Решение по дело №7180/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 124
Дата: 9 януари 2023 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20221110207180
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110207180 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е



гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13. състав, в
открито заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 7180 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. Т. срещу наказателно постановление /НП/ № 47,
издадено на 28.04.2022 г. от началник на 09 РУ-СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 218б от НК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 /сто/ лева за деяние по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят,
който моли за неговата отмяна, а алтернативно – за замяна на наложеното наказание с
1
по-леко такова. Оспорват се всички фактически констатации, съдържащи се в
атакуваното НП. Твърди се, че вещите – обект на процесното престъпно посегателство,
не са били отнемани от владението на трето лице – мобилният апарат бил придобит по
силата на продажбено правоотношение, страна по което било лице, което имало нужда
от финансови средства и поради това му се наложило да продаде собствения си
телефон. Жалбоподателят сочи, че няма отношение към действията по отнемане на
движимите вещи, не познава действителния собственик на телефона и никога не е
посещавал инкриминираното място, нито е запознат с неговата локация.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател се явява лично,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от валидно
упълномощения си процесуален представител – юрк. а, която пледира за
потвърждаване на НП. Представя писмени бележки, в които е изразено становище за
законосъобразно проведено административнонаказателно производство, безспорна
установеност авторството на деянието и наказание, съответстващо с разпоредбите на
закона. Претендира присъждане на възнаграждение за представителство от
юрисконсулт по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура, могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
Настоящото дело е образувано по реда на чл. 424, ал. 5 от НК, след като с
постановление от 18.04.2022 г. на прокурор от СРП е прекратено наказателно
производство по ДП № хх ЗМК 1243/2021 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. хх/2021 г.
по описа на СРП, образувано за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. След
запознаване със събраните материали, в хода на досъдебното производство
наблюдаващият прокурор е преквалифицирал деянието като такова по чл. 194, ал. 3 от
НК и е приел, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 218б от НК, поради което
е постановил производството да бъде прекратено, а преписката да бъде изпратена на
компетентния контролен орган с оглед налагане на административно наказание
„глоба“ на извършителя на деянието. След получаване на съответните материали, хб,
временно заместващ началника на 09 РУ-СДВР, издал обжалваното наказателно
постановление № 47/28.04.2022 г., по силата на което на жалбоподателя на основание
чл. 218б от НК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за
деяние по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Административнонаказателното производство е образувано при наличие на
предпоставките на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда възможност това да стане
без съставяне на АУАН, когато производството е прекратено от прокурора и е
препратено на наказващия орган. Касае се за изключение от общия ред за иницииране
на процедурата по налагане на административно наказание, обусловено от наличието
на предходно образувано наказателно производство, което е било прекратено от
2
прокурора при установяване маловажността на конкретния случай, съответно –
наличието на положителните предпоставки на чл. 218б, ал. 1 от НК и отсъствието на
отрицателните предпоставки на чл. 218б, ал. 2 от НК.
Съгласно чл. 424, ал. 1 от НК за деянията по чл. 218б от НК се прилагат
разпоредбите на ЗАНН.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че
горепосоченото НП е издадено от длъжностно лице, действащо в рамките на своята
материална компетентност – като лице, заместващо държавен служител, заемащ
ръководна длъжност в СДВР, а именно - началник на 09 РУ-СДВР,
административнонаказващият орган е бил надлежно оправомощен да съставя
наказателни постановления на основание чл. 424, ал. 5 от НК и т. 2.6. от представената
по делото Заповед № 812у-694/07.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Спазени са и предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Съдържанието на НП обаче не
съответства на изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като липсва пълно и ясно
описание на множество съставомерни обстоятелства на твърдяното деяние, съобразно
дадената правна квалификация – чл. 194, ал. 3 от НК. Съставът на това престъпление
предполага прекратяване на чуждо владение върху предмета на престъплението от
страна на дееца, което изисква излагане на твърдения в тази насока и посочване на
лицето, в чието владение са инкриминираните вещи, като в настоящия случай това не е
сторено в НП. На следващо място стойността на предмета на престъплението в НП се
различава от посочената в постановлението на прокурор от СРП, с което досъдебното
производство е прекратено и въз основа на което е издадено НП, което води до
противоречие относно още едно съставомерно обстоятелство. На следващо място,
съгласно дадената правна квалификация, осъщественото от жалбоподателя деяние е
маловажен случай, но липсват каквито и да е фактически твърдения в тази насока в
НП, което води до противоречие между описанието на нарушението и посочената като
нарушена законова разпоредба. На следващо място, за да намери приложение чл. 218б
от НК следва предметът на престъплението да е възстановен или заместен, но отново в
НП липсват каквито и да е твърдения, че това е сторено. Тези пропуски и противоречия
относно основни съставомерни елементи на деянието, безспорно възпрепятстват
жалбоподателя да разбере за какво точно е санкциониран и да организира адекватно
защитата си по фактите и правото, поради което представляват съществено нарушение
на процесуалните правила, което е основание за отмяна на НП, доколкото ограничава
правото на защита на жалбоподателя.

За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка, настоящата
инстанция ще изложи доводи и по отношение на релевантната за правилното
приложение на материалния закон фактическа обстановка:
На 23.07.2021 г. в гр. София, ж.к. „Люлин 1“, на детска площадка, находяща се
до клетка за футболно игрище в близост до блок № 27 жалбоподателят С. Т. видял
движими вещи – 1 бр. платнено дамско яко – без пазарна стойност и 1 бр. мобилен
апарат марка “Xiaomi”, модел “Redmi Note 8 Pro” с ИМЕИ ххх – на стойност 227, 80 лв.
Същите били във владението на вй, която за момент ги била оставила там, докато била
на намиращата се в близост детска площадка. С.Т. взел вещите за себе си, като
мобилният телефон останал у него и той започнал да го ползва. След като в рамките на
образувато досъдебно производство било установено, че телефонът на на В.й е у
жалбоподателя, той го върнал доброволно на 01.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля С. В., дадени в настоящото производство и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
3
средства – събрани по ДП № хх ЗМК 1243/2021 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр.
хх/2021 г. по описа на СРП. Съдът намира, че целият доказателствен материал в своята
съвкупност се характеризира с достоверност, правдивост и логическа
последователност, като всички събрани по надлежния ред доказателствени средства си
кореспондират взаимно, давайки възможност да се обоснове еднозначния извод за
установеност на изложената в НП фактическа обстановка. Жалбоподателят оспорва
верността на показанията, дадени от него в качеството му на свидетел в хода на
досъдебното производство, като твърди, че върху него е упражнена принуда. Подобно
твърдение не намира логическа и смислова опора в нито един от доказателствените
източници и не следва да му се дава вяра. В показанията си св. В. – инспектор при 09
РУ-СДВР, изнесе пред съда ясни, обосновани и подробни фактически данни касателно
предприетите в хода на разследването процесуално-следствени действия и резултатът
от тях, обосноваващ отговорността на жалбоподателя за извършеното деяние, като
съдът кредитира тези показания, доколкото същите са логични и последователни, като
липсват данни за наличие на предубеденост спрямо жалбоподателя или
заинтересованост от изхода на делото от страна на свидетеля.

При така установената фактическа обстановка съдът намира,че с действията си
жалбоподателят от обективна страна е осъществил състава на деяние по чл. 194, ал. 3
от НК, като е отнел от владението на вй движими вещи – 1 бр. платнено дамско яко и 1
бр. мобилен апарат марка “Xiaomi”, модел “Redmi Note 8 Pro” с ИМЕИ ххх, с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят с оглед стойността на предмета
на деянието и данните за личността на жалбоподателя е маловажен.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици от него и пряко е целял настъпването на същите, като
е действал с присвоително намерение, доколкото след отнемане на вещите е предприел
активни действия по тяхната експлоатация.
Съгласно чл. 218б от НК, за деяния по чл. 194, ал. 3 от НК, когато стойността на
предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към
датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана
по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или
заместен, стига да не са налице изключенията по ал. 2 на същата разпоредба. В случая
е допустимо приложението на посочената норма, доколкото не са налице законовите
пречки, предметът на делото е възстановен, а паричната равностойност на вещите е
под установения от закона размер - видно от изготвените по ДП СОЕ.

По гореизложените съображения обаче, жалбата се явява основателна и
процесното наказателно постановление следва да бъде отменено поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.

Така мотивиран, съдът


РЕШИ:
4


ОТМЕНЯ наказателно постановление № 47 от 28.04.2022 г., издадено от
началник на 09 РУ-СДВР, с което на С. В. Т. на основание чл. 218б от НК е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за деяние по чл. 194, ал.
3 вр. ал. 1 от НК.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5