РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Сандански, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250100670 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени искове от
„*********“-ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление-гр.**** ****,
район „****“, ул.“********“, № *, представлявано от управителя *************, срещу В.
В. Д., с ЕГН-**********, с адрес-гр.************, ул.“********“, № *, за заплащане на
сумата от 154,66 лева по договор за разпределение на ползването на съсобствен недвижим
имот от **.**.20**г., която сума съставлява припадащата й се част от разходите по месечно
абонаментно и извънгаранционно ремонтно обслужване на подемника за автомобили в
подземен гараж № 1, находящ се в гр.****, р-н „******“, бул.“*****“, № ***, за периода
*******г.-*****г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане, и за заплащане на сумата от 6,48 лева,
съставляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.05.2021г. до
28.02.2022г.вкл.
Правно основание- чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че на 20.09.2008г. между страните по делото е сключен
договор, с който са си разпределили ползването на съсобствения им недвижим имот,
находящ се в гр.******, р-н „******“, бул.“* ******“, № ****, а именно: подземен гараж №
1, целият с площ от 294,35кв.м., и са определили своето участие в тежестите на общия имот,
включително разходите по месечното абонаментно и извънгаранционно обслужване на
подемника за автомобили, както и неговите капитални и неотложни ремонти, съразмерно с
1
частите им, които са 8/9 части за ищеца и 1/9 част за ответницата. Сочи се още, че с чл.7 от
договора ответницата е поела задължение в срок до 5-то число на всеки месец, без покана,
да издължава на ищеца припадащия й се дял от разходите посочени в договора. Твърди се,
че след началото на м.декември 2010г. ответницата е преустановила всякакви плащания и
категорично е отказала да продължи да изпълнява договорните си задължения. Твърди се, че
задължението на ответницата за разходите по месечно абонаментно и извънгаранционно
ремонтно обслужване на подемника за автомобили за периода 01.04.2021г.-31.01.2022г.
възлиза на 154,66лв., а размерът на лихвата за забава върху главницата за периода от
06.05.2021г. до 28.02.2022г.вкл. възлиза на 6,48лв. Твърди се, че от м.септември 2008г. до
настоящия момент страните по делото не са губили качеството си на собственици на
процесния подземен гараж при квоти съответно 88,8889% ид.ч. и 1,1111%ид.ч. В тази
връзка се твърди, че през 2010г. лицата ********* и ********* ******, на база на
нотариален акт № ***/20**г. и нотариален акт № ***/20**г., са се представили за
собственици на ¼ ид.ч. от гаража, но с влязло в сила през м.март 20**г. решение по гр.д.№
****/20**г. на СГС е признато за установено, че тези лица не са собственици на ¼ от
подземния гараж. По изложените съображения ищецът предявява настоящите обективно
съединени искове, в подкрепа на които представя писмени доказателства.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като счита,
че няма задължение към ищеца, тъй като се е появил нов собственик и тя не знае дали е
собственик на гаража или не. Същата твърди, че от 30.11.2010г. не ползва своята част от
гаража, която част се ползва от друго лице, което твърди по отношение на нея, че е
собственик. В тази връзка ответницата сочи, че ***** и *** ***** са оспорили както
собствеността на ищеца, така и нейната собственост от гаража; че на 30.11.2010г.
ЧСИ********* е въвел тези две лица във владение на нейната идеална част от гаража; че и
тя е подала искова молба до СГС, като е образувано гр.д.№*****/20**г., което не е
приключило. В подкрепа на становището си ответницата ангажира писмени доказателства.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.09.2008г. между „*****“-ЕООД, с ЕИК:****, и В. В. Д., с ЕГН-**********, е
сключен договор за разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот, съгласно
който страните, като съсобственици в идеални части на гараж № 1 на К-2 и К-0,10, целият
със застроена площ от 294,35кв.м., находящ се в жилищна сграда, изградена в УПИ **-**, в
кв.***, местност „***-Зона *-**“ по плана на гр.****, район“***“, бул.“******“, № ***, са
разпределили ползването му, включително и на подемника за автомобили, който
представлява прилежаща, функционална част от съсобствения им гараж. С този договор
страните са се задължили да поемат разходите по месечното абонаментно и
извънгаранционно ремонтно обслужване на подемника за автомобили в съотношение 8/9 за
„**** ***“-ЕООД и 1/9 за В. В. Д. (чл.4, т.1 от договора). Страните са се уговорили тези
разходи да се заплащат на лицензирания асансьорен сервиз ежемесечно от „********“-
ЕООД, а В. В. Д. да издължава припадащия й се дял от тях на „*******“-ЕООД в срок до 5-
2
то число на всеки месец (чл.7 от договора). За месечното абонаментно сервизно обслужване
и ремонт на подемника за автомобили (хидравлична платформа) „*****“-ЕООД е сключил
на **.**.20**г. договор с „*****“-ООД. За периода от 01.04.2021г. до 31.01.2022г. разходите
по обслужване на подемника за автомобили- за поддръжка и ремонт, са в размер на 1392лв.
и са изплатени от „*****“-ЕООД на „******“-ООД, на база на издадени фактури. В. В. Д.
не е заплащала на „*****“-ЕООД част от тези разходи. Размерът на законната лихва за
забава върху сумата от 154,66 лв. за периода от 06.05.2021г. до 28.02.2022г. е в размер на
6,48лв.
На 30.11.2010г. е извършен от ЧСИ ***** въвод във владение на ***** *******
относно ½ ид.ч. от гореописания подземен гараж, като при въвода на място е бил заварен
***** ***** ***-наемател на наемодателя В. В. Д. за паркомясто 5. Въводът във владение е
извършен по из.д.№****/20**г., с взискател ******* * и длъжник **** **************,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ ****/20**г. по описа на
СРС, 50 състав. Въведеният във владение ******* притежава нотариален акт за замяна на
недвижим имот с движима вещ от 26.08.2010г., който нотариален акт има за предмет ¼ ид.ч.
от подземен гараж № 1 на адрес- гр.**, район“*****“, бул.“*****“, № ***, и е сключен с
трето лице. В. В. Д., която притежава нотариален акт за продажба на недвижим имот от
19.09.2008г., сключен с „****“-ЕООД, е предявила срещу ****** и ******
ревандикационен иск по отношение на 11,1111ид.ч. от процесния гараж, по който иск е
образувано гр.д.№ ****/20**г. по описа на РС-София.
С решение № ****/**.**.20**г. на Софийски градски съд, постановено по
гр.д.***/20**г., влязло в сила на 16.03.2021г., е признато за установено по исковете на
„********“-ЕООД срещу ****** ********* и *** *. *****, че „*****“-ЕООД е собственик
на 88,8889% ид.ч. от гараж № 1 с административен адрес- гр.*****, район“****“, бул.“***
***“, № **, в УПИ **-**, кв.**, местност „***-**** *-**“ по плана на гр.*****,
район“****“, както и че ***** **** и *** *. ***** не са собственици на ¼ ид.ч. от същия
гараж.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им: ищецът твърди, че между страните
има сключен договор, по който ответницата не изпълнява задълженията си и е изпаднала в
забава.
Предявените искове са основателни:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД при неточно изпълнение на задължението
на длъжника кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава,
което при парично задължение е в размер на законната лихва /чл.86 от ЗЗД/.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установи, че те, в
качеството им на съсобственици при квоти съответно 8/9ид.ч. и 1/9 ид.ч., са сключили на
20.09.2008г., по реда на чл.32, ал.1 от ЗС, договор за разпределение на ползването на
3
съсобствен недвижим имот, съставляващ гараж № 1 на К-2 и К-0,10, целият със застроена
площ от 294,35кв.м., находящ се в жилищна сграда, изградена в УПИ **-**, в кв.****
местност „***-*** *-**" по плана на гр.****, район“****“, бул.“****“, № *, прилежаща част
към който гараж е подемник на автомобили, и за поемане на разходите по месечното
абонаментно и извънгаранционно ремонтно обслужване на подемника за автомобили.
Следователно, между страните е възникнала облигационна връзка.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че поетите по договора
разходи по месечното абонаментно и извънгаранционно ремонтно обслужване на подемника
за автомобили са в съотношение 8/9 за ищцовото дружество и 1/9 за ответницата, както и че
страните са се споразумели тези разходи да се заплащат ежемесечно от ищеца на
асансьорния сервиз, а ответницата да издължава припадащия й се дял от тях на ищеца в срок
до 5-то число на всеки месец.
Спорно е дали възникналата между страните облигационна връзка е действаща към
настоящия момент и легитимира ответницата като длъжник по нея с оглед собственически
претенции на трето лице към част от процесната вещ, във връзка с която е сключен
договорът между страните по делото. Качеството на страните като кредитор и длъжник
относно разходите за експлоатация на процесната вещ е възникнало от сключения между тях
договор за разпределение ползването на съсобствена вещ, съществуването на който договор
е обусловено от наличието на права върху тази вещ. Съдебната практика е константна, че
договорът сключен по реда на чл.32, ал.1 от ЗС обвързва страните по него докато трае
съсобствеността, поради което с изгубването на качеството съсобственик се губят и
правата, респ. задълженията по договора сключен с оглед управлението на съсобствената
вещ. Ответницата не твърди, а и не се събраха доказателства по делото, същата
впоследствие да се е разпоредила с притежаваната от нея идеална част от съсобствената
вещ, нито нейните права в съсобствеността да са отречени с влязъл в сила съдебен акт.
Фактът, че друго лице (*************) също притежава документ за собственост върху
ид.ч. от процесния гараж, на основание сделка сключена с трето лице, и е въведен във
владение на идеална част от този гараж по производство с трето лице, сам по себе си не
изключва участието на ответницата в съсобствеността, още повече, че правата на това друго
лице са отхвърлени с влязъл в сила съдебен акт по отношение на ищеца по делото
(притежаващ 8/9ид.ч. от съсобствената вещ), който е и праводател на ответницата по делото
относно нейната 1/9 ид.ч. от вещта. Евентуалното приключване на съдебното
производството относно предявения от ответницата към **********иск за собственост (по
гр.д.№ *****/20**г. по описа на РС-София) с неблагоприятен за нея съдебен акт ще е
основание за прекратяване на процесния договор за разпределение на ползването на
съсобствен недвижим имот, но до тогава облигационната връзка между страните по
настоящото дело е валидна и ги обвързва. Докато ответницата не загуби правото си на
собствененост върху идеална част от процесния гараж, не е отпаднало основанието, на което
дължи заплащането на разходи по обслужване на този гараж. Ирелевантно за делото е дали
през процесния период ответницата по делото фактически е ползвала лично или чрез друго
4
лице въпросния гараж и обслужващия го подемник за автомобили.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се устаниви, че ищецът е изпълнил
поетото от него задължение да заплаща на асансьорния сервиз разходите за обслужването на
подемника за автомобили, които за периода от 01.04.2021г. до 31.01.2022г. са в размер на
1392лв. Ответницата не е изпълнила договорното си задължение да заплати на ищеца
припадащата й се част от тези разходи, които са в размер на 154,66лв., поради което искът за
заплащане на тази сума е доказан по основание и размер.
Установи се, че ответницата е следвало да заплаща разходите за обслужването на
подемника за автомобили в срок до 5-то число на всеки месец. След изтичането на
уговорения срок ответницата изпада в забава и дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Не се спори, че размерът на законната лихва за забава
върху сумата от 154,66 лв. за периода от 06.05.2021г. до 28.02.2022г. е в размер на 6,48лв.,
поради което искът за заплащане на тази сума е доказан по основание и размер.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 100лв.-платена държавна
такса.
Водим от горното и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. Д., с ЕГН-**********, с адрес-гр.********, ул.“*****“, № 3, ДА
ЗАПЛАТИ на „***** ****“-ЕООД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление-
гр.**** ****, район „****“, ул.“********“, № *, представлявано от управителя *******,
сумата от 154,66 лева (сто петдесет и четири лв. и 66 ст.) по договор за разпределение на
ползването на съсобствен недвижим имот от 20.09.2008г., която сума съставлява
припадащата й се част от разходите по месечно абонаментно и извънгаранционно ремонтно
обслужване на подемника за автомобили в подземен гараж № 1, находящ се в гр.****, р-н
„********“, бул.“*****“, № ***, за периода 01.04.2021г.-31.01.2022г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-02.03.2022г., до
окончателното й изплащане, и сумата от 6,48 лева (шест лв. и 48 ст.), съставляваща лихва
за забава за периода от 06.05.2021г. до 28.02.2022г.вкл., както и сумата от 100 лева (сто лв.)
за направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
5
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6