Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 26.11.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.
Диминтринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 3768 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.01.2020 г. по гр.д. № 24547/19 г.,
СРС, І ГО, 26-ти с-в е признал за
установено по реда на
чл. 422 ГПК, че „М.К."
АД, ЕИК ********* дължи на
„Т.С." ЕАД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 101,02 лв. -
главница за доставена в периода от м. 05.2015 г. до м. 10.2015 г. топлинна
енергия в имот с аб. № 431643, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 14.46 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 31.01.2019 г. -
04.02.2019 г. Осъдил е „М.К."
АД, ЕИК *********
да заплати на „Т.С."
ЕАД, ЕИК********* сумата от
625 лева разноски по
настоящето исково производство и 75 лв.
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 8429/2019 г. на СРС, 26
състав.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „М.К." АД, ЕИК ******, съ с седалище и адрес на управление:***, със
съдебен адрес: гр.София, район „Красно село“, бул.“*********офис 6.2,
представлявано от Изпълнителния директор Г.И.Г.с мотиви, изложени в жалбата.
Излагат се доводи, че съдът е игнорирал всички съображения и аргументи на
ответното дружество, изложени в отговора на исковата молба. По делото е
ангажирано доказателство, от което се установява че апртамент № 16 с адрес:
гр.София, община „Красно село, ж.к. „*******бл.*******не е бил ползван до
момента, в който е предено владението на новия собственик на имота, който го купува
на 06.11.2015 г. Ищецът не е доказал реално издадени данъчни фактури за
процесните суми и процесния период. Най-накрая, съдът не е разгледал
своевременно направеното възражение за недължимост на сумите, поради изтекла
погасителна давност. Моли да бъде отменено процесното решение и да
бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Не претендира
разноски.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** **, представлявано от изпълнителния директор, чрез
пълномощника юрисконсулт М.К.оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за
настоящата инстанция..
Третото лице помагач не взема становище по
жалбата.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и
доспустимо, пради което следва да бъде разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявени са искове
с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********* срещу
„М.К." АД, ЕИК ****** за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 101,02 лв. - главница за
доставена в периода от м. 05.2015 г. до м. 10.2015 г. топлинна енергия в имот с
аб. № 431643, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.02.2019 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 14.46 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода 31.01.2019 г. - 04.02.2019 г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответното
дружество е потребител на топлинна енергия в посочения топлоснабден имот по
силата на сключен между страните договор за ТЕ, но купувачът не е престирал
насрещно и не е заплати дължимата цена.
Ответникът
„М.К." АД, ЕИК ****** в отговора
на исковата молба по чл.131 ГПК е оспорил исковете. Направил е възражение и за
изтекла погасителна давност.
Третото лице
помагач не изразява
становище по предявените искове.
От приетите по делото писмени доказателства, СТЕ и ССЕ се установява, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост, като в същата има
абонатна станция, че доставката на ТЕ се отчита от средство за търговско
измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция, че неплатеният остатък
от главницата е в размер на 101, 02 лв., а лихвата за забава е в размер на
14,46 лв.
От правна страна:
По направените във
въззивната жалба възражения, СГС излага
следните мотиви:
СГС приема, че ответникът е
абонат на топлинна енергия, ползвана за стопански нужди за имот, представляващ
ап. № 16, находящ се в гр. София, община „*********“, аб. № 431643. Ответното
дружество е подало заявление до „Т.С.” ЕАД за сключване до договор за продажба на ТЕ и такъв е бил сключен 27.09.2012
г. за срок от 5 години, който обхваща и процесния период. Налице са
облигационни отношения възникнали между ответника и „Т.С.” ЕАД. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; Според §1,чл.43 от ДР на ЗЕ, "Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди"
е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
е топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно разпоредбата на §1, чл.ЗЗ а ДР на ЗЕ, в редакцията му след изменението от
17.07.2012г., "Небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Изводът е, че ответникът се явява
потребител на топлинна енергия за стопански нужди, а след изменението от 17.07.2012
г.-небитов клиент, тъй като договорът е сключен за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди.
Обстоятелството дали ответникът е получил издадени фактури или не няма
отношение към дължимостта на сумите. Недоказано се явява и твърдението, че по делото е ангажирано доказателство-нот. акт за замяна
на недвижими имоти № 118 от 06.11.2015 г., от който се установява че апртамент
№ 16 с адрес: гр.София, община „Красно село, ж.к. „*******бл.*******не е бил
ползван до момента, в който е предадено владението на новия собственик на
имота, който го купува на 06.11.2015г. От цитирания нот. акт не се установява такова
твърдение, още повече, че претенцията е за период от м.05.2015 г. до м.10.2015
г., т.е преди предаване на владението.
Основателността на въззивната жалба се състои в обстоятелството, че
задълженията са погасени по давност, тъй като заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК е подадено на 11.02.2019 г., а се претендират задължения за периода от
м.05.2015 г. до м.10.2015 г. извън кратката погасителна даност.
Процесното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго,
с което да бъдат отхвърлени предявените искове.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 15.01.2020 г. по гр.д. № 24547/19г. на СРС, І ГО, 26-ти с-в,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т.С." ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** срещу
„М.К." АД, ЕИК ******,
съ с седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния
директор Г.И.Г.за признаване за установено между страните, че „М.К." АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния
директор Г.И.Г.дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** по
реда на чл. 422 ГПК, сумата от 101,02 лв. - главница за
доставена в периода от м. 05.2015 г. до м. 10.2015 г. топлинна енергия в имот с
аб. № 431643, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.02.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 14.46 лв., представляваща обезщетение
за забава в погасяване на главния дълг за периода 31.01.2019 г. - 04.02.2019 г.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Б.Б.“ ООД.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.