Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…26....
февруари ….2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. с-в в
публично заседание на ДВАДЕСЕТ и ШЕСТИ
ЯНУАРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ ДВАДЕСЕТ
и ПЪРВА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ Г.
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря....ДЕСИСЛАВА…ГЮЗЕЛЕВА,…като…разгледа. докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…840...... по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
№260002/11.09.2020г. по гр.д.№928/2019г., четвърти граждански състав на РС-Ч.Б.,
е постановил следното:
Отхвърлил е предявения от С.И.А., ЕГН ********** с адрес ***-Ч.Б., Област-Плевен, ул.“***“№7
против М.Г.С., ЕГН********** с адрес ***, иск
с правно основание чл. 132, ал.1 т.2 СК за лишаване от родителски права на майката
поради трайно
не полагане на грижи за детето без
основателна причина и недаване на издръжка, като неоснователен и недоказан;
Отхвърлил е
предявения от С.И.А.
против М.Г. С., иск с
правно основание чл.127а, ал.2 СК за издаване от съда на разрешение,
заместващо съгласието на майката М.Г.С. относно пътуване на децата И.С. И. с ЕГН- **********, Г.С.И. с ЕГН-********** и Н.С.И.,ЕГН-**********,
извън пределите на Република България, като неоснователен и недоказан;
Отхвърлил е
предявения от М.Г. С.против С. И.А. иск с правно основание чл.127, ал.2 СК
за изменение на постановеното с Решение № 374/08.12.2011г. по гр.д.№
1051/2011г. по описа на ЧРС като бъде предоставено упражняването на
родителските права върху родено от съвместното съжителство дете И.С. И. с ЕГН-********** на неговата майка М.Г. С.и бъде определено
местоживеенето на детето при нея, като неоснователен и недоказан;
Отхвърлил е предявения
от С.И.А. против М.Г.С., иск с
правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските
права върху децата Г.С.И.,ЕГН-**********
и Н.С.И., ЕГН-********** на техния баща С.И.А., като неоснователен и недоказан;
Предоставил е на основание чл.127,
ал.2 СК упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца
Г.С.И., род.2014г. и Н.С.И., род.2019г. на
тяхната майка и законна представителка М.Г. С., като е определил
местоживеенето им при нея.;
Осъдил е на основание чл. 143, ал. 2 от СК във вр. чл. 146,
ал. 1, изр. 2 СК С.И.А. да заплаща на всяко от
ненавършилите пълнолетие деца Г.С.И. и Н.С.И. месечна издръжка в размер
на 200(двеста) лева, платима чрез тяхната майка
и законна представителка М.Г. С.до 5/ пето/число на месеца, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване ;
Определил е
режим на лични отношения, като е предоставил на
С.И.А. право да вижда децата Г.С.И. и Н.С.И.а всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 08.00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден с право на преспИ.е в дома на бащата, както и да взема децата за
един месец летния сезон, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката
М.Г. С.;
Осъдил е на основание чл.78, ал.6 ГПК С.И.А. да заплати на М.Г. С.сумата от 726,66
лв./ седемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ направени
деловодни разноски по делото за адвокатско възнаграждение и платена държавна
такса съразмерно на уважената част от исковете;
Осъдил е на
основание чл.78, ал.6 ГПК С.И.А. да заплати
по сметка на РС Ч.Б. сумата от 576 / петстотин седемдесет и шест / лева
държавни такси върху уважените искове за
издръжка.
Недоволен от
така постановеното решение останал
ищецът С.И.А., който обжалва същото В ЧАСТТА, в която упражняването на
родителските права по отношение на децата Г., род.2014г. и Н., род.2019г. е
предоставено на майката М.Г. С., определено е местожителството им при нея, а
бащата е осъден да заплаща издръжка.
В срока за въззивно обжалване,
въззивният жалбоподател е подал две въззивни жалби срещу решението на РС-Ч.Б.,
както следва: Въззивна жалба,
регистрирана с Вх.№260294/25.09.2020г. по регистъра на РС-Ч.бряг, подадена чрез
пълномощника адв. Ц.Ц. *** и въззивна жалба ( озаглавена обаче“частна
жалба“), регистрирана с Вх.№ 260309/29.09.2020г., подадена чрез пълномощника адв. Х.К. ***.
И в двете
жалби са направени едни и същи
оплаквания – за неправилност на решението в обжалваната част и са заявени
едни и същи искания- да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с
което упражняването на родителските
права по отношение на малолетните деца Г. и Н. бъде предоставено на бащата С.И.А., да бъде определено место
местоживеенето им при него, да се определи режим на лични отношения с майката и
последната да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка. Излагат се подробни съображения за
по-добри възпитателски качества на
бащата и неговата среда и за криминални
прояви на майката и нейните близки.
Ответницата
по въззивната жалба М.Г.С., чрез
процесуалния представител адв. К.К. ***, е подала отговор на въззивната жалба,
в който е изразила становище за неоснователност на същата и е направила искане
за потвърждаване като правилно на
решението в обжалваната част.
В открито съдебно заседание на въззивната
инстанция, страните чрез процесуалните представители поддържат изразените становища.
Пред
въззивната инстанция са представени нови писмени доказателства във връзка с издръжката
на децата.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба, обсъди събраните доказателства и съобрази нормативната уредба и относимата
съдебна практика, приема следното:
Поради еднаквия предмет на обжалване, заявен в двете
въззивни жалби, подадени от един жалбоподател, въззивният съд приема да третира
същите като „въззивна жалба“, подадена
от С.И., независимо, че
оплакванията му са изложени на
два отделни хартиени носители, регистрирани с отделни входящи номера.
Въззивната
жалба, подадена от С.И. А. – ищец в
първоинстанционното производство по
гр.д.№928/2019г. по описа на Районен съд-Ч.Б.,
срещу постановеното от ІV-ти гр.с-в съдебно решение №260002/11.09.2020г.,
В ЧАСТТА, относно упражнявнето на родителските права, местоживеенето, режима на
лични отношения и издръжката на
малолетните деца Г. и Н., е подадена
в срок, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният
съд намира, че в обжалваната част
решението е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО, но НЕПРАВИЛНО.
Относно
валидността и допустимостта на решението във въззивната жалба не се излагат
конкретни оплаквания, а въззивният съд в изпълнение на правомощията му по
чл.269 от ГПК не констатира пороци, обуславящи нищожност или недопустимост на
съдебния акт.
За да се
произнесе относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд съобрази следното:
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се установява следното:
Безспорни между страните са следните
обстоятелства, които се установяват от неоспорените писмени доказателства и
направените признания:
Въззивният жалбоподател С.И.А.,
роден на ***г., с постоянен адрес *** и ответницата по въззивната жалба М.Г.С.,родена
на ***г. с постоянен адрес ***-Варна,
продължително време са били във фактическо съжителство, като от връзката
са родени три деца: И.С. И., роден на ***г, Г.С.И., родена на ***г. и Н.С.И., родена на ***г.;
Семейството
на страните е живяло в дома на мъжа в с.***. През 2019г. заедно с други роднини
са пребивавали в Швеция. При връщането си в България, на Аерогара-София се
разделят, като майката М. Г.С. заедно с най-малкото дете Н., заминава със своя
баща – свидетеля Г.С.за гр.И., а бащата С. И.А. и двете по-големи деца – И.и Г.
се завръщат в с.***.
Понастоящем
децата са разделени, като Н. е при майката, а И.и Г. – при бащата.
Упражняването
на родителските права по отношение на
най-голямото дете И., роден 2008г. са предоставени на бащата и този
въпрос не е спорен между двамата родители.
От
представените служебни бележки се установява,
че И.е ученик в V-ти клас, а Г. посещава подготвителна група на детската градина.
По време
на първоинстанционното производство са изготвени общо четири броя социални
доклади – по два съответно от ЗСП-Варна и ДСП-Ч.Б.. Във всеки от тях, социалните
работници посочват, че децата се отглеждат при много добри битови
условия, съответно Н. в гр.И., а И.и Г. – в с.***.
Спорен е въпросът при кого от
двамата родители да живеят децата Г. и Н.и кой да упражнява родителските права
по отношение на тях?
За да се
произнесе по спорния въпрос, въззивният съд, съобрази следното:
Съгласно
чл.127,ал.1, изр.първо от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съгласно
чл.127,ал.2 от СК, ако родителите не
постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му
съгласно чл.59,142,143и 144.
Правната
теория и съдебната практика определят производството по чл.127,ал.2 от СК като
„спорна съдебна администрация“. - Т.е. осъществяване на съдебна намеса в
гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно
решение замества липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК.
Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на децата, поради
което съдът не е ограничен от искането
на страната, инициирала производството, а е оправомощен от закона да
уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност.
Постановените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях
мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.
Съгласно чл.127,ал.2 във вр. чл.59,ал.4 от СК,
съдът решава въпросите при кого да живеят децата, на кого от тях да се предоставя
упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на
тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата,след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Като цяло
цитираната нормативна разпоредба възпроизвежда постановките на ППВС№1/12.11.1974г.,
създадено при действието на СК от 1968г., чиито разпоредби не съдържаха
обстойни критерии, които са бъдат
съобразявани при решаване на спорове относно родителските права.
Как ви са
данните в случая?
Възпитателските качества на родителите: Въззивнят съд посочва, че възпитателските
качества на родителите се определят преди всичко от техните качества като
личности.
Майката М.С.
в съдебно заседание на първата инстанция е заявила, че е грамотна, но не винаги
разбира съдържанието на документите.
От
показанията на свидетеля д-р И.Н. – лекар-психиатър и издаденото от него
удостоверение на л.252 от първоинстанционното дело, се установява, че майката М.С. по указание на личния лекар и на лекар-невролог, е била доведена в кабинета му от съпруга си и неговата
майка с оплакване на неадекватно
поведение.Впечатленията на лекаря са, че същата е била“негативистична, грубо
ориентирана, отказва на отговаря на въпросите“.Била е страхово
напрегната.Правела е впечатление на
човек със „стеснено съзнание“ – квалификация съгласно медицинските формули в
психиатрията. Зениците й са били разширени. Изведнъж е станала и на бегом е избягала от кабинета.
С оглед краткото време на прегледа, лекарят не може да даде ясна и точна
преценка на психичното здраве на М.С.,
но състоянието й налага наблюдаване,
проследяване, хоспитализиране и пр.;
Свидетелят д-р
М.И.- личен лекар на трите деца, установява в показанията пред първата инстанция, че „за ваксини, за детски консултации, прегледи,
основно се е отзовавал С., а М., когато е идвала винаги на заден план е стояла.Не е поемала
отговорност“. Бащата е поемал отговорност при заболяване на децата, водел ги е
на консултация в гр.Плевен. Майката не е изпълнявала указанията на лекаря във
връзка с храненето и гледането на бебето, като е казвала, че е забравила..
Когато и е обяснявал не е възприемала, а следвало да обяснява на
бащата. Свидетелят е бил извикан във връзка с кризи в поведението на майката. Забелязал е, че ходела“напред, назад“, не искала да говори
.Насочил я е към специалисти – невролог и психиатър.
При така
установените фактически положения, съдът приема, че слабата грамотност и особеностите в поведението на майката, които макар и да не са диагностицирани като проява на психично
заболяване, сочат на неадекватност, в значителна степен намаляват родителския
кпацитет на този родител.
От представеното свидетелство за съдимост се
установява, че майката М.Г.С. е осъждана два пъти за извършени престъпления от
общ характер (чл.195,ал.1,т.4 от НК) –
квалифицирана кражба чрез използване на специален начин – особена ловкост,
и е изтърпяла наказание от две години
„лишаване от свобода“ в Затвора-гр.Сливен.(л.250) Разпитан като свидетел баща й
Георги С.потвърждава, че същата е съдена за“кражби и джебчийство“. Освен това,
от заключението на приетата в първата инстанция комплексна видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза,
изготвена от специалисти при ОДМВР-Плевен, се установява, че на
видеозаписи, излъчени от „Нова
телевизия“ във връзка с разследване за измамници от гр.И., е лицето на М.С..
Съгласно представеното свидетелство за съдимост на бащата С. И.А., същият не е осъждан.
Пред вид на
горните факти, съдът намира, че криминалните прояви на майката и видът на
извършваните от нея престъпления, се отразява крайно негативно върху нейната способност правилно да възпитава
децата си.Общоизвестен факт е, че джебчийството ( което е квалифициран случай
на кражба) е битова практика за някои социално-етнически общности, която се
практикува главно от деца-момичета и млади жени. Пребиваването на двете
момичета Г. и Н. в подобна среда би
създало сериозна опасност за тяхното
правилно възпитание и изграждане им като
личност.
Семействата и на двете спорещи страни
взаимно се обвиняват в незаконни и
неморални действия, но
безспорни доказателства за криминално поведение са представени само за
майката – свидетелство за съдимост , в което са отразени две осъждания за
престъпления от общ характер.
Полаганите до момента грижи и отношение към
децата: По време на съвместното
съжителство, двамата родители и децата са живели в с.***, в къща, собственост
на бащата С. И.А.. От показанията на свидетелите – М.И.Ц.- жителка на селото и
д-р М.Н.И.- личен лекар на трите деца, се установява, че за трите деца са се грижили главно бащата С.И.А.
и неговите родители – баба и дядо на същите. Според лекаря активният родител
винаги е бил бащата, който е водел при
него децата за ваксини, прегледи, консултации, както и при специалисти, към
които ги е насочвал в други населени места. Майката е проявявала разсеяност, неадекватност, забравяла е да изпълнява указанията на
лекаря, не е възприемала обясненията и пр. Често е отсъствала от жилището.За проблеми със
здравето и на трите деца, винаги са сигнализирани
бащата и неговите родители, и никога майката. Когато
е отсъствала поради изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“,
пребиваване при нейните роднини, или безпричинно, за децата са се грижили
техните баща, баба и дядо.
Двете
големи деца И.и Г., винаги са живели в
с. ***, в семейната среда на бащата и не
са общували активно с роднините на майката, които се намират в гр.И.. При
пребиваването в Швеция, също са били
заедно с роднините на бащата.
Детето
Н., родена 2019г., след раздялата на родителите живее при майката, която според
социалния доклад се грижи добре за нея.
Желанието на родителите: И двамата родители заявяват желание
да се грижат за децата Г. и Н..
Привързаността на детето към родителите: От показанията на всички разпитани
свидетели и данните в социалния доклад, се установява, че детето Г., родена 2014г. е привързана към баща си и неговия родителски
кръг, в който винаги е живяла. Същата почти не общува с майката. Детето Н.,
която още не е навършила две години, е твърде малка, за да се определи
привързаността й към някои от родителите. От показанията на свидетелката М.Ц.и
от разпита на детето И.в о.с.з. на първата инстанция, обаче се установява привързаността между двете по-големи деца И.и
Г., както и положителните им чувства към по-малката сестричка Н..
Пола и възрастта на детето: Деца Г. и Н. са момичета на възраст
съответно около 7 години и около 2 години, поради което принципно се нуждаят
повече от майчини грижи.
Възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите: От данните в социалните доклади
се установява, че и двамата родители могат да разчитат на помощта на своите
близки в отглеждането на децата. От
показанията на свидетелите д-р М.И. и М.Ц.,
както и обясненията на най-голямото дете
И., обаче се установява, че до раздялата на родителите и за трите деца са се грижили
главно бащата и неговите родители, което състояние продължава и сега по отношение на децата И.и Г., а детето Н. е в семейния кръг на майката.В
близост до жилището в с.***, живее лелята на децата( сестра на бащата), която има
две деца на близка възраст и двете
семейства са особено близки.
Социалното обкръжение: Социалното обкръжение се определя от местоживеенето, образованието,
професията, произхода, интересите, роднинския кръг, материалните възможности и
пр.
Както беше посочено, двете страни
взаимно се обвиняват, че семействата им се занимават с престъпна дейност. –
Надлежни писмени доказателства обаче има
само за противоправно поведение от страна на майка, която според представеното свидетелство за съдимост
е осъждана два пъти за престъпления от общ характер – квалифицирана кражба,
и за нейния баща – свидетеля Г.С., който
съгласно удостоверение , изходящо от МВР е разследван за измама. От заключението на комплексната видео-техническа
и лицево-идентификационна експертиза, се налага извод, че майката и нейните
близки от гр.И.са замесени в схеми за измама.
При това положение, съдът приема,
че социалното обкръжение на майката,
създава опасност за правилното
възпитание на децата Г. и Н..
Материалните възможности. Въззивният съд приема, че и
двамата родители разполагат с добри материални възможности, преценени
съобразно настоящите обществено-социалните
условия в страната. – Според социалните
доклади, жилищата, в които живеят и двамата са хигиенични и достатъчно
помещения. Докато от представения нотариален акт се установява, че жилищният
имот, в който живее бащата и децата И.и Г., представляващ дворно място, жилищна
сграда, лятна кухня и второстепенни постройки е
негова лична собственост (л.10),въпросът със собствеността на жилището,
описано в социалния доклад на ДСП-Варна, остава неизяснен.Установено е, че при
бащата децата имат самостоятелна стая и компютър.
Представени са
доказателства за доходи от трудова заетост на бащата: Трудов договор за
длъжността „каменоделец“ и регистрация като земеделски производител. (л.11)
На л.194 от делото
е представен трудов договор за длъжността „чистач“, сключен между въззиваемата М.Г.С.
с адрес ***-Варна и работодателя „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление
в гр.София, ж.к.“***І“, бл.120, вх.“В“,ет.7,ап.60, който съдържа следното противоречие: Посочено е ,че се
сключва на основание чл.68,ал.1 от КТ , което означава срочен трудов договор, а
в т.4 е записано, че договорът е безсрочен. Освен това, като месторабота е
записано наименованието на работодателя, чието седалище и адрес на управление е
в гр.София, а страната има регистрирани постоянен и настоящ адрес ***.
Няма данни за регистрацията на договора в
НОИ. Ако договорът е действителен, не става ясно как майката ще се грижи за
децата, ако следва да работи на пълен работен ден в София, за където няма данни
да е материално устроена и къде ще отглежда децата.
Като обсъди по отделно и в съвкупност
горните обстоятелства, въззивният съдебен състав на основание чл.127,ал.2 от СК приема,
че интересите на децата Г., родена на ***г.
и Н., родена на ***г., налагат същите да живеят при бащата С.И.А., на когото
да бъде предоставено упражняването на родителските права.Съображенията
за това са следните: Семейството има общо три деца, като понастоящем родителите не спорят, че
най-голямото дете И., роден 2008г. следва да има местоживеене при бащата, който
да упражнява родителските права; Децата от едно семейство и след раздялата на
родителите е най-добре да живеят заедно, с цел формиране между тях чувство на
привързаност и взаимност. Затова
разделянето на децата между родителите е
неудачно. Трите деца са живели в семейното жилище в с.***, където са имали
личен лекар – д-р М. И., а след
раздялата, децата И.и Г.
продължават да живеят при бащата и неговите близки в с.***,
Област-Плевен, където И.е ученик, а Г. посещава детска градина. От показанията
на свидетелката М.Ц.и разпита на най-голямото дете И., се установява
привързаността между двете по-големи деца, както и тяхната привързаност от една
страна към малката им сестричка Н., която
е при майката. Както по време на съвместното съжителство, така и след
това, реални грижи за децата полага бащата С.А., подпомагат от близките си,
докато майката в определени моменти се е държава
неадекватно. Бащата притежава по-добри възпитателски качества в сравнение с майката, с оглед степен на
грамотност на двамата родители, съдебно минало, трудова заетост, по които
показатели родителският капацитет на майката е
по-ограничен; Бащата може да разчита на помощта на близките - родители и
сестра, които живеят в съседство и които
и до сега са го подпомагали в
грижите за децата; Обратно – не са представени доказателства детето Г. да е поддържало връзки с роднинската среда на
майката в гр. И., Област-Варна. Бащата има добри материално-битови
възможности, които способстват за правилното отглеждане и
възпитание на децата.
Вярно е,
че майките биологично и емоционално са по-пригодни за
отглеждане на малки деца от женски пол,
но всеки казус следва да се преценява конкретно, а в настоящия съдът намира, че
родителският капацитет на майката
е недостатъчен пред вид съдебното й минало и характерови особености, и
както тя, така и роднинското й
обкръжение крият опасност за правилното възпитание на двете малки момичета.
Вярно е също така, че детето Н. е твърде малко,
след около 20 дни ще навърши две години,
но от показанията на личния лекар д-р М.И.
и на свидетелката М.Ц., се установява, че и до сега активният родител в грижата
за децата, включително и по отношение на бебето ( т.е. Н.), е бил бащата, а
майката се е затруднявала във възприемането и изпълнението на лекарските
предписания. Освен това при отсъствията й извън населеното място, грижите за
децата да поемани от бащата и неговата майка.
Индиция, че бащата по-добре би упражнявал
родителските права е и постигнатото от
страните и одобрено от съда споразумение по гр.д.№1051/2011г. по описа
на Районен съд-Ч.Б., с което майката М.С. се е съгласила тригодишното тогава
дете И., роден 2008г., да живее при бащата С.И., който да упражнява
родителските права по отношение на
единственото им тогава
дете.(л.25 от първоинстанцоннотодело и
данните в приложеното гр.д.№1051/2011г.).
Като последица от разрешаване на спора за
упражняване на родителските права, следва да се определи режим на лични
отношения между майката и децата Г. и Н., и да бъде присъдена издръжка.- Родителите
не са заявили изрично какъв режим на лични отношения да бъде определен. Съдът
приема, че същият следва да бъде
съобразен с този, определен за
най-голямото дете И., чрез утвърдено от
съда споразумение по приложеното гр.д.№1051/2011г., но и при съобразяване
обичайната съдебна практика в аналогични случаи. Пред вид обстоятелството, че двамата родители живеят
в отдалечени населени места, съдът намира, че следва да се предостави
възможност на майката М.С. да вижда
децата Г. и Н. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00ч. на
съботния ден до 18.00ч. на неделния ден с право на преспИ.е в дома на майката,
както и да взема децата за един месец през лятото, по време, което не съвпада с
платениея годишен отпуск на бащата С.И.А..
При определяне на издръжката, съдът съобрази, че
липсват конкретни данни за доходите на двамата родители. Като съобрази нуждите
на децата, обусловени от възрастта и императивната
разпоредба на чл.142,ал.2 от СК, според която минималната издръжка, която се присъжда на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за
страната,съдът приема, бе необходимата издръжка за детето Г., родена 2014г. е
400.00лв. месечно, а за Н., родена 2019г.- 350лв. При минимална заплата,
определена понастоящем с ПМС от 650лв., издръжката, която майката следва да заплаща на двете малолетни
деца чрез техния баща и законен представител следва да се определи в размер на 200.00лв. за
детето Г. и 185.00лв.-за детето Н..Издръжката следва да се превежда до 5-число
на съответния месец. За детето Г. майката дължи издръжка от влизане в сила на настоящето
решение, а за детето Н. – от предаване на детето от майката на бащата.
Относно разноските, въззивният съд намира, че с
оглед характера на производството по чл.127,ал.2 от СК, представляващо „спорна
съдебна администрация“, а не исков процес, разноските следва да се понесат от
страните, така, както са направени. Както беше посочено, подавайки молба по
чл.127,ал.2 от СК, родителите се обръщат към съда с искане
за администриране на гражданско-правните отношения във връзка с грижата
за детето и постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение
между родителите. Когато в молбата
родителят е посочил упражняването на родителските права да бъде възложено на
него, всъщност той изразява становище относно начина, по който
иска да се осъществи съдебната намеса, но не предявява иск с такъв
петитум.Поради това независимо от
искането, с което е сезиран, съдът може да постанови детето да живее при
другия родител( ответник по молбата), който да упражнява родителските права.
Когато въззивният съд отмени решението, с което са определени мерки по
чл.127,ал.2 от СК и постанови такива в обратен смисъл, не би следвало да се
постановява отхвърлителен диспозитив, тъй като съдът е сезиран не с
конститутивен иск, а с искане (молба) за администриране. Като последица от
това, не следва да бъдат присъждани и разноски в полза, респ. в тежест на която
и да е от страните, тъй като изходът от процеса не се характеризира с уважаване
или отхвърляне на иска, а с постановяване на решение, което замества липсващата воля на родителите за осъществяване на родителската грижа по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен
граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№260002/11.09.2020г. на Районен съд –Ч.Б., ІV-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№928/2019,
В ЧАСТТА относно местоживеенето,
упражняването на родителските права, режима на лични отношения и
издръжката на децата Г.С.И., ЕГН- **********
и Н.С.И., ЕГН-**********, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
На основание
чл.127,ал.2 от СК:
Малолетните
деца Г.С.И., ЕГН- ********** и Н.С.И., ЕГН-**********, ДА ЖИВЕЯТ при
БАЩАТА- С. И.А., ЕГН-**********, на адрес ***-Ч.Б., Област-Плевен, ул.“ ***“№7.;
УПРАЖНЯВАНЕТО
на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетните деца Г.С.И., ЕГН- ********** и Н.С.И., ЕГН-**********, ПРЕДОСТАВЯ на БАЩАТА- С. И.А., ЕГН-**********.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на майката М.Г.С.,
ЕГН-********** с децата Г.С.И., ЕГН- ********** и Н.С.И., ЕГН-**********,както следва:
МАЙКАТА да
вижда децата Г. и Н. всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 08.00ч. на съботния ден до 18.00ч. на неделния ден с право на преспИ.е
в дома на майката, както и да взема децата за един месец през лятото, по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата С.И.А..
ОСЪЖДА М. Г.С.,ЕГН-**********
с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на основание чл.143,ал.2 във вр. чл.146,ал.1 от СК, на малолетното дете Г.С.И., родена на ***г.,
чрез нейния баща и законен представител С.И.А., ЕГН-**********, месечна
издръжка в размер на 200.00лв.( двеста лв.), платима до 5-то число на съответния
месец, считано от влизане в сила на настоящето решение до настъпване на
основание за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА М. Г.С.,ЕГН-**********
с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на основание чл.143,ал.2 във вр.
чл.146,ал.1 от СК, на малолетното дете Н.С.И.,
родена на ***г., чрез нейния баща и законен представител С.И.А., ЕГН-**********,
месечна издръжка в размер на 185.00лв.(сто осемдесет и пет лв.), платима до
5-то число на съответния месец, считано от предаване на детето от майката на
бащата до настъпване на основание за
нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: