Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 14.08.2020 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
22.07.
2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1117 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 340/09.03.2020 г. по гр.д.№4274/2019
г. по описа на РС-Ст.Загора.
Въззивникът „Е.” ЕАД със седалище и адрес
на управление в гр. Пловдив излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск
изцяло. Претендира за присъждане на разноски пред двете инстанции.Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемия.
Въззиваемият Н.Н.Н. гр.Ст.Загора чрез процесуалния си представител изразява
становище,че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът като обсъди събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Ищецът Н.Н.Н.
твърди в исковата си молба, че е потребител на електрическа енергия, която
ответника доставял на адрес гр. ***, ИТН ***, клиентски номер ***.При
ежемесечното заплащане на сметката му за електроенергия, установил начислена
сума от 430.95 лв. по ф-ра № **********/04.01.2017 г. за периода от 06.08.2015
г. до 04.11.2015 г., за енергия, която не използвал. След извършена справка,
служителите му отговорили, че на 04.11.2017 г. електромерът на посочения
по-горе адрес бил демонтиран, поради установено неизмерване на електроенергия,
с оглед на което му била начислена процесната сума.
Счита, че
сумата посочена по-горе била платена без основание и ответното дружество дължи
връщането й, тъй като не бил потърсен и информиран за извършената проверка на
електромера, нито присъствал при изготвяне на констативен протокол за същата и
такъв не му бил връчван. Въпреки това, за да не бъде прекъснато
електрозахранването, заплатил горепосочената сума, макар че същата била
незаконосъобразно начислена.
Твърди,че
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за връщане на недължимо платената
сума. Във връзка с това, било образувано ч.гр.д. № 10672/2019 г. по описа на PC
гр. Пловдив, XVII състав, по което била издадена заповед за изпълнение на паричното
задължение
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, да признае за установено по отношение на „Е." ЕАД съществуването
на вземането на Н.Н.Н., ЕГН ********** за сумата от 430.95 лв., представляваща
платена без правно основание в полза на ответното дружество сума, за
допълнително начислена енергия по ф-ра No **********/04.01.2017 г. за периода
от 06.08.2015 г. до 04.11.2015г.Претендира направените съдебни и деловодни
разноски.
Постъпил е отговор
от ответното дружество „Е.” ЕАД, в който заявява, че оспорва изцяло твърденията
на ищеца, обективирани в исковата молба.Сочат, че в случая била спазена точно
процедурата за „корекция на сметката за електрическа енергия", съдържаща
се в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
поради което считат, че искът е допустим, но неоснователен и поради това, молят
съда да го отхвърли изцяло.
Заявяват, че на 04.11.2015 г. служители на оператора на
разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България - „Е."
ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер с № ***, монтиран в обекта на
ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които
демонтирали електромера без да извършват замерване с еталонен уред, тъй като
такава задача им била поставена, и са го поставили в безшевна торба с пломба за
еднократна употреба с номер ***, с цел същият да бъде изпратен за метрологична
експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер
бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен
уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която била в
рамките на допустимата от +/- 2 %. За тези действия, извършилите проверката
лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване № 231985/04.11.2015 г. Въпреки положените
усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента, с цел да присъства
на проверката, същият не бил открит, ето защо тя била извършена в присъствието
на двама свидетели, които не били служители на оператора на разпределителната
електрическа мрежа, тези лица подписали и Констативния протокол. Видно от
приложените документи към исковата молба, изготвеният констативен протокол бил
изпратен на ищеца с нарочно писмо с изх. № 3640300-1/04.01.2017 г.
Процесният
електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология
(БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на
лабораторията било, че при отваряне на електромера е констатирано следното: "Осъществяван е достъп до
вътрешността на електромера - монтирано допълнително устройство за дистанционно
управление в измервателната верига, водещо до манипулация на метрологичните
характеристики на електромера (проверката е извършена при изключено устройство
за дистанционно управление.)
Предвид
гореизложеното, ответникът изразява становище,че предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 10672/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив, за
процесиите вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и по образуваното дело съдът е издал заповед за
изпълнение от 27.06.2019г., с която е разпоредил длъжникът „Е.“ ЕАД да заплати
на кредитора Н.Н.Н. следните суми: 430,950 лева главница, представляваща
неоснователно получена сума въз основа на неправомерна едностранна корекция на
сметка за електрическа енергия начислена по Фактура № **********/04.01.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда -
26.06.2019г. до окончателното погасяване, както и 375 лева - разноски по
делото, по която ответника е възразил. В срок заявителят е предявил иск относно
вземането си.
От представения
констативен протокол от метрологична експертиза за средство за измерване № 580
от 22.08.2016 г. се установява, че е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера – монтирано допълнително устройство за дистанционно управление в
измервателната верига, водещо до манипулация на метрологичните характеристики
на електромера (проверката била извършена при изключено устройство за
дистанционно управление.) Метрологичните характеристики на електромера не
съответствали на изискванията за одобрения тип.
Безспорно
установено е по делото, че процесният период за начислена ел.енергия е от
06.08.2015 г. до 04.11.2015 г., т.е. при действието на Решение No ОУ-013/
10.05.2008г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-014/10.05.2008г. на ДКЕВР, с които са
одобрени Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД и
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.” АД.
В
първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа експертиза.От
експертното заключение се установява, че процесният електромер еднофазен,
двутарифен, статичен, тип ADDAX NP71 Е. 1-5-31,ф. №*********/2014 г. е отварян
и манипулиран. В измервателната му верига било монтирано допълнително
устройство, непринадлежащо към схемата на електромера, с дистанционно
управление. Електромерът не съответствал на техническите и метрологичните
изисквания и не отчитал реално консумираната ел. енергия. Методът за
изчисляване на прогнозната неотчетена ел. енергия и методиката за
остойностяването й в конкретния случай били приложени правилно в съответствие с
чл. 48, ал. 1, т. 1Б и чл. 51, ал 1 от ПИКЕЕ.
На
осн.чл.272 ГПК относно анализа на събраните гласни доказателства по делото и на
заключенията на назначените експертизи въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази част.
Съгласно чл. 35, ал. 4 от ОУ на
ЕВН ЕР, неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване на
електрическа енергия се установява чрез съставен протокол, а според чл. 63 от
ОУ на ЕВН ЕР в случай на съставен протокол, той се подписва от представители на
дружеството и клиента, а ако последният не присъства и/или откаже да подпише
протокола, същият се подписва от свидетели, след което се изпраща на клиента за
запознаване. Видно от доказателствата по делото този ред в случая е спазен,
като при съставяне на констативния протокол са присъствали двама свидетели.
По въпроса за
правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките
на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6
и чл. 83, ал.1, т.6
ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при
условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, е
налице задължителна съдебна практика. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с решение №111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК,
със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6
и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ,
т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф 199, ал.2
ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов
нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2
ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението
на чл. 98а ЗЕ
в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се
включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6
ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ,
както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28,
ал.2 от действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на
последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с оглед
задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна практика, следва да
се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6
ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да
отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи
условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание
за корекция.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Въззивникът следва да заплати
на въззиваемия разноски в размер на 350лева,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство като не
са налице предпоставките за редуциране на адвокатското възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 340/09.03.2020 г. по гр.д.№4274/2019г. по
описа на РС-Ст.Загора.
ОСЪЖДА „Е.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление в гр. ***, да заплати на Н.Н.Н. ЕГН ********** *** ,
сумата от 350 лв. /триста и петдесет
лева лева /, представляваща направени по делото разноски .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: