Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/08.07.2020г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА Д.разгледа
докладваното от председателя адм.д. № 658 / 2019 г.
по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХIХ от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.Д.А. с ЕГН **********
***, против РА № Р-03000818007384-091-001/01.07.2019 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 194/16.09.2019г. на
директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който са установени
задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2013 г. в
общ размер на 50198, 89 лева, в т.ч. главница в размер 31492, 82 лева и лихви в
размер на 18706, 07 лева. В жалбата се твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен и неправилен, постановен при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на ревизиращите органи,
че са налице предпоставките за приложение на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК поради
несъответствие между декларираните и получени доходи и извършени разходи.
Твърди се, че органите по приходите не са извършили цялостен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, в т.ч. на
доходите на ревизираното лице. Неправилно е определено началното салдо на
разполагаемите средства в началото на проверявания период, което е изкривило
данните за имущественото състояние на жалбоподателя и е довело до незаконосъобразното
определяне на задължения по ЗДДФЛ. Твърди се, че неоснователно не са
кредитирани представените в хода на ревизията договори за кредит и нотариален
акт и незаконосъобразно е прието начално салдо към 01.01.2012 г. в размер на 0,
00 лева. Неоснователно положителните остатъци по години, получени при
съпоставяне на доходите и разходите на жалбоподателя, не са взети предвид за
следващ период. Не са извършени никакви действия по твърденията му за налични
средства от продажба на имот през 2011 г. в размер на 150 000 лева, за
получени средства по два банкови кредита през 2007 г. от Банка ДСК и ДЗИ Банк в общ размер на 150 000 лева, както и за налични
средства от сватбата на сина му в размер на 20 000 лева, нито са му дадени
указания да представи допълнителни доказателства за това. Счита се, че посочените
налични средства е следвало да бъдат взети предвид и да участват при
съпоставката на доходите и разходите за следващ период. Твърди се, че органите
по приходите са длъжни обективно и безпристрастно да установят фактите и
обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на
задължените лица. При облагането по особения ред следва да се спазва принципът
на обективност по чл.3 от ДОПК и да се определи основа за облагане, която
максимално да се доближава до действителната, като се обложи само онова
несъответствие в имущественото състояние и онова превишение
на разходите над приходите, което недвусмислено обосновава извод, че са налице
укрити облагаеми доходи. Счита се, че органите по приходите не са изпълнили
задълженията си и са изследвали правоотношенията и приходите на жалбоподателя
едностранно, като не са извършили необходимите справки за разкриване на
обективната истина при установяване на приходите и разходите му. В пледоарията
по същество се излагат доводи, че от събраните по делото доказателства се
установява наличието на парични средства у жалбоподателя в началото на
ревизирания период. По тези съображения се иска цялостна отмяна на акта или
алтернативно до размерите, посочени в заключението на вещото лице по приетата
по делото ССЕ, в най-благоприятния за жалбоподателя вариант, както и присъждане
на сторените разноски по делото съобразно уважената част от жалбата.
Ответникът по делото – директорът на дирекция
“ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата по съображения, че не са налице твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения. Счита,
че от доказателствата по делото се установява, че е налице основание за
прилагане на разпоредбата на чл.122 от ДОПК. Събрани са относимите
доказателства за определяне на основата за облагане по реда на чл.122 от ДОПК.
Въз основа на техния съвкупен анализ органите по приходите са направили
съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на жалбоподателя
към началото и края на всяка от ревизираните години. Възприети са декларираните
от жалбоподателя данни за наличните парични средства в брой, както и разходите
за живот. Счита, че в хода на съдебното производство не са събрани безспорни
доказателства, от които да се направи извод, че началното салдо е различно от
това, което е прието от органите по приходите в размер на нула лева. Сочи, че
са недоказани твърденията на жалбоподателя за спестени парични средства в
размер на 20 000 лева от сватбата на сина му. Липсват доказателства, че
получените по договора за продажба и по двата банкови кредита суми са
съхранени, а и твърденията за наличието им е в противоречие с декларираното от
жалбоподателя по време на ревизионното производство, че не разполага със
спестени парични средства в брой (домашни и банкови) през 2012 – 2013 г. Твърди,
че не са представени доказателства, които да определят размера на извършения
разход през годините на получаване на твърдените приходи. Сочи, че не може да
бъде определен само приходът, без да се вземат действителните разходи, които са
извършени от лицето. Счита, че констатациите на органите по приходите не са
оборени от жалбоподателя, поради което правилно и законосъобразно е приложена
разпоредбата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Иска отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно
материалния интерес по спора.
Добричкият административен съд, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подаден в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е частично основателна по следните
съображения :
Предмет на проверка в настоящото
производство е РА № Р-03000818007384-091-001/01.07.2019
г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 194/16.09.2019г.
на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който са установени
задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2012 г. – главница в
размер на 21423, 55 лева и лихви в размер на 13421, 06 лева, както и за данъчен
период 2013 г. – главница в размер на 10069, 27 лева и лихва в размера на 5285,
01 лева.
Ревизионното производство е
започнало с издаване на ЗВР № Р-03000818007384-020-001/03.12.2018г., с която е възложена
ревизия на И.Д.А. с предметен обхват данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2013 г.
Със заповеди за изменение на ЗВР
№№ Р-03000818007384-020-002/12.03.2019г. и Р-03000818007384-020-003/12.04.2019г.
е удължен срокът за извършване на ревизията до 13.05.2019 г.
ЗВР и ЗИЗВР са издадени от компетентен
орган, в рамките на делегираните му правомощия съгласно заповед № Д-1465/31.08.2018
г. на директора на ТД на НАП-Варна.
В хода на ревизионното
производство е установено, че през ревизирания период жалбоподателят е едноличен собственик и управител на „ххх“ ЕООД.
В отговор на връчени по електронен път ИПДПОЗЛ №
Р-030008180073 84-040- 001/18.12.2018 г. и №
Р-03000818007384-040-003/28.03.2019 г. от ревизираното лице са представени
документи и писмени обяснения за ревизирания период с писмо вх. № 16613/08.04.2019г.
и писмо вх. № 16613 - 1/10.04.2019г.
Изпратени са искания за предоставяне на информация и доказателства
до трети лица и до други контролни органи („Енерго-Про продажби" АД, ОД МВР Добрич,
„Теленор България"
ЕАД, „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, Агенция по вписвания, Община Добрич, Д.В.Д.,
„ХХХ“ ЕООД, „ХХХ“ ЕООД, „ХХХ“ ДЗЗД и др.).
Анализирани са данни от информационния масив на НАП.
В хода на ревизията с протокол № Р-03000818007384-П73-001/22.05.2019г. са
приобщени доказателства, събрани в хода на ревизионното
производство на „ххх“ЕООД.
Въз основа на събраните доказателства са установени и съпоставени
имущественото състояние, получените доходи и извършените разходи от
жалбоподателя. Съпоставката е изложена в табличен вид,
по години. Жалбоподателят е декларирал, че не разполага с налични парични средства в началото и в края на всяка
отчетна година. Поради това за целите на ревизията е прието, че в началото и в края на ревизираните години жалбоподателят не разполага с парични средства в брой. Въз основа на извлечения от
банковите сметки на жалбоподателя са констатирани налични парични суми в началото и в края на ревизирания период, които са отразени при извършената съпоставка. Установено е, че ревизираното лице е подало ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ за 2012г. и 2013г., с които е декларирало доходи от
наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество по приложение
№ 4. Изискани са документи и писмени обяснения от посочените наематели, въз основа на които е установено, че И.Д.А. е получил доходи от наем на имущество в размер на 2712, 00 лева през 2012г. и 3889, 50 лева през 2013г. Установено е, че с НА № 100/12.06.2012 г. И.Д.А. и А.А.А.са
учредили възмездно право на строеж
срещу сумата от 2400 лева, платени в брой, а с НА № 14 от
11.01.2013 г. са продали недвижим имот за сумата от 9500 лева, с оглед на което при
извършената съпоставка в приходната
част за 2012 г. е отразена сума в размер на 1200 лева
(1 / 2 от 2400 лева), а за 2013 г. - сума в размер на 4750 лева (1/2 от 9500 лева).
При извършен анализ на движението на парични средства по банковите сметки на И.Д.А. са установени получени и погасени кредити, вноски и получени суми от Диян Д., които са включени при извършената съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и направените
от него разходи и декларирани и/или получени доходи по
години.
По отношение на направените от лицето разходи органите по
приходи са установили и съобразили следното:
-декларирани от лицето разходи за живот в размер на 450,00 лева месечно или годишен разход в размер на 5400,00 лева;
-предоставени оборотни средства от ревизираното
лице на „ххх“ ЕООД в размер на 192810,00 лева през 2012г. и в размер на 5800,00 лева през 2013г.;
-направени разходи за комунални услуги, в т.ч. разходи за
ел. енергия, разходи за комуникационни услуги в общ размер на 406,76 лева за 2012г. и в размер на 2797,01 лева - 2013г.;
-разходи за платени местни данъци и такси, застраховки и
нотариални такси в размер на 121,38 лева за 2012г. и в размер на 274, 48 лева (121.38 + 153.10) - 2013г.;
-разходи за обслужване на банковите сметки на ревизираното
лице в размер на 1420,08 лева за 2013г.;
-разходи за пътувания и екскурзии в чужбина в размер на
136,91 лева за 2012г. и в размер на 821,45 лева за 2013г.
В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, разходите
и доходите на жалбоподателя е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2012г. в размер на 198791,46 лева и за 2013г. в размер на 15009,57 лева.
Констатирано е от органите по приходите, че ревизираното лице е захранвало банковите си сметки с
парични средства в общ размер на 15444, 00 лева през 2012г. и в размер на
85683,15 лева през 2013г., които са послужили за покриване на
извършени от него разходи. И.А. не е представил доказателства относно произхода
на сумите, поради което е прието, че тези средства са облагаеми доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ,
които не са декларирани и не са обложени по ЗДДФЛ.
Въз основа на тези констатации е направен извод, че са налице обстоятелства по
чл. 122, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ДОПК — документите, необходими
за установяване на основата за облагане с данъци, липсват и декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на финансиране на собствения капитал или
на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на
жалбоподателя е връчено уведомление №
Р-03000818007384-113-001/21.01.2019 г., съгласно което основата за облагане с
данък по чл. 48 от ЗДДФЛ ще бъде определена
по реда на чл. 122 от ДОПК, както и уведомление на основание чл. 17,
ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-03000818007384-139-001/21.01.2019г.
Връчено е и ИПДПОЗЛ изх. № Р-03000818007384-040-002/21.01.2019г., като от
страна на жалбоподателя са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
В резултат на извършения анализ на относимите обстоятелства по реда на чл.122, ал. 2 и 4 от ДОПК е формирана данъчна основа за облагане
с данък, представляваща сбор от установеното несъответствие между
разполагаемите парични средства и получените приходи/доходи
и направените разходи и размера на внесените по банковите сметки парични
средства в размер на 214 235, 46 лева ( 198791,46 + 15444,00) за 2012г. и в размер на 100 692,72 лева (15009,57 + 85683,15) за 2013г. Върху така
определената данъчна основа е установен дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер
на 21423,55 лева за 2012г. и в размер на 10069, 27 лв. за 2013г. На основание чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ е начислена лихва за забава в общ размер на 18706, 07 лева.
За резултатите от ревизията е
изготвен ревизионен доклад № Р-03000818007384-092-001/23.05.2019г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП – Варна. Срещу доклада е подадено възражение с вх. № 68256-58/18.06.2019
г., в което ревизираното лице е
посочило, че няма възражения по отношение на разходите за проверявания период,
но иска при извършване на съпоставката на приходите и разходите да се вземат
предвид като източник на парични вноски в ЕТ получени банкови кредити от Банка
ДСК в размер на 100 000 лева и от ДЗИ Банк АД –
в размер на 50 000 лева, събрани средства от сватбата на сина
му в размер на 20 000 лева, както и доходи от продажба на земеделска земя
в размер на 150 000 лева съгласно нотариален акт № 107/15.07.2011 г. Към
възражението са приложени нотариален акт № 107 и договор за кредит с ДЗИ Банк АД.
Ревизията е приключила с ревизионен акт № Р-03000818007384-091-001/01.07.2019г.,
в който са потвърдени констатациите от ревизионния доклад и установените в него
задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Отхвърлено е като неоснователно възражението
на ревизираното лице по съображения, че представените с него писмени
доказателства не опровергават изводите на ревизиращите органи. По отношение на нот. акт № 107/15.07.2011 г. е констатирано, че с него е
извършена продажба на недвижим имот от А. и съпругата му А.А.А.срещу
сумата от 150 000 лева. Според съдържанието на договора продавачите са
получили от купувача преди подписването на договора по банков път сумата в размер на 50 000 лева. Остатъкът от дължимата продажна цена е следвало да бъде получена по следния
начин и в следните срокове - сума в размер на 50 000 лева - по банков път в уговорена между
страните банкова сметка ***, а останалите
50 000 лева - в срок от 5 пет дни от датата на
влизане в сила на ПУП, с който за
имота по сделката се отрежда самостоятелен УПИ,
но не по-късно от 31.12.2011 г. В РА е посочено, че няма приложено извлечение от банковата сметка за 2011г., от което да е видно кога е постъпила
последната вноска от 50 000 лева, както и предходните вноски и съответно кога са
изтеглени сумите, за да се твърди, че са налични в брой
към 31.12.2011 г. Липсват доказателства за движението на паричните средства, за да се прецени какво влияние имат върху паричната маса на наличните парични средства в
брой на 01.01.2012г. Прието е, че не е доказано, че твърдяните суми са налични, поради което началното салдо към 01.01.2012г. остава 0.00 лева. По отношение на представения НА № 68/
17.09.2007г. за договорна ипотека на недвижим имот с ДЗИ Банк
АД е констатирано, че обезпеченият с
тази ипотека заем от 50 000 лева е отпуснат през 2007 г. Изложени са мотиви, че
договорът за заем се сключва при възникнала конкретна нужда от парични
средства, поради което е прието, че паричните средства по договора от
2007г. са използвани от лицето за възникнали към оня момент конкретни
нужди. Отразено е, че не са
представени банкови извлечения или други документи за този период, както и доказателства за съхраняването
на тези средства от 2007г. до 2011 г. Счетено е, че не е
доказан фактът, че паричните средства по тегления
заем са налични към 01.01.2012г., поради което е направен извод, че сумата от 50 000 лева не може да се приеме за начално
салдо. По отношение на декларираното обстоятелство за получени 20 000 лева от сватбата на сина на А. е прието, че не променя констатациите в РД, тъй като липсват данни за датата и годината на
сватбеното тържество, както и за събраната сума. Изложени
са мотиви, че е некоректна претенцията за чисти приходи от това тържество
без посочване на съответните разходи, както и че събраните пари имат отношение към сина, а не към бащата.
Срещу ревизионния
акт е подадена жалба до директора на дирекция “ОДОП” – Варна, който с решение №
194/16.09.2019 г. го е потвърдил, споделяйки изводите на ревизиращите органи,
че към началото на ревизираните периоди жалбоподателят не е разполагал с
налични парични средства в брой. В мотивите към решението е подчертано, че в
хода на ревизионното производство е връчено искане за представяне на документи
и писмени обяснения, в което изрично е изискано от жалбоподателя да посочи
налични парични средства в брой към началото на ревизирания период 01.01.2012
г., като представи документи за техния произход и данни относно мястото на
съхранението им. От страна на ревизираното лице са представени справки, в които
не е посочена наличност на парични средства към началото на посочения период.
По отношение на твърдението за получени парични средства в размер на 150 000
лева от продажбата на недвижим имот по НА № 107 от 15.07.2011 г. са преповторени
констатациите в РА, че не са представени доказателства за превеждането на
сумите по банков път, както и за изтеглянето, съхранението и наличността им към
01.01.2012 г. Отразено е, че процесният недвижим имот
е съпружеска имуществена общност, поради което няма данни дали паричните
средства са постъпили само по една банкова сметка ***, съответно кой се е
разпоредил с тях. По отношение на твърдението за притежавани парични средства в
размер на 150 000 лева с произход отпуснати през 2007 г. банкови кредити е
прието, че са представени само договорите за кредит, но не и доказателства за
това кога са изтеглени сумите, къде са съхранявани през периода 2007 г. – 2012
г. и наличността им към 01.01.2012 г. Не са представени банкови извлечения за периода
от отпускането на заемните средства до началото на ревизирания период, от които
да се проследят вноските и тегленията. Споделени са изводите на ревизиращите
органи, че договорът за заем се сключва при конкретно възникнала нужда, с оглед
на което отпуснатите парични средства вероятно са използвани през 2007 г. Приети
са за недоказани и твърденията на жалбоподателя за спестени парични средства в
размер на 20 000 лева от сватбата на сина му. Въз основа на тези констатации е направен
извод, че жалбоподателят не е установил със съответните доказателства твърдяните от него факти за притежание на суми от порядъка
на 320 000 лева към началото на ревизирания период 01.01.2012 г., поради което презумпцията
за истинност на фактическите констатации в РА по силата на чл.124, ал.2 от ДОПК
не е оборена и данъчните основи за ревизираните години са законосъобразно
определени.
Решението по чл.155, ал.1 от ДОПК
е подписано при условията на заместване от началника на отдел “ДОП” в дирекция
“ОДОП” - Варна поради отсъствието на директора на дирекция “ОДОП” – Варна за
периода 11.09.2019 г. – 20.09.2019 г. съгласно заповед №
ЗЦУ-ОПР-35/19.09.2017г. на изпълнителния директор на НАП и болничен лист №
Е20197114971 от 12.09.2019г. Връчено е на жалбоподателя с писмо с обратна
разписка на 13.10.2019 г., като на 22.10.2019 г. е подадена жалба срещу
потвърдения с него РА пред административния съд.
Не е спорно по делото, а това се установява и от приложените към ревизионната
преписка доказателства, че през 2007 г. ревизираното лице е теглило два банкови
кредита в размер съответно на 100 000 лева по силата на договор за ипотечен
кредит от 23.02.2007 г. с Банка ДСК ЕАД и 50 000 лева по силата на договор за
потребителски кредит НL 711/17.09.2007 г. с ДЗИ Банк
АД (впоследствие съответно Пощенска банка и Юробанк и
Еф Джи България АД).
В хода на производството пред
съда е представено извлечение от Банка ДСК АД от 22.10.2019 г. за периода
09.03.2007 г. – 13.03.2007г., от което е видно, че сумата по договора за
ипотечен кредит в размер на 100 000 лева е предоставена на А. на 09.03.2007 г.,
от които са изтеглени касово общо 98 000 лева, в т.ч. на 09.03.2007 г. – 20 000
лева и на 13.03.2007 г. – 78 000 лева. Липсват данни за това какви погасителни
вноски са правени за периода от датата на усвояване на кредита до 31.12.2011 г.
От приложеното към ревизионната преписка извлечение от Банка ДСК се установява,
че към 01.01.2012 г. непогасените средства възлизат на 93 834, 40 лева. Съгласно
писмо от Банка ДСК до ТД на НАП с изх. № 14-ИСК-01247/1 от 21.02.2019 г.
кредитът е изплатен на 04.01.2013 г.
В хода на производството пред
съда е представено и извлечение от Юробанк България
АД от 22.10.2019 г. за периода 18.09.2007 г. – 31.12.2007 г., съгласно което
сумата по потребителския кредит в размер на 50 000 лева е усвоена и изтеглена
от А. на 20.09.2007 г. Не са налице данни за извършени погасителни вноски за
периода от датата на усвояване на кредита до 31.12.2011 г. От приложените към
ревизионната преписка допълнителни споразумения към договора за потребителски
кредит и молба за подновяване на вписана договорна ипотека с вх. рег. № 8056 от
11.09.2017 г. на Службата по вписвания - Добрич е видно, че към 2017 г.
кредитът не е погасен.
Съгласно препис – извлечение от
акт за сключен граждански брак от 20.12.2019 г., издадено от община Добрич,
жалбоподателят е имал сключен граждански брак с А.А.А,
който е бил прекратен с развод на 07.03.2002 г. От брака им има родено едно
дете – И.И.А., род. на *** г., видно от удостоверение
за семейно положение с изх.№ 11-09-137/1 от 20.12.2019 г., издадено от община
Добрич.
От представения по делото
нотариален акт № 143, т.І, рег.№ 2157, дело № 117/2002 г. на нотариус с рег.№
177 от регистъра на НК се установява, че на 08.07.2002 г. (т.е. след
прекратяването на брака му с Албена Атанасова) жалбоподателят е закупил
земеделска земя, представляваща нива с площ от 21, 00 дка, находяща
се в землището на гр.Добрич. Тази земя е разделена на два други земеделски
имота с площ съответно от 14, 689 дка и 6, 310 дка. С нотариален акт № 139,
т.І, рег. № 961, дело № 38/ 2003 г. на нотариус № 177 от регистъра на НК, А. е
продал на бившата си съпруга А.А1 / 2 ид. част от
посочените земеделски имоти.
Съгласно нотариален акт № 107,
т.І, рег. № 5932, дело № 106/2011 г. на нотариус с рег. № 175 от регистъра на
НК, на 15.07.2011 г. жалбоподателят и Атанасова са прехвърлили правото на
собственост върху два поземлени имота, образувани след отделянето им от гореописаните
земеделски земи, срещу сумата от общо 150 000 лева. В договора за покупко – продажба е уговорено, че продажната цена е
платима по банков път на три равни вноски, от които 50 000 лева – преди
подписването на договора, 50 000 лева - в деня на подписването на договора и 50
000 лева – в срок от пет дни, считано от датата на влизане в сила на ПУП, с
който за един от продадените имоти се отрежда самостоятелен УПИ, но не по-късно
от 31.12.2011 г. От приложените по делото две банкови извлечения от ОББ клон
Добрич (л.45-46) е видно, че сумите са получени по банковата сметка на А.
съответно на 04.07.2011 г., 15.07.2011 г. и 08.12.2011 г. и са изтеглени касово
от жалбоподателя по размери и дати, подробно описани в извлеченията. В хода на
производството пред съда е разпитана като свидетелка бившата съпруга на
жалбоподателя Албена Атанасова, която е заявила, че не е взела никакви пари от
продажбата. Земите били купени лично от А. след развода им. По-късно той й прехвърлил
половината от земите, но тя не му е плащала нищо за това и винаги е смятала
имотите за негови. Бившият й съпруг се е занимавал с прехвърлянето на земите.
Той е взел всичките пари от продажбата. Тя нямала никакви претенции към имотите
и парите, само се разписала върху документите за продажбата, след което се
върнала в Полша, където живеела и работела.
От показанията на тази свидетелка
се установява също, че през м. януари 2009 г. жалбоподателят е организирал сватбено
тържество на общия им син И., познат сред роднините им с турското име Д..
Сватбата била проведена в хотел “Интернационал” в к.к “Златни пясъци”. Обичаят
бил на сватбата да се дават пари. Тържеството било голямо със 700 души гости,
като на него били събрани около 238 000 – 240 000 лева пари за младоженците.
След като били платени разходите за сватбата, останали 190 000 лева, които взел
жалбоподателят И.А.. Той се занимавал с всичко, взел парите и платил. Синът бил
малък, на 16 години, поради което парите от сватбата останали при баща му.
В тази насока са и показанията на
разпитаните по делото свидетели - Надя И., Н.Д., и двете сестри на
жалбоподателя, И. А.(брат на жалбоподателя), И.Х.и Н.И.(роднини по съребрена
линия на жалбоподателя), които са потвърдили, че сватбата била проведена през м.януари
2009 г. в хотел “Интернационал” в к.к. “Злати пясъци”, била голяма – над
500-600 души, като всички гости са давали пари за младото семейство. Близките
роднини (сестрите и брата на жалбоподателя) са дали по 10 000 лева, а другите
двама роднини съответно по 5000 лева и 7000 лева. Парите се давали, брояли се
на микрофон и след това се обявявали пред всички гости. Младоженците били
малки, поради което родителите на момчето прибрали събраните пари.
По делото е изслушана съдебносчетоводна експертиза, в която са дадени четири варианта
на данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ в зависимост от различните по вид и брой
приходи, твърдяни от жалбоподателя.
Въз основа на установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
При извършване на задължителната
проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е
издаден в срока по чл.119, ал.3 от ДОПК от компетентни органи по чл.119, ал.2
от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията. ЗВР, РД и РА са подписани от издалите ги органи на приходите с
квалифицирани електронни подписи, което се удостоверява от представените по
делото доказателства относно доставчиците на съответните услуги.
РА е издаден при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния
закон.
Съгласно чл.2, ал.1 от ДОПК органите по приходите действат в рамките на правомощията си, установени от
закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ДОПК казва, че органите по приходите
са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение
за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата
по този кодекс. В настоящия случай органите по приходите са действали в
рамките на своите правомощия и при спазването на правилата за извършване на
ревизии, като не са нарушили принципите на служебното начало, добросъвестност и
право на защита, установени съответно в чл.5 и чл.6 от ДОПК. Констатациите на проверяващите органи са извършени въз основа на служебно
събраните от тях по съответния процесуален ред
доказателства. Органите по приходите са изискали сведения и справки от всички
трети лица и контролни органи,
които имат отношение към
извършваната ревизия, с оглед на установяване
на обективното положение. Жалбоподателят
е бил надлежно запознат с действията и актовете на приходната администрация, като декларираните от него данни са били взети предвид
при проследяване на паричните
потоци за ревизирания
период. Ревизиращият орган го
е уведомил за установените обстоятелства
по чл.122, ал.1 от ДОПК с връчването на уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, като му
е дал срок и за представяне на декларации по чл.124,
ал.3 от ДОПК. Т.е. след като е установил наличие на предпоставките по чл.122, ал.1 от ДОПК, при които се пристъпва към особения ред на облагане, органът по приходите е осигурил възможност на ревизираното лице
да представи доказателства
и да обоснове размера на приходите си за ревизираните периоди, с оглед на което не е налице едностранчивост при изследване на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че не са извършени никакви
действия и не са изискани допълнителни доказателства за установяване на
твърденията му за разполагаеми средства в началото на
01.01.2012г. Когато ревизиращият орган установи наличие на предпоставки
по чл.122, ал.1 от ДОПК, в т.ч. превишаване на разходите над приходите на
ревизираното лице, установената разлика следва да се счете
за доход с недоказан произход, като размерът на данъчната основа се определя
съобразно чл.122, ал.2 ДОПК при спазване на производството по чл.124 от
кодекса. С тези разпоредби законодателят е уредил
законова презумпция, съгласно която наличието на несъответствие между приходи и
разходи поражда основание за определяне на данъчна основа, подлежаща на
облагане. В производството по съставянето на акта
ревизираното лице не само има право, но и задължението (по чл.124, ал.3 ДОПК)
да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и
всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер. Това
задължение, преди да бъде определен конкретният размер на дължимия данък, е
пряк израз на принципа на обективност в действията на
данъчната администрация и законоустановеност на публичните задължения. При
несъответствие между двете финансови величини на ревизираното лице се
предоставя възможност и негова е тежестта да докаже, че не е налице такова несъответствие. Когато доказването не е надлежно проведено,
след преценка на обстоятелствата
по чл.122, ал.2 ДОПК органът по приходите издава РА с
определена от него данъчна основа за облагане. В случая това е сторено, поради което следва да се приеме, че в
хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до опорочаване на изводите на
ревизиращите органи.
Въз основа на установените факти в хода на ревизионното производство
правилно органът по приходите е приел, че са налице
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.5 и т.7 от ДОПК, а в резултат
на това и по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. За да стигне
до тези изводи, ревизиращият орган е констатирал, че липсват документи,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци, както и че са
налице укрити приходи и превишение на разходите над размера
на установените доходи, с оглед на което законосъобразно е определил данъчната
основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ за ревизирания период 2012- 2013
г.
В тежест на жалбоподателя е да опровергае установените в хода на ревизията
факти и обстоятелства, които с оглед на установените основания по чл.122, ал.1 от ДОПК се ползват с презупцията за вярност до
доказване на противното.
В случая основните възражения в жалбата се свеждат до три групи приходи
(доходи от банкови кредити, от продажба на недвижим имот и от дарения от
сватба), които според жалбоподателя е следвало да бъдат приети за налични
средства към началото на първата ревизираната година и да участват при
съпоставката на доходите и разходите му за тази
година, а остатъците евентуално да бъдат пренесени към следващата ревизирана
година.
Настоящият състав на съда
намира за неоснователни доводите и по трите групи
парични източници.
В хода на ревизията е
прието начално салдо към 01.01.2012 г. и към 01.01.2013 г. в размер на 0,00
лева, като са взети предвид декларираните от А. данни, че не разполага с
налични парични средства в брой в началото и в края на ревизираните години. Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че е декларирал нула лева, защото е помислил,
че питането се отнася до наличностите му в банковите сметки. Както в искането
за представяне на документи и писмени обяснения, така и в приложените справки
по образец изрично е направено разграничение между наличностите в банковите
сметки на задълженото лице и спестените от него парични средства в брой, поради
което не може да се приеме, че А. е изпаднал в заблуждение какви конкретни
данни е следвало да декларира в хода на ревизионното производство.
Не се споделят
оплакванията на жалбоподателя, че началното салдо към 01.01.2012 г.,
респективно към 01.01.2013 г. (при съобразяване на получените положителни
остатъци от предходната 2012 г.) е неправилно определено, тъй като не са взети
предвид получените от него парични средства по два договора за банкови кредити
с Банка ДСК и ДЗИ Банк от 2007 г. в размер на общо
150 000 лева.
Безспорно от приложените
по делото договори и банкови извлечения се установява, че през 2007 г.
жалбоподателят е усвоил два банкови кредита от по 100 000 лева (по договор с
Банка ДСК) и 50 000 лева (по договор с ДЗИ Банк),
като сумите по тях са изтеглени касово (по първия кредит изтеглената сума е в
размер на 98 000 лева, а не 100 000 лева). По делото обаче не са представени каквито
и да е доказателства, от които да се направи обоснован извод, че тези пари са
били налични към 01.01.2012 г. – началото на ревизирания период. Дори напротив,
според собствените обяснения на жалбоподателя, дадени по повод на започнала
ревизия на “ххх” ЕООД, на което той е едноличен собственик и управител, тези
средства са били вложени в търговската дейност на дружеството (документите по
тази ревизия са присъединени с нарочен протокол от 22.05.2019 г.). Изрично в
писмените обяснения на А. от 29.11.2018 г. (л.225 от ревизионната преписка) е
посочено, че приходите на дружеството не били достатъчни да покриват разходите
и по тази причина той влагал негови лични средства. Като едноличен собственик
имал това право и след решение на Общото събрание с приходни касови ордени
внасял сумите в касата на дружеството. Към тези писмени обяснения е приложена
таблица с вложените парични средства, като за отчетната 2007 г. са отразени
двете суми по банковите кредити от по 100 000 лева и 50 000 лева. От друга
страна, след като е констатирано от органите по приходите, че част от вноските
по заема с ДЗИ Банк са погасявани от лицето Д.В.Д.,
жалбоподателят е дал писмени обяснения (л.75 от ревизионната преписка), че той
е изтеглил кредита от 50 000 лева, но е дал сумата на Вангелов, понеже възнамерявали
да правят общ бизнес, като за обезпечаване на кредита Вангелов и още няколко
лица са учредили договорна ипотека в полза на банката. В жалбата си до съда пък
жалбоподателят е посочил, че средствата по банковите кредити след отпускането
им са изтеглени от него в брой за посрещане на нуждите му и голяма част от тях
са ползвани и през ревизирания период, т.е. касае се за признание за разходване
на средствата или поне на част от тях, без да е конкретизирана сумата, която е
останала налична към началото на ревизирания период. Следователно налице са изключително
противоречиви твърдения от страна на жалбоподателя относно начина на използване
на паричните средства от двата кредита, което с оглед на липсата на категорични
данни, че сумите по тях са запазени към 01.01.2012 г., дават основание да се
приеме, че правилно и законосъобразно органите по приходите не са ги включили в
началното салдо за ревизирания период. Действително в констативната част на
заключението по изслушаната по делото ССЕ е посочено, че според записванията в счетоводна
сметка 493 на „ххх“ ООД за предоставени и възстановени средства от/на
собственика И.Д.А. към 01.01.2012 г. има остатък от 26
000 лева от двата ипотечни кредита, формирани като разлика между 77 500
лева, възстановени на А. от първоначално предоставените 148 000 лева на
дружеството и последвали вноски с ПКО в размер на 51 500 лева. Направените
констатации обаче се основават единствено и само на предположения на вещото
лице, което е приело формално, че предоставените и върнатите средства
произтичат от банковите кредити от 2007 г., без да изследва действителния им
произход и да проследи обективно движението на всички парични средства по
хронологичния регистър на посочената счетоводна сметка. С оглед на това съдът
счита, че заключението на вещото лице е неправилно и необосновано в тази си
част и не следва да го кредитира. Правилно и законосъобразно е становището на
органите по приходите, че договорите за заем се сключват при възникнала
конкретна нужда от парични средства и противоречи на всякаква житейска логика
твърдението на жалбоподателя, че изтеглените от него суми по банковите кредити
от 2007 г. са останали неизползвани почти пет години и са били налични към
01.01.2012 г. Прави впечатление, че в приложеното по делото банково извлечение
от Банка ДСК за превеждане на сумите по кредита по банковата сметка на
жалбоподателя срещу втората сума от 78 000 лева е записано “бр. сума от жил. сделка”. Това дава основание да се предположи, че
сумите по кредита са разходвани за сключването на конкретна сделка, което е
достатъчно, за да се създаде несигурност у съда, че твърденията на
жалбоподателя за наличността на средствата към началото на ревизирания период
не отговарят на обективната действителност.
Не може да се приеме
за начално салдо към този момент и декларираната от жалбоподателя сума от
20 000 лева, спестени парични средства от сватбата на сина му И. (Д.). Първо,
от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява безспорно, че сватбата
е била проведена през м. януари 2009 г. и няма никакви данни за това, че те не
са похарчени и са запазени към 01.01.2012 г. Второ, всички свидетели посочват
единодушно, че събраните от сватбата пари са били дарение за младоженците,
поради което правилно и законосъобразно органите по приходите са приели, че те
имат отношение към сина, а не към бащата. Трето, в свидетелските показания се
съдържат категорични сведения, че сватбата е била голяма, че на нея са
присъствали около 500 – 700 души, че е имало гостуваща певица от Турция, че
мястото, на което е била проведена, е било скъпо, което дава основание за
извод, че разходите за сватбеното тържество са били значителни по своя размер. Поради
това правилно и законосъобразно е становището в РА, че е некоректна претенцията
за чисти приходи от сватбата, без да се посочат съответните разходи за
провеждането й. Действително при разпита си пред съда св. Атанасова е посочила,
че общата събрана сума е в размер на 238 000 – 240 000 лева, от които
след приспадане на разходите са останали 190 00 лева, но първо, това не се
подкрепя от показанията на другите свидетели по делото, и второ, противоречи на
обясненията на самия жалбоподател, че спестените от сватбата суми са в размер
на 20 000 лева, поради което съдът счита, че показанията на свидетелката в тази
си част са недостоверни и не следва да ги кредитира. Независимо от всичко, дори
и да се приеме, че след заплащането на разходите по сватбата са останали
средства в общ размер на 20 000 лева, то не са събрани доказателства, от които
да се установи по несъмнен начин, че тези средства са останали налични, за да
бъдат включени в началното салдо към 01.01.2012 г. Дори напротив, ако се съди
по показанията на свидетелите, които сочат, че единствената причина, за да не
бъдат предоставени парите на младоженците, е ниската възраст на сина на А.,
който към момента на провеждане на сватбата е бил 17-годишен, то при навършване
на пълнолетието му през 2010 г. парите би следвало да са му били предоставени, така
както повелява традицията на етноса им, която според собствените обяснения на
жалбоподателя е от изключителна важност за него и семейството му. При това
положение правилно ревизиращите органи не са приели посочената сума за законен
доход на жалбоподателя и не са я включили в началното салдо към 01.01.2012 г.
Неоснователно е и
твърдението на жалбоподателя, че към началното салдо следва да бъде включена и
сумата от 150 000 лева, представляваща приход от продажба на два поземлени имота
по нот. акт № 107 / 2011 г. Действително от
приложените по делото банкови извлечения се установява по категоричен начин, че
пълната сума от 150 000 лева е преведена по банковата сметка на жалбоподателя
на три равни вноски съответно на 04.07.2011г., 15.07.2011г. и 08.12.2011 г., но
липсват доказателства за нейната наличност в брой към 01.01.2012 г. С оглед на сравнително
краткото време на получаването им преди началото на ревизирания период би могло
да се предположи, че паричните средства или поне част от тях са съхранени, но
от данните по делото е видно, че постъпилите суми са изтеглени касово от
жалбоподателя на различни части от по 5000 лева, 10 000 лева, 30 000 лева, 35
000 лева и 45 000 лева през различни периоди от време, което е индиция по – скоро за това, че са използвани за покриване
на разходи, а не за спестявания. Не без значение е и обстоятелството, че в
приложената таблица с предоставените средства от собственика на “ххх” ООД през
2011 г. е посочена сумата от 150 000 лева – продажба на зем.
земя, което противоречи на твърдението на жалбоподателя, че сумите от
продажбата не са изразходвани. От приложеното в ревизионната преписка извлечение
от счетоводна сметка 493 на дружеството е видно, че на 31.12.2011 г. е отразено
предоставянето от собственика А. на парична сума в размер на 27 400 лева. Тази
сума почти се покрива с последната изтеглена на 12.12.2011 г. вноска от продажбата
в размер на 29970 лева, което допълнително разколебава достоверността на
твърденията на жалбоподателя, че е разполагал с всички пари от сделката към 01.01.2012 г. Не могат да се възприемат показанията на
св.Атанасова, че не е имала никакви претенции към имотите и парите за тяхната
продажба, защото това противоречи на твърденията й, че е поискала бившият й
съпруг да й прехвърли половината от земите, за да останат после за децата. Разбира
се, няма процесуална пречка да се разкрие, че сделката, по която тя е била
купувач, е симулативна, след като е налице съгласието
на двете страни по аргумент от чл.165, ал.2 от ГПК, но житейски нелогично е да твърдиш,
че си искал да ти бъдат прехвърлени имотите, след което да заявиш, че не си претендирал
дял от парите за продажбата им. Една голяма част от парите по сделката са
изтеглени касово от банковата сметка на жалбоподателя непосредствено преди
тръгването на свидетелката, която е заявила, че дошла от Полша, където живеела
и работила, подписала се върху документите за продажбата, след което веднага си
заминала. Съвпадението между изтеглянето на сумите и заминаването на
св.Атанасова говори по-скоро за това, че тя е получила част от цената по договора,
което поражда съмнение в достоверността на нейните показания и ги дискредитира
като годно доказателствено средство за установяване на твърденията на
жалбоподателя, че е взел цялата сума от продажбата на земите. Опора за този извод
е и обстоятелството, че от процесните земеделски
имоти, които Атанасова е купила през 2003 г., са били образувани и други
поземлени имоти, които са били обект на разпоредителни действия от страна на
бившите съпрузи през 2012 г. и 2013 г. (учредяване на ограничено вещно право на
строеж с нот. акт № 100/2012 г. и продажба с нот. акт № 14/2013 г.), но по отношение на тези сделки не
са правени възражения в хода на ревизионното производство, въпреки че средствата
по тях също са разделени, като в полза на жалбоподателя са признати само
половината от получените приходи. Неоснователно е становището на органите по
приходите, че в случая се касае за имоти в режим на СИО, защото те са закупени
от жалбоподателя и половината от тях са прехвърлени на Атанасова след прекратяването
на брака им, поради което е налице обикновена, а не бездялова
съсобственост, но това не е опорочило изводите им, че няма данни, как са били
разпределени паричните средства по процесния нот. акт № 107/2011 г. и кой се е разпоредил с тях. С оглед
на изложеното съдът счита, че правилно и обосновано органът по приходите е
преценил, че не са налице категорични доказателства, че сумите от продажбата са
били налични и разполагаеми към 01.01.2012 г., в резултат на което
законосъобразно е отказал да ги включи в началния баланс на ревизирания
период.
От всичко изложено
дотук следва да се направи извод, че в хода на производството пред съда не са
събрани достатъчно доказателства, които да опровергаят презумпцията за вярност на
фактическите констатации на ревизионния акт при условията на пълно обратно доказване.
Доказването е обратно, когато се цели оборване на законова презумпция, и пълно,
когато се цели създаването на сигурно убеждение у съда за истинността или
неистинността на съответното фактическо твърдение, да се създаде абсолютна
достоверност за създадения факт. В случая от доказателствата по делото не може
да се направи безспорен и категоричен извод, че посочените в жалбата суми са
били налични към 01.01.2012 г., за да участват във
формирането на началното салдо за този период. И това е така, защото всякакви
твърдения за получени приходи преди началото на ревизирания период са
хипотетични при липса на доказателства за всички приходи и разходи на
ревизираното лице за тези периоди. Сам жалбоподателят е заявил в хода на
ревизионното производство, че не разполага с налични парични средства в брой
към началото на ревизирания период, поради което последващите му твърдения за разполагаеми
суми от порядъка на 320 000 лева са в противоречие с декларираните от него
данни. Разбира се, няма пречка ревизираното лице да промени твърденията си във
всеки един момент от производството пред административния орган или пред съда,
но тогава те се преценяват в съответствие с всички останали обстоятелства по
делото, а в случая обстоятелствата по делото не водят до несъмнения извод за
тяхната обективност и достоверност.
Ето защо, съдът
намира за недоказано претендираното начално салдо у
жалбоподателя в размер на общо 320 000 лева към 01.01.2012 г. Поради това
обжалваният РА е правилен и законосъобразен, като размерът на данъчните основи
е определен с максимална точност с оглед на събраните в хода на ревизията
доказателства.
По изложените съображения
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
С оглед на изхода от
спора и на основание чл.161 от ДОПК в полза на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2035, 97 лева, определено на основание
чл.8, във вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.160 от ДОПК, Добричкият административен съд :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.А. с ЕГН
********** ***, против РА № Р-03000818007384-091-001/01.07.2019 г., издаден от
орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение №
194/16.09.2019г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който
са установени задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012 г. –
31.12.2013 г. в общ размер на 50198, 89 лева,
в т.ч. главница в размер 31492, 82 лева и лихви в размер на 18706, 07 лева.
ОСЪЖДА И.Д.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на
Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП разноски за първата инстанция в
размер на 2035, 97 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Административен съдия :