РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 18.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в закрито заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при участието на секретаря
ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 564
по описа за 2019 година на Ловешкия
административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е на основание чл.284 и следващите
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и по
реда на чл.203 от Административно
процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Административното дело е образувано по искова молба на С.Б.Б., ЕГН: **********,
понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ Атлант Троян, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София,
с искане да му бъде
присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 850 лева, ведно със законната лихва, считано от
11.09.2019 г., представляващо неизплатена част от компенсацията за непозволено
увреждане по присъденото с решение №
156/13.11.2017 г. по адм.д. №238/2016г. на АдмСЛ, обезщетение в размер на 2250
лева. В ИМ се твърди, че ответника като е изплатил присъденото с горното
съдебно решение обезщетение без да е включил законната лихва върху него,
начислена съгласно ПМС №426/18.12.2014г., е нарушил действащите правни норми, нанасяйки
му сочените имуществени вреди.
В съдебно заседание ищеца поддържа исковата
претенция и моли да бъде уважена като основателна и доказана. По същество
излага, че подобно на бездействието, за което е осъден ответника, а именно
неизпълнение на материалните условия по ППЗИНЗС предмет на спора по адм.дело
№238/2016 година на АдмСЛ, където е издадено осъдително решение, защото не е
спазено установеното и изискано от закона, отново се виждало, че установената
от закона лихва, ответника не желае да заплати, отново неспазвайки установените
от закона задължения, за което следва да бъде отново осъден да заплати същата. Излага,
че виновното поведение представлява несъответствие между действията на субекта
в случая ответника - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София и
нормите на правото, които са известни и доказването на които не било
необходимо. При тези съображения счита че е доказано неизпълнението на дължимо
парично обезщетение от ЗЗД.
Ответната страна Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” гр.София, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждане в полза на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. В писменият отговор и по същество
изтъква, че
по делото не се доказа ищецът да е претърпял имуществени вреди в пряка и
непосредствена връзка от незаконосъобразни бездействия от администрацията на
затвора. Счита, че не е осъществен фактическият състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, не е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора,
с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат от него имуществена
вреда в правната сфера на ищеца. С оглед липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС
неприложима е и презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл.284
ал.5 от ЗИНЗС. Сочи, че присъдената с решението на АдмС сума е изплатена на
ищеца, като претендиралата от него лихва не е
изплатена, тъй като не е присъдена със съдебното решение и не се дължи от ГДИН.
Представителят на прокуратурата дава
становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и моли да бъде
отхвърлена. Посочва, че няма
документ, удостоверяващ дължимостта на претендираната от ищеца сума в размер на
850 лева. Изтъква, че искът за лихва е отделен иск по чл. 86 от ЗЗД и такъв не
е предявен от страна на ищеца, съответно такава не му е присъдена от
Административен съд – Ловеч при разглеждането на цитираното адм.дело № 238/2016
година. Като в издадения изпълнителен лист също не фигурира задължение за
изплащане на законната лихва и няма законово основание.
По делото са събрани писмени доказателства.
Към настоящото дело е приложено адм.дело №238/2016 година по описа на АдмСЛ и
адм. дело № 349/2018 година по описа на Върховен административен съд на
република България.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че С.Б.Б. изтърпява
наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ „Атлант” гр.Троян.
Същият със заявление вх. №
М-837/20.08.2019г. на ГДИН / на лист 12 от делото/ е поискал да му бъде изплатено
обезщетение в размер на 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева, присъдено с
Решение № 156 от 13.11.2017г., постановено по адм. д. № 238/2016г., потвърдено
с Решение № 6019/19.04.2019г. по адм. д. № 349/2018г. на ВАС. Поискал е да му
бъде изплатена и законната лихва, дължима на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.84 ал.3 от ЗЗД. Към заявлението е приложил изпълнителен лист №
70/31.07.2019г. на АдмС - Ловеч. Заявлението е администрирано на 20.08.2019г. с
резолюция „за г-жа Д.Йорданова“.
С Решение №156/13.11.2017г. по а.д.238/2016г.
на АдмС, съдът е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, представлявана от
Главен директор, да заплати на С.Б.Б., с ЕГН **********, изтърпяваш наказание
лишаване от свобода в Затворническо общежитие „Атлант” гр. Троян към Затвора
Ловеч, сумата от 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени на лоши
битови условия - без постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел за
периода от 22.03.2012 г до 19.12.2015 г. когато ищецът е пребивавал в спални
помещения № 306 и № 309 в ЗО „Атлант” гр.Троян.
Видно от изпълнителен лист от 31.07.2019 г. по
адм.д.238/2016г. на АдмС Л, първи административен състав на съда на основание
чл. 404, т.1 и чл. 405, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.
269, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс след като е констатирал, че
Решение №156/13.11.2017г. по а.д.238/2016г. на АдмС, оставено в сила с Решение
№6019/19.04.2019 г. по адм.дело №349/2018 г. на ВАС, влязло в законна сила на
19.4.2019г. и подлежи на изпълнение, е разпоредил издаването му. Според
съдържанието на същия е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София, представлявана от Главен директор, да заплати на С.Б.Б., с ЕГН **********,
изтърпяваш наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие „Атлант” гр.
Троян към Затвора Ловеч, сумата от 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
причинени на лоши битови условия - без постоянен достъп до течаща вода и
санитарен възел за периода от 22.03.2012 г до 19.12.2015 г. когато ищецът е
пребивавал в спални помещения № 306 и № 309 в ЗО „Атлант” гр.Троян.
Не е спорно между страните по
делото, че в изпълнение на горепосочените съдебни решения и представения от л.св.
С.Б.Б. изпълнителен лист от счетоводството на затвора - Ловеч му е изплатена
сумата от 2250.00 лева, а и това се установява от представеното платежно
нареждане от 05.09.2019г. /л.14/.
Според представеното писмо на лист
15 от делото лишения от свобода С.Б.Б. е уведомен срещу подпис на дата
30.10.2019 г., че по негов сигнал с вх. № Ж-843/30.09.2019 г. по описа на ГД
„Изпълнение на наказанията”, е била извършена проверка, при която било
установено, че на същия е присъдено обезщетение за вреди, съгласно Решение №
156/13.11.2017 г. по адм. д. №
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният в производството
осъдителен иск е с посочено правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно
цитираната разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон, като тази
отговорност се реализира по реда на чл.203 и сл. от АПК.
В конкретния случай ищецът твърди нанесени му
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ГДИН и като ответник се
сочи именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно чл.205 от АПК
искът по чл.203 ал.1 от АПК се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни действия и бездействия са
причинени вредите. Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ е самостоятелно юридическо лице към
Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода, като в случая мястото на
твърдяното увреждане и настоящия адрес на увредения са в ЗО „Атлант“ при
Затвора Ловеч, което е в района на компетентност на Административен съд Ловеч.
Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с
незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни
задължения при осъществяване на административна дейност от служители в ГДИН,
следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС,
обуславящи допустимостта на настоящия иск. Ето защо съдът приема, че
предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с
правно основание чл.284 от ЗИНЗС, е
процесуално допустим. Предвид изложеното следва искът да се прецени по
същество.
Материалноправните основания за
възникване правото на обезщетение за ищеца са три: да е налице
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна
дейност; на ищеца да е причинена имуществена или неимуществена вреда; тази
вреда да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие
или бездействие.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът
намира, че в в процесния случай тези предпоставки не са налице и така
предявения иск се явява неоснователен и недоказан по следните съображения:
В чл.3 ал.1 от ЗИНЗС е
регламентирано, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2
на последния правен текст е посочено, че за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, на
което основание е предявен иска, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.
Ако с разпоредбата на чл.284 ал.5
от ЗИНЗС относно имуществените вреди е въведена законовата презумпция, че
настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на
фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия
исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди – в случая на ищеца.
При анализа на събраните по
делото доказателства не се установява незаконосъобразно бездействие на
администрацията на затвора във връзка с изплащане на присъденото в полза на
ищеца обезщетение. По влязлото в сила решение № 156/13.11.2017 г. по адм.д.
№238/2016г. на АдмСЛ, потвърдено с
решение № 6019 /19.04.2019г. по адм.д. №349/2018 г. на ВАС е издаден
изпълнителен лист за сумата, присъдена в съдебното решение. Искът по чл. 86 от ЗЗД за присъждане
на лихва е акцесорен и отделен иск. Претенцията обаче трябва да се предяви по
надлежния ред и в предвидената от закона форма, тъй като съдът не я присъжда по
право. Видно от доказателствата по делото такъв отделен иск за лихва по чл.86
от ЗЗД не е предявен от страна на ищеца и такава не му е присъдена от
Административен съд – Ловеч при разглеждането на цитираното адм.дело № 238/2016
година, респективно не е дължима на соченото от ищеца основание - чл.86 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 от ЗЗД. При това в издадения изпълнителен лист също не
фигурира задължение за изплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение, защото няма законово основание затова. Изпълнителният лист се
издава въз основа на влязлото в сила съдебно решение. На основание чл.299 от ГПК, е налице непререшаемост на разрешен с влязло в сила съдебно решение правен
спор. Доколкото в случая затворническата
администрация е обвързана от силата на пресъдено нещо на осъдителното съдебно
решение за вземането по предявения главен иск и с изпълнителната сила на
съдебното решение по него,
законосъобразно е изплатила обезщетението на ищеца за сумата от 2250.00 лева,
както е присъдена от съда по издаденият изпълнителен лист. Като претендираната
сума от 850 лева за лихва не представлява неизплатена част от компенсацията за
непозволено увреждане по присъденото с
решение № 156/13.11.2017 г. по адм.д. №238/2016г. на АдмСЛ, обезщетение в
размер на 2250 лева, както неоснователно твърди ищеца. Обосновано с
доказателствата по делото претендиралата от него лихва не е изплатена, тъй като
не е присъдена със съдебното решение и не се дължи от ГДИН.
От установените факти и
приложимото право се налага извод, че затворническата администрация е положила
дължимото поведение, вкл. и в съответствие с чл.3 от ЗИНЗС – осигурила е
средства и своевременно е изплатила на ищеца присъденото със съдебното решение
обезщетение, вкл. е направена проверка по подаденият от него сигнал, за което е
уведомен срещу подпис. Поради изложеното
съдът приема, че в случая не са налице незаконосъобразни бездействия на
ответника или на негови служители, следователно не е налице първата
предпоставка за уважаване на процесния иск – бездействие на административен
орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Не
е налице и следващата предпоставка – вредите да са причинени в резултат на
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС поради умишлено поставяне в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието.
В този смисъл съдът приема, че
исковата претенция е неоснователна и недоказана. Не е осъществен фактическият
състав на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. От една страна не се установи твърдяното от
ищеца бездействие на служители на ответника по повод административна дейност, а
от друга не се установи да е нарушена нормата на чл.3 от ЗИНЗС, тъй като ищецът
не е подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение,
включително във връзка с присъденото обезщетение. Доколкото настоящото
производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за основателност на иска си по чл.284 от ЗИНЗС. След
като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки за
реализиране на отговорността на администрацията, то последица от това е
неоснователност на исковата молба и като резултат –отхвърляне на предявения от
него иск.
В
случая не е налице необходимата за ангажиране отговорността на ответника материално-правна
предпоставка, а именно не е налице бездействие от страна на затворническата
администрация в ЗО Атлант, респективно не е налице бездействие от страна на
ГДИН.
Според
разпоредбата на
чл.204 ал.4 от АПК незаконосъобразността
на бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетението.
За
квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо
да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна
на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е
необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това
действие.
Както вече се посочи затворническата администрация е изплатила следващото се обезщетение на
ищеца с представената вносна бележка.
От анализа на събраните по делото доказателства не се
установи незаконосъобразно бездействие в тази връзка. Както и неизпълнение на задължение за изплащане на лихва, защото
такава в процесния случай не се дължи.
При съобразяване на установените факти и
приложимата правна уредба настоящият съдебен състав намира, че не е доказано
бездействие на администрацията на затвора по отношение на ищеца във връзка с
изпълнение на задълженията й по ЗИНЗС.
Съдът намира за недоказан и фактът на причинени на
ищеца вреди по вид и размер, описани в исковата молба, подлежащи на
компенсация.
Предпоставка за реализиране отговорността на държавата
за вреди е и наличието на пряка и непосредствена връзка между
твърдяните бездействие и причинени вреди, която връзка с оглед
гореизложеното за недоказаност на другите елементи от фактическия състав също
се явява недоказана. От събраните по делото доказателства не се установява
доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, както и поставяне на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, които да уронват човешкото достойнство или
пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Доколкото в
настоящото производство по реда на чл.204 ал.4 от АПК не бе установено
незаконосъобразно бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да
бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице. При определяне на фактическия състав на отговорността,
при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира
отговорността на ГДИН. Въпреки това, за пълнота съдът ще изложи мотиви в тази
връзка.
Отговорността на Държавата по чл.1 ал.1 ЗОДОВ възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на Държавата; 2. Незаконосъобразният
административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или
неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от
елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на Държавата по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален
ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК. В случая не се доказа по делото
незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице, от което да е претърпяна
вреда в кумулативна връзка, поради което не са налице предпоставките за
обезвреда.
Следва да се съобрази, че на
обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна
връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от
него или от незаконосъобразно бездействие на администрацията.
Ефектът от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от
преживяното.
Такова разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл. 284 ал.2
от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3 ал. 2 от с.закон съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода. Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една
страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга -
начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани.
На ищеца безспорно е осигурена такава среда, не се установява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, при което неприложима се явява и разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС. Горното от своя страна също сочи на
неоснователност на предявения иск по чл.284 от ЗИНЗС.
Не
са налице и твърдените от ищеца претърпени имуществени вреди, описани в исковата молба,
същият не е лишен от претендиратана сума от 850 лева, тъй като според
действащото законодателство не му се дължи.
След като не са налице
кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл.284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и
да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде
отхвърлен. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на
акцесорния такъв за присъждане на лихва. След
като фактическият състав на чл. 284 ал. 1
от ЗИНЗС не е осъществен, за ответната страна не възниква
задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение
за заплащане на лихва върху главното задължение.
По
тези съображения, исковата претенция се
явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.
Поради
неоснователност на иска, неоснователна се явява и акцесорната претенция за
законна лихва върху размера на претендираната сума, считано от 17.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът по делото е претендирал да бъде
осъден ищеца да заплати разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на триста лева. Съдът намира, че
на основание чл.286 ал.2 от ЗИНЗС не се дължи юрисконсулско възнаграждение на
ответника при пълно отхвърляне на иска, при оттегляне на иска изцяло или при
отказ от иска изцяло, поради което искането на ответника следва да се остави
без уважение. Разпоредбата
на чл.286 ал.2 от ЗИНЗС е специална и дерогира
общото правило на чл.78 ал.8 от ГПК.
По обжалването на настоящото решение следва
да се съобрази, че съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС /изм. ДВ, бр.100/2019г., в
сила от 01.01.2020г./, постановеното от административния съд решение по иск за обезщетение подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
пред тричленен състав на същия съд.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172
ал.1 и ал.2, във вр. с чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс във
вр. с чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, Ловешкият административен съд, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Б.Б., ЕГН: **********,
понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие затворен
тип „Атлант” гр. Троян, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/ гр.София иск за заплащане на сумата от 850 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2019 г., представляваща неизплатена част от компенсацията
за непозволено увреждане по присъденото
с решение № 156/13.11.2017 г. по адм.д. №238/2016г. на АдмСЛ, обезщетение в
размер на 2250 лева, в резултат на от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, като
неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на триста
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав
на Административен съд Ловеч в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: