Решение по дело №198/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от А. Г. К., [ЕГН], чрез адв. Т. Т. от *** против Решение № 93 от 18.03.2024 г., постановено по АНД № 20242230200186 по описа за 2024 г. на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-006090 от 18.12.2023 г. на Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на А. Г. К. за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В жалбата касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди че: в мотивите си съдът неправилно е отразил цялата фактическа обстановка; действително е извършил нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, което не отрича; това нарушение го е извършил в участък, който бил с добра видимост, не е създал предпоставка за ПТП, не е създал опасност за движението. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател А. Г. К., редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и излага доводи за нейната основателност. Счита, че са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Подробни съображения излага в писмени бележки. Не претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник сектор в ОДМВР – Сливен, РУ – Сливен, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 23-0804-006090 от 18.12.2023 г. на Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН Серия № АД 0541316 от 27.11.2023 г., с който е констатирано следното : На 27.11.2023 г. около 15:02 часа, А. Г. К. управлявал МПС - лек автомобил марка „Хонда Сивик“ с peг. № [рег. номер] по път № II-66 в района на разклона за с. М. в посока „С. м. б.“, като предприел и извършил маневра изпреварване на пътното превозно средство, въпреки въведената в този участък от пътя забрана за изпреварване с пътна маркировка М -15 /коси успоредни линии/ - нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. По делото е установено, че пред МПС–во управлявано от К., в същата посока на движение се е движел товарен автомобил както и, че жалбоподателят е предприел и извършил маневра „изпреварване“, въпреки въведената в този участък от пътя забрана.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган и с процесното НП на А. Г. К. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 30 лева и му са отнети 10 к. т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта, а именно, че водачът е предприел изпреварване в нарушение на пътната маркировка, поради което заедно със свидетеля по АУАН са предприели спиране на водача и извършване на проверка.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е установено безспорно, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Формирал е извод, че: съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН; в акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено; наложеното наказание е определено в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящия съдебен състав.

По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил ясни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован извод относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои. Нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП поставя императивно изискване към водачите на МПС да съобразяват своето поведение с пътната маркировката. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В разглеждания случай, в АУАН и в НП нарушението е правилно описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, което осигурява на санкционираното лице възможността да разбере за какво деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В чл. 6, т. 1 от ЗДвП е регламентирано задължението на участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътната маркировка. В чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба 30 лв. водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението. Следователно правилно е приложена и съответната санкционна норма от ЗДвП. Съобразен е видът на наказанието, чиито размер е фиксиран и не подлежи на ревизия от съда. Касаторът не оспорва извършеното нарушение, но счита, че са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С нормата на чл. 189з от ЗДвП (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) законодателят изрично е предвидил неприложимост на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания за нарушенията по ЗДвП.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените съображения следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93 от 18.03.2024 г., постановено по АНД № 20242230200186 по описа за 2024 г. на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.