раздел 4, т.4 и т.5 от общите условия/. Предвид гореизложените съображения
съдът счита, че следва да се уважи иска до размера, визиран от вещите лица в
тяхното заключение, а именно 8200лв., като в останалата част до пълния предявен
размер следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Витоша“ №89Б, представляван
от изпълнителните директори К. Х. Ч., Б.А. В., С. А. Г. Д. и Е. Й. Б., да заплати на „БМК Солар Енерджи“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, Северна индустриална зона, к-с
„Сердика“, представляван от Т. Г. Т., сумата от 8200лв.
с ДДС, представляваща обезщетение за причинени в резултат на възникнало на
16.05.2018г. застрахователно събитие имуществени вреди по товарен
автомобил „Мерцедес Актрос 1831“ с рег.№*******, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 06.08.2018г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер
от 17820лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1736
27.09.2019 година, гр.Хасково
Хасковският районен съд Трети граждански
състав
на двадесет и седми септември през две хиляди и
деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1901 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано
е по повод постъпилата молба от ищеца, с която се иска да бъде допълнено
решението, като съдът се произнесе по направеното искане за присъждане на
разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна по
смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК.
В срока
по чл.248 ал.2 от ГПК ответната страна депозира отговор на молбата за допълване
на постановеното по делото решение. Счита, че действително съдът не се е
произнесъл в частта за разноските, дължащи се на ищеца и на ответника, като
били представени същевременно списъци на разноските и от двете страни, предвид
което моли също за присъждане на разноски. Намира за неоснователно възражението
за прекомерност за дължимото на ответника адвокатско възнаграждение. Твърди, че
същото е изчислено съобразно предвидения минимум в наредбата върху сумата от
14850лв. с включен ДДС, тъй като ответното дружество било регистрирано по ДДСК.
Действително дължимото адвокатско възнаграждение с ДДС следвало да е по-високо,
доколкото иска бил увеличен с 3000лв., както и предвид провеждането на трето
съдебно заседание по делото.
С оглед
данните по делото и становищата на страните, съдът счита, че искането за
присъждане на разноските е направено в срок от надлежна страна, поради което се
явява допустимо. Допустимо е също така направеното искане за присъждане на
разноските и от ответната страна. Доколкото в съдебното решение съдът е
пропуснал да се произнесе по въпроса за отговорността на страните за
направените разноски, то следва да даде отговор на тези искания с настоящото
определение.
С оглед
изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
872,64лв., изчислени съобразно уважената част от исковите претенции. В същото време
на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
794лв. съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Съдът
намира възраженията на ищцовата страна относно размера на договореното и
заплатено от ответника адвокатско възнаграждение за неоснователни. Следва да се
има предвид, че действително производството по делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което не са налице основания за
присъждане на адвокатско възнаграждение над визирания от законодателя минимален
размер. При изчисления на размера, който ответникът е заплатил на своя
процесуален представител се установява, че същият е в предвиденият от
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимален размер с ДДС. Ето защо, договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от ответната страна не се явява
прекомерно, предвид наличието на законови разпоредби, указващи начина на
неговото изчисляване съобразно размера на предявения иск. В този смисъл съдът
намира молбата за допълване на решението и присъждане на направените от
страните разноски за основателна и счита, че следва да се присъдят разноските
на ищеца и ответника съобразно уважената и отхвърлената част от исковите
претенции.
Мотивиран
така, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПЪЛВА решение №391/10.06.2019г., постановено по
гр.д.№1901/2018г. по описа на РС-Хасково в частта на разноските, като
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Витоша“ №89Б, представляван от изпълнителните директори К. Х. Ч., Б. А.
В., С. А. Г. Д. и Е.Й. Б., да заплати на „БМК Солар Енерджи“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, Северна индустриална
зона, к-с „Сердика“, представляван от Т. Г. Т., направените по делото разноски в размер на 872,64лв.
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
„БМК Солар Енерджи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, Северна индустриална зона, к-с „Сердика“, представляван от Тодор
Господинов Тодоров, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Витоша“ №89Б, представляван от
изпълнителните директори К. Х.Ч., Б.А. В., С. А. Г.Д. и Е. Й. Б., направените
по делото разноски в размер на 794лв. съобразно отхвърлената част от
иска.
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.