Решение
гр.
София, 2.03.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска
колегия, І-18 състав, в публично заседание на шестнадесети февруари през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 15 234 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 79 вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Р. (Б.)“
ЕАД твърди, че по силата на договор за банков кредит от 31.01.2008 г. отпуснал
на В.Т.С. сумата от 62 827, 19 лв. с цел
рефинансиране на ипотечен кредит, заплащане на застраховка и довършителни
работи. Солидарно задължение за плащане поел С.С.С. – чл. 5 от договора. С
Анекс № 1 кредитът бил превалутиран в евро като бил изготвен и погасителен
план. Страните договорили възнаградителна лихва, неустойка (наказателна
надбавка) и комисионна за управление. Твърди се, че в периода 15.05.2014 г. –
15.11.2015 г. ответниците не погасявали дължимите вноски. Ищецът сочи, че на
основание чл. 10.2 и чл. 9.1 от договора, поради неплащане в срок повече от 45
дни, с исковата молба (предявена на 25.11.2015 г.) обявява за предсрочно
изискуема цялата дължима сума по кредита. Претендира ответниците да бъдат
осъдени да заплатят солидарно главница в размер на 28 428, 47 евро, редовна
лихва в размер на 4093 евро за периода от 15.04.2014 г. до 24.11.2015 г.,
наказателна лихва в размер на 220, 85 евро за периода от 15.05.2014 г. до
24.11.2015 г., комисионна за управление в размер на 137, 88 евро за периода от
15.03.2014 г. до 14.03.2015 г., законна лихва от исковата молба и разноски.
Ответниците В.Т.С.
и С.С.С., представлявани от служебно назначеният им защитник адв. М.Т.,
оспорват исковата претенция с писмен отговор депозиран извън предоставения
срок. Твърди се липса на валидно облигационно правоотношение и се оспорва
настъпването на предсрочната изискуемост. Сочи се, че исковете са погасени по
давност. Посочено е, че е налице неравнопоставеност на ответниците, тъй като
ищецът едностранно е променял размерите на погасителните вноски, като се
поддържа, че в договора са включени неравноправни и нищожни клаузи.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е
представен договор за банков кредит от 31.01.2008 г., сключен между „Р. (Б.)“
ЕАД от една страна и от друга – В.Т.С. (като кредитополучател) и С.С.С. (като
съдлъжник), като солидарни длъжници.
Банката е предоставила на С. кредит в размер на 62 827,19 лв. с цел
рефинансиране на ипотечен кредит към друга банка, довършителни работи по имот и
пр. В чл. 3.1 е предвидено, че за ползването на кредита е дължима лихва, в
размер на 11,25 % за целия срок,
която лихва представлява стойността на банкови ресурс, определен от банката
(СБР) + 6,25 % пункта надбавка годишно. В чл. 3.3 е предвидено, че при промяна
на пазарните условия, банката може едностранно
да променя лихвата в частта СБР. Според чл. 3.6 ежегодно, на 15 март кредитополучателя
заплаща на банката комисионна за управление в размер на 0,5 % върху
непогасената част от главницата. В чл. 3.10. е прието, че при забава в
плащането на дължими, съгласно договора суми, кредитополучателя дължи на
банката наказателна лихва за забава в размер на лихвата, увеличена с 8 пункта
надбавка годишно върху неизплатената главница (вкл. непадежиралата), за времето
на забавата. Уговорено е, че кредитът ще бъде погасяван на равни месечни
вноски, посочени в погасителен план. Според чл. 10.1 при неплащане от страна на
кредитополучателя изцяло или частично на някое парично задължение повече от 150
дни, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Предвидено е в чл. 11.6,
че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени
в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако достигат до
адреса на последния, посочен в договора. Ответницата С. е посочила адрес ***, а
ответника С. ***, които са и адресите по исковата молба. За ответниците е
установена задължение в чл. 5.4 да уведомят банката в едномесечен срок за
промени в адреса си.
С Анекс № 1 от
10.02.2009 г. кредитът бил превалутиран в евро като бил изготвен и погасителен
план и страните са приели, че към тази дата усвоената и непогасена част от
кредита е в размер на 31 800, 69 евро. Страните договорили възнаградителна
лихва в размер на 12 % (СБР + 5,6 пункта надбавка). Посочено е – чл. 3.2, че
лихвата е уговорена при преференциални условия и е обвързана със закупуването и
ползването от страна на кредитополучателя на пакет „Разплащателна сметка +“.
Предвидена е наказателна надбавка върху лихвата в размер на 10 пункта годишно
върху забавената сума (чл. 6) и годишна комисионна за управление в размер на
0,5 % върху непогасената главница – чл. 10.
Страните са
подписали и Анекс № 2 от 24.08.2010 г., където е уредена по-детайлна дефиниция
на СБР, който съгласно чл. 8 към датата на подписване на анекса е в размер на
6,4 %. В чл. 9 е уговорено, че дължимата
по кредита лихва е в размер на СБР + 5,6 пункта.
Приетата по
делото ССЕ е установила, че във връзка със сключения между страните договор за
кредит от 31.01.2008 г. банката е отпуснала, а кредитополучателят е получил
цялата сума от 62 827, 19 лв. – чрез превод по банкови сметки и на каса. Към
25.11.2015 г. (дата на исковата молба) редовно изискуемата главница е на
стойност 1740, 95 евро, а предсрочно изискуемата – 26 687, 52 евро.
Начислената редовна лихва към този момент е 4093 евро, а начислената
наказателна лихва (неустойка) е на стойност 220, 85 евро. Комисионната за
управление е изчислена в размер на 137, 88 евро. След извършена проверка от
вещото лице в банката е установено, че сочените суми не са погасени. Видно от
таблицата, съдържаща се в ССЕ, от 15.05.2014 г. до 15.12.2014 г. лихвеният
процент, който е прилаган по отношение на процесния кредит е в размер на 9,90
%, а след този период до 25.11.2015 г. – 8,70 %.
При така
очертаната фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Установява се,
че между банката-ищец и ответниците (единият от тях като кредитополучател,
вторият – като солидарен съдлъжник) е
сключен договор за банков кредит, по силата на който е предоставена (получена) сумата
от 62 827, 19 лв. Поради липса на данни за плащане и предвид заключението
на ССЕ следва да се приеме, че към момента на предявяване на иска, ответниците са
преустановили обслужването на кредита си (вкл. и от началото на исковия период),
и към 25.11.2015 г. са дължали солидарно падежирала част от главницата на
стойност от 1740, 95 евро, и начислена редовна лихва по кредита за исковия
период в размер на 4093 евро. Ето защо тези суми, като част от исковата
претенция безспорно са дължими от ответниците.
Поради
установените по-горе факти, се налага и извода, че се е реализирала хипотезата
на чл. 10.1 от договора, тъй като за период по-дълъг от 150 дни е забавено
плащане на парично задължение. Т.е. в случая са налице условията за
настъпването на уговорената между страните автоматичната предсрочна
изискуемост. За пълнота следва да се изтъкне, че в разглеждания казус не следва
да намира приложение възприетото в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. становище
относно уведомяването на длъжника, доколкото не се касае до заповедно
производство, респ. до иск по чл. 422 ГПК, а се разглежда иск предявен за
разглеждане в общ исков процес. В него на длъжника е била осигурена
възможността да участва и да защити правата си по общия ред.
Предвид казаното
следва да се приеме, че изискуеми са станали вноските по погасителния план
(посочени по-горе), които се явяват просрочени поради настъпване на падежа на
всяка от тях, но редом с тях изискуема (и то предсрочно) е станала и остатъчната
главница от кредита, поради забавата за изпълнение на едно от задълженията за
повече от 150 дни. Този размер към датата на исковата молба възлиза на
26 687, 52 евро, и следва да бъде присъден в полза на ищеца.
За пълнота
следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика, исковата молба на общо
основание може да се счита за уведомяване на длъжника (относно предсрочната
изискуемост), което следва да бъде взето предвид от съда, постановяващ
решението по спора – напр. решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013
г. на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г.
В договора са
уговорени задължения за наказателна лихва (неустойка), и комисионна за
управление. Първата претенция е основателна, доколкото фактите установяват
забава на плащането за исковия период на определени просрочени вноски по
главницата – ССЕ, л. 90. Начислената върху тях неустойка (определена съгласно
анексираните разпоредби) е в размер на 220, 85 евро. Тази сума следва да се
присъди на ищцовата банка. Установява се основателност и на последната
претенция, а именно – уговорената ежегодна сума, съставляваща комисионна за
управление в размер на 0,5 % върху непогасената част от главницата по кредита,
съгласно погасителния план. Вещото лице по ССЕ е установило, че тази сума
възлиза на 137, 88 евро. По делото няма данни за плащане от страна на ответниците.
Във връзка с
основното възражение на особения представител на ответниците досежно наличието
на неравноправни клаузи в процесния договор за банков кредит, съдът приема
следното: Депозираният писмен отговор не
е спазил срокът по чл. 367 ГПК, но съгласно практиката (вкл. и в решения на ЕС)
възраженията за наличие на неравноправни клаузи могат да се правят по всяко
време на висящия процес. Безспорно ответниците, в качеството им на потребители
могат да се ползват, при наличието на определени предпоставки, от защитата,
която ЗПП им предоставя. На първо място и преди всичко обаче следва да се вземе
предвид, дали клаузите, за които се твърди, че имат неравноправен характер
влияят в негативен аспект на положението на длъжниците в конкретното
облигационно отношение. Настоящият състав намира, че действително в договора за
кредит се съдържат уговорки, по силата на които за банката е предвидена
възможност едностранно да променя лихвените условия. Установява се, че
ответниците са подписали договора, като са се съгласили да заплащат лихва върху
получената в заем сума в размер на 11,25 %. Към исковия период обаче, видно от
заключението на ССЕ, лихвата, която е била начислявана от банката (и то
определена съобразно клаузите на самия договор за формиране на лихва) е била
значително по ниска, а именно – за част от периода 9,90%, а за част от периода
8,70 %. В този смисъл за ответната страна не е налице правен интерес да се
позовава на наличието на неравноправни клаузи.
Що
се касае до възражението за давност, същото е преклудирано, но по същество е и
неоснователно. Вземанията за процесния период (считано от 15.04.2014 г.) не са
погасени с изтичането на петгодишния давностен срок.
Предвид всички
изложени доводи исковата претенция се явява изцяло основателна. При този изход
на спора на ищеца се следват разноски в размер общо на 800 лв. – за юрисконсулт
и ССЕ, както и държавна такса в размер на 2572, 32 лв., определена върху цената
на иска.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.Т.С.,
ЕГН **********, и С.С.С., ЕГН **********, да заплатят
солидарно на „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК ********,
главница в размер на 28 428, 47 евро, ведно със законна
лихва от исковата молба – 25.11.2015 г. до окончателното изплащане, редовна лихва
в размер на 4093 евро за периода от 15.04.2014 г. до 24.11.2015 г.,
наказателна лихва в размер на 220, 85 евро за периода от
15.05.2014 г. до 24.11.2015 г., и комисионна за управление в размер на 137,
88 евро за периода от 15.03.2014 г. до 14.03.2015 г., дължими по
договор за банков кредит от 31.01.2008 г., както и разноски по делото в размер
на 800 лв. и държавна такса от 2572, 32 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може
да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: