№ 5248
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110137594 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Г. ЕМ. К. е предявил искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ вр., чл.225, ал.1 КТ срещу
„Автомагистрали“ ЕАД за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено на
основание чл.328, ал.2 КТ, наложено със заповед № 89 от 07.06.2021г., издадена от В.В., за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник изпълнителен
директор“ и за заплащане на сумата от 34797,54 лева – обезщетение за оставане без работа
поради уволнението за периода 08.07.2021г. – 08.01.2022г.
В исковата молба ищецът твърди, че е уволнен на основание чл.328, ал.2 КТ със
заповед № 89 от 07.06.2021г., връчена му на същата дата след края на работния ден – в
17:30ч. В исковата молба уволнението се атакува като незаконно поради това, че
уволнителната заповед е издадена от лице без представителна власт. При това
уволнителната заповед не изхождала от работодателя. Лицето, издало уволнителната
заповед – Валентин Вълков, не бил представляващ работодателя към момента на връчване
на заповедта, защото към посочения момент не е бил вписан като представител на ответното
дружество. Поддържа, че вписването на посоченото обстоятелство има конститутивно
действие. Вписването било елемент от фактическия състав на подлежащото на вписване
обстоятелство, така че преди вписването обстоятелството се считало за ненастъпило и не
пораждало правни последици.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете. Възразява, че уволнителната заповед изхожда от лице, надлежно
легитимирано да представлява работодателя към момента на издаването й. Позовава се на
решение от 07.06.2021г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство в
1
качеството му на едноличен собственик на капитала на ответното дружество за промяна в
състава на Съвета на директорите на дружеството. Във връзка с взетото решение на същата
дата – 07.06.2021г., бил сключен договор за управление с В.В. Вълков. Навежда довод, че
съгласно чл.7, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ впиването има само оповестително значение относно избора
на представителите на дружеството. Невписаните обстоятелства били непротивопоставими
само трети лица, които не са знаели за съществуването им. Ищецът като част от структурата
на самото предприятие обаче не бил трето лице и за него вписването на избора на нови
представители на ответника било без правно значение. Предвид заеманата от ищеца
ръководната длъжност не можело да се приеме, че същият не е знаел за промяната на СД.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
Няма спор по делото, а от приетите доказателства (трудов договор № 09/05.02.2019г.,
допълнително споразумение от 18.02.2019г. към трудов договор № 09/05.02.2019г.,
допълнително споразумение от 15.12.2020г. към трудов договор № 09/05.02.2019г.) се
установява, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като считано от
18.02.2019г. ищецът е заемал при ответника „Автомагистрали“ ЕАД длъжността „заместник
изпълнителен директор“.
Няма спор и за това, че на 07.06.2021г. на ищеца е връчено предизвестие за
прекратяване на трудовия договор и заповед № 89/07.06.2021г. за прекратяване на трудовия
договор на основание чл.328, ал.2 КТ, подписани от името на ответника от В.В., сочен като
изпълнителен директор на ответното дружество.
Като доказателство е приет протокол № ТЗ – 28/07.06.2021г., в който са
обективирани решения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество –
„Автомагистрали“ ЕАД, представляван от Виолета Комитова, министър на регионалното
развитие и благоустройство, а именно за освобождаване на Стоян Фьодоров Беличев,
Александър Костадинов Филев и Иван Денчев Коларов като членове на Съвета на
директора (СД) на ответното дружество и избор на В.В. Вълков, Иван Станчев Станчев и
Десислава Петрова Христова за членове на СД на ответното дружество до провеждането на
конкурс за избор на членове на СД.
Приет е като доказателство и договор за възлагане на управление на ответното
дружество „Автомагистрали“ ЕАД № РД – 02-16ф – 7/07.06.21г., сключен между
представителя на едноличния собственик на капитала на ответното дружество – Виолета
Комитова, министър на регионалното развитие и благоустройство в качеството на
„доверител“, и В.В. Вълков, в качеството на „довереник“ като член на съвета на
директорите. С договора ответното дружество е възложило на Валентин Вълков като член
на СД, а последният е приел да управлява дружеството добросъвестно и в защита на
интересите на ответното дружество и да го представлява. Установени са правата и
задълженията на СД.
При така събраните доказателства се установява, че на датата на издаване на
2
предизвестието за прекратяване на трудовия договор В.В. Вълков е бил надлежно овластен
от работодателя да го представлява, което включва и правото да прекратява трудовите
договори. Този извод не се променя от обстоятелството, че на дата, следваща уволнението, а
именно на 08.01.2021г. Валентин Вълков е бил избран за изпълнителен директор по
решение на Съвета на директорите съгласно чл.235, ал.2 ТЗ, видно от приетия като
доказателство протокол № 1/08.06.2021г. Съгласно чл.235, ал.1 и ал.2 ТЗ членовете на СД
представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго. Съветът на
директорите може да овласти едно или няколко лица от състава му да представлява
дружеството. Оттук следва, че със сключването на договор за възлагане на управлението
между принципала и СД, последният поема задължението да управлява и представлява
акционерното дружеството – работодател. Дали и кога впоследствие някои от членовете на
съвета на директорите ще бъде избран за изпълнителен директор е без значение за
фактическия състав на основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ. Това е така, защото
избраният за изпълнителен директор ще действа като пълномощник на съвета на
директорите – в този смисъл е решение № 179/04.06.2012г. по гр.д. № 665/2011г. на ВКС, IV
ГО.
По въпроса са значението на вписването на решението за избор на нови членове на
СД относима е разпоредбата на чл.231, ал.4 ТЗ, съгласно която изборът и освобождаване на
членове на съветите има действие от вписването им в търговския регистър. Вписването на
обстоятелствата относно избор на членове на СД не е елемент от пораждането въобще на
правните последици на това обстоятелство, като вписването прави противопоставимо това
обстоятелство спрямо трети лица. До вписването им обаче решението за избор на нов СД
обвързва съдружниците. За сравнение конститутивно значение на вписването спрямо всички
(вкл. съдружници) е придадено на обстоятелствата по чл.231, ал.3 ТЗ, в която норма изрично
е посочено, че решенията влизат в сила след вписването им в търговския регистър, поради
което на обстоятелствата по чл.231, ал.3 ТЗ до вписването им не могат да се позовават дори
и съдружниците. В този смисъл са решение № 39 от 15.04.2011 г. на ВКС по т. д. №
526/2010 г., I т. о., ТК, решение по т. д. № 349/2008 г. на ВКС, II т. о., така и в решение №
135 от 9.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на ВКС, I Т. О., които са постановени при
тълкуване на норми относно дружеството с ограничена отговорност, но са приложими и
спрямо акционерното дружество предвид сходната законова редакция на нормите на чл.140,
ал.3 и ал.4 ТЗ, от една страна, и нормите на чл.231, ал.3 и ал.4 ТЗ, от друга -.
От горното следва, че решението по чл.231, ал.4 ТЗ произвежда незабавно действие
във вътрешните отношения на дружеството, а спрямо третите лица - конститутивното им
действие настъпва след вписването.
Работникът/служителят не е трето лице спрямо дружеството - работодател, за който
вписването на посочените обстоятелства да проявява конститутивния си ефект едва от
вписването, като с връчването на оспорената заповед той е бил уведомен за взетото решение
за смяна на представляващите дружеството. В такъв смисъл е решение № 1023 от 21.06.2004
г. на ВКС по гр. д. № 1987/2002 г., ГК, III г. о. Направеният извод не се променя от
3
обстоятелството, че в т.2 от протокол Т – 28/07.06.2021г. е посочено, че сключените с
предходните членове на СД договори за управление се прекратяват, считано от датата на
заличаване на имената им в ТРРЮЛНЦ. Обяснимо е действието на заварените договори за
управление да се прекратят едновременно с вписването на освобождаване на предходните
членове на СД, защото преди вписването спрямо третите лица освободените членове
продължават да изпълняват функциите, с които са натоварени посредством договорите за
управление. Ирелевантно е и позоваването на ищеца относно посоченото в решението, че
предходните членове не се освобождават от отговорност, защото това има значение
единствено при евентуално търсене на имуществена отговорност спрямо дружеството, но
няма отношение към прекратяване изпълнението на функциите им като членове на СД.
От горното следва, че предизвестието за прекратяване на трудовия договор и
заповедта за прекратяване (без спазен срок на предизвестието) са издадени от лице, което
има право да представлява работодателя. Поради изложеното единственият изложен в
исковата молба довод за незаконност на уволнението е неоснователен.
Не подлежи на разглеждане допълнително въведеното със становище с вх. №
984/05.01.2022г., подадено след проведена процедура по чл.131 ГПК, основание за
незаконност на уволнението, изразяващо се в неизпълнен фактически състав на уволнително
основание по чл.328, ал.2 КТ. Посоченото основание за незаконност на уволнението не е
релевирано в исковата молба, като съдът е обвързан да се произнася само по основанията,
посочени в исковата молба, защото те формират основанието на предявения иск. След
предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти
само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на
работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. В случая
тези предпоставки не са налице, защото в исковата молба изобщо отсъстват доводи за
неосъществен фактически състав на използваното уволнително основание чл.328, ал.2 КТ, а
защита срещу уволнителната заповед е изчерпана с довод за липса на надлежна
представителна власт при извършване на уволнението. С иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ се
отрича съществуването на потестативното право на работодателя да прекрати едностранно
съществуващо трудово правоотношение, което право се упражнява в срока по чл.358, ал.1,
т.2 КТ. По него ищецът е длъжен още в исковата молба да изложи всички свои възражения
срещу съществуването на това право. След изтичане на срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ
възможността ищецът да се основе на различен факт, непосочен в исковата молба, за да
поиска отмяна на уволнението като незаконно, е преклудирана. В този смисъл е решение №
665/01.11.2010г. по гр.д. № 242 по описа за 2009г. на ВКС, IV ГО, решение №
459/27.10.2011г. по гр.д. № 1532 по описа за 2010г. на ВКС, IV ГО, решение № 253 от
18.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2010 г., IV г. о., ГК.
От горното следва, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и следва да се
отхвърли. Обусловените от него искове по чл.334, ал.1, т.2 и т.3 КТ също са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
По разноските :
4
Предвид изхода на делото право на разноски има само ответникът, на който следва да
се присъди юрисконосултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева
съгласно чл.23, ал.1, т.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК предвид невисоката правна и фактическа
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, предявени от
Г. ЕМ. К., ЕГН **********, с адрес гр. *** срещу „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет.4 за
признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено на основание чл.328, ал.2 КТ,
наложено със заповед № 89 от 07.06.2021г., издадена от В.В., за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „заместник изпълнителен директор“ и за заплащане на сумата
от 34797,54 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода
08.07.2021г. – 08.01.2022г.
ОСЪЖДА Г. ЕМ. К., ЕГН **********, с адрес гр. *** да плати на „Автомагистрали“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цар Борис III“
№ 215, ет.4 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5