Р Е Ш Е Н И Е № .........
гр.К., ………..2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К. районен съд,
гражданско отделение, в публично заседание на трети септември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.
при секретаря..................Х. К..................................................................като
разгледа докладваното от
съдията...............................гр.дело №737 по описа за 2020 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата
твърди, че на
22.02.2017 г. около 07:40 ч. товарен автомобил марка „М. *** А.“, рег.№*** , с прикачено ремарке „В. ***АДР“ рег.№****, управляван от М.С.В., с ЕГН-**********
при движението си в посока изток-запад по локално платно на ПП-*** за входа към
гр.К., към бул.“Р. д.“ в гр. К., блъснал велосипедиста Б. Д. Г. с ЕГН-**********,
неин брат, като при удара гумата на велосипеда контактува с дясната страна на
предната дясна част на бронята на товарния автомобил. Вследствие този контакт,
велосипедът се наклонил на дясно и последвало падане на велосипеда на дясната
си страна към земята и удар на дясната ръкохватка на кормилото в асфалта, при
което по нея се образувало протриване. При падането на велосипеда върху пътното
платно, от него се отделило и изпаднало тялото на брат й Б. Г.. Тялото му се
установило по гръб на пътното платно, с глава ориентирана на север и крака - на
югоизток. Вследствие падането, той получил тежки травматични увреждания. На
мястото на ПТП-то от 22.02.2017 г. пристигнал екип на спешна медицинска помощ,
който откарал брат й Б. Г. в спешен център - К.. Поради тежкото му състояние
бил преместен в УМБАЛ „****“ - С., където бил приет в тежко общо състояние и му
били направени прегледни, консултации и множество изследвания. Въпреки
оказаната медицинска помощ и реанимационни мероприятия, в 19:00 ч. на
26.02.2017 г. брат й починал вследствие тежките травми от претърпяното ПТП.
Причината за настъпването на горепосоченото събитие, безспорно била виновното
поведение на водача на товарен автомобил марка „М. *** А.“ с рег.№*** , с прикачено ремарке „В. ***АДР“ с рег.№**** - М.С.В., с ЕГН-**********, който
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, неспирайки
на пътен знак „Б2“, отнемайки предимството на движещото се по пътя с предимство
велосипед и по този начин по непредпазливост причинил смъртта на Б.Д. Г.. Било
образувано досъдебно производство №284зм253/2017 г. по описа на РУ на МВР - К.
за извършеното престъпление по смисъла на чл.343, ал.16, „в“, вр. чл.342, ал.1
от НК и М.С.В., с ЕГН-********** бил предаден на съд и осъден с влязла в сила
Присъда №4/28.01.2020 г., постановена по НОХД №525/2019 г. от Окръжен съд -С.,
която потвърждавала изцяло горепосочените факти и обстоятелства, в т.ч. и
вината на подсъдимия за настъпилата смърт брат й. Управляваното от виновния
водач тежкотоварно МПС марка „М. *** А.“ с рег.№*** , с прикачено ремарке „В. ***АДР“ с рег.№**** притежавало валидно сключена с „Д.З.“
АД застраховка „Г.о.“ с полицата №ВО/08/****, валидна до 19.07.2017 г. Твърди,
че смъртта на брат й Б. Д. Г., променила изцяло в негативна посока живота й,
тъй като помежду им съществувала особено силна и специална емоционална връзка.
Грижели се един за друг и си помагали постоянно. Той бил с единадесет години
по-голям от нея и още от самото й раждане активно и постоянно помагал в
отглеждането й, тъй като техният баща пътувал постоянно, поради служебните си
ангажименти. Двамата израснали в семейната им къща в с.П. обл.Х., общ.Т.,
заедно с останалите членове на тяхното семейство като били възпитани в обич и
взаимно разбирателство. След като брат й навършил пълнолетие, заминал да работи
в гр.К., а тя го последвала го, когато станала на петнадесет години, защото
много го обичала, била много привързана към него и не искала да се разделят. С
неговата подкрепа се установила в гр.К. и започнала работа. Фактът, че цял
живот живели в едно и също населено място, спомогнал между тях да се изгради
трайна, дълбока и стабилна емоционална връзка, която с годините винаги
поддържали, като постоянно си оказвали подкрепа един на друг. Почти на всички
празници и почти всяка събота и неделя прекарвали времето си заедно със
семействата си. Винаги споделяли радости и проблеми помежду си и той бил един
от малкото хора, на които можела да разчита безрезервно при нужда. След
настъпването на инцидента на 22.02.2017 г., при който брат й бил блъснат,
изпитала дълбока душевна болка от случилото се и незабавно посетила болничното
заведение, в което той бил настанен. Когато видяла в какво физическо състояние
се намирал той, се съкрушила. Единственото, което я крепяло бил фактът, че той
все още бил жив и в моментите, които бил контактен, непрестанно му говорела, че
много го обича и ще направи всичко по силите си, той да се възстанови. След
датата на инцидента почти всеки ден го посещавала, като го подкрепяла духовно и
емоционално. На 26.02.2017 г. той починал, като вестта за неговата смърт я
съкрушила психически и не можела да повярва на случилото се, тъй като същият
ден била на посещение при него и разговаряли повече от час. Смъртта й причинила
изключителни емоционални страдания, прекъснала тяхната особено близка, силна и
здрава духовна връзка градена от тях. Това било изключително болезнено
изживяване и довело до дълбока отрицателна промяна в живота й. Негативните
последици от загубата на брат й изпитвала и до днес. На основание чл.432, ал.1
от КЗ, на 17.03.2020 г. подала молба за претенция до ответника за изплащане на
обезщетение в размер на *** лв.,
съгласно §96, ал.1 от КЗ, за причинените й неимуществени вреди -болки и
страдания, но на 31.03.2020 г. получила отказ изх.№****, в който било съобщено,
че не е представила никакви доказателства за „изградена особена близка и трайна
житейска връзка“ и претърпени значителни морални болки и страдания, които да
обосноват основание да се определи обезщетение. Недоволна от постановения отказ
за изплащане на застрахователно обезщетение, на 03.04.2019 г. подала възражение
(жалба) по реда на чл.108, ал.6 от КЗ, но ответникът не се произнесъл в
законоустановения 7-дневен срок и оставил възражението (жалбата) без уважение.
В решението №1/21.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016г. на ВКС, ОСНГТК, имало
произнасяне по въпроса за кръга от лица, имащи право на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на настъпила при деликт-
смърт на техен близък, което по категоричен и несъмнен начин предоставял
материалната легитимация да претендира за компенсация на причинените
неимуществени вреди. Заявява, че смъртта на
брат й и нанесла изключително
дълбоки и трайни болки и страдания като съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД и се
следвало обезщетение по справедливост. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД ЗК„Д.З.“ АД, с ЕИК:****, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на С.Д.К., с ЕГН-********** ***, сумата от ***
лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, следствие на настъпилата на 26.02.2017 г. смърт на брат й,
причинена от М.С.В., с ЕГН-**********, със застраховано МПС с полица №ВС/08/****
застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законна лихва считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира съдебни
разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявеният иск за процесуално допустим, но неоснователен и го оспорва по основание и размер. Счита, че не са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността му по задължителна застраховка "Г. о." на автомобилистите /ЗГОА/ в така претендираните размери за вредите, които ищцата твърди, че търпи. Ищцата нямала право на обезщетение за неимуществени вреди, във връзка със смъртта на пострадалото лице. Претенцията й се базирала на Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. по тълк.д.№1–2016 г. на ВКС, ОСНГТК за 2016 г., като до 21.06.2018 г. била изцяло неоснователна само въз основа на установеното в Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и обявеното с ТР за изгубило сила Постановление №2 от 30.11.1984 г., защото ищецът не попадала в кръга лица, които били материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на пострадалото лице. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2016 г., материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък били лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдат обезщетени. В ТР ВКС посочвал и предпоставките, които следвало да са налице за да се приеме, че тези неимуществените вреди е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на ТР изрично се сочи, че правото да се получи обезщетение не било абсолютно, както за кръга лица определен с Постановленията от 1961 г. и от 1969 г., така и на всички останали, а за да е налице „изключението" по смисъла на ТР, следвало да бъде доказано кумулативното наличие на редица предпоставки за това, които разглеждали по-долу. В настоящият случай, ищецът попадал в кръга лица, които по изключение могат да бъдат материално-правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на пострадалото при процесното ПТП лице. Критериите, заложени в ТР за наличието на тази материално правна легитимация налагал извода, че обезщетение по изключение лицето, трябвало посредством пълно и главно доказване да формира, „несъмнен извод“ у съда, че същото: е било създало трайна, близка и дълбоко емоционална връзка с починалия, заради съдържанието на която търпи морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките (кръга лица очертан с Постановленията от 1961 г. и от 1969 г.); действително е претърпяло сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания; е било толкова силно привързано към пострадалия, че смъртта му е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Имало се предвид връзка, създадена в рамките на изключителна ситуация, следствие от особени (а не обичайните) житейски обстоятелства. Оспорва всички твърдения на ищеца в обратна посока. Към датата на ПТП пострадалият е бил на 76 г. възраст, а ищцата на 65 г. като (съобразно изложеното в исковата молба) от 1959 г. (след навършване на пълнолетие на пострадалия) до датата на смъртта на пострадалия, ищцата не е живяла в едно домакинство с него, ведно с всички последици от това. Реално тя била в едно домакинство с пострадалия само през първите седем години от живота си, т. е. в най-ранна детска възраст, от която едва ли имала много спомени. Нямало каквито и да е данни през последните 60 г. пострадалият да е отглеждал или полагал извънредни грижи за ищцата, извън обичайните за родствената им връзка. Пострадалият към датата на ПТП бил на възраст от 76 г. при средна продължителност на живота при мъжете от този регион в България (съобразно публично оповестената на интернет страницата на НСИ- статистика) от 70 г., т. е. на възраст, в която по-скоро се нуждаел от подкрепа отколкото да предоставя такава на 11 години по-младата от него ищца. Липсвала сочената от ВКС особено близка привързаност, която да е годна да породи значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка между брат и сестра. За да е налице деликтна отговорност следвало да има виновно извършено противоправно деяние (действие или бездействие) от страна на водача в пряка причинно следствена връзка, с което ищците да търпят претендираните вреди. Макар и по силата на закона, вината да се презюмирала, противоправността на деянието, което се презюмира да е виновно извършено, както и причинно следствената връзка на последното с твърдените за настъпили като последица вреди, подлежали на доказване в процеса по общия ред, както всички останали твърдения. Твърди, че пострадалият е нарушил редица правила за движение по пътищата, като в качеството си на участник в движението (велосипедист) е управлявал велосипеда си: без да се съобрази с разпоредбата на чл.15, ал.5 от ЗДвП - когато нямало специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на велосипеди можели да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако (1-во условие) той е годен за това и ако (2-ро условие) това не пречи на другите участници в движението; с незаконосъобразна скорост и без да се съобрази с конкретната усложнена пътна обстановка. Позовава се на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Сочи, че законът и съдебната практика били напълно константни, че законосъобразна е тази скорост на движение, която е съобразена не само с максимално допустимата за съответния участък от пътното платно, но и с конкретната пътна обстановка (видимост, състояние на пътната настилка, атмосферни условия, натовареност на движението, наличие на пешеходни пътеки в близост, поведение на останалите участници в движението и др.). Нарушенията на правилата за движение по пътищата на един участник в движенето, макар и настъпили първи по време, не освобождавали останалите участници в движението от задължението им да сторят нужното, за да не допускат настъпването на ПТП.Заявява, че ако пострадалият е управлявал велосипеда си законосъобразно, ПТП не би настъпило, а последиците от същото (ако все пак настъпи) биха били много по-леки. Оспорва причините, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП, и че за настъпването му отговорност носи застрахован в Дружеството по задължителна застраховка „Г. о.“ на автомобилистите водач. По НОХД не били разглеждани гражданско правните последици от ПТП, като принос на пострадалия за настъпване на установеният вредоносен резултат (с оглед приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД), квота на съпричиняване и др., и прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия мотоциклетист, за нарушения на правилата за движение по пътищата, които обуславяли приноса на пострадалия за настъпване на процесното ПТП и негативните последици от него, на не по-малко от 50 %. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме исковете за доказани по основание, т. е., че за ищеца са налице всички предпоставки за обезщетяване „по изключение“ по смисъла на ТР и водача, чиято застраховка „ГО“ покрива, носи отговорност за вредите предмет на производството. Моли съда да отхвърли предявения главен и акцесорен искове като неоснователни. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
От заверено копие на Присъда №4/28.01.2020 г.,
постановена по н.о.х.д.№525/2019 г. по описа на Окръжен съд-С. се установява,
че М.С.В., с ЕГН -********** е признат за виновен за това, че на 22.02.2017 г.
в гр.К., на бул.“Р. д.“ в района на кръстовището с пътен възел „А.“, при управление на МПС -
товарен автомобил с марка „М.“ модел“****“ с рег.№*** , нарушил правилата за движение, предвидени в
ЗДвП, в частност чл.50, ал.1 от ЗДвП, чл.46, ал.2 от ППЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП по непредпазливост, е причинил смъртта на
Б.Д. Г.роден на *** г. и на
основание чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. с чл.343, ал.1, б“в“ вр.
с чл.342, ал.1 от НК във вр.с чл.373, ал.2 от НПК във вр.
чл.58а, ал.4 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.54 от НК е осъден
на „лишаване от свобода“ за срок от една
година като наказанието е отложено за изтърпяване на основание чл.66,
ал.1 от НК за срок от три години. Не е спорно, че постановената по н.о.х.д.№525/2019 г. по
описа на Окръжен съд-С. по описа на
ОС-С. присъда е влязла в законна сила.
По делото са
представени заверени копия на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
22.02.2017 г., обвинителен акт №701/2017 от 11.12.2019 г. по преписка №701/2017
г. на ОП-С. по обвинението на М.С.В. от гр.М.,
От приетото по делото
заверено копие на удостоверение №36/07.01.2019 г. на Община К., от което е
видно, че Б.
Д. Г., с ЕГН-********** е брат
на С.Д.К.,
с ЕГН-**********.
По делото е назначена
съдебна-автотехническа експертиза с депозирано
заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно
заключението ПТП е настъпило в населено място-гр.К., по бул.“Р. д.“, който е
широк 14.80 м. и се състои от по две ленти за движение във всяка посока, в
зоната на кръстовището /произшествието/
е без налична хоризонтална маркировка. Изходящото /локално/ платно на
ПП-1-6 за вход към гр.К. е ориентирано в посока изток-запад. В западния край на
локалната лента /по посоката на движение на товарната композиция/ е наличен
пътен знак „Б2“-Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. На дадения
участък от пътя липсват ограждения и пътна маркировка. Велосипедистът Б.Д. Г. се е движел от север на юг, от прилежащата улица на
бул.“Р. д.“ и на описания участък, на който е настъпило ПТП-то, навлиза от
източния край на булеварда т.е. навлиза в срещуположната лента за движение
/насрещната лента на движение/, която не е предназначена за него. Водачът на
велосипеда навлиза от дясно на водача на товарния автомобил „М.***“ рег.№*** - от срещуположната лента за движение на
бул.“Р. д.“, която не е предназначена за него и това е втората техническа
причина за настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка. Мястото на
първоначалното съприкосновение се намира около 8.00-8.20 м. северно от линията
на ориентира и на 3.00-3.20 м. западно от нея. Средната скорост на движение на
товарния автомобил от момента на потеглянето от пътния знак до удара е
възлизала на 7.5 км./час. Водачът на товарния автомобил е имал техническа
възможност да възприема движението на превозните средства по булеварда и по
улицата, разположена успоредно на нея, при липса на зрителни прегради и това е
една от техническите причини за настъпването на ПТП при конкретната пътна
обстановка, т.е. отклонил е вниманието си и не е възприел велосипедиста.
Велосипедистът не е ползвал каска и сигнална жилетка, има преден фар на
велосипеда, но няма информация дали е имал червен светлоотразител, бели или
жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Велосипедистът е имал
техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка, да се движи със
скорост, с която може да упражнява контрол върху управлението на велосипеда и
на базата на това, същият е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка
с товарния автомобил. Техническата причина за настъпването на конкретното ПТП
от страна на водача на велосипеда е, че същият се е движил неправилно в
срещуположната лента на движение.
От представеното
заверено копие на застрахователна полица №BG/08/ **** от 14.07.2016 г. е видно, че за товарен
автомобил „М.***“ рег.№*** е сключен с ответното дружество ЗАД „Д.з.“ АД договор
за задължителна застраховка „Г.о.” със застрахователно покритие от
20.07.2016 г. до 19.07.2017 г.
От показанията
на свидетелите П. Л. К. и К. Н.К., които съдът кредитира, като логични, преки, преценени и съобразно чл.172
от ГПК с оглед на това, че близките на ищцата и на пострадалия в най-голяма
степен имат непосредствени впечатленията за отношенията помежду им, се
установява, че между ищцата и брат й Б. е съществувала близка и силна
емоционална връзка, която се проявявала през годините. Те поддържали редовни
контакти и загриженост един към друг, особено след смъртта на съпруга на ищцата
през 2004 г., когато Б. Д. е подкрепял всячески ищцата и тя разчитала на него.
След злополуката тя била много притеснена за състоянието на брат си и го
е посещавала редовно в болницата. След смъртта му се затворила, плачела и
страдала /“…. Виждала съм
братът на С., Б. много често, защото по
поводи на рождени дни на детето и на всички в семейството на С., съм била
винаги при тях, до смъртта на съпруга й… След като почина К., Б. винаги, когато
С. има нужда от мъжка ръка, той идваше да й помага. Той й беше и брат, и баща.
Познавам семейството на Б. и жена му, и дъщеря му. Два дни след катастрофата
мисля, че Б. почина… Х. вземаше С. и ходеха при брат си Б. в болницата, в гр.С..
Докато беше жив и ходиха всеки ден. След смъртта на Б., С. много плачеше..
загуби едновременно и баща си и брат си. Тя го имаше и за баща брат си. Много й
помагаше, помага й и другия брат Х.. Не знам с пари, дали са й помагали, но с
труд съм виждала, много са й помагали и Б., и Х.… Б. е идвал всеки месец, идвал
е много пъти в месеца. Вечерно време се виждаме обикновено със С.. От нея знам, тя ми е казвала, че Б. е
идвал и й е свършил някаква работа. Това, че С. е била в болницата при брат си,
го знам от мъжа ми, защото ми е казвал: „Не отивай, защото С. е в гр.С. при
брат си.“..св.П. Л. К.; „…Нейният брат Б., който ми е вуйчо посещаваха нашия
дом, както и ние техния, по семейни празници и извън семейни празници.. Той
много помагаше на майка ми, винаги й е помагал. Той ми е разказвал как е дошъл
в гр.К. ..Първо той е дошъл а после и другите са дошли да живеят тук. Много е
помагал на майка ми. Особено след като почина баща ми 2004г.. Вуйчо ми идваше
по 1-2 пъти в месеца, понякога и повече. Различно беше, според причините. На
майка помагаше, след като татко почина.. основно неща, които са свързани с
мъжка работа…. Майка ходеше в
болницата при вуйчо ми Б., заедно с другия ми вуйчо, защото нямаше превоз.
Основно, което ми направи впечатление, че тя много се затвори, не е много
словоохотлива, не говори, виждала съм я да плаче. На всички ритуали по повод
смъртта на вуйчо Б., майка ми ходи…“св.К. Н. К./.
От така
установеното съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ признава в полза на
пострадалото лице пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Г. о.” на
прекия причинител на вредите. Отговорността на застрахователя е пряко
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и за да бъде тя
ангажирана е нужно към момента на настъпване на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за „Г. о.” между
прекия причинител и застрахователя, както и кумулативното наличие на
предпоставките на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В
тежест на ищеца е установяването на правопораждащите отговорността на застрахователя факти:
1.предпоставките на чл.45, ал.1 от ЗЗД- виновно и противоправно поведение
на водача на МПС в причинна връзка, от което са
произлезли твърдените вреди –смърт; 2.наличието на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Г.о.“ между
деликвента и ответника.
Съгласно чл.300 от ГПК
„влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца“, поради което пререшаване на тези въпроси в настоящото производство
е недопустимо.
С влязла в сила присъда
е установено, че в резултат на виновното /по непредпазливост/ противоправно
поведение на виновния водач М.С.В., е причинена смъртта на Б. Д. Г., с ЕГН-**********. В присъдата е установена и
пряката причинно-следствена връзка между виновното противоправно поведение на
водача на
товарен автомобил „М.“ модел“****“ с рег.№***
, М.С.В. и
смъртта на пострадалия. Установена е и вината на М.С.В., който е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.50,
ал.1 от ЗДвП, чл.46, ал.2 от ППЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП. Предвид това съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на
увреждащото МПС за претърпените вреди, а поради съществуващото правоотношение
по задължителна застраховка „Г. о. на а.“ на автомобила с
ответника и за ангажиране отговорността на последния като
застраховател.
Съгласно чл.429, ал.1,
т.1 от КЗ, с договора за застраховка "Г.о." застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
От разпоредбата на чл.498,ал.3 и чл.496 от КЗ следва, че допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Г. о. на а." и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Видно от писмо изх.№****/31.03.2020 г. ответникът-застраховател е отказал на С.Д.К. да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на Б. Д. К..
Кръгът на лицата, материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък, не е изрично уреден в закона. Задължително за съдилищата разрешение е дадено с Тълкувателно решение №1/2016 г. по тълк.д.№1/21.06.2018 г. на ВКС на ОСГТК, постановено с оглед задълженията на българската държава по чл.16 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Съгласно цитираната разпоредба държавите-членки гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено в друго производство. В чл.2, §1, б.“а“ на директивата е дефинирано понятието "жертва": физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление; - членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето; а б.“б“ на същата норма изброява лицата, които се приемат за "членове на семейството": съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица.
С Тълкувателно решение №1/2016 г. по тълк.д.№1/21.06.2018 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Обяви се за изгубило сила Постановление №2/30.11.1984 г. на Пленума на ВС, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления №4/1961 г. и №5/1969 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 от ЗЗД. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от КРБ равенство на всеки пред закона. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Дълбоката емоционална предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, като нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. В настоящия случай ищцата като сестра на починалия Б. Д. е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение. Събраните по делото гласни доказателства са житейски логични и преки макар повърхностни не са опровергани от други доказателства по делото. Същите установяват, че ищцата и нейният брат Б. Д. са поддържали изключително близки отношения на грижа, помощ и подкрепа, поради което съдът приема, че освен формалната връзка на родство, между тях е била установена трайна и дълбока емоционална връзка. В резултат на това нейно съдържание ищцата е претърпяла морални болки и страдания от смъртта на пострадалия, които са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките заради това, тя следва да бъде обезщетена за действително претърпените от нея неимуществени вреди от ответника-застраховател по застраховка „Г. о.“, по която застраховано лице е делинквентът.
Обезщетението за
неимуществени вреди подлежи на определяне от съда по справедливост с оглед
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като за съдебните претенции, предявени след
21.06.2018 г., отговорността по отношение на разширения кръг лица е лимитирана
в §96, ал.1 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр.101 от 2018 г.
/ във вр. с чл.493а, ал.4 от КЗ с максимален размер от ***
лв., в какъвто размер е и претенцията на
ищцата. Съдът като се взе предвид установената дълбока привързаност между
починалия Б. Д. и ищцата, и начинът, по който тя е преживяла загубата
му, намира, че справедливият размер за обезвъзмездяване на
претърпените от нея неимуществени вреди е *** лв. Съпричиняването по чл.51, ал.2
от ЗЗД ще е налице ако се установи, че увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите т.е. увреденият трябва
да е допринесъл по някакъв начин, приносът му да е конкретен и да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива действия, което да
е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В настоящият
случай от заключението на САТЕ се установява, че пострадалият велосипедист е имал
техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка, да се движи със
скорост, с която може да упражнява контрол върху управлението на велосипеда и
на базата на това, същият е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка
с товарния автомобил. Техническата причина за настъпването на конкретното ПТП
от страна на водача на велосипеда е, че същият се е движил неправилно в
срещуположната лента на движение. Съдът намира, че със собствените си субективни действия починалият
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като приема, че процентът съпричиняване е 50%. С така възприетия
процент следва да се редуцира определеното обезщетение т.е. същото следва да
възлиза на сумата от *** лв. Предявеният иск е основателен за ***лв., а в
частта до претендираните *** лв. следва
да бъде отхвърлен.
С оглед уважаването на
главният иск, следва да бъде уважено искането по чл.86 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване
на исковата молба – 15.04.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По отношение на
разноските:
Ищцата претендира
разноски по списък по чл.80 от ГПК в размер на *** лв. платено адвокатско
възнаграждение. Ответникът е направил в отговора на исковата молба
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение при интерес от *** до 10 000 лв. - *** лв. + 5 % за горницата над
*** лв. Предявеният иск
е с материален интерес – *** лв., а
минималното възнаграждение според чл.7, ал.2, т.3 от наредбата е
580 лв. Заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е *** лв. е
прекомерно с оглед с фактическа и правна сложност на делото, поради което
същото следва да бъде намалено на *** лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответното дружество следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на ***лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3
от ГПК ответникът има право на разноски: *** лв. възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на ***
лв. Съразмерно с отхвърлената част от
иска ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер *** лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-К. ***лв. държавна такса.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД “Д.З.“ АД, с ЕИК:**** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.Д.К., с ЕГН-********** ***, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от *** лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- морални болки и страдания, следствие смъртта на
брат й Б. Д. Г., починал на 26.02.2017 г. вследствие на ПТП на
22.02.2017 г., виновно причинено от М.С.В., с ЕГН-********** като водач на
товарен
автомобил марка „М.“ модел“***“, рег.№***
, ведно със законната лихва,
считано от 15.04.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над *** лв. до
претендираните *** лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД “Д.З.“ АД, с
ЕИК:**** със седалище и адрес на
управление *** да заплати на С.Д.К., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото *** лв. съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.Д.К., с ЕГН-********** ***
да заплати на ЗД “Д.З.“ АД, с ЕИК:**** със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.
ОСЪЖДА ЗД “Д.З.“ АД, с ЕИК:**** със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. *** лв. държавна такса.
Присъдените с решението суми следва да бъдат заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка: ***
„Р. /Б./“ ЕАД, с титуляр адв.М.Т..
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: