РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Велико Търново, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. С.А
в присъствието на прокурора К. Й. Л.
като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за
възобновяване № 20224000600257 по описа за 2022 година
, и на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Производството е образувано по искане за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 114/2022 г. на Окръжен съд - Русе,
подадено от адвокат О. Б. в качеството на защитник на осъденото лице Г. С.
П., с ЕГН ******** от гр. Русе. Посочени са касационните основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК. Изложени са оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон
поради несъставомерност на престъплението по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1
от НК, за което е ангажирана наказателната отговорност на осъдения.
Обосновава се наличието на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от
НК, която по отношение на осъденото лице Г. С. П. останала неотчетена и от
двете съдилища.
Направено е искане П. да бъде оправдан в рамките на фактическите
положения по влязлата в сила присъда, а гражданския иск изцяло отхвърлен.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
1
оспорва основателността на искането, като предлага същото да се остави без
уважение.
Адвокат О. Б., упълномощен защитник на осъденото лице Г. С. П.,
поддържа искането и излага съображения в негова подкрепа.
Осъденото лице Г. С. П. не се явява и не взема становище.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за
наличие на наведените в искането основания за възобновяване на делото в
пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, който не е проверен по
касационен ред. Искането е направено от процесуално легитимирано лице по
чл. 420, ал. 2 от НПК и е подадено в законоустановения шестмесечен срок по
чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото искането е основателно, като
съображенията за това са следните:
С присъда № 260069 от 01.07.2021 г. по НОХД № 2114/2020 г. на
Районен съд – Русе, Г. С. П. е признат за виновен в това, че на 21.04.2019 г. в
гр. Русе, причинил на Р. К. К. от гр. Русе средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на челюст /счупване на лява ябълчна кост, наложило
оперативна интервенция/, което причинило трайно затрудняване на
дъвченето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 54
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание
е отложено за срок от три години.
Г. С. П. е осъден да заплати на гражданския ищец Р. К. К. обезщетение
за причинени неимуществени вреди резултат от престъплението по чл. 129,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, в размер на 12 000 лева, ведно със законната лихва
считано от датата на деликта/датата на увреждането - 21.04.2019 г., до
окончателното му изплащане.
Съдът отхвърлил иска за обезщетяване за претърпени неимуществени
вреди в останалата му част, до пълния предявен размер от 25 000 лева, като
неоснователен и недоказан.
Подсъдимият П. също е осъден и да заплати на Р. К. К. от гр. Русе
обезщетение за претърпените от него причинени му имуществени вреди,
резултат от престъплението по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, в размер на
486,38 лева, ведно със законната лихва считано от датата на деликта/датата на
увреждането - 21.04.2019 г., до окончателното му изплащане. В тази връзка
той е осъден и да заплати държавна такса съобразно уважените граждански
искове, в размер на 520 лева, както и направените от Р. К. К. по делото
разноски и деловодните разноски направени в досъдебното и съдебното
производство в първата инстанция.
Присъдата е обжалвана от адвоката Венцислав Великов от АК - Русе, в
2
качеството му на упълномощен защитник тогава на подсъдимия Г. С. П., с
доводи, че е неправилна, тъй като е незаконосъобразна, необоснована,
постановена при отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила. В условията на алтернативност са направени искания въззивният съд
да отмени присъдата и признае подсъдимия за невинен, да го оправдае по
обвинението като отхвърли предявения граждански иск и приложи правилния
закон или ако намери, че са налице съществени процесуални нарушения, да
отмени присъдата и върне делото на РС - Русе за ново разглеждане от друг
състав.
С решение № 134 от 03.11.2021 г. по ВНОХД № 668/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Русе, присъдата е изменена в гражданско-правната ѝ част, като
е намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
12 000 лева на 8 000 лева, както и размера на дължимата държавна такса по
гражданския иск от 520 лева на 340 лева. В останалите части присъдата е
потвърдена.
По искане на осъдения с решение № 14/02.02.2022 год. по НДВ №
407/2022 год. по описа на Апелативен съд - В. Търново наказателното
производство по ВНОХД № 668/2021 г. по описа на Окръжен съд гр. Русе е
възобновено, решение № 134 от 03.11.2021 г. отменено и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр. Русе от стадия на
съдебно заседание с указание за отстраняване на съществени процесуални
нарушения.
След връщането му в Окръжен съд гр. Русе е образувано ВНОХД №
114/2022 год., като по него с решение № 65/31.05.2022 г. присъдата била
изменена в частта, с която Г. Станчев П. е осъден да заплати на Р. К. К.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и в частта, с която е осъден
да заплати д.т. върху него, като размерът на дължимото обезщетение е
намален от дванадесет хиляди лв. на осем хиляди лв., а размерът на
дължимата държавна такса намален от петстотин и двадесет лв. на триста и
четиридесет лв.
В останалата част присъда № 260069 от 01.07.2021 г. по НОХД №
2114/2020 г. на Районен съд – Русе, е потвърдена.
Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по
жалба или протест и на основание чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК е влязло в сила
от момента на постановяването му.
С искането за възобновяване на ВНОХД № 114/2022 год. и отмяна на
решение № 65/31.05.2022 г. е заявено оплакване за наличието на основание за
възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от
НПК, поради нарушение на закона. Поначало проверката в настоящото
производство следва да се ограничи до основанията, които са заявени в
искането за възобновяване. В случаите, когато непосоченото основание се
явява съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на
абсолютните, служебната намеса на касационната инстанция е допустима
3
само при условията на чл. 347, ал. 2 от НПК или при констатиране наличие на
някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3,
т. 2 - 4 от НПК, а така също и при нарушение на материалния закон, което
съществено да е увредило правата и интересите на подсъдимия. /Определение
№ 228/2007 г. по н. д. № 363/2006 г. на ВКС, I н. о. и Определение №
302/2017 г. по н. д. № 1248/2016 г. на ВКС, I н.о./.
По делото се констатира такова нарушение, изразяващо се в липса на
мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от HПK. Същото следва да бъде
обсъдено на първо място, тъй като въпросът относно правилното приложение
на закона, може да бъде решен, само ако делото е разгледано в съответствие с
процесуалните правила и не са допуснати съществени нарушения на същите,
които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на
делото за ново разглеждане.
В обстоятелствената част на решението следва да бъдат изложени
всички съображения на въззивния съд относно основателността или
неоснователността на изложените в жалбата доводи. Като втора инстанция,
въззивният съд дължи произнасяне не само по правото, но и по фактите,
включително и по доказателствата, въз основа на които е установил тези
факти. Следователно в решението следва да се съдържа каква фактическа
обстановка се приема за установена и въз основа на какви доказателства.
Когато въззивният съд възприема правнорелевантни факти, както са посочени
в присъдата, в решението си може да ги възпроизведе, като е длъжен да
изложи съображения по въпроса защо се съгласява със съответните
заключения на първата инстанция.
Въззивният съд, тъй като е втора по ред инстанция по фактите, следва
да извърши собствен анализ на доказателствената съвкупност. На базата на
този анализ може да възприеме оценката на доказателствените източници на
предходната инстанция, но едва след като самостоятелно ги анализира и
констатира, че не са нарушени изискванията на доказателствения процес.
Недопустимо е в решението си въззивната инстанция да използва декларации
и общи изрази, които пречат на страните и проверяващата инстанция да
разбере основанията на решаващия съд за изводите му по фактите и
приложимото право.
При извършената проверка на решението на въззивната инстанция се
констатира, че същото не отговаря на законовия стандарт, предвиден в чл. 339
от НПК.
С решението под № 14/02.02.2022 год. по НДВ № 407/2022 год.
Апелативен съд - В. Търново е възобновил наказателното производство по
ВНОХД № 668/2021 г. по описа на Окръжен съд гр. Русе и отменил решение
№ 134 от 03.11.2021 г. като при това дал указание за отстраняване на
констатираните от него съществени процесуални нарушения. При новото
разглеждане на делото пред въззивната инстанция по ВНОХД № 114/2022 г.
на Окръжен съд - Русе, в хода на съдебните прения са били направени
4
възражения и изложени доводи от защитника на подсъдимия Г. С. П., адвокат
О. Б., че е налице институтът на неизбежната отбрана и следва да бъде
постановена оправдателна присъда по отношение на неговия подзащитен.
Заявил е, че първоинстанционният съд въобще не е взел становище относно
обективния факт, за наличието на телесни увреждания причинени на
подсъдимия, които реално имат медико-биологични характеристики -
причиняване на болка и страдание в резултат на удар, и от тях се е стигнало
до падането от устата на изкуствен зъбен мост. Останал неизяснен според
адвоката и въпросът как и кога във времето е получено това увреждане
въпреки събраните по делото доказателства тези телесни увреждания да са
били причинени именно от удар с глава от страна на частния обвинител и
граждански ищец Р. К. К.. Всички тези доказателства както твърди защитата
именно обуславят наличието на института на неизбежната отбрана, тъй като е
налице едно започнало противоправно поведение от страна на К., което не е
било преустановено и неговите, на подсъдимия, действия са довели до
счупването челюстта на пострадалия, което станало в състояние на
отбраняване, т.е. като отговор на атаката. Твърди се още, че е имало
започнато нападение и неговия противоправен характер е по скоро ясен.
Въззивният съд обаче освен че е поставил в заглавната част на
решението си под № 65/31.05.2022 г., номерът на друго дело, това на
в.а.н.дело № 163 по описа за 2022 год., в мотивната му част изключително
пестеливо, е взел отношение по констатациите на ВТАС първо, и второ по
направените от защитника възражения и изложени доводи досежно
приложението на чл. 12, ал. 1 от НК /приложението на института на
неизбежната отбрана/, единствено е отметнал, че не приема наличието на този
институт.
При така приетите за установени от въззивния съд нови фактически
положения, събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите
Петя К.а Кръстева, Петър Василев Димитров и обясненията на подсъдимия в
тази им част, ведно със съдебно-медицинската експертиза отнасяща се до
подсъдимия, установяващи, че непосредствено преди да получи
съставомерните увреждания, пострадалият е нанесъл първи удар с глава към
подсъдимия и едва след това, във времето последвало нанасянето от него на
удар в лявата част на лицето на пострадалия, Русенският окръжен съд изобщо
не изложил аргументирани мотиви за това имало ли е нападение в рамките на
неизбежна отбрана, кога и от кого е било осъществено то и изобщо останали
са необяснени основните въпроси и възражения поставени от защитата. Това
всичкото е все при наличието на изложени доводи от страна на защитата на
подсъдимия във въззивната инстанция, че подсъдимият е действал в
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, което пък
съгласно разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК именно
окръжният съд е бил задължен в мотивите на решението си да обсъди
приетите от него нови фактически положения и във връзка с тях да изложи
правни съображения дали подсъдимият Г. С. П. е извършил деянието в
5
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК и следва ли
да се приложи института на неизбежната отбрана, каквито са били и
указанията на ВТАС. В мотивите на проверяваното решение на въззивния
съд липсват реално изложени правни съображения във връзка с тези въпроси,
които са от особено важно значение за правилното приложение на
материалния закон, поради което продължава да не може да се установи как е
било изградено вътрешното убеждение на въззивния съд относно
приложимия закон.
Проверяваната инстанция се е задоволила по този въпрос да запише в
мотивите си единствено, че с пристигане на местопрестъплението,
подсъдимият е излязъл от колата и се насочил заплашително към
пострадалия, нападайки го вербално. Именно тази агресия е началото на
непосредст веното противоправно нападение, но подсъдимият не е жертва, а
нападател. Обстоятелството, че първи е понесъл /несъставомерни/ физичес ‐
ки увреждания не може да промени този извод. Какво обаче означава
заплашително насочване към пострадалия и вербално нападение във
фактическия и правния смисъл на тези изрази, не става ясно, а е и останало
необяснено. Липсват мотиви за тези обстоятелства, а според константната
съдебна практика на ВКС, съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК е налице не само когато изцяло липсват
мотиви на съдебния акт, но и когато липсват мотиви относно важни въпроси
за правилното решаване на делото, което възпрепятства възможността да се
проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда по тези
въпроси. Мотивите на окръжния съд се отличават с формален и декларативен
подход. На първо място липсва каква е тук възприетата от решаващия съд
фактическа обстановка, както и извършена проверка на събрания
доказателствен материал, а така също липсва и задълбочен анализ при
наличието на съществени противоречия в гласните доказателствени
източници. Не са посочени какви са приети за установени фактическите
констатации от въззивния съд, въз основа на които са формирани правните му
изводи.
На следващо място в съдебния акт не са посочени какви са конкретните
действия, които се приема да са извършени от осъдения Г. С. П., покриващи
съставомерните признаци на заплашителното насочване към пострадалия и
вербално нападение от негова страна.
Всички тези пропуски в процесуалната дейност на въззивния съд
лишават съдебния акт от неговото предназначение и не дават основание на
настоящата инстанция да разгледа аргументите в искането за възобновяване, с
които се претендира наличието на основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Това налага съдът да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 1 от
НПК, да отмени решението на Окръжен съд - Русе и да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд от стадия съдебно заседание.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да отстрани
6
посочените пропуски и да даде отговори на поставените с въззивната жалба
въпроси, като изложи аргументи за взетото решение, дистанцирайки се от
формалния, едностранчив и тенденциозен подход при формиране на
вътрешно убеждение. Съдът следва да подложи на собствена оценка
наличните доказателствени материали и да положи усилия за обективното
изясняване на релевантните обстоятелства.
С оглед изложените съображения настоящият състав на Апелативния
съд приема, че направеното искане за възобновяване на наказателното
производство се явява основателно. Делото следва да се върне за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от
НПК, Апелативният съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 114/2022 г. на Окръжен
съд – Русе.
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 65/31.05.2022 г. по ВНОХД № 114/2022 год. на
Окръжен съд – Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд -
Русе от стадия съдебно заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7