№ 60
гр. Стара Загора, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20215500901241 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба от „М.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.С., р-н *** с ЕИК: ***, представлявано от Д. К. М. -
управител, чрез адв. Я.А. от САК против “А.” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул. ***, с ЕИК: ***, представлявано заедно и поотделно
от *** - управители, с правно основание: чл.625 от ТЗ.
В молбата си кредиторът посочва, че „М.“ ЕООД е кредитор на “А.”
ООД с ликвидно и изискуемо парично вземане по търговска сделка в размер
на 88 909,56 лв. /осемдесет и осем хиляди деветстотин и девет лева и петдесет
и шест стотинки/, представляващо задължение по Договор за наем на
земеделска земя от 18.04.2019г. за стопанската 2019/2020г., за което е
издадена фактура №**********/17.09.2020г. Твърди се, че поради забава в
плащането на задължението, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД наемателят
дължи и обезщетение за забава в размер на 6 322,46 лв. /шест хиляди триста
двадесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/, считано от 31.10.2020г.,
деня, следващ деня на падежа на задължението за плащане на наемната цена
/30.10.2020г./, съгласно чл.11, ал.1, т.2 от Договора за наем на земеделска
земя от 18.04.2019г. до деня на подаване на настоящата молба. Сделката е
търговска по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ и за двете страни. Вземането
представлява наемна цена за общо 1 481,826 дка в землището на с.Т., общ. П.,
обл. П. за стопанската 2019/2020г., определена съгласно чл.11, ал.1, т.1 от
Договора за наем на 60лв. за 1 дка.
Посочва се, че въпреки изискуемостта на вземането, неговата
ликвидност и търговско-правен характер, до момента на подаване на
настоящата молба задължението не е погасено дори частично.
1
В молбата се посочва, че задължението на търговец по търговска
сделка, което е ликвидно и изискуемо е основание за откриване на
производство по несъстоятелно при неплатежоспособност по смисъла на
чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ. Вземането на „М.“ ЕООД е в размер на общо 95232,02
лв. /деветдесет и пет хиляди двеста тридесет и два лева и две стотинки/.
Кредиторът сочи, че считано от 31.10.2020г. сумата от 88 909,56 лв. е
изискуема и дължима от ответника към молителя.
В молбата се твърди, че „М.“ ЕООД, в качеството му на кредитор с
парично търговско вземане счита, че ответникът не разполага с необходимите
парични средства, друг финансов ресурс, вземания, краткотрайни и/или
дълготрайни активи и приходи от дейността, с които да погаси задължението
си към него. Предварителната информация, с която молителят разполага е, че
ответникът има задължения в значително по-големи размери и към други
негови кредитори, които също не се обслужват поради трайни, а не временни
затруднения. При това положение счита, че същият е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност и/или свръхзадьлженост, които са основания за
откриване на производство по несъстоятелност.
С оглед на горното и на основание чл. 625, вр. с чл. 629, ал.2 и чл.630,
ал.1 от ТЗ, моли съда да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособността или свръхзадължеността на „А.” ООД, гр. С.З., ул.
*** с ЕИК: *** и да определи началната й дата, да открие производство по
несъстоятелност спрямо дружеството-ответник, да назначи на основание
чл.628, ал.4 от ТЗ за временен синдик Д.М.Б. от гр.С., ул. ***, да допусне
обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки
върху имуществото на длъжника, да определи датата на първото събрание на
кредиторите на “А.” ООД.
По делото е постъпило становище от длъжника “А.” ООД, гр. С.З., в
което се посочва, че същият е регистриран земеделски стопанин с основен
предмет на дейност според вписването в Търговския регистър - разработка и
експлоатация на земеделски земи, търговия със земеделски култури,
селскостопански продукти, отглеждане на плодове и зеленчуци. Основната си
дейност до стопанската 2019/2020 година извършвал в няколко землища на
област П. чрез наемане на чужда земеделска земя, производство и търговия
със селскостопанска продукция.
Сочи, че с „М." ЕООД през годините са имали трайни търговски
отношения, свързани с наемането на земеделска земя, в това число и
представения от тях договор за наем от 18.04.2019г. за стопанската 2019/2020
година.
Посочва, че сумата от 88 909,56 лв. по ф-ра № 482/17.09.2020г. е
дължима и е издадена въз основа на договора за наем на земеделска земя от
18.04.2019г. Същата не е платена въпреки настъпилия падеж, тъй като „А."
ООД не разполага с финансова възможност да се разплаща с кредиторите си.
2
Твърди, че наличните средства по банкови сметки са недостатъчни за
изплащане на изискуемите задължения към кредиторите, а освен това се
намират и под запор, при което „А." ООД не може да разполага с тях.
Длъжникът сочи, че ниските добиви през изтеклата стопанска година по
отношение на някои земеделски култури, са довели до невъзможност да
изпълни сключени търговски договори за доставка на зърно и съответно до
отговорност, забава на плащания и предсрочна изискуемост на значителни по
размер задължения. Вследствие на това „А." ООД претърпяло принудително
изпълнение от страна на кредитори и имуществото му било разпродадено.
След реализацията му практически преустановил дейността, защото липсвала
суровина за производство и финансов ресурс. Земята, която ползвал под наем,
включително и тази на „М." ЕООД била отнета. По този начин единственото
имущество, с което „А." ООД разполага са блокираните средства в банка, но
те били крайно недостатъчни за погасяване на задълженията към
кредиторите, видно от представения баланс към датата на подаване на
молбата, опис на активите и пасивите и списък на кредиторите. Счетоводно
задълженията са 5 225 214,71 лв., всички с настъпил падеж, при блокирани по
сметка 910 000 лв. Сочи, че другите вземания в размер на 12 000 лв. са
парична гаранция по дело и с тях също дружеството ответник не разполага.
Прави искане да се открие производство по несъстоятелност на
длъжника, като за начална дата на несъстоятелността сочи 16.06.2021г.
По делото е постъпила молба за присъединяване на кредитор от С.
(S.), с предишно наименование И. (I.), със седалище и адрес на управление:
***, С., регистрирано в щата А. с № ***, представлявано от М.М., в
качеството на Президент/Главен изпълнителен директор и упълномощен
представител, като с протоколно определение от 21.09.2021г. съдът е
допуснал присъединяване на дружеството като кредитор в настоящото
производство.
В молбата се посочва, че кредиторът има вземане от „А.“ ООД, въз
основа на Договор за търговски условия за суапове и извънборсови (ОТС)
деривати, сключен между С. (с предишно наименование И.) („С.“) и „А.“
ООД на 12 септември 2017 г., с който се уреждат отношенията между
страните по извършване на сделки, свързани със суапове и стокови деривати
на извънборсовия (ОТС) пазар (,Договора“). Във връзка със сключения
Договор на А.“ ООД е открита сметка за суапове и стокови деривати на
извънборсовия (ОТС) пазар. Всяка конкретна сделка, която се сключва въз
основа на Договора, се договаря отделно между страните. След договарянето
на условията на конкретната сделка, С. изпраща на А.“ ООД потвърждение,
което съдържа условията по сделката. Ако в срок до 2 работни дни от
получаване на потвърждението „А.“ ООД не го оспори, се счита че е приел
всички условия по сделката, описани в съответното потвърждение (клаузи 1.3
и 1.5 от Договора).
3
Сочи, че съгласно Договора, „А.“ ООД е задължено да предоставя
парични обезпечения на С., за да поддържа неговите позиции по всяка сделка,
която се сключва въз основа на Договора. По-конкретно, съгласно клауза 2.3
от Договора, „А.“ ООД се е задължило да заплаща като обезпечение за всяка
сделка по Договора, по искане С., парична сума, изчислявана от С. (наричана
в Договора „Първоначален маржнн“). Плащането на първоначалния маржин
се извършва от „А.“ ООД в деня на иницииране на съответната сделка, т.е. в
деня на подаване на нареждане за сключването й от „А.“ ООД. „А.“ ООД е
задължено да плаща също и ежедневен вариационен маржин в размер,
изчисляван от С. (наречен в Договора „Вариационен маржин“), в
съответствие с клауза 2.4 от Договора. Първоначалният маржин и
Вариационният маржин се наричат заедно „Маржин“ (съгласно
определението, дадено в Приложение А към Договора).
Посочва, че до август 2018г. С. и „А.“ ООД си сътрудничат успешно по
Договора, като „А.“ ООД изпълнява задълженията си за плащане на Маржин
по него. В края на август месец обаче пазарът пада драстично и „А.“ ООД
търпи съществени загуби по отворените си позиции. Вследствие на това, в
началото на септември 2018 г. за „А.“ ООД възниква задължение да плати
Вариационен Маржин. „А.“ ООД не изпълнява това задължение за плащане
на Вариационен маржин в размер на 1 332 195,19 щатски долара (2 373 638,78
лева), както е поискано и определено по размер от С. на основание клауза 2.4
от Договора. Поради това, на 12 септември 2018 г. С. уведомява писмено „А.“
ООД, че е настъпил случай на неизпълнение (съгласно определението, дадено
в Приложение А към Договора), поради неизпълнение на задължението на
„А.“ ООД да извърши плащане на Вариационен маржин в размер на 1 332
195,19 щатски долара (2 373 638,78 лева) съгласно Договора. Освен това, в
съответствие с разпоредбите на Договора, С. определя дата на предсрочно
прекратяване (съгласно определението, дадено в Приложение А към
Договора) - 14 септември 2018 г. по отношение на всички неприключени
сделки по Договора с оглед на установеното неизпълнение на задължението
на „А.“ ООД да заплати Вариационен маржин в размер на 1 332 195,19
щатски долара (2 373 638,78 лева) съгласно отправеното от С. искане.
Кредиторът посочва, че за всички неприключени сделки, описани в
уведомлението за случай на неизпълнение и дата на предсрочно
прекратяване, са били изпращани потвърждения, съгласно Договора. Нито
едно от тези потвърждения не е било оспорено от „А.“ ООД, поради което по
силата на клауза 1.5 от Договора, се счита, че „А.“ ООД е приело всички
условия по тези сделки.
Сочи, че по силата на Договора „неизвършването на плащане от някоя
от Страните [...], съгласно изискванията, или неизпълнението на което и да е
задължение“ представлява случай на неизпълнение (съгласно Определението,
дадено в Приложение А към Договора). Съгласно клауза 5.1, б. „б“ от
Договора, изправната страна (т.е. страната, която не е в неизпълнение по
отношение на съответния случай на неизпълнение - съгласно определението,
4
дадено в Приложение А към Договора) може „с писмено уведомление до
неизправната страна [...], да определи дата на предсрочно прекратяване по
отношение на някои или всички сделки, неприключени към момента,
непосредствено предхождащи датата на предсрочно прекратяване
(„Прекратените сделки“)“. В съответствие с посочените разпоредби на
Договора, С. има право да определи дата на предсрочно прекратяване, поради
неизпълнение от страна на „А.“ ООД на задължението да заплати
Вариационен маржин в размер на 1 332 195,19 щатски долара (2 373 638,78
лева).
Посочва, че съобразно клауза 5.3 от Договора, при определянето на дата
на предсрочно прекратяване по клауза 5.1, б. „б“, „изправната страна
изчислява нетната сетълмент сума и уведомява неизправната страна за нея“.
На 18 септември 2018 г. С. изпраща уведомление на „А.“ ООД, в което
посочва изчислената нетна сетълмент сума в размер на 1 315 821,95 щатски
долара (2 344 465,76 лева) и изисква от „А.“ ООД да плати нетната сетълмент
сума не по-късно от края на работния ден на 19 септември 2018 г., но към
настоящия момент „А.“ ООД не е извършило каквито и да било плащания
към С., както се изисква в уведомлението за нетната сетълмент сума.
Заявява, че нито една част от дължимите суми по договора не е
опростена или намалена по друг начин.
Сочи, че клауза 2.8 от договора предвижда, че ако дадена страна не
заплати дължима сума на падежа, върху незаплатената сума се начислява
лихва по лихвения процент при неизпълнение от датата на падежа до
реалната дата на плащане. Лихвеният процент при неизпълнение, съгласно
определението, дадено в Приложение А към Договора, се определя като
ставка, равняваща се на стойността за страната, на която се дължи лихва, ако
въпросната страна би финансирала съответната сума, плюс 1% годишно. За С.
ставката на финансиране е 5,25% на годишна база, поради което
приложимият лихвен процент при неизпълнение се равнява на 6,25%
годишно. Датата на падежа на нетната сетълмент сума, посочена в
уведомлението, е 19 септември 2018г. За периода от датата на падежа
(19.09.2018 г.) до датата на подаване на настоящата молба (20.09.2021 г.)
дължимата лихва по договора за незаплатената нетна сетълмент сума е в
размер на 246 945,06 щатски долара (409 629 лева).
Кредиторът посочва, че в полза на С. на основание чл. 390 от ГПК е
допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове в общ размер на 1 509
905,69 щатски долара (левова равностойност по курса на БНБ към
02.03.2020г. - 2 690 274,46 лева), които включват дължимата нетна сетълмент
сума в размер на 1 315 821,95 щатски долара (2 344 465,76 лева) и дължимата
лихва за забава в размер на 194 083,74 щатски долара (345 808,70 лева) за
периода 19.09.2018 г. - 02.03.2020 г. (датата на подаване на молбата за
допускане на обезпечението). Въз основа на обезпечителната заповед в полза
на С. е наложен запор върху сметките на „А.“ ООД в „Б.“ АД до общия
5
размер на претендираната сума.
Поради горните съображения, по искане на С., същият е бил допуснат в
производството по несъстоятелност на „А.“ ООД в качеството на
присъединен кредитор на основание чл.629, ал.4 ТЗ.
Кредиторът С. счита, че по отношение на длъжника „А.” ООД са налице
основанията за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване в
несъстоятелност по следните съображения:
• Налице е изискуемо парично задължение на „А.” ООД, произтичащо
от търговска сделка и свързано с търговската му дейност, което дружеството -
длъжник не е в състояние да изпълни.
• Счита, че затрудненията на „А.” ООД не са временни и е налице
трайна невъзможност на длъжника да изпълнява изискуемите си задължения.
• Счита, че дружеството е в състояние на свръхзадълженост.
Предвид описаната по-горе фактическа обстановка, счита, че
финансовите затруднения на длъжника са с траен характер, като същият е в
състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Прави искане да се открие производство по несъстоятелност на
ответника-длъжник, като за начална дата на несъстоятелността сочи
20.03.2020г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и след като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Предявен е иск на осн. чл.625 ТЗ за обявяване в несъстоятелност на „А.”
ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***, с ЕИК: ***,
представлявано заедно и поотделно от *** - управители.
По делото е представен договор за наем на земеделска земя от
18.04.2019г., сключен между кредитора „М.“ ЕООД, в качеството на
наемодател и „А.“ ООД, в качеството на наемател. Предмет на договора са
подробно описаните в чл.1,т.1 земеделски земи с обща площ от 1481.826 дка,
находящи се в землището на с.Т., Общ.П., Обл.П.. От представената фактура
№482/17.09.2020г., издадена от кредитора „М.“ ЕООД се установява, че за
стопанската 2019/2020г. „А.“ ООД дължи на наемодателя „М.“ ЕООД наем в
размер на 88 909,56лв. Според кредитора, тази наемна цена не е заплатена от
длъжника.
Ответникът длъжник посочва, че сумата от 88 909,56 лв. по ф-ра
№482/17.09.2020г. е дължима и е издадена въз основа на договора за наем на
земеделска земя от 18.04.2019г. Признава, че същата не е платена въпреки
настъпилия падеж, тъй като „А." ООД не разполага с финансова възможност
да се разплаща с кредиторите си. Твърди, че наличните средства по банкови
сметки са недостатъчни за изплащане на изискуемите задължения към
6
кредиторите, а освен това се намират и под запор, при което „А." ООД не
може да разполага с тях.
Според служебно извършеното изчисление на дължимата мораторна
лихва върху главницата от 88 909,56 лв. за периода от 31.10 2020г. /датата, до
която е следвало да се заплати наемната цена според сключения договор за
наем/ до 13.07.2021г. /датата, на която е депозирана молбата на кредитора в
съда/ е в размер на 6322,46лв. Тази сума също е дължима от наемателя „А.“
ООД на наемодателя – кредитора „М.“ ЕООД към датата на исковата молба.
При тези данни съдът приема за безспорно установено, че действително
ответникът „А.“ ООД дължи на кредитора „М.“ ЕООД сумата от 88 909,56 лв.
по ф-ра №482/17.09.2020г., представляваща наемна цена по договора за наем
на земеделска земя от 18.04.2019г., както и сумата 6322,46лв.,
представляваща дължимата мораторна лихва върху главницата от 88 909,56
лв. за периода от 31.10. 2020г. до 13.07.2021г. /датата, на която е депозирана
молбата на кредитора в съда/.
По отношение на задълженията към присъединения кредитор С., съдът
приема следното: Видно от представените по делото доказателства, въз
основа на Договор за търговски условия за суапове и извънборсови (ОТС)
деривати, сключен между присъединения кредитор С. (с предишно
наименование И.) („С.“) и „А.“ ООД на 12 септември 2017 г. се уреждат
отношенията между страните по извършване на сделки, свързани със суапове
и стокови деривати на извънборсовия (ОТС) пазар (,Договора“). Във връзка
със сключения Договор на „А.“ ООД е открита сметка за суапове и стокови
деривати на извънборсовия (ОТС) пазар.
Съгласно Договора, „А.“ ООД е задължено да предоставя парични
обезпечения на С., за да поддържа неговите позиции по всяка сделка, която се
сключва въз основа на Договора. Съгласно клауза 2.3 от Договора, „А.“ ООД
се е задължило да заплаща като обезпечение за всяка сделка по Договора, по
искане С., парична сума, изчислявана от С. (наричана в Договора
„Първоначален маржин“). Плащането на първоначалния маржин се извършва
от „А.“ ООД в деня на иницииране на съответната сделка, т.е. в деня на
подаване на нареждане за сключването й от „А.“ ООД. „А.“ ООД е задължено
да плаща също и ежедневен вариационен маржин в размер, изчисляван от С.
(наречен в Договора „Вариационен маржин“), в съответствие с клауза 2.4 от
Договора. до август 2018г. С. и „А.“ ООД си сътрудничат успешно по
Договора, като „А.“ ООД изпълнява задълженията си за плащане на Маржин
по него. В края на м. август 2018г. пазарът пада драстично и „А.“ ООД търпи
съществени загуби по отворените си позиции. Вследствие на това, в началото
на септември 2018 г. за „А.“ ООД възниква задължение да плати Вариационен
Маржин. „А.“ ООД не изпълнява това задължение за плащане на
Вариационен маржин в размер на 1 332 195,19 щатски долара (2 373 638,78
лева), както е поискано и определено по размер от С. на основание клауза 2.4
от Договора. Поради това, на 12 септември 2018 г. С. уведомява писмено „А.“
7
ООД, че е настъпил случай на неизпълнение (съгласно определението, дадено
в Приложение А към Договора), поради неизпълнение на задължението на
„А.“ ООД да извърши плащане на Вариационен маржин в размер на
1332195,19 щатски долара (2 373 638,78 лева) съгласно Договора. В
съответствие с разпоредбите на Договора, С. определя дата на предсрочно
прекратяване (съгласно определението, дадено в Приложение А към
Договора) - 14 септември 2018 г. по отношение на всички неприключени
сделки по Договора с оглед на установеното неизпълнение на задължението
на „А.“ ООД да заплати Вариационен маржин в размер на 1 332 195,19
щатски долара (2 373 638,78 лева), съгласно отправеното от С. искане.
За всички неприключени сделки, описани в уведомлението за случай на
неизпълнение и дата на предсрочно прекратяване, са били изпращани
потвърждения, съгласно Договора, като нито едно от тези потвърждения не е
било оспорено от „А.“ ООД, поради което по силата на клауза 1.5 от
Договора, се счита, че „А.“ ООД е приело всички условия по тези сделки.
В съответствие с клауза 5.1, б. „б“ от Договора, С. има право да
определи дата на предсрочно прекратяване, поради неизпълнение от страна
на „А.“ ООД на задължението да заплати Вариационен маржин в размер на
1 332 195,19 щатски долара (2373 638,78 лева).
Съобразно клауза 5.3 от Договора, при определянето на дата на
предсрочно прекратяване по клауза 5.1, б. „б“, „изправната страна изчислява
нетната сетълмент сума и уведомява неизправната страна за нея“. На 18
септември 2018 г. С. изпраща уведомление на „А.“ ООД, в което посочва
изчислената нетна сетълмент сума в размер на 1 315 821,95 щатски долара (2
344 465,76 лева) и изисква от „А.“ ООД да плати нетната сетълмент сума не
по-късно от края на работния ден на 19 септември 2018 г.
От данните по делото се установява, че към настоящия момент „А.“
ООД не е извършило плащания към С., както се изисква в уведомлението за
нетната сетълмент сума.
Съгласно клауза 2.8 от договора, ако дадена страна не заплати дължима
сума на падежа, върху незаплатената сума се начислява лихва по лихвения
процент при неизпълнение от датата на падежа до реалната дата на плащане.
Лихвеният процент при неизпълнение, съгласно определението, дадено в
Приложение А към Договора, се определя като ставка, равняваща се на
стойността за страната, на която се дължи лихва, ако въпросната страна би
финансирала съответната сума, плюс 1% годишно. За С. ставката на
финансиране е 5,25% на годишна база, поради което приложимият лихвен
процент при неизпълнение се равнява на 6,25% годишно. Датата на падежа на
нетната сетълмент сума, посочена в уведомлението, е 19 септември 2018г. За
периода от датата на падежа (19.09.2018 г.) до датата на подаване на
настоящата молба, дължимата лихва по договора за незаплатената нетна
сетълмент сума е в размер на 246 945,06 щатски долара (409 629 лева).
Видно от данните по делото, в полза на С. на основание чл. 390 от ГПК
8
е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове в общ размер на 1 509
905,69 щатски долара (левова равностойност по курса на БНБ към
02.03.2020г. - 2 690 274,46 лева), които включват дължимата нетна сетълмент
сума в размер на 1 315 821,95 щатски долара (2 344 465,76 лева) и дължимата
лихва за забава в размер на 194 083,74 щатски долара (345 808,70 лева) за
периода 19.09.2018 г. - 02.03.2020 г. (датата на подаване на молбата за
допускане на обезпечението). Въз основа на обезпечителната заповед в полза
на С. е наложен запор върху сметките на „А.“ ООД в „Б.“ АД до общия
размер на претендираната сума.
Длъжникът, макар да не е изразил ясно становище по отношение на
задълженията си към присъединения кредитор въз основа на Договор за
търговски условия за суапове и извънборсови (ОТС) деривати, сключен
между присъединения кредитор С. (с предишно наименование И.) („С.“) и
„А.“ ООД на 12 септември 2017 г., не е оспорил дължимостта на сумите и не е
представил доказателства за извършени плащания по тях.
При тези данни, съдът приема за установено, че „А.“ ООД дължи на
присъединения кредитор 1 509 905,69 щатски долара ( с левова равностойност
по курса на БНБ към 02.03.2020г. - 2 690 274,46 лева), които включват
дължимата нетна сетълмент сума в размер на 1315821,95 щатски долара (2
344 465,76 лева) и дължимата лихва за забава в размер на 194 083,74 щатски
долара (345 808,70 лева) за периода 19.09.2018 г. - 02.03.2020 г.
С оглед изясняване на финансовото състояние на длъжника, по делото е
назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза, която е представила
заключение от 25.08.2021г. /л.243-263 от делото/.
В заключение си вещото лице установява, че към 13.07.2021г.,
дружеството е отчело задължения по баланс общо в размер 5225хил.лв., в
това число:
1.1. Задълженията към доставчици по баланс - 89 хиляди лева, в т.ч.:
- 88909.56лв. - към „М.” ЕООД, ЕИК *** по договор от 18.04.2019г. за
наем на 1481.826дка земеделска земя, находяща се в землището на с.Т., общ.
П., обл.П., между:„М.” ЕООД, - наемодател и „А.” ООД - наемател, по
фактура №482/17.09.2020г., издадена от ищеца, с получател ответника по
делото, с основание: за наем на зем. земи за стопанската 2019/2020г., съгл.
договор от 18.04.2019г.;
1.2. Други задължения - по баланс- 5136 хиляди лева, подробно
посочени в експертизата.
1.3. Провизирани задължения - отчетени като приходи 2 355 945,64лв., в
т.ч. са посочени и задълженията към присъединения кредитор С., които към
31.12.2018г. са в размер на 2328439.26 лв.
Според експертизата, задълженията произтичат от дейността на
9
търговеца и представляват:
- задължение към доставчика „М.” ЕООД, ЕИК *** в размер на
88909.56лв., с основание: за наем на зем. земи за стопанската 2019/2020г.,
съгл. договор от 18.04.2019г.;
- други задължения в размер на 5 135 634.03лв. /отразени в табл. 1.2.;
позиции 1-3/;
- задължения към физически лица по авансови отчети в размер на
671.12лв. /отразени в табл. 1.2. - позиции 4-5/.
Вещото лице сочи, че според счетоводните регистри на счетоводни
сметки 503 „Разплащателни сметки” и 501 „Каса в левове”, търговецът е
спрял плащанията си към доставчици на 20.03.2020г.
Последното осчетоводено плащане в брой е на 31.03.2021 г. - по дебита
на сметка 422/1 Подотчетни лица, лева, аналитична сметка 004; Д.В.В., срещу
кредитирането на сметка 501 „Каса”, аналитична сметка 1 „Централна каса”
във вр. със сл.аванс за 969.51лв.
Според експерта, последно осчетоводено плащане към доставчици от
разплащателната сметка в лева с № BG14STSA*** е на 20.03.2020г. - по
дебита на сметка 401/1 Доставчици лева, аналитични сметки на „М.” ЕАД /по
фактура №47804/29.01.2020г. в размер на 328.94лв. и по дебита на сметка
401/1 Доставчици лева, аналитични сметки на „Н.”ООД - по фактура №
**********/20.03.2020г. за 144.00лв.
Вещото лице посочва, че плащанията със средства от сметката след това
са към ТД на НАП Пловдив по АПВ, за банкови такси, като ги описва
подробно в експретизата.
Сочи, че последно осчетоводено плащане от разплащателната сметка в
евро с № BG88STSA*** е на 26.03.2021г. - по дебита на сметка 621 „Разходи
за лихви” в размер на 1738.44лв. /888.85евро/.
Експертизата дава заключение, че по последни балансови данни - към
13.07.2021 г. дълготрайните активи на дружеството са с балансова стойност -
0.00лв. При проверката в счетоводството на търговеца не е предоставена
счетоводна информация относно наличието на ДМА с начислено 100
изхабяване. Активите са разпродадени. Не е отразена касова наличност по
последни балансови данни, има наличност по разплащателна сметка, но
средствата са запорирани.
Сочи се, че вземанията към 13.07.2021г. възлизат на 12 хил.лв.,
представляващи осчетоводени по сметка 492 ”Депозити по гаранции”
/11699.42лв./: Софийски градски съд - 10500.00 лв. и Соф. гр. съд, дело
№34/2020 - 1199.42., общо 11699.42 лв.
Вещото лице е посочило финансовите резултати от дейността на
търговеца за периода 01.01.2017год. - 13.07.2021г.
10
Според експерта, приходите от дейността, в това число и от
оперативната дейност през последните четири анализирани периода
/31.12.2017г.-13.07.2021г./ бележат непрекъснат спад от 20 366 хил. лв. за
2018г. се снижават до 12736 хил.лв. през 2019г. /с 37% по-малко спрямо
2018г./, достигайки до 9645 хил.лв. за 2020г. / с 24% по-малко от предходната
година и 53% по-малко спрямо 2018г./.
Вещото лице сочи, че в сравнение с отчетените приходи, спадът на
разходите за дейността намаляват драстично само през 2019г. /13120хил.лв./ в
сравнение с предходната 2018г. /23245хил.лв./ или с 44%. През 2020г.
разходите се увеличават /14131хил.лв./ - със 7 %, а за полугодието на 2021 г.
са само с 15% по-малко от цялата предходна година.
Вещото лице посочва, че по отношение финансовия резултат - печалба е
регистрирана единствено за 2017г. - в размер на 1370 хил.лв., при
неразпределена печалба в размер на 10118хил.лв. През следващата 2018
година дружеството е работила на загуба /в размер на 2393хил.лв/, загуба е
отчетена и за 2019г. - в размер на 365хил.лв., като следствие на загубата от
предходните години неразпределената печалба е снижена до 4987хил.лв. През
2020г. отчетената загуба е 14 пъти по-голяма от тази през предходната година
/-5185/, а за периода 01.01.2021 г. - 13.07.2021 г. загубата възлиза на
6145хил.лв. - с 19% - повече от цялата предходна година.
Според експертизата, търговецът е спрял плащанията си към
доставчици на 20.03.2020г. Плащанията със средства от сметката след това са
към ТД на НАП Пловдив по АПВ, за банкови такси и вземания от подотчетни
лица. Дружеството е престанало да обслужва задълженията си към Б. по
договори за кредит от 30.06.2014г.
Посочва се, че на 10.11.2020г. между „Б.”АД и „С.” ООД, с ЕИК ***, е
сключен договор за продажба на вземане, съгласно който Банката прехвърля
своите вземания спрямо „А.”ООД, възникнали във вр. с Договор за кредит
№1371/30.06.2014г., като към датата на цесията общият размер на цедираната
част от вземанията на Банката възлизат на 970172.14лева /представляващи
главница, без да има възнагр. лихва, санкционираща лихва, законна лихва,
такси и разноски /.
Видно от експертизата, дружеството е в невъзможност да обслужва
задълженията си, произтичащи от търговската му дейност, няма собствено
имущество, за да покрие паричните задължения, видно от анализа на
активите. Банковите му сметки са запорирани.
Вещото лице сочи, че съгласно оборотната ведомост към 13.07.2021 г.
паричните наличности са в размер на 910 хил. лв., по банкови сметки -
запорирани.
Експертът е изчислил показателите за обща, бърза, незабавна,
абсолютна ликвидност, както и коефициента на задлъжнялост и коефициента
на финансова автономност на дружеството-длъжник за периода 31.12.2017г. -
13.07.2021г.
11
Показателите за ликвидност отразяват възможностите на предприятието
да покрие задълженията си в даден момент - балансова дата. Ликвидността
показва способността на предприятието непрекъснато и в съответните
размери да посреща своите платежни задължения към доставчици, персонал,
държавата, да извърши своите текущи плащания към кредиторите, оценява
нейните възможности за погасяване на наличните краткосрочни задължения
/със срок за погасяване до една година/.
Ликвидността, изразена в коефициент от отношението на наличните
краткотрайни активи на фирмата към нейните краткосрочни задължения е
4.84 за 2017г., 2.89 за 2019г. /с 40% по-ниска от предходната година/, 1.76 за
2020г. /с 40% по-ниска от предходната година и 64% по-ниска от тази за
2017г. /, достигайки до 1.18 към 13.07.2021г. / с 30% по-ниска от тази за
2020г., с 4.66 пункта по-малко или със 76 % от 2017г. Според експертизата,
коефициентът за обща ликвидност за селското стопанство е нормално да се
движи в диапазона под или малко над 2.
Показателите за финансова автономност характеризират степента на
финансовата независимост на дружеството от кредиторите. Колкото по-висок
е показателят за финансова автономност от коеф.1, толкова дружеството е по-
независимо от кредиторите. Според експерта, анализът показва, че през
първата година от наблюдавания период собственият капитал превишава пет
пъти привлечения, което основно се дължи на големия размер на
неразпределената печалба и относително ниските /в сравнение със
следващите периоди задължения/. През следващата 2018год. коефициентът на
финансова автономност се понижава с близо 43%, достигайки до отново
висока стойност - 3.168. Към 31.12.2019г. коефициентът на финансова
автономност се понижава с още 56% спрямо предходния - 1,384 - все още в
рамките на нормата. Към 31.12.2020г. коефициентът за финансова
автономност е под единица - 0.268, което се дължи предимно на отрицателния
финансов резултат и увеличението на задълженията, спрямо първия отчетен
период, достигайки до отрицателната стойност - минус 0.824. Тази стойност
на финансова автономност също показва декапитализацията на търговеца към
датата на последния баланс - 13.07.2021 г.
Сочи се, че показателят за финансова задлъжнялост показва точно
обратното, колкото по-висок от коеф. 1 е показателят, толкова по-задлъжняло
е дружеството. Съответно за анализирания период коефициентът на
задлъжнялост нараства с 20 пъти /към 31.12.2017г. е 0,179, достигайки до
3,729 - към 31.12.2020г./. Към датата на последния баланс коефициентът на
задлъжнялост е с отрицателна стойност - минус 1.214.
Вещото лице дава заключение, че дружеството е в невъзможност на
обслужва задължения си, произтичащи от търговската му дейност, т.е. е в
състояние на неплатежоспособност, като на практика е спряло да извършва
плащания по сключваните от него търговски сделки на 20.03.2020г., като от
направения по-горе анализ може да се направи извод, че финансовите
12
затруднения на длъжника имат траен и необратим характер.
Според експертизата, по баланса на дружеството към датата на
изготвяне на заключението няма установени данни за налично имущество
като дълготрайни активи или краткотрайни материални активи.
По баланс към 31.12.2018г. паричните средства на търговеца възлизат
на 910 хиляди лева, от които 0 хиляди лева в брой и 910 хиляди лева по
банкови сметки /запорирани/.
Вещото лице заключава, че дружеството не притежава бързоликвидни
активи, нито парични средства, с които да може да се покрият началните
разноски за откриване на производството по несъстоятелност.
Вещото лице в заключението си посочва коефициенти на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност, както и коефициентите на финансова
автономност и задлъжнялост за анализирания период - от 01.01.2017г. до
13.07.2021 г., съобразно установените счетоводни документи
Показателите за ликвидност отразяват възможностите на предприятието
да покрие задълженията си в даден момент - балансова дата. Ликвидността
показва способността на дружеството непрекъснато и в съответните размери
да посреща своите платежни задължения към доставчици, персонал,
държавата, да извърши своите текущи плащания към кредиторите, оценява
неговите възможности за погасяване на наличните краткосрочни задължения
/със срок за погасяване до една година/.
Експертизата посочва факторите за влошаване на показателя за обща
ликвидност към датата на молбата, спрямо първия период /2017г./ - от една
страна по последен баланс дружеството не притежава материални запаси и
краткосрочни инвестиции, 454 пъти е намален размерът на краткосрочните
вземания, и само 1.35 пъти паричните средства, а от друга страна
краткосрочните задължения са се увеличили с 58% към 13.07.2021г. спрямо
2017г.
Според експерта, евентуално необходимите средства за покриване на
начални разноски за производството по несъстоятелност за един месец са в
размер на 2100лв., като се съобрази евентуалното месечно възнаграждение за
синдик в размер на 1500лв. осигурителни вноски 402 лв. /13,8 - ДОО, 5% -
ДЗПО, 8% - Здр.осигуряване/ месеца, както и др. текущи разноски за такси и
консумативи за същия период.
В експертизата се прави анализ на печалбата и рентабилността на
търговеца.
Посочва се, че рентабилността (доходността) е един от най-важните
параметри на финансовото състояние на предприятието. Тя отразява
потенциала на търговеца да генерира и реализира доходи. Рентабилността се
изчислява чрез система от показатели, изразяващи определени съотношения
между реализирани доходи и направени разходи или използвани активи.
Рентабилността, установена като отношение на финансовия резултат от
13
дейността и разходите за дейността изразява достигнатата степен на
ефективност на разходите, свързани с производството и реализацията на
стоките и услугите. Макар че този показател има подчертано оперативен
характер, чрез него се анализира преди всичко ефективността на
производството, от отрицателните стойности не е възможно да се направят
оптимистични изводи във вр. с евентуалното продължаване на дейността.
Вещото лице сочи, че така установената рентабилност не може да
характеризира ефективността на цялостната дейност на фирмата, на
използването на всички ресурси. Това може да се види само от
рентабилността на активите.
Посочва, че през анализираните периоди отношението между
финансовия резултат преди облагане с данъци и нетния размер на приходите
от продажби (обща рентабилност) е също с отрицатели стойности, които
нарастват, като показателите се влошават - за 2020г. -
/-0,50662/ в сравнение с 2019г. /-0,0311/ с 152% , съответно със 114.3% за
2021г./-1,08569/ в сравнение с 2020г.
След приключване на съдебното дирене ответникът- длъжник е поискал
назначаване на допълнителна съдебно-икономическа експертиза, като е
поставил допълнителни въпроси и е представил допълнителни писмени
доказателства, за които твърди, че не са взети предвид и не са преценени от
експерта при първоначалното заключение. С оглед на това, съдът е
възобновил производството и е назначил допълнителна експертиза. Тъй като
експертът е посочил, че допълнителните въпроси са от компетентността на
експерт-счетоводител и е поискал освобождаване от изготвянето на
допълнителната експертиза, съдът е назначил друго вещо лице –експерт-
счетоводител, което е изготвило допълнително заключение.
В допълнителната съдебно-счетоводна експертиза отново са
изчислени коефициентите на обща ликвидност, на бърза ликвидност, на
незабавна и абсолютна ликвидност, коефициент за ефективност на приходите
и разходите, показателите за финансова автономност - коефициент за
финансова автономност (платежоспособност) и коефициент на задлъжнялост
и са отразени подробно в заключението.
От посочените по-горе коефициенти се установява, че дружеството „А.”
ООД е декапитализирано. Сумата на собствения капитал към 13.07.2021г. е
отрицателна величина / - 4303 хил. лв. - четири хиляди триста и три лева/.
Активите на дружеството „А.“ ООД са: сума на дълготрайните активи 0
лв.; дългосрочни инвестиции 0 лв.; краткотрайни активи 922 хил. лв.;
краткотрайни материални активи 0 лв.; краткотрайни вземания 12 хил. лв.;
краткотрайни инвестиции 0 лв.; парични средства 910 хил. лв. Собственият
капитал на дружеството и отрицателна величина /-4303/ хил. лв.
Пасивите на дружеството „А.“ ООД са: краткосрочни задължения 5225
хил. лв.; задължения към персонала 0 лв.; осигурителни задължения 0 хил.
лв.; данъчни задължения 0 хил. лв. ; други задължения 5136 хил. лв. ;
14
задължения към доставчици 89 хил. лв. Финансовият резултат на дружеството
е загуба /-6145 хил. лв./
Вещото лице посочва, че показателите за ликвидност са количествена
характеристика на способността на предприятието да изплаща текущите си
задължения с наличните си краткотрайни активи, като коефициентите
показват способността на едно дружество да извърши своите текущи
плащания към кредиторите си и дават оценка за възможността за бързо
погасяване на наличните текущи задължения.
Сочи, че текущите задължения се определят от сумата на
краткосрочните задължения (раздел „В“ на баланса) и предстоящата за
плащане през годината сума за погасяване на дългосрочните заеми.
Изчисляват се няколко показателя за ликвидност, като във всички
знаменателят е един и същ - текущи задължения, а в числителя се включват
различни по обхват и степен на ликвидност пера от КА /краткотрайните
активи/ на Баланса.
Общата ликвидност = краткотрайни активи/краткосрочни задължения =
922 х. лв. / 5225 х. лв. = 0,18
Вещото лице дава заключение, че този коефициент /коефициент на
покритие/ разкрива възможността на предприятието да погаси най-
изискуемите си задължения (текущите задължения) с активите, които имат
сравнително висока ликвидност. Стойността на коефициента се влияе от вида
на отрасъла. Приемливи стойности на показателя са 1,3 – 2. По-високите
стойности са признак за нерационално управление на Активите и пропускане
на възможност да се реализират по-високи доходи от инвестиране на
средствата в ДА. От този показател е видно, че „А.” ООД към 13.07.2021г. не
може да покрие с наличните краткотрайни активи краткосрочните си
задължения.
Бързата ликвидност = краткосрочни вземания + краткосрочни
инвестиции + парични средства / краткосрочни задължения = 12 х. лв. + 0 х.
лв. + 910 х. лв. / 5225 хил. лв. = 0,18
Вещото лице сочи, че стойността на показателя се влияе от вида на
отрасъла, като за приемливи стойности се приемат тези между 1,2 и 1,8. От
този коефициент е видно, че А.” ООД към 13.07.2021г. не може да покрие
краткосрочните си задължения с краткосрочните вземания и наличните
парични средства.
Незабавната ликвидност = краткосрочни инвестиции + парични
средства / текущи задължения = 0 х. лв. + 910 х.лв. / 5225 х.лв. = 0,17
Вещото лице дава заключение, че показателят характеризира
способността на фирмата да покрие задълженията със сравнително най-лесно
ликвидните си активи, като за приемливи стойности се приемат параметрите
между 0,7-0,9. Коефициентът показва, че „А.” ООД към 13.07.2021г. не може
да покрие текущите си задължения с краткосрочните инвестиции и наличните
парични средства.
15
Абсолютната ликвидност = парични средства / текущи задължения =
910 хил. лв. / 5225 хил.лв. = -0,17.
Вещото лице посочва, че коефициентът показва каква част от
задълженията може да се изплати незабавно с паричните наличности
(касовите наличности и банковите депозити по разплащателни, депозитни и
други сметки в национална и чуждестранна валута) и паричните еквиваленти
(чекове, срочни депозити, полици и други, които имат краткосрочен падеж до
3 м. от придобиването и съдържат незначителен риск от промяна в
стойността). Икономическият смисъл на този коефициент е да се установи
способността с наличните парични ресурси да се покрият текущите
задължения на дружеството. От стойността на коефициента е видно, че „А.”
ООД към 13.07.2021г. не може да покрие с наличните си парични средства
текущите си задължения.
Сочи, че показателите за ликвидност се анализират в динамика, за да се
очертае тенденцията на фирмата, сравняват се с приемливите параметри и със
средните за съответния отрасъл, като високите стойности на показателите за
ликвидност показват предпазлива тенденция на финансово управление, което
е за сметка на желаната по-висока рентабилност.
Посочва, че показателите за финансова автономност са количествена
характеристика на степента на финансова независимост на предприятието от
кредитори и показват степента на използване на привлечения капитал.
Сочи, че съотношението е основен индикатор за качеството на
финансиране на предприятието и показва с колко единици собствен капитал е
покрита единица привлечен капитал. Счита се, че при висок дял на
собствения капитал компаниите са финансово устойчиви. Размерът на
собствения капитал се влияе от отрасъла, а така също и от икономическата
конюнктура. По-висока стойност на коефициента означава трайно
стабилизиране на финансовата независимост, като препоръчителна стойност е
2.
Финансовата автономност = собствен капитал / пасиви = - 4303 хил.лв. /
5225 хил.лв. = - 0,82
Вещото лице посочва, че получената стойност на коефициента
финансова автономност «-0,82» към 13.07.2021г. показва, че „А.” ООД е
неплатежоспособно и финансово зависимо от кредиторите си.
Задлъжнялостта = пасиви / собствен капитал = 5225 хил.лв. / -4303
хил.лв. = -1,21
В експертизата се сочи, че показателят е реципрочен на коефициента за
финансова автономност и дава представа за участието на дълга при
финансиране на фирмата, като препоръчителни са стойности, по-малки от
единица. Коефициентът на задлъжнялост „-1,21” изразява степента на голяма
зависимост на „А.” ООД към 13.07.2021г. от своите кредитори за уреждане на
задълженията си.
16
Посочва се, че коефициентите за ефективност на приходите и разходите
са количествени характеристики на съотношението между приходите и
разходите на предприятието, като същите са:
Коефициент на ефективност на разходите = приходи / разходи =
5826х.лв. / 11971 х.лв. = 0,49
Коефициент на ефективност на приходите = разходи / приходи = 11971
х.лв. / 5826 х.лв. = 2,06
Вещото лице сочи, че показателите за рентабилност изразяват
възможността на предприятието да възстанови направените разходи и да
реализира печалба. Показателите за рентабилност са количествени
характеристики на ефективността на приходите от продажби, на собствения
капитал, на пасивите и на реалните активи на предприятието. Коефициентите
на рентабилност са положителни величини, когато финансовият резултат е
печалба и показват темпове на възвръщаемост на капитала. Коефициентите за
рентабилност са отрицателни величини, когато финансовият резултат е загуба
и показват темповете на декапитализация на предприятието.
Според експерта, от направените изчисления за обща, бърза, незабавна
и абсолютна ликвидност се установява, че „А.” ООД към 13.07.2021г. не
може да покрие с наличните краткотрайни активи краткосрочните си
задължения.
Според експерта, получените стойности на коефициентите за
автономност и задлъжнялост, които характеризират общото финансово
състояние на „А.” ООД към 13.07.2021г. показват, че А.” ООД е
неплатежоспособно.
Според експертизата, към 13.07.2021г. е налице спиране на плащанията
от страна на „А.” ООД.
В експертизата се посочва, че ответникът е кредитополучател по
отношение на банков кредит, предоставен от „Б.“ АД, съгласно Договор за
кредит № 1225 от 08.08.2013 год. и анексите към него и Обезпечително -
прехвърлителен договор за финансово обезпечение по Закона за договорите
за финансово обезпечение /ЗДФО/ от 07.04.2020 год., чийто размер изцяло е
платен, съгласно посочените по-долу банкови разчети и извлечения, както
следва:
Съгласно банково извлечение по сметка ЗДФО на „А.“ ООД за периода
01 - 16.06.2021г. са погасени чрез плащане по банков път: на 10.06.2021 год.
лихва в размер на 2 293,20 лв. и на 16.06.2021 год. са погасени чрез плащане
по банков път главница в размер на 1 399 727,22 лв. и лихви 445,47 лв. или
общо плащане в размер на 1 402 465.89 лева.
Според експертизата, последно плащане от сметка ЗДФО на „А.“ ООД е
на 16.06.2021г., видно от допълнително представените с Молба-искане №
5423/02.11.2021г. банкови извлечения /заверени от Б.” АД/ за периода от
01.04.2021г. до 16.06.21г. включително.
17
Вещото лице посочва, че датата, след която „А.” ООД става
неплатежоспособно дружество е 16.06.2021г., когато Б. АД прехвърля 280 000
лева в блокираната разплащателна сметка и от тогава „А.” ООД няма
възможност да плаща на останалите си кредитори с този излишък, който се
получава след изплащането на всички задължения към банката.
Експертизата е установила задълженията на “А.” ООД към 13.07.2021г.,
според аналитичен регистър на задълженията:
1. „А.” ЕООД, гр. С., ЕИК *** - 4394512,23 лв.
2. „С.” ООД, гр.С., ЕИК *** - 740984,74лв.
3. „М.” ООД, гр.С., ЕИК *** - 88909,56 лв.
4. „Г.” ЕООД, гр. С., ЕИК *** - 137,06 лв.
5. Г.П.Т., гр.П., ЕГН ********** - 367,43 лв.
6. Д.В.В., гр.П., ЕГН ********** - 303,69 лв.
Всички постъпления и плащания, извършени от длъжника „А.“ ООД
след 20.03.2020г. към всички негови кредитори по сметка (02) *** с титуляр:
приети обезпечения „А.“ ООД ЕИК ***0/, са подробно описани в
експертизата. След издължаване на кредита към „Б. от „А.“ ООД на
16.06.2021г., остатъкът по сметката от 280967,50 лв. е прехвърлен по Банкова
сметка на „А.“ ООД № BGSTSA93000021187839 и сметката Приети
обезпечения „А.“ ООД е занулена.
В експертизата подробно е представено извлечение по с/ка ЗДФО на
„А.“ ООДу за окончателно погасяване на кредита към Б..
Представен е също и хронологичен опис на с/ка 501 КАСА на „А.“
ООД, като последно осчетоводено плащане от сметка 501 ”КАСА” на „А.“
ООД е на 31.03.2021г. за сумата 969,51лв. на Д.В.В. - с РКО с основание аванс
в размер на 969,51 лв. Последното осчетоводено плащане към доставчици от
разплащателната сметка в лева с № ******** е на 20.03.2020г. - осчетоводено
по дебита на сметка 401/1 Доставчици лева, аналитични сметки на „М.” ЕАД
/по фактура №47804/29.01.2020г./ в размер на 328.94лв. и по дебита на сметка
401/1 Доставчици лева, аналитични сметки на „Н.” ООД - по фактура №
**********/20.03.2020г. за 144.00лв.
Вещото лице посочва, че плащанията със средства от сметката след тази
дата са основно към ТД на НАП Пловдив и за банкови такси. Последното
плащане е от 22.10.2020г. - 2,13 лв. - банкова такса.
Посочва, че последното осчетоводено плащане от разплащателната
сметка в евро с № ******* е на 26.03.2021г. - по дебита на сметка 621
„Разходи за лихви" в размер на 1738.44лв. /888.85евро/, като след тази дата
няма представени документи за извършено разплащане. Според обясненията
на експерта в последното съдебно заседание, това плащане също е към Б.-
ЕАД.
Вещото лице сочи, че последно плащане от сметка ЗДФО на „А.“ ООД е
18
на 16.06.2021г. към Б. АД по договор за кредит 1225/08.08.2013г. На тази дата
са преведени и на „А.“ ООД 280 967,50лв. остатък по сметка ЗДФО, видно от
приложените, заверени от Б. банкови извлечения. Сумата е преведена от
името на титуляра банкова сметка №(02) *** /приети обезпечения „А.“ ООД
ЕИК ***0/ по разплащателна сметка в лева № BG №148***** на „А.“ ООД.
В заключението на експертизата /л.332 от делото/ е посочено, че е
налице свръхзадлъжнялост, неплатежоспособност и спиране на плащанията
към 13.07.2021г. Съдът счита, обаче, че тези състояния на
свръхзадлъжнялост, неплатежоспособност и спиране на плащанията са били
налице още към 20.03.2020г. Това се установява от първоначалното
заключение на съдебно-икономическата експертиза, която е изследвала тези
въпроси, както и от допълнителното заключение и разясненията, дадени от
експерта в последното съдебно заседание. В съдебно заседание от
27.01.2022г. /л.344 от делото/ експертът е посочил, че от 20.03.2020г. до
16.06.2021г. има извършени плащания от длъжника само към Б.. Тези
плащания са правени от обезпечителната сметка на длъжника, като
експертизата е посочила Хронология на сметка 499, аналитичност ДСК
сметка по ЗДФО за периода 2020 и 2021 година. Видно от заключението,
/л.333 от делото/, по тази специална сметка са постъпвали парични средства,
които са изцяло собственост на „А.“ ООД, основно от субсидии от ДФ
Земеделие, като тези собствени парични средства на база на сключените
договори с ДСК се ползват с предимство за погасяване на задължения по
договори за кредит към банката. След изчерпването на всички задължения
към ДСК всички останали собствени средства на „А.” ООД се освобождават,
за да може да се покрият други задължения на дружеството, според банковите
извлечения, приложени в материалите по делото, това се е случило на
16.06.2021 година.
Задълженията към Б. по договор за кредит №1225 от 08.08.2013 год. и
анексите към него и Обезпечително - Прехвърлителен договор за финансово
обезпечение по Закона за договорите за финансово обезпечение /ЗДФО/ от
07.04.2020 год., са напълно погасени на 16.06.2021 година, като преди това на
10.11.2020 година този договор е частично цедиран към „С.” ООД; другите
два договора, които „А.” ООД има с ДСК с номера договор № 1226 и договор
№1371 са изцяло цедирани на 10.11.2020 година към „С.” ООД и след тази
дата „А.” ООД не дължи по тях суми към Б. ЕАД, а дължи към „С.” ООД.
Установено е от експертизата, че към други кредитори плащания не са
правени след 20.03.2020г.
Съдът възприема заключението на допълнителната експертизата, както
и на първоначалната съдебно-икономическа експертиза, тъй като и двете
експертизи са мотивирани, задълбочено и компетентно изготвени. И двете
експертизи са идентични в направените констатации и изводи, като
експертизата, изготвена от вещото лице К. е отговорила и на допълнителни
въпроси на страните. Съдът възприема експертизите и следва да ги вземе
19
предвид, наред с останалите доказателства по делото.
Относно констатациите и изводите на допълнителната експертиза
относно наличието на свръхзадлъжнялост, неплатежоспособност и спиране на
плащанията към 13.07.2021г., съдът счита, че тоза са правни изводи, които
следва да се направят от съда на базата на всички събрани по делото
доказателства, както и анализ на икономическото състояние на длъжника.
Както вече беше посочено по-горе в изложението, съдът приема, че
неплатежоспособност и спиране на плащанията са били налице още към
20.03.2020г., когато длъжникът е спрял плащанията към другите кредитори,
освен към Б. ЕАД.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства относно
икономическото състояние на „А.“ ООД, както и от анализа на финансово-
икономическото състояние на длъжника, направен в заключенията на
експертите, безспорно се налага изводът, че са налице основанията за
откриване на производство по несъстоятелност, като е налице състояние на
неплатежоспособност по смисъла на чл.607а от ТЗ и чл.608 от ТЗ.
Съдът намира, че следва да обяви длъжника в несъстоятелност, тъй като
същият не е в състояние да изпълни свои изискуеми задължения, породени от
търговски сделки. Такива са задълженията му както към кредитора „М.“
ЕООД, така и тези към присъединения кредитор С. с предишно наименование
И.. Освен задължения към тези кредитори, ответникът има задължения и към
посочените в двете заключения кредитори, а именно: „А.” ЕООД, гр. С., ЕИК
*** – задължение в размер на 4394512,23 лв., „С.” ООД, гр.С., ЕИК *** -
задължение в размер на 40984,74лв., „Г.” ЕООД, гр. С., ЕИК *** - задължение
в размер на 137,06 лв., Г.П.Т., гр.П., ЕГН ********** - задължение в размер
на 367,43 лв. и Д.В.В., гр.П., ЕГН ********** - задължение в размер на 303,69
лв.
Съгласно разп. на чл.608, ал.3 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е
налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на
определени кредитори. В случая, съдът приема, че е налице посочената
хипотеза на ТЗ за неплатежоспособност на длъжника, тъй като безспорно
последният е спрял плащанията по отношение на кредиторите си, с
изключение на задълженията към Б. АД, които задължения е продължил да
плаща след 20.03.2020г. До тази дата длъжникът е извършвал разплащания и
към други кредитори, след тази дата плащания са извършвани единствено в
полза на един кредитор - Б., като са извършвани погашения на кредитите към
Б. –ЕАД в резултат на сключения договор по Закона за финансово
обезпечение и с оглед специалния характер на сметката. От тази сметка би
могъл да се удовлетвори единствено кредиторът, страна по договора за
специалната сметка – „Б.“ ЕАД, като длъжникът нито е могъл да изявява воля
за тези плащания, нито да ги насочи към други кредитори.
20
Според експертните заключения, след 20.03.2020г. е налице пълно
спиране на плащанията от страна на длъжника „А.“ ООД към кредиторите му,
с изключение на плащанията към „Б.“ ЕАД.
Съдът счита, че в хода на настоящото производство презумпцията за
неплатежоспособност не беше оборена от ответника-длъжник, като по делото
не се представиха доказателства, установяващи временност на затрудненията
на длъжника или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на неговите кредитори.
Тъй като в случая е спорен въпросът относно началната датата на
неплатежоспособността, следва да се посочи, че в множество решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. №
915/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 115/25.06.2010 г. по т. д.
№169/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д.
№1152/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 44/04.07.2012 г. по т. д.
№983/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 202/10.01.2014 г. по т. д.
№1453/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 80/08.10.2015 г. по т. д.
№1565/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 225/08.12.2016 г. по т. д.
№2572/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 220/07.02.2018 г. по т. д.
№758/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други/, различни съдебни състави на ВКС
са приели, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на обективната трайна неспособност на длъжника да
погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по
чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на
неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на
най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като
проявление на неплатежоспособността. Релевантен за определяне на
началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна
невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с
изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен
кредитор, респективно отделни, но не всички кредитори, поради което на
съобразяване подлежи не само фактът на спирането на плащанията, а и
причините за това – липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на
ликвидност за покриване на краткосрочните задължения. В случая е налице
обективно обусловена невъзможност за изпълнение на парични задължения
на длъжника към неговите кредитори, а не резултат на субективната
преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника.
Изследвайки цялостното икономическо състояние на длъжника,
изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на
плащанията към кредиторите като проявление на неплатежоспособността,
както и цялостното поведение на длъжника към всички негови съконтрагенти
/кредитори/, съдът установи по категоричен начин, че след 20.03.2020г.
ответникът не плаща на кредиторите си, освен погашенията, които е правил
21
единствено към „Б.“ ЕАД, с оглед на специалния характер на сметката,
открита в резултат на сключения договор по Закона за договорите за
финансово обезпечение и с оглед специалния характер на сметката.
С оглед на всички данни по делото, съдът намира, че длъжникът е в
състояние на неплатежоспособност с начална дата 20.03.2020г.
Поради изложените съображения, съдът намира, че следва да открие
производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, като следва са
допусне обезпечения чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото
на длъжника, да назначи временен синдик, да обяви в несъстоятелност
длъжника и да свика първо събрание на кредиторите на 12.04.2022 г. от 15.00
часа в сградата на Окръжен съд – гр.С.З..
За временен синдик съдът намира, че следва да бъде назначена адв.Е.П.
с адрес: гр. С.З., *** която отговаря на изискванията за заемане на тази
длъжност и е включена в списъка на синдиците, утвърден със заповед на МП,
на която следва да се определи възнаграждение в размер на 900 лв. месечно,
което включва и всички суми, дължими от временния синдик за данъци,
социално и здравно осигуряване, свързани с възнаграждението.
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА в неплатежоспособност “А.” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул. ***, с ЕИК: ***, представлявано заедно и поотделно
от *** - управители с начална дата на неплатежоспособността – 20.03.2020г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност спрямо “А.” ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***, с ЕИК: ***, представлявано
заедно и поотделно от *** - управители.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор на цялото движимо
имущество и на сметките, както и чрез налагане на възбрана върху
недвижимите имоти, собственост на длъжника “А.” ООД, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., ул. ***, с ЕИК: ***, представлявано заедно и
поотделно от *** - управители.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на “А.” ООД, със седалище и адрес
на управление: гр. С.З., ул. ***, с ЕИК: ***, представлявано заедно и
поотделно от *** - управители – адв.Е.П. с адрес: гр. С.З., *** като й определя
месечно възнаграждение в размер на 1000 лв. (хиляда лева), което включва и
всички суми, дължими от временния синдик за данъци, социално и здравно
осигуряване, свързани с възнаграждението.
22
НАСРОЧВА първо събрание на кредиторите на “А.” ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***, с ЕИК: ***, представлявано
заедно и поотделно от *** - управители за 12.04.2022 г. от 15.00 часа, в
Съдебната палата – град С.З., бул. *** с дневен ред:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2.Избор на постоянен синдик, определяне на неговото възнаграждение и
предлагане на съда назначаването му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА “А.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул.
***, с ЕИК: ***, представлявано заедно и поотделно от *** - управители ДА
ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н ***
с ЕИК: ***, представлявано от Д. К. М. - управител сумата 250лв. (двеста и
петдесет лева), представляваща направени по делото разноски – внесена
държавна такса.
ОСЪЖДА “А.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул.
***, с ЕИК: ***, представлявано заедно и поотделно от *** - управители ДА
ЗАПЛАТИ на С. (S.), с предишно наименование И. (I.), със седалище и адрес
на управление: ***, С., регистрирано в щата А. с № ***, представлявано от
М.М., в качеството на Президент/Главен изпълнителен директор и
упълномощен представител, чрез пълномощника адв. Искр. Н. Н. от САК,
служ.адрес: С., ул.*** сумата 250лв. (двеста и петдесет лева), представляваща
направени по делото разноски – внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО да се впише в Търговския регистър и РЮЛНЦ при
Агенцията по вписванията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването
му в Търговския регистър пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
23