№ 1571
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20241100900596 по описа за 2024 година
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 517, ал. 3 ГПК.
Ищецът - „Банка ДСК“ АД, твърди, че е взискател по и.д. № 14209/2021 г. по описа на
ЧСИ Г.К., което е образувано за принудително събиране на негови вземания срещу
длъжниците Р.Ф.К. и Р.С.Й.. Посочва, че длъжникът Р.Ф.К. притежава 26 дружествени дяла
от имуществото на ответното дружество „АР Т.П.” ООД и 17 дружествени дяла от
имуществото на другия ответник „А.Т.Т.” ООД. Длъжникът Р.С.Й. притежава 17
дружествени дяла от имуществото на ответното дружество „А.Т.Т.” ООД. Ищецът заявява,
че принудителното изпълнение е насочено към тези дружествени дялове, което е станало с
налагане на запор върху тях. Твърди, че е направил в изпълнителното производство
изявление за прекратяване участието на длъжниците Р.Ф.К. и Р.С.Й. в двете дружества,
които са връчени на последните на 22.09.2023 г. С оглед на това и доколкото до настоящия
момент вземанията на взискателя, за чието събиране е образувано посоченото изпълнително
дело, не са погасени, ищецът моли съдът на основание чл. 517, ал. 3 ГПК да постанови
решение, с което да прекрати дружествата „АР Т.П.” ООД и „А.Т.Т.” ООД. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - „АР Т.П.” ООД, не заявява становище по основателността на предявения
срещу него иск.
Ответникът - „А.Т.Т.” ООД, оспорва предявения срещу него иск. Твърди, че по делото
не са представени доказателства, че взискателят по посоченото в исковата молба
изпълнително дело е направил изявление за прекратяване на участието на Р.Ф.К. и Р.С.Й. в
1
ответното дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на предявените в процеса конститутивни искове по чл. 517, ал. 3 ГПК е
упражняване на уреденото в закона потестативно право за прекратяване на едно търговско
дружество с правноорганизационна форма ООД, което възниква за взискателя по образувано
и висящо изпълнително производство, по което длъжник е лице, което притежава дялове от
капитала на дружеството.
Абсолютни процесуални предпоставки за предявяването на този иск са следните: 1)
наличието на висящо изпълнително производство по което ищецът има качеството на
взискател, а търговското дружество, чието прекратяване се иска - на трето задължено лице
по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, както и 2) наличието на изрично овластяване на взискателя
от съдебния изпълнител да предяви този иск.
В случая от представените в производството доказателства се установява, че е
образувано и.д. № 20219240414209 по описа на ЧСИ Г.К., по което страни са ищецът „Банка
ДСК“ АД, който има качеството на взискател, както и физическите лица Р.Ф.К. и Р.С.Й.,
които има качеството на длъжници. Следва да се приеме, че така образуваното изпълнително
производство е висящо към момента. Това е така, тъй като не се установява то да е
прекратено от съдебния изпълнител в нито една от хипотезите на чл. 433, ал. 1, т. 1 – т. 7
ГПК, нито пък поради пълно изпълнение на задължението, което е предмет на
принудителното изпълнение. По делото не се твърди и не са представени доказателства, от
които да е видно, че са настъпили предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правно релевантни
факти, при които изпълнителното производство се прекратява по силата на закона.
Доказа се, че е налице и изрично овластяване на ищеца от съдебния изпълнител да
предяви искове за прекратяване и на двете ответни дружества „АР Т.П.” ООД и „А.Т.Т.”
ООД, което е направено с постановления от 15.03.2023 г., намиращи се на л. 6 и л. 7 от
делото. Ето защо следва да се приеме, че предявените конститутивни искове са допустими и
съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.
При тълкуване на нормата на чл. 517, ал. 3 ГПК, се налага изводът, че за да се приеме,
че е възникнало правото на взискателя да прекрати търговско дружество с
правноорганизационна форма ООД, следва да се докаже настъпването на следните елементи
от фактическия състав: 1) длъжникът по изпълнението да притежава дялове от капитала на
ответното дружество, чието прекратяване се иска; 2) изпълнението по образуваното и
висящо изпълнително производство да е насочено върху дяловете от капитала на ответното
дружество, които се притежават от длъжника; 3) взискателят да е направил изявление за
прекратяване участието на длъжника в дружеството; 4) това изявление да е връчено на
дружеството от съдебния изпълнител, както и да е изтекъл тримесечен срок от датата на
2
връчване на изявлението, в който дружеството да е бездействало и да не е удовлетворило
взискателя, в полза на който е вписан запорът върху притежаваните от длъжника
дружествени дялове. Съдът ще се произнесе дали тези предпоставки са налице поотделно за
двата субективно съединени иска за прекратяване на дружеството „АР Т.П.” ООД и за
прекратяване на дружеството „А.Т.Т.” ООД.
По иска с правна квалификация чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на
дружеството „А.Т.Т.” ООД:
Както беше посочено, от представените по делото доказателства се установява, че
длъжници по изпълнителното дело, по което ищецът е взискател и по което е налице
овластяване за предявяване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 3 ГПК, са лицата Р.Ф.К. и
Р.С.Й.. От вписванията, извършени в търговския регистър по партидата на „А.Т.Т.” ООД, е
видно, че Р.Ф.К. притежава 17 дружествени дяла от имуществото на това търговско
дружество, които съответстват на 17 дяла от неговия капитал с номинална стойност от 1 700
лв., както и че Р.С.Й. притежава 17 дружествени дяла от имуществото на дружеството, които
съответстват на 17 дяла от капитала му с номинална стойност от 1 700 лв.
В производството се доказа и това, че принудителното изпълнение по и.д. №
20219240414209 по описа на ЧСИ Г.К., образувано за събиране на парични вземания на
взискателя „Банка ДСК“ АД, е насочено именно върху тези дружествени дялове,
собственост на длъжниците по изпълнението, което е осъществено с налагането на запор
върху тях по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК. Запорът върху 17-те дружествени дяла от
имуществото на „А.Т.Т.” ООД, собственост на Р.Ф.К., се счита наложен на 25.02.2019 г.,
когато той е вписан в търговския регистър по партидата на това юридическо лице, което се
установява въз основа на извършена служебна справка за настъпване на това обстоятелство.
От същата дата се счита наложен и запорът върху 17-те дружествени дяла от имуществото
на „А.Т.Т.” ООД, притежавани от Р.С.Й., тъй като и той е вписан в търговския регистър по
партида на дружеството на 25.02.2019 г.
На следващо място съдът трябва да отговори на въпроса дали по делото се
установява, че взискателят е направил изявление за прекратяване участието на всеки от
длъжниците Р.Ф.К. и Р.С.Й. в дружеството „А.Т.Т.” ООД.
В чл. 517, ал. 3 ГПК е предвидено, че когато изпълнението е насочено върху дял на
ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството
изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в него. При тълкуване на
тази правна норма се налага изводът, че с нея се урежда самостоятелно право на кредитора -
взискател да прекрати членството на ограничено отговорния съдружник, който е негов
длъжник, в едно търговско дружество с правноорганизционна форма ООД, тъй като това е
необходима предпоставка, за да може той да се удовлетвори от притежавано от това лице
имуществено право, което е правото върху дружествен дял. Правото върху дружествен дял
включва в своето съдържание както неимуществени права, така и имуществени, едно от
които е правото на съдружника да получи дял от имуществото на дружеството, определен по
реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Именно от това имуществено право може да се удовлетвори
взискателят за своето вземане към съдружника, когато принудителното изпълнение е
насочено към притежавани от последния дружествени дялове. За да възникне това
имуществено право, обаче, участието на съдружника в дружеството трябва да е прекратено и
именно с цел да настъпи този факт в чл. 517, ал. 3 ГПК е предвидено самостоятелно
основание за прекратяване на членствено правоотношение, извън посочените в ТЗ, което е
отправено до дружеството изявление за прекратяване, изхождащо от взискател, който
разполага с изпълнителен титул срещу съдружника и е предприел действия по
принудително изпълнение на своето вземане към този субект. Съгласно предвиденото в чл.
517, ал. 3 ГПК това изявление се прави пред съдебния изпълнител и се връчва от него на
3
дружеството. Прекратяване участието на съдружника- длъжник в дружеството настъпва по
силата на закона от момента на връчване на изявлението на взискателя. Без да бъдат
осъществени тези факти по отправяне на изявление от взискателя и връчване на това
изявление на дружеството, няма как да настъпи прекратяване на членственото
правоотношение и оттам няма как да възникне имущественото право на длъжника за
получаване на дял от стойността на имуществото, от което взискателят всъщност се
удовлетворява. Без да възникне това имуществено право за съдружника пък няма как да
започне да тече предвиденият в чл. 517, ал. 3 ГПК тримесечен срок, с изтичане на който и
неизпълнение от дружеството на задължението му да удовлетвори съдружника като изплати
припадащата му се част от имуществото, определена по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, възниква
потестативното право на взискателя да поиска прекратяването на търговското дружество.
Доколкото потестативното право на взискателя по чл. 517, ал. 3 ГПК е
регламентирано в закона с оглед реализирането на принудителното изпълнение на
неизпълнено доброволно парично задължение, то и всички елементи от неговия фактически
състав трябва да са осъществени в хода на образувано и висящо изпълнително производство
пред съдебния изпълнител, съответно от съдебния изпълнител. Тези елементи не могат да
бъдат осъществени нито пред друг орган, включително и пред съда, нито от друг орган,
защото трябва да бъдат направени пред органа, който е компетентен в принудителното
изпълнение, което провеждане обслужват, а той е съдебният изпълнител. Само ако
изявлението на взискателя за прекратяване на участието на съдружника е направено пред
съдебния изпълнител и е връчено от него на дружеството, то може да породи правни
последици, защото именно съдебният изпълнител е органът, който може да извършва
каквито и да е действия, свързани с провеждането на всеки един изпълнителен способ, имащ
за цел принудително събиране на едно вземане. Такъв орган не е съдът, поради което трябва
да се приеме, че дори и изявление за прекратяване на участието на длъжника в търговското
дружество да е направено от взискателя в хода на вече висящо съдебно производство по
предявен иск за прекратяване на това дружество и то да е достигнало до последното в хода
на това дело, то не може да доведе до възникване на потестативното право по чл. 517, ал. 3
ГПК.
В производството от ищеца не се представиха никакви доказателства за това, че в
хода на образуваното принудително изпълнение по и.д. № 20219240414209 по описа на ЧСИ
Г.К., взискателят „Банка ДСК“ АД е отправил изявления за прекратяване на участието на
всеки от съдружниците Р.Ф.К. и Р.С.Й. в дружеството „А.Т.Т.” ООД, както и че такива
изявления са връчени на това дружество от съдебния изпълнител на определена дата.
Настъпването на тези обстоятелства се оспорва изрично от ответника „А.Т.Т.” ООД с молба
от 09.10.2024 г., поради което и подлежи на установяване в процеса при условията на пълно
и главно доказване от страната, която черпи благоприятни от него правни последици, която е
ищецът. Доказателства за това обаче няма представени от ищеца нито с исковата молба, нито
след получаване на проекта за доклад по делото, в който на тази страна е указано, че носи
тежестта за установяване на тези факти, нито в открито съдебно заседание, където съдът
изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за тези подлежащи на доказване факти.
След като страната, която носи тежестта за това, не е представила доказателства, от които да
се установяват посочените обстоятелства, то върху нея се възлагат неблагоприятните
последици, които се изразяват в това, че съдът трябва да приеме, че описаните факти не са се
осъществили.
Липсата на отправено пред съдебния изпълнител в хода на производството по и.д. №
20219240414209 по описа на ЧСИ Г.К. изявление от „Банка ДСК“ АД за прекратяване на
участието на всеки от съдружниците Р.Ф.К. и Р.С.Й. в дружеството „А.Т.Т.” ООД и
неосъществяване на факта на връчване на това изявление от съдебния изпълнител на
дружеството означава, че членственото правоотношение на посочените физически лица не е
прекратено към момента по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК и оттам че за ищеца не е възникнало
потестативното право да поиска от съда прекратяване на „А.Т.Т.” ООД. Това е основание за
отхвърляне на предявения конститутивен иск с правна квалификация чл. 517, ал. 3 ГПК.
4
По иска с правн квалификация чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на
дружеството „АР Т.П.” ООД:
Както беше посочено, от представените по делото доказателства се установява, че
длъжник по изпълнителното дело, по което ищецът е взискател и по което е налице
овластяване за предявяване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 3 ГПК, е лицето Р.Ф.К.. От
вписванията, извършени в търговския регистър по партидата на „АР Т.П.” ООД, е видно, че
Р.Ф.К. притежава 26 дружествени дяла от имуществото на това търговско дружество, които
съответстват на 26 дяла от неговия капитал с номинална стойност от 2 600 лв.
В производството се доказа и това, че принудителното изпълнение по и.д. №
20219240414209 по описа на ЧСИ Г.К., образувано за събиране на парични вземания на
взискателя „Банка ДСК“ АД, е насочено именно върху тези дружествени дялове,
собственост на длъжника по изпълнението, което е осъществено с налагането на запор върху
тях по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК. Запорът върху 26-те дружествени дяла от имуществото на
„АР Т.П.” ООД, собственост на Р.Ф.К., се счита наложен на 25.02.2019 г., когато той е вписан
в търговския регистър по партидата на това юридическо лице, което се установява въз
основа на извършена служебна справка за настъпване на това обстоятелство.
На следващо място съдът трябва да отговори на въпроса дали по делото се
установява, че взискателят е направил изявление за прекратяване участието на длъжника
Р.Ф.К. в дружеството „АР Т.П.” ООД, както и че то е връчено на дружеството по реда на чл.
517, ал. 3 ГПК. Както беше посочено, за да се приеме, че тези факти са осъществени, следва
да се докаже, че това изявление е направено в хода на образуваното производство за
принудително събиране на вземането на взискателя към длъжника, както и че е връчено на
дружеството от съдебния изпълнител, а не от друг орган. В тази връзка съдът съобразява, че
в исковата молба ищецът твърди, че е направил такова изявление в производството по и.д. №
20219240414209 по описа на ЧСИ Г.К., както и че то е връчено в хода на това производство,
т.е. от съдебния изпълнител, който единствено е компетентен да извършва действия по него,
на дружеството „АР Т.П.” ООД на 22.09.2023 г. Тези факти не се оспорват от ответника в
нито един момент в хода на делото. Ето защо съдът ги приема за безспорни между страните
и като такива за установени в процеса. Следователно считано от 22.09.2023 г. е прекратено
членственото правоотношение на Р.Ф.К. с дружеството „АР Т.П.” ООД и за физическото
лице е възникнало правото да получи стойността на дружествения дял от имуществото,
който притежава, която се определя съгласно императивната правна норма на чл. 125, ал. 3
ТЗ. От 22.09.2023 г. започва да тече предвиденият в чл. 517, ал. 3, изр. 2 ГПК тримесечен
срок, след изтичане на който възниква правото на взискателя да прекрати това дружество
чрез предявяване на иск пред съда. Той изтича на 22.12.2023 г., до която дата не се твърди и
не се доказва припадащата се на съдружника Росен Камбуров част от имуществото на
дружеството „АР Т.П.” ООД да е изплатена на ищеца или вземането му към съдружника-
длъжник, предмет на образуваното изпълнително дело, да е погасено. Не се твърди и не се
доказва ищецът да е удовлетворен и след това до приключване на устните състезания по
делото. Това означава, че в полза на взискателя „Банка ДСК“ АД е възникнало уреденото с
чл. 517, ал. 3 ГПК потестативно право да поиска прекратяване на дружеството „АР Т.П.”
ООД и съдът следва да постанови това прекратяване.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото по предявения иск за прекратяване на „АР Т.П.”
ООД и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на
направените в производството разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално
заплатени разходи по водене на този иск в общ размер от 160 лв., от които 80 лв. – платена
5
държавна такса за предявяване на иска, и 80 лв. – възнаграждение за защита от
юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на
извършената от юрисконсулта работа.
Ответникът „А.Т.Т.” ООД не е направил искане за присъждане на разноски, поради
което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът не може да ангажира
отговорността на ищеца за сторени от тази страна разноски, въпреки че предявеният от него
иск е отхвърлен.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК, предявен от „Банка
ДСК“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****,
дружеството „АР Т.П.” ООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, ПК 1330.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ****, срещу „А.Т.Т.” ООД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ****, ПК 1330, иск с правно основание чл. 517, ал. 3
ГПК за прекратяване на дружеството „А.Т.Т.” ООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „АР Т.П.” ООД, с ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. ****, ПК 1330, да заплати на „Банка ДСК“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, сума в размер на
160 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Агенция по
вписванията за извършване на служебно вписване на прекратяването на дружеството в
търговския регистър и за започване на производство по ликвидация по отношение на
дружеството „АР Т.П.” ООД.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6