Р
Е Ш Е Н И Е №226
гр. ВРАЦА, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 26.06.19 г. в състав:
Председател: Рената Мишонова-Хальова
Членове: Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 304 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 387/10.01.19 г. от В.Н.П. с ЕГН ********** ***,
подадена чрез особения й представител назначен от съда при предпоставките на
чл. 47, ал. 6 от ГПК, адв. К.К. от Врачанска адв. колегия, срещу решение на
районен съд гр. Враца № 982/18.12.18 г. постановено по гр. дело № 37/18 г. по описа на същия съд, с което на осн. чл.
422 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 240 от ЗЗД е признато за установено
по отношение на ищеца ООД "Агенция за контрол на просрочените
задължения", че въззивника В.П. дължи суми, за които е издадеда заповед за
изпълнение на парично задължение от 25.08.17 г. по ч. гр. д. №3844/17 г. на
районен съд гр. Враца, а именно: - сума в размер на 599.44 лв. представляваща
главница по дог. за потребителски кредит № 2642062/17.09.16 г., заедно със
законната лихва от 21.08.17 г., до изплащане на задължението; - сумата 100.26
лв. представляваща договорна лихва за периода от 17.10.16 г. -12.09.17 г.; -
сумата от 0.30 лв. представляваща такса "гарант" за периода от
17.10.16 г. до 12.09.17 г.; - сумата от 18.09 лв. представляваща мораторна
лихва за периода от 17.12.16 г. до 21.08.17 г. Със същото решение, районен съд
е осъдил въззивника В.Н. да заплати разноски в заповедното прозиводство в
размер на 42.24 лв. и в исковото производство 387.23 лв.
Въззивникът, чрез адв. К., излага оплакванията си срещу
незаконосъобразното според него решение на първостепенния съд. Твърди, че
прехвърляне на вземането по процесния договор за паричен заем от 17.09.16 г.
няма действие спрямо него, тъй като цесията не му е съобщена съгласно чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД. Според въззивника, представляван от адв. К., договорът за заем от
17.09.16 г. не отговоря на изискванията на чл. 11 от ЗПК и съдържа
неравноправни клаузи, тоест уговорки в негова вреда, които не отговарят на
изискването за добросъвестност. Във вр. с това оплакване за наличие на
неравноправни клаузи в процесния договор за заем, според особения представител
съдът дължи служебно произнасяне. Навеждат се оплаквания, че районен съд не е
съобразил, че длъжникът В.Н. е платила сумата 245 лв. и не е изяснил каква част
от дълга е погасена с тази сума - главница или лихви.
На основание заявените в жалбата оплаквания, въззивникът моли за отмяна
на атакувания съдебен акт и решаване на спора от настоящата инстанция по
същество с отхвърляне изцяло на предявените искове.
Ответното дружество ООД "Агенция за контрол на просрочени
задължения" е представило отговор, в който подробно мотивира становище за
неоснователност. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Страните нямат доказателствени искания.
С вх. № 5648/11.04.19 г. е постъпила жалба от В.Н.П., чрез особения й
представител адв. К., срещу определение на Районен съд гр. Враца № 830/01.04.19
г. постановено на осн. чл. 248 от ГПК по гр. дело № 37/18 г., с което съдът е
оставил без уважение молбата на ответницата, настоящата жалбоподателка В. П. за изменение на реш. № 982/18.12.18 г.
постановено по гр. дело № 37/18 г. в частта за разноските. В жалбата се
навеждат оплаквания за неправилност на атакуваното определение.
Жалбоподателката, чрез адв. К., моли за неговата отмяна и изменение на
цитираното по-горе решение на районен съд в частта за разноските, като в полза
на дружеството ищец бъдат присъдени съдебни разноски в исковото производство в
размер на 195.16 лв.
Ответникът не е представил отговор на въззивна жалба вх. №
5648/11.04.19 г.
Настоящият въззивен съдебен състав, като прецени валидността и
допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, а по същество-неговата
правилност с оглед оплакванията в жалбата и всички събрани по делото
доказателства, прие следното:
Въззивната жалба вх. №387/10.01.19 г. е подадена от процесуално легитимирано
лице-ответник в първоинстанционното производство, по реда и в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията по 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК, поради
което е редовна и допустима. Обжалваното с нея въззивно решение е валидно и
допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна, поради
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на ООД
"Агенция за контрол на просрочени задължения" със седалище гр.
София против ответницата В.Н.П. ***, с
предявени против последната положителни установителни искове, с основание чл.
422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и по чл. 86 от ЗЗД, с цена на главния
иск /главница/ 599.44 лева, представляващи неизплатено парично задължение по договор
за потребителски кредит /паричен заем/ №
2642062, сключен между страните на 17.09.2016 година; обусловени претенции с
цена 100.26 лв. договорна лихва за периода от 17.10.16 г. -12.09.17 г.;
неустойка за неизпълнение на договорното задължение в размер на 523.14 лв.; разходи
за извърсъдебно събиране в размер на 45 лв.; лихва за забава върху непогасената
главница в размер на 19.87 лв.
Ищецът излага в исковата си молба, че сключил с ответницата П.
посочения по-горе договор за потребителски кредит /по-нататък за кратко-договора
или ДПК/, по който ищецът се явявал кредитор, а ответницата-длъжник. Параметрите
на договора, отразени в исковата молба и посочени в приложения като писмено доказателство на
стр. 8 Договор, били следните: Дружеството-ищец твърди, че ответникът П. е
сключила с АД "Изи Асет Мениджмънт" договор за кредит № 2642062 от
17.09.2016 г. Ответницата не изпълнявала задължението си по договора за връщане
в договорените срокове на предоставените й парични средства и договорена лихва.
Кредиторът с договор от 30.01.2017 г. прехвърля на ищеца "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД вземанията си към ответника П. по договора за
кредит. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено,
че ответницата му дължи посочените по-горе суми. Претендира присъждането на
разноски по делото.
Ответникът П., чрез назначения си при предпоставките на чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител адв. Кр. К., в срока по чл. 131 ГПК, оспорва
предявения иск. Твърди, че прехвърляне на вземането по договора за кредит няма
действие спрямо нея, тъй като не й е съобщено надлежно според изискването на
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Поддържа също, че
договорът е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на ЗПК.
Окръжен съд, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен договор за кредит № 2642062 от 17.09.2016 г.,
сключен между АД "Изи Асет Мениджмънт" гр. София с ЕИК ********* и ответницата, от който е видно, че
дружеството е предоставило в заем на ответницата П. сумата от 700 лв. Кредитът
е следвало да бъде изплатен в срок от 12 месеца; на 12 равни седмични вноски в
размер на 69.97 лв. лв. /без да е
посочено какво включва тази сума/; посочени са датите на плащане на всяка от
погасителните вноски последователно; в чл. 2, т. 6 е отразено, че фиксирания
годишен лихвен процент по заема е 35.00 %, а според отразеното в т. 8 годишния
процент на разходите е 41.86 %; в т. 7 на чл.
от договора е посочена общата сума дължима от заемателя в размер на
839.64 лв. /не е посочено какво включва тази сума/. В чл. 4 е договорено, че
заемателят се задължава да представи обезпечения /да посочи двама поръчители
или да предостави банкова гаранция с бенефициер дружеството заемодател/ в
тридневен срок от сключване на договора, а при неизпълнение на това задължение,
той /заемателя/ дължи неустойка в размер на 628.20 лв., която се заплаща от
него разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка
погасителна вноска се добави сумата 52.35 лв. В договора не е посочено дали и
как договорената неустойка се отразява на посочения ГПР по заема в размер на
41.86 %.
От представения договор за цесия от 30.01.2017 г. е видно, че АД
"Изи Асет Менджмънт" гр. София е прехвърлил на дружеството ищец
вземанията си по договора за кредит. В приложение към договора, неразделна част
от него, фигурира и вземането към ответника П.. С нотариално заверено
пълномощно от 14.02.2017 г. старият кредитор е упълномощил ищеца да уведоми
ответника от негово име за договора за цесия. По делото не са представени доказателства
- уведомление за цесия от ищеца, действащ като пълномощник на стария кредитор,
че е уведомил ответника за извършената цесия. На стр. 74 от делото е
представено от дружеството ищец извлечение от счетоводството на първоначалния
кредитор АД "Изи Асет Мениджмънт", от което е видно, че по процесния
договор за кредит е постъпила от заемателя ответник само сумата 245 лв. От заключението на изслушаната и неоспорена
от страните счетоводна експертиза се установява, че по заема са внесени от
заемателя Парванова две погасителни вноски - 123 лв. на 21.10.16 г. и 122 лв.
на 21.11.16 г. или общо 245 лв.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидения в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
От представените по делото доказателства безспорно се установява, че
между ответницата П. и АД "Изи Асет Мениджмънт"" е бил сключен
договор за кредит от 17.09.2016 г., по силата на който на ответницата е била
предоставена заемната сума срещу задължението й да върне същата при уговорените
в договора условия. Ответницата не спори, че подписът върху договора е неен.
Първият спорен по делото въпрос е надлежно ли е бил уведомена
ответницата за извършената цесия.
Ищецът се легитимира като кредитор въз основа на приложения по делото
договор за цесия. Съдът счита, че по делото се доказа, че е налице валиден
такъв. От представеното приложение към него се установява, че вземането към
ответницата също е било предмет на цесията.
Доказа се и следваща предпоставка за уважаване на иска, а именно:
надлежно уведомяване за договора за цесия. В този смисъл съдът не споделя
възраженията на ответницата П., че уведомяването с връчване на исковата молба и
приложенията не е валидно. Съобразно уговореното цесионерът е бил упълномощен
от цедента да извърши съобщаването за извършената цесия, за което по делото е
представено съответното пълномощно. Ето защо, с получаването на настоящата
искова молба и приложените към нея уведомление и пълномощно, следва да се
приеме, че е налице надлежно уведомяване на длъжника от предишния кредитор по
договора за заем.
Съгласно съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ІІ т. о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г. на І т. о., уведомление, изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Като това разрешение е приложимо в производството по предявен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, какъвто е бил предметът и на
цитираните съдебни решения. Следователно, с факта на редовното връчване на
препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи договора за
цесия, пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента
чрез неговия пълномощник, длъжникът е бил редовно уведомен за извършената
цесия. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който
е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
С оглед на изложеното по – горе съдът приема, че е сключен заемен
договор с твърдяното в исковата молба съдържание, както и надлежно уведомяване
за извършената цесия.
Установи се е и следващата предпоставка за уважаване на иска: че
вземането на процесните суми е изискуемо. По делото не се спори, че последното
плащане ответникът е извършил на 21.11.2016 г.
Независимо от изложеното, според окръжен съд предявените искове са
частично неоснователни поради следното. За разлика от унищожаемостта, която се
инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при
констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на
исковете. А в конкретния случай има и възражение в този смисъл от ответника в
производството.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва
дължимите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи.
Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за
потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че по
заема годишния лихвен процент е фиксиран на 35 %, а годишния процент на
разходите /ГПР/ по заема е 41.86 %. Липсва обаче разпоредба за условията за
прилагането им. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният
процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Тоест не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - върху
цялата дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става
ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания
размер. Нещо повече, в процесния договор изобщо не е посочен размерът на
възнаградителната лихва. Принципно при фиксирана лихва не се прилага
изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на
вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към
чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която разпоредба
според окръжен съд е нарушена. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран
или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/
за прилагането му или поне от цялостното съдържание на договора и погасителния
план към него да може непротиворечиво и без съмнение да се изведе какъв е
начинът на начисляване на лихвения процент съобразно главницата по договора.
Това изискване не е изпълнено, а освен това към договора не е приложен
погасителен план като негова неразделна част. В договора е посочен единствено
размерът на лихвения процент. Както се посочи по-горе, никъде в договора не е
отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителната
лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи
проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият
отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. В този смисъл съдът
намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която
е императивна.
От цитираното съдържание на договора следва изводът, че в същото
фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно ЗПК, за
да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност
представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните
плащания и срока за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В
настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя,
от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни
разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска
каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се
погасява. Не става ясно как се формира сумата от 69.97 лв., съставляваща размер
на месечната погасителна вноска. От съдържанието на договора остава също
неизяснено дали и как би се променил посочения ГПР по заема в размер на 41.86
%, ако към месечната вноска от 69.97 лв. се прибави и сумата 52.35 лв.
представляваща разсрочено заплащана неустойка договорена в чл. 4, ал. 2 във вр.
с ал. 1. Задължение, произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка на
целия размер на предоставения паричен заем, а също и на всяка една отделна
погасителна вноска. В чл.2, т. 7 от договора за кредит е отразена общата сума
дължима от заемателя в размер на 839.64 лв., но не е посочено какво включва.
Също така не е посочено в стойността на всяка една месечна вноска какъв е
размерът на главницата, лихвите и допълнителните разходи. Договорената
неустойка следва да бъде включена в месечната погасителна вноска, тъй като
съгласно чл.4, ал. 2 от договора, същата се заплаща разсрочено, заедно с всяка
от погасителните вноски, а не се начислява еднократно и това би се отразило на
ГПР по кредита. В конкретния случай това не е направено.
С
оглед на изложеното, тъй като ответницата П. има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, процесният договор от 17.09.16 г. е сключен в нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 от ЗПК, тъй като няма изискуемо по закон
съдържание – липсва информация относно това с всяка отделна вноска каква част
от задължението за главница, лихви и други разходи се погасява, т. е. разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент.
Това от своя страна води до неговата недействителност, по аргумент от
текста на чл. 22 от ЗПК и извод за приложение на чл. 23 от ЗПК, съгласно който когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност и не дължи лихва и други разходи по кредита, включително
и неустойки. В настоящия казус чистата стойност на кредита е в размер на 700
лв. и с оглед признанието от страна на дружеството ищец на неизгодния за него
факт на плащане от страна на ответницата на сума в размер на 245 лв., то
изводът който се налага е че искът за главница е основателен и доказан в размер
на 455 лв. - разликата между сумата 700 лв. и сумата 245 лв. и до тази сума
исковата претенция следва да се уважи. Върху уважената част от главната
претенция ответникът дължи и законната лихва, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 21.08.17 г. до окончателното й изплащане.
За горницата до претендирания размер от 599.44 лв. главница и за
законната лихва върху тази горница, начиная от 21.08.17 г., както и за сумата
от 100.26 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.10.2016 г. до 12.09.2017
г.; сумата от 0.30 лв, представляваща договорна такса "гарант" и
сумата от 18.09 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ за периода 17.12.2016 г.
до 21.08.2017 г., исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
В заключение, при несъвпадение правните изводи на първостепенния
районен съд и настоящата инстанция обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която исковите претенции са уважени за посочените по-горе суми, като
в тези суми предявените искове бъдат ОТХВЪРЛЕНИ по изложените по-горе правни
съображения.
Атакуваното решение на първостепенния районен съд, в частта, с която
искът с правно основание чл. 422 от ГПК и във вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК е УВАЖЕН за главницата по процесния договор за
банков кредит от 17.09.16 г. в размер на
сумата 455 лв., заедно със законната лихва 21.08.17 г. до изплащане
окончателното изплащане на сумата, следва да бъда ПОТВЪРДЕНО.
При горните изводи, решението на районен съд следва да бъде отменено и
в частта, с която ответницата В.П. е осъдена да заплати на ищеца "Агенция
за контрол на просрочени задължения" гр. София съдебни разноски направени
в заповедното производство за сумата над 27 лв. до присъдените от районен съд
42.24 лв. и също за присъдените разноски в исковото производство за сумата над 245
лв. до присъдените от районен съд 387.23 лв.
В отхвърлителната част от решението на районен съд не е обжалвано от ЕООД
"Агенция за контрол на просрочени задължения" гр. София и не е
предмет на настоящото производство.
По разноските в настоящото въъззивно производство окръжен съд намира
следното:
При изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на ответника
по жалба ООД "Агенция за контрол на просрочени задължения" гр. София
следва да се присъдят направените деловодни разноски /внесен депозит за особен
представител 300 лв. и юрисконсултско възрагражение в размер на 100 лв./съразмерно
на уважената част от иска, като същите възлизат на сума в размер на 253 лв.
На ответницата П. не следва да се присъждат разноски при предпоставките
на чл. 78, ал. 3 от ГПК - съразмерно отхвърлената част от исковете, доколкото
няма доказателства за направени такива от нейна страна.
По частната жалба на особения представител на ответницата адв. Кр. К.
срещу определение на районен съд № 830/01.04.19 г. постановено на осн. чл. 248
от ГПК, с което съдът е оставил без уважение молбата на адв. К. за намаление на
съдебните разноски направени в исковото производство, които доверителката му
дължи на дружеството ищец, на сумата 195.16 лв., окръжен съд намира следното:
Жалбата е неоснователна. Както в молбата си по чл. 248 от ГПК до районен съд,
така и в процесната частна жалба, особеният представител, не е мотивирал
убедително и в съответствие с данните по делото, защо счита, че съдебните
разноски, които следва да се присъдят на дружеството ищец са именно в размер на
196.16 лв. Ето защо, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца № 982/18.12.18 г. постановено
по гр. дело № 37/2018 г. в ЧАСТТА, с която е районен съд е УВАЖИЛ предявените
искове иск с правно основание чл. 422 от ГПК и във вр. с чл. 240, ал. 1, ал. 2
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за признаване за установено, че
ответницата В.Н.П. дължи на дружеството ищец ЕООД "Агенция за просрочени
задължения" гр. София следните суми: За горницата над 455 лв. до
претендирания размер от 599.44 лв. представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 2642062 от 17.09.16 г. заедно със законната лихва върху
тази горница, начиная от 21.08.17 г. до окончателното й изплащане; сумата от
100.26 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.10.2016 г. до 12.09.2017
г.; сумата от 0.30 лв, представляваща договорна такса "гарант" и
сумата от 18.09 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ за периода 17.12.2016 г.
до 21.08.2017 г., а също и в ЧАСТТА за р
а з н о с к и т е, с която ответницата В.Н.П.
с ЕГН ********** е осъдена да заплати на дружеството ищец ЕООД "Агенция за
просрочени задължения" гр. София с ЕИК ********* направени от ищеца
съдебни разноски в исковото производство за горницата над 245 лв. до
присъдените от районен съд 387.23 лв. и за направените от ищеца съдебни
разноски в заповедното производство за горницата над 27 лв. до присъдените от
районен съд 42.24 лв., като вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕООД "Агенция за контрол на просрочени
задължения" със седалище и адрес на управление гр. София и ЕИК ********* срещу ответницата В.Н.П. с ЕГН **********
*** установетелни искове с правно основание
чл. 422 от ГПК и във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал.1
от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за признаване за установено, че ответницата В.Н.П. дължи на ищеца ЕООД "Агенция за
контрол на просрочени задължения" със седалище и адрес на управление гр.
София следните суми:
- горницата над сумата 455 лв. до сумата 599.44 лв., представляваща неплатен остатък от главница по договор за
потребителски кредит № 2642062/17.09.16 г. сключен между страните по делото,
както и законната лихва върху горницата, считано от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК на 21.08.2017 г. до окончателното й изплащане; - сумата от
100.26 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.10.2016 г. до 12.09.2017
г.; - сумата от 0.30 лв., представляваща договорна такса "гарант" и
сумата от 18.09 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ за периода 17.12.2016 г.
до 21.08.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана част цитираното решение на районен
съд гр. Враца за сумата 455 лв. представляваща неплатен остатък от главница по
договор за потребителски кредит № 2642062/17.09.16 г. сключен между страните,
заедно със законната лихва считано от
21.08.17 г. до окончателното изплащане на сумата, което вземане съставлява
част от предмета на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2744/25.08.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 3844/2017 г. по описа на РС
гр. Враца., както и за присъдените на дружеството ищец разноски в исковото
производство за сумата 245 лв. и в заповедното производство за сумата 27 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.Н.П. *** подадена чрез особения й
представител адв. Кр. К. срещу определение на районен съд гр. Враца №
830/01.04.19 г. по гр. дело № 37/18 г. за разноските, постановено на основание
чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Н.П. с ЕГН **********,***, с постоянен адрес *** да заплати на ищеца ЕООД "Агенция
за контрол на просрочени задължения" гр. София, с ЕИК *********, сумата от
253 лв. представляваща направени пред настоящата въззивна инстанция съд.
разноски по съразмерност.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК.
Председател .... Членове:
1....... 2.........