№ 623
гр. П., 23.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20255200500672 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Страните, редовно призовани не се явяват и не се представляват.
От адв.Т. е постъпила писмена молба със становище по хода на делото и
съществото на спора, като са направени искания за присъждане на разноски.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение по гр.д.№ *** по описа за 2025 година е осъдена Областна
Дирекция на МВР П., с ЕИК ********, с адрес гр. П., пл. „С.” № 3, да заплати
на К. В. Р., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „П.” № 57, ет. 5, ап. 10 сума в
размер на 1485,79 лева, представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 12.12.2023 г. до
05.02.2025 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд
1
в дневен с коефициент 1.143 и обезщетение за забава в размера на 90,25 лева,
дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период
през процесния период до 05.02.2025 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска 05.02.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдена е Областна Дирекция на МВР П., с ЕИК ********, с адрес гр.
П., пл. „С.” № 3, представлявана от старши комисар Д.Б. да заплати на К. В.
Р., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „П.” № 57, ет. 5, ап. 10, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1000 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение.
Осъдена е Областна Дирекция на МВР П., с ЕИК ********, с адрес гр.
П., пл. „С.” № 3, представлявана от старши комисар Д.Б., на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, да заплати, по сметка на Районен съд – П. държавна такса в
размер на 109,43 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.
Така постановеното решение е обжалвано от Областна дирекция на
МВР.
Съдът неправилно тълкувал и приложил материалния закон .
В подробните си мотиви съдът приел, че за процесния период е била
налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото
прилагане, по отношение приравняване на нощния към дневен труд и
заплащането му като извънреден, поради което била приложима методиката
предвидена в нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата за
организация на работната заплата.
Неправилно съдът приел , че не било спорно по делото, че ищецът
полагал труд и на смени с продължителност 24 часа, при сумирано
изчисляване на работното време, съгласно утвърдени ежемесечни графици.
Напротив, в случая от приобщените доказателства по делото безспорно се
установявало, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени, дневни и нощни,
а не по предвидените по изключение в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР 24-часови смени.
Уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за
разглеждания период се съдържала на две нива - първо на законово, в чл. 187.
ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, чл. 179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба
№ 81213-1353/15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компснсирането на работата извън
2
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР
/отм. ДВ. бр. 51 от 1 Юли 2022 г./ и Наредба № 81213-922/22.07.2022 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142. ал. 1, т. 1 и ал. 3 от закона за министерството на вътрешните работи.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР „нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневиа работна седмица. Нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Нощен е
трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 ч.“. Тази разпоредба била
императивна и определяла изрично и точно нормалната продължителност на
работното време през нощта, изразено в броя на часовете ,.8“. По аргумент на
чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, „при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта, т. е. така
нормирания т коефициент е 1, а не приетия за приложим от въззивния съд -
1,143. Фиксираната законова норма от 8 часова продължителност на работното
време през нощта, установена в закон - чл. 187, ал. 1, изр. 11-ро се ползвала с
презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й. Тя
намерила отражение и в издадените подзаконови нормативни актове,
уреждащи процесиите отношения - чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-
1353/15.12.2020 г. и 11аредба № 81213-922/22.07.2022 г.
Съобразно така действащата специална правна уредба, касаеща
служителите на МВР по чл. 142. ал. 1, т. 1 от ЗМВР, следвало да се приеме, че
нормалната продължителност на работното време за служителите на МВР
през нощта е 8 часа. Действително тя е по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време на работниците и служителите по
трудови правоотношения, установена в Кодекса на труда, който предвижда в
чл. 140 „нормалната продължителност на седмичното работно време при 5
дневна работна седмица през нощта е 35 часа. Нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 7 часа“.
Това различие и по - голямата продължителност на работното време при 5
3
дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта - 8 часа
било обусловено от основните функции на МВР, които са установени в ЗМВР.
Това оправдава и обосновава например и прилагането на различен метод на
правно регулиране на работното време, трудово възнаграждение и на други
подобни на работниците и служителите по трудови правоотношения в Кодекса
на труда и в ЗМВР.
Именно поради спецификата па работа на държавните служители -
полицейски органи, законодателят уредил техния статут в специален закон –
ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т. 2 и ал. 3. За тях са неприложими нормите на общото законодателство като
ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с
който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с
коефициент 1.143.
В този смисъл било и Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по
тълкувателно дело № 1/2020 г. ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и
заплащане па положените часове нощен труд от служители на Министерство
на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност
разпоредбата па чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Тълкувателният акт е отчел, че в ЗМВР има редица механизми, които
компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в
системата на МВР - допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.
178. ал. 1. т. 1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189
ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1
ЗМВР), обезщетения за прекратяване па служебното правоотношение (чл. 234,
ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд
според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради
това, с тълкувателното решение било прието, че правният режим па лицата в
служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките но
чл. 46. ал. 2 ЗНА. т. е. възможността но аналогия да се приложат Кодексът на
труда и в частност, чл. 9. ал. 2 ПСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено
и с решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от
4
български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО.
Решението на СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички
съдилища в Република България (чл. 633 ГПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ).
Горното разбиране относно компенсаторните механизми в полза на
полицейските служители в МВР се доразвивало и към момента с драстичното
увеличение на основното възнаграждение на служителите в МВР по чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, считано от 01.01.2025 г., съобразно методиката на
изчисляване му, заложена в чл. 177, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР, а именно: „Базата за
определяне размера на основното месечно възнаграждение за най- ниската
длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на
предходната година съобразно данни на Националния статистически
институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо
базата, както следва: 1. за най- ниската изпълнителска длъжност - не по-малко
от 1,2; 2. за най-ниската младша изпълнителска длъжност - не по-малко от 1,0.
Базата по ал. 2 и по чл. 180, а/. 2 се преизчислява ежегодно през първия месец
на всяка година. “
Следва да се посочи също, че прилагането на ЗМВР в точния му смисъл,
съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС, не третирало дискриминационно служители в публичния
сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд и не е в
противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване
на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не
съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната
продължителност па нощния труд и нормалната продължителност па труда
през деня. Следи се за това, за полагащите труд през нощта да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира особената тежест на този вид труд. Според решение по дело
С262/20 Съда на Европейския съюз, чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директивата
следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. По конкретно, допуска се определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
5
труд от седем часа за работниците в частния сектор, както е по действащия
Кодекс па труда, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за
полицаите и пожарникарите /със статут по действащия ЗМВР/, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е
свързана с допустима от закопа цел и е съразмерно на тази цел.
Поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР №
1/15.03.2023 г., както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-
262/2020 и от 04.05.2023 г. при¬съединени дела С-529/21 - С-536/2021 и
С732/2021 - С-738/2021, постановени по отправени съответно от РС - Луковит
и от РС - Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове, е отправено
преюдициално запитване по в. гр. дело № 193/2023 г. По това преюдициално
запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С определение от 29.07.2024
г. Съдът на Европейския съюз дава следните отговори на поставените
въпроси:
Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията
на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по
въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в
третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със
съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението,
спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите
задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на
основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на
задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до
резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по специално
до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен
критерий.
По първия въпрос съдът с припомнил, че по т. 55 от дело С-260/20 вече
е постановил, че член 8 и член 12. буква а) от Директива 2003/88 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
6
която да предвижда, че нормалната продължителност на нотния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане/чл.
177, ал. 2 и 3 от ЗМВР/. обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд. Съдът е приел, по т. 79 и т. 80. че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството па държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането-доколкото съответните категории работници се намират в сходно
положение - се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел. Следователно, изводите, приети с решението по дело С-435/2023 на
СЕС, са в унисон с тези по дело С-260/20 г., решението по което е взето
предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г.
ОСГК па ВКС.
Считат, че не са налице предпоставките нощният труд на служителите от
МВР да се заплаща след преизчисляването му с коефициент 1.143, съобразно
КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.Позовават се на съдебна практика : Решение № 213 от 02.04.2024 г. по
гр. д. № 2332/2023 г., г. к., IV г. о. па ВКС; Решение № 282 от 09.05.2024 г. по
гр. д. № 866/2023 г., г. к., III г. о. на ВКС; Решение № 276 от 08.05.2024 г. по гр.
д. № 2330/2023 г., г. к., III г. о. па ВКС.
Молят решението да бъде отменено и предявения иск отхвърлен.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът намира решението за правилно и съобразено с
доказателствата по делото – приетата експертиза.
Съдът направил обстойна съпоставка с други длъжности, изпълняващи
дейност с подобен характер и заплащането от работодателя на нощен труд и
стигнал до извод, че ищецът е положил нощен труд, който не му е изплатен.
7
Позовава се от своя страна на съдебна практика.
Моли решението да бъде потвърдено, като претендира разноски.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок
до 22.11.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8