№ 596
гр. София , 25.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20211000500526 по описа за 2021 година
Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.3 ГПК.
Образувано е по депозирана частна жалба от Н. И. Д.
срещу определение от 16.11.2020г. постановено по гр.д. № 230/2020г. по описа на Окръжен
съд – Монтана, ГО, с което е оставена без разглеждане, поради недопустимост, подадената
от него частна жалба с вх. № 7944 от 16.06.2020 г., по описа на ЧСИ М.И., с per. № *** от
КЧСИ, с район на действие ОС-Монтана, срещу постановление за възлагане на недвижим
имот от 17.01.2020г., по изп.д.№ 20177480401405 по описа на ЧСИ М.И., а производството
по делото е прекратено.
Със същото определение са присъдени разноски, като Н. И. Д. е осъден да заплати на
„Б.-91“ООД, ЕИК ********* сумата от 360/триста и шестдесет/ лева-адвокатско
възнаграждение.
Определението е било съобщено на жалбоподателя на 09.12.2020г.
Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 16.12.2020г. /видно от
пощенското клеймо на плика/ т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за
обжалване на същото.
Жалбоподателят Н. И. Д. изтъква факта, че не е разгледана правната и процесуална
характеристика на жалбата, произтичаща от качеството му на трето лице. Посочва, че съдът
е оставил без разглеждане жалбата на Н.Д. срещу възлагане на недвижими имоти по и.д. №
20177480401405/2017г., като е приел, че е длъжник. Всъщност, съдът отказва да разгледа по
същество исковата претенция на Н.Д. по отношение на „Б. 91“ ООД. Това би определило
1
ясно статута му по отношение на изпълнителното дело. Счита, че неправилно съдът е приел,
че Н.Д. няма право на жалба, а правото на жалба е абсолютна положителна процесуална
предпоставка. Моли за отмяна на определението.
Ответникът по ч.ж. „Б.-91“ООД, ЕИК ********* оспорва същата и моли съда да
потвърди определението като правилно и законосъобразно. Посочва, че съгласно чл.435 ал.3
ГПК, постановлението за възлагане може да обжалва само в две изчерпателно изброени
хипотези, а именно: когато наддаването при публичната продан не е извършено надлежно
или когато имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Такива
твърдения не са наведени от Н.Д., нито в първоначалната жалба, по която е образувано
в.гр.д. № 230/2020г. по описа на ОС Монтана, нито в настоящата жалба и като така, съдът
правилно е постановил, че жалбата в този случай е процесуално недопустима и не подлежи
на разглеждане. Единствените твърдения, които е релевирал Н.Д. по отношение
обжалваното възлагателно постановление са за незаконосъобразност на изпълнителните
действия, извършени от ЧСИ при спряното изпълнително дело №1405/2017г. по описа на
ЧСИ М. И..
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира частната жалба на Надежда Симеонова за редовна и допустима,
а разгледана по същество – същата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20127470401276 по описа на ЧСИ А. В. е образувано по молба
на взискателя „Б.-91“ООД и въз основа на представен изпълнителен лист от 16.07.2012г.,
издаден по ч.гр.д. № 710/2012г. По описа на PC-Лом за заплащане на посочени в него
парични суми от длъжника „Теди-85“ ЕООД с.Медковец. По изп.дело е връчена покана за
доброволно изпълнение на управителя на дружеството при отказ и на 21.12.2012г. е
вписана възбрана върху недвижими имоти, собственост на „Мактор“ЕООД, сред които и
процесния недвижим имот, ведно с построените в него сгради, след което делото е
изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ М.И., където е
преобразувано под № 20177480401405.
По молба с вх.№ 0268016.02.2018г. на взискателя „Б.-91“ ООД е присъединен
изпълнителен лист от 16.07.2012г., издаден по ч.гр.д. №711/2012г. на PC-Лом за заплащане
на посочени в него парични суми от длъжника „Теди-85“ЕООД с Медковец, вземането по
който е обезпечено с договорна ипотека, учредена от длъжника „Теди-85“ ЕООД в полза на
взискателя върху ПИ №343023, ведно с построените върху имота сгради със застроена площ
съответно от 467кв.м. и от 237 кв.м., материализирана в нотариален акт № 60, т.Х, рег.№
3913, д.№454/03.05.2011г. на нотариус Ст. С. с рег.№ *** в рег.на НК.
На 14.10.2011г. длъжникът „Теди-85“ ЕООД е отчуждил правото на собственост,
като е продал на „Мактор“ ЕООД 27бр. недвижими имоти, сред които и процесния
недвижим имот с построените в него сгради, след учредяване на ипотеката върху този имот
в полза на взискателя „Б.-91“ ООД, видно от приложения на л.16 от изп.д. н.а. № 189, том
2
XX 1, рег.№9881, д.№ 1554/2011г. От своя страна „Мактор“ ЕООД е продало на
жалбоподателя в настоящето производство Н. И. Д. недвижими имоти, сред които и
процесния имот с построените в него сгради отново след ипотеката и след вписване на
възбраната върху него от ЧСИ А.В., видно от н.а.№ 39, том 2, рег.№758, д.№43/25.01.2018г.
/л.39 от изп.д./
ОС-Монтана е оставил без разглеждане жалбата, като е посочил, че жалбоподателят
е придобил собствеността на имота при наличието на вече вписана върху него ипотека,
следователно същият не е трето лице, а има качеството на ипотекарен длъжник и като такъв
е длъжен да търпи принудително изпълнение за чужди задължения. Постановлението за
възлагане на имота, предмет на изпълнението може да бъде атакувано от него само на две
основания, но и двете не са релевирани в жалбата т.е. жалбата е недопустима и като такава е
оставена без разглеждане.
Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първостепенния
съд с оглед наведените в жалбата пред САС доводи.
Атакува се постановление за възлагане на недвижим имот след проведена публична
продан, от ипотекарен длъжник Н. И. Д., придобил собствеността след вписване на
изп.възбрана.
Доколкото отчуждителната сделка е извършена след вписване на изпълнителната
възбрана, както и на ипотеката, тя е непротивопоставима на взискателя-ипотекарен
кредитор (арг. чл. 173, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 453, т. 1 ГПК), вкл. тя е относително
недействителна по отношение на него и всички присъединени кредитори (арг. чл. 452, ал. 1
и, ал. 2 ГПК). Насочването на изпълнението за принудително удовлетворяване на
изпълняемо парично вземане от трето лице на изпълнението може да бъде допустим
предмет на обжалване само в случая по чл.435, ал.4 ГПК - ако лицето твърди, че не е
длъжник по изпълнението и че владее имота преди наложената изпълнителна възбрана.
Твърдения в тази насока няма релевирани.
Нито в жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, нито в жалбата срещу
прекратителното определение на ОС се твърди, че владението върху имота, предмет на
процесното изпълнение, е придобито от жалбоподателя преди налагане на изпълнителната
възбрана. Нещо повече, от клаузата, уговорена в т.7 от н.а.№ 39, обективиращ договор за
покупко-продажба от 25.01.2018г., въз основа на който жалбоподателят основава своята
материална легитимация, като собственик на процесния имот, се установява, че владението
върху процесния имот е предадено едва в деня на сключване на тази възмездна
транслативна сделка, който момент следва налагането на възбраната от 2012г.
Следователно, макар и жалбоподателят да е трето лице на изпълнението, той е
придобил както правото на собственост, така и владението върху имота, предмет на
изпълнението, едва след налагането на изпълнителната възбрана /а и след ипотеката/,
поради което, от една страна, този правен субект е подчинен на взискането на банката - арг.
чл. 453, т. 1 ГПК и чл. 452, ал. 1 и, ал. 2 ГПК, а от друга, законодателят му е отрекъл
активната процесуална легитимация да обжалва действията на съдебния изпълнител по реда
на чл. 435, ал. 4 ГПК.
Въпреки констатираната недопустимост на подадената от Н.Д. жалба против
действията на ЧСИ М. И., за да бъде напълно изчерпателен в произнасянето си по жалбата,
съставът на ОС Монтана е изложил аргументи в посока, че дори да бъде приета за
3
допустима, то тя би била неоснователна, а постановеното от ЧСИ постановление за
възлагане - законосъобразно.
Действително по искане на Н.Д. е издадена обезпечителна заповед по силата на
Определение от 01.08.2019г., по ч.гр.д.№138/2019г. по описа на ОС-Монтана, по силата на
която изпълнителното дело е №1405/2017г. е спряно. Определението, въз основа на което е
издадена тази обезпечителна заповед, е отменено с влязло в сила Определение №
3860/21.11.2019г. по ч.гр.д.№5624/2019г., по описа на САС, респ. възможността да се
извършват изпълнителни действия е възстановена, тъй като е отпаднало основанието за
спиране. След възобновяване на изпълнителното производство, ЧСИ М. И. е възложила
имота на взискателя „Б.-91“ ООД, който се явява и купувач, с обжалваното постановление.
Видно от изх.№ и датата на съобщението за възлагане, действието е извършено 2 месеца
след отмяна на допуснатото обезпечение и като така възлагането е извършено надлежно и
законосъобразно, по дело, което не е било спряно към момента на възлагане на
недвижимите имоти, цитирани в жалбата.
При изложеното частната жалба, с която настоящата въззивна инстанция е сезирана, се
явява допустима, но неоснователна, а обжалваното с нея определение, като валидно,
допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено, със законните последици.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна
направените по делото разноски в размер на 360 лв.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.11.2020г. постановено по гр.д. № 230/2020г. по описа
на Окръжен съд – Монтана, ГО.
ОСЪЖДА Н. И. Д., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. ***, ж.к.„ ***“,
бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, чрез адв.К., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Б.-91“ ООД, ЕИК
********* с адрес на управление: гр. Севлиево, ул.„Гочо Москов“ 2А, ет.1, ап.2, съдебен
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 52-54, ет.3, ап.14, чрез адв. Б., деловодни разноски
в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева-адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4