Решение по дело №1703/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 784
Дата: 30 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20215300501703
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 784
гр. Пловдив, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300501703 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11,
т.7, т.11, чл. 33 от ЗПК, вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Р. Р. Й., ЕГН -
**********, чрез назначения особен представител адв. И.И., против Решение
№ 261326/26.04.2021г., постановено по гр.д.№ 6572/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив, в частта, с която е признато за установено, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, следните суми 1
479,12 лв. – главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX – 11218387 от 27.03.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 14.09.2018 г. с
договор за цесия на „АКПЗ“ ЕООД, което ги прехвърлило на „АСВ“ ЕАД с
договор за цесия от 03.05.2019 г., ведно със законната лихва от постъпване на
заявлението в съда – 16.12.2019 г. до погасяването; както и е осъден да
заплати на дружеството следните суми 491,81 лв. - разноски по съразмерност
за исковото производство и 59,90 лв. - разноски по съразмерност за
заповедното производство по ч.гр.д. № 20613/2019 г. по описа на ПдРС. Моли
1
да бъде отменено в тази част и вместо това да се постанови друго, с което да
се отхвърли иска като изцяло неоснователен.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, чрез юрк. Ц.П., депозира писмен отговор, че жалбата е
неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД против Р. Р. Й. е заведена искова молба по чл.422 във вр. с
чл.410 от ГПК, с която посочва, че на 27.03.2015 г. между ответника и трето
лице – кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД бил сключен договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 11218387, при общи
условия и спазване на ЗПК, на обща стойност 1750 лева /за спално
обзавеждане/. Следвало да бъде върната на 18 месечни вноски – до 05.10.2016
г., включващи главница и договорна лихва от 392 лева. Ответникът платил
358 лв. – останали непогасени – главница и договорна лихва. На 14.09.2018 г.
кредиторът прехвърлил вземанията с договор за цесия на „АКПЗ“ ЕООД,
което ги прехвърлило на ищеца с дог. за цесия от 03.05.2019 г., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Ответникът бил уведомен, а
следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към исковата
молба в хода на процеса. Поради липсата на плащане, било инициирано
заповедно производство и издадена заповед по чл. 410 ГПК
11141/17.12.2019 г. по ч.гр.д. № 20613/2019 г. по описа на ПдРС, връчена
редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес
от предявяване на искове за следните суми: 1 479,12 лв. – главница; 304,88 лв.
– договорна лихва за периода 05.08.2015 г. – 05.10.2016 г.; 655,46 лв. –
обезщетение за забава за периода 06.08.2015 г. – 16.12.2019 г.
Към исковата молба са приложени Договор за потребителски
паричен кредит от 27.03.2015г. и условия по договор за кредит, Договори за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ съответно от 14.09.2018г. и
03.05.2019г., Извлечение от Приложение №1 съответно от 14.09.2018г. и от
03.05.2019г. към Договори за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 14.09.2018г. и 03.05.2019г., Пълномощно от управителя на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Пълномощно от управителя на "Агенция за контрол
на просрочени задължения" , 2 бр. уведомителни писма от 14.05.2019г. и от
20.05.2020г. за извършена цесия.
Ответникът Р. Р. Й., чрез назначения особен представител адв.
И.И., е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК в законоустановения
срок, с който е оспорил исковете по основание и размер. Възразено е, че
липсвало надлежно уведомяване на ответника за цесиите, вкл. чрез връчване
на документите към исковата молба; ищецът нямал качеството на кредитор;
липсвали доказателства за усвояване на паричната сума от търговеца –
продавач на спалното обзавеждане; договорът бил недействителен на осн. чл.
22 ЗПК, като сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9, т.10,
т.12 ЗПК. При условията на евентуалност е въвел възражение за изтекла
2
погасителна давност по отношение на лихвата за забава. Направено е искане
за отхвърляне на исковете изцяло.
В хода на производството е допусната и приета ССЕ с в.л. М.М..
Районният съд, за да уважи исковете частично, излага първо
основно съображение, че от договора за потребителски кредит от 27.03.2015
г. се е установило наличието на съглашение за предоставяне на парична сума
в размер от 1 750 лв. за закупуване на конкретни стоки /спално обзавеждане/,
която да се преведе по сметка на съответния търговец. Съгласно приетото
заключението на ССЕ, стойността на кредита от 1 750 лева е била усвоена от
ответника в пълен размер, чрез изплащането й от кредитора „БНП Париба…“
на търговеца „Зенит груп 05“ ООД на 27.03.2015 г., за което последният е
подписал протокол за продажба. Предвид тези доказателства – възраженията
в ОИМ за липса на данни за усвояване на сумата по кредита се явяват
неоснователни и не се споделят. Като извънсъдебно признание следва да се
приемат и извършените частични плащания. Договорът и придружаващите го
документи носят подписи за ответника, които не са оспорени откъм
авторство, в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1
ГПК. От договорите за цесия - от 14.09.2018 г., с който първоначалният
кредитор БНП е прехвърлил вземанията по процесния договор на „АКПЗ“
ЕООД, приложението към него от същата дата, в което изрично фигурират
задълженията именно по процесния договор с ответника, потвърждението за
цесията, както и от последващия договор за цесия от 03.05.2019 г. между
„АКПЗ“ ЕООД и ищеца, приложението към него – в което под № 43090
отново фигурират конкретните вземания по договора към ответника,
потвърждението за сключването й, категорично се установяват надлежните
прехвърляния на процесните вземания в полза на ищеца, изрична възможност
за цедиране – чл. 23 от договора, за което е дадено съгласие от потребителя с
подписване на контракта. Същият е титуляр на вземанията и надлежен
кредитор, като възраженията в писмения отговор по чл.131 от ГПК в обратна
насока не са споделени от Районния съд. Цесиите били ясни и конкретни,
прехвърлените вземания са съответно и достатъчно индивидуализирани.
Установило се е, че ищецът е кредитор относно непогасените задължения по
кредитното правоотношение. По делото са приети са 2 бр. уведомителни
писма за всяка от цесиите от съответните цеденти, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез
нарочно упълномощените за това цесионери за извършените цесии,
3
адресирани до длъжника. Изходящото от упълномощения-цесионер
уведомление – което има дата, съдържа имената на ответника, както и
обстоятелства относно конкретния кредит и дължимата сума, приложено към
исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този
начин уведомление, според Районния съд, следва да бъде съобразено от съда
по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Позовава се на съдебна практика Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Налага правен извод и че
също така, ответникът се явява уведомен за цесиите с връчването на исковата
молба и приложенията на осн.чл. 47, ал. 5 ГПК. Тези документи, заедно със
самата искова молба, се явяват редовно връчени на ответника на основание
чл. 47, ал. 5 ГПК. Фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на съобщението с
исковата молба и приложенията следва да бъде зачетена в настоящото
производство и уведомяването да се вземе предвид от съда съобразно чл. 235,
ал. 3 ГПК, дори да е извършено след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Позовава се на съдебна практика - Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д.
1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422
ГПК. Отделно - уведомяването за цесията принципно не е елемент от ФС на
самия договор за цесия /Решение № 239/15.05.2018 г. по дело № 986/2017 г.
на ВКС, ТК, I т.о./. Той е породил правно действие между страните по него и
валидно прехвърля процесните вземания. Уведомяването има за цел
единствено да осведоми длъжника, че вече има нов кредитор, за да знае на
кого да плати. Той има интерес и може да възразява успешно за липсата на
уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице. Защитното
възражение в ОИМ не се е отразило на правата на ищеца, които той е
придобил със сключването на договора за цесия, а с възможността – до
уведомяването за нея и в случай, че длъжникът е платил на цедента всички
4
задължения, да се освободи от отговорност спрямо новия кредитор. При
липсата на установено плащане, ответникът не може да възразява на
претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване Позовава се на Определение № 987/18.07.2011 г. по дело
№867/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о.. Цесиите са противопоставими на ответника
и легитимират ищеца като титуляр на дълговете по кредита.
На следващо място, Районният съд налага извод, че
уведомяването може да се извърши и чрез особен представител.
Назначаването на особен представител е резултат от неуспешните усилия
ответникът да бъде открит, за да участва в процеса. На основание чл.47, ал.6
от ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 от ГПК, с оглед
охрана интересите му, е назначен особен представител. Фигурата на
последния се припокрива с тази на упълномощения процесуален
представител относно получаване на книжа по делото, както и връчване на
препис от решението и т.н. И в двата случая, представителят има право да
извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се изисква изрично
упълномощаване - чл. 34, ал. 3 от ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 от ГПК. Връчването
на уведомлението за цесия на особения представител не представлява
приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с
предмета на делото, тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен
в ситуация на невъзможност да предяви правата по договора за цесия по
съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността
за лично връчване на уведомлението за цесията /вкл. и при евентуална
недобросъвестност от страна на последния/. Въз основа на изложеното,
Районният съд е приел, че ищецът доказа в кумулативност - наличието на
подписан договор за кредит, по който на ответника е предоставена парична
сума /респ. вещите, за които същата е отпусната/; валидни договори за цесия
между стария и новия кредитор, по силата на които цесионерът-ищец е
придобил изискуемите процесни вземания, както и, че длъжникът е уведомен
за цесиите. Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички
вземания по договора за кредит.
Районният съд излага аргументи и относно действителността на
договора, като обосновава изводи за неспазване на изискванията на чл.11 ал.1
5
т.10 във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК, което води да основателност на исковете
относно 304,88 лв. – договорна лихва за периода 05.08.2015 г. – 05.10.2016 г.
и 655,46 лв. – обезщетение за забава за периода 06.08.2015 г. – 16.12.2019 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
11141/17.12.2019 г. по ч.гр.д. № 20613/2019 г. по описа на ПдРС.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Основното възражение на назначения особен представител се
изразява в това, че цесионерът не е имал валидно придобито и изискуемо
вземане към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, респ. не е
бил легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение.
Въззивната инстанция намира, че възражението е основателно.
За да произведе действие извършената цесия, на осн. чл.99 ал.4 от
ЗЗД, е необходимо уведомлението за нея да е достигнало до длъжника.
Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на
връчване лично на длъжника /поради невъзможността му да доведе до
знанието на длъжника цесията/, нито на връчване на упълномощен от него
адвокат /поради връзката на доверие, която се предполага по силата на
договорно основание между длъжник и пълномощник/. Представителната
власт на назначения с акт на съда, особен представител спрямо отсъстващата
страна е ограничена на осн. чл.29 ал.5 във вр.с чл. 34 ал.5 от ГПК и той не
притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с
промяна на материалноправното отношение. С договора за цесия се променя
една от страните – кредитора. Освен това, изискването за съобщаване на
цесията на длъжника има и още една функция – цесионерът да е сигурен, че
вземането не е цедирано на трето лице, доколкото е възможно един кредитор
да е прехвърлил вземането си по отношение на длъжника на няколко други
лица, като конкуренцията между правата на новите кредитори се урежда с
правилото, че титуляр на вземането е цесионерът, за който е съобщено най –
6
напред на длъжника. В този случай, назначеният особен представител няма
как да направи възражение в тази насока, защото няма знание за останали
осъществени цесии. Съобщаването не е елемент от фактическия състав, тъй
като правата по цесията преминават върху цесионера с постигане на съгласие
между страните /договорът за цесия е консенсуален, неформален и каузален/,
но уведомяването има значение, за да може цесията да породи действие, както
за длъжника, така и за третите за договора лица, респективно в тази връзка е
и необходимост за целите на правната сигурност, с оглед на императивния
характер на разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД.
В този смисъл е и съдебната практика, която се споделя от
настоящия съдебен състав-
Определение № 567/18.09.2018г. на ВКС по т.д.№ 3153/2017г., II
т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение №
74/27.07.2017г. на Апелативен съд - Бургас по в.т.д.№ 154/2017г.;
Решение № 65/15.01.2020г. на Окръжен съд –Пловдив, IX гр.с., по
възз.гр.д.№ 1221/2019г., с което е потвърдено Решение № 1134/22.03.2019г.
на Районен съд –Пловдив, IX гр.с. по гр.д.№ 3495/2018г.;
влязло в сила Решение № 4136/03.12.2018г. на Районен съд –
Пловдив, III гр.с., по гр.д.№ 3853/2018г.
В конкретния случай по делото, не е налице валидно съобщаване
на извършената цесия на длъжника, поради което и ищецът не е доказал
качеството си на кредитор. След като не е изпълнена една от предпоставките -
ищецът да докаже, че е кредитор на основание валидно прехвърляне на
процесните вземания чрез цесия /за да се приеме, че са възникнали в негова
полза/, то тази недоказаност съставлява самостоятелно основание за
отхвърляне на заведените искове като неоснователни и е безпредметно
обсъждането на други въведени възражения с въззивната жалба от назначения
особен представител относно действителността на сделката.
Обжалваното решение се явява незаконосъобразно в частта, с
която е признато за установено, че длъжникът Й. дължи на дружеството
гореописаните суми, поради което и в тази част ще бъде отменено и вместо
него ще се постанови друго, с което ще се отхвърлят исковете като
неоснователни.
7
В останалата част, с която исковете вече са отхвърлени на друго
основание, решението е влязло в сила.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:

Отменя Решение № 261326/26.04.2021г., постановено по гр.д.№
6572/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която е признато
за установено, че Р. Р. Й., ЕГН – **********, дължи на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, следните суми 1 479,12 лв. – главница
по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 11218387 от
27.03.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени на 14.09.2018 г. с договор за цесия на „АКПЗ“
ЕООД, което ги прехвърлило на „АСВ“ ЕАД с договор за цесия от 03.05.2019
г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда –
16.12.2019 г. до погасяването; както и е осъден да заплати на дружеството
следните суми 491,81 лв. - разноски по съразмерност за исковото
производство и 59,90 лв. - разноски по съразмерност за заповедното
производство по ч.гр.д. № 20613/2019 г. по описа на ПдРС.
като вместо това постановява –
Отхвърля предявените от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, искове за признаване за установено между страните по
отношение на Р. Р. Й., ЕГН – **********, че дължи следните суми 1 479,12
лв. – главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX
– 11218387 от 27.03.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 14.09.2018 г. с договор за цесия
на „АКПЗ“ ЕООД, което ги прехвърлило на „АСВ“ ЕАД с договор за цесия от
03.05.2019 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда
– 16.12.2019 г. до погасяването; както и е осъден да заплати на дружеството
следните суми 491,81 лв. - разноски по съразмерност за исковото
производство и 59,90 лв. - разноски по съразмерност за заповедното
производство по ч.гр.д. № 20613/2019 г. по описа на ПдРС.
В останалата част решението е влязло в сила.
8

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9