№ 29357
гр. София, 05.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С. АТ.П.
като разгледа докладваното от С. АТ.П. Частно гражданско дело №
20211110161715 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „П.К.Б.“
ЕООД.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за
издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.
В случая твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му произтичат от
договор за потребителски кредит, поради което при преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).
В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за допълнителна услуга
„Ф“ („приоритетно разглеждане“) не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като
срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно
поведение. От описанието на услугата следва, че предоставянето й се осъществява преди
подписването на договора, при изпълнението, на който кредиторът не дължи конкретно
поведение. Описаното задължение възниква за потребителя със сключване на договора без
значение дали услугата е предоставена и без значение дали кредиторът ще осъществи
някакво поведение насреща или не. Отделно от това, същата услуга съставлява по същество
такава свързана с усвояването на кредита, за което законът императивно забранява
заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).
Сходно е положението и със заявеното възнаграждение за допълнителна услуга „Ф“
(гъвкав погасителен план), тъй като за заплащането на възнаграждението кредиторът отново
не дължи никакво конкретно поведение. От анализа на общите условия е видно, че на
практика до промяна в погасителния план може да се стигне единствено при постигнато
1
съгласие с кредитора, което на практика възпроизвежда по смисъл чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
Предвидените в договора параметри нямат самостоятелно значение, тъй като и при
неизпълнението им страните са в състояние да изменят погасителния план. Обозначаването
на подобно развитие в правоотношението като „услуга“ е без значение, тъй като на практика
потребителят не получава насрещна престация.
От изложеното следва, че посочените претенции по същество прикриват истинската цел
на клаузите, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Този
извод е очевиден и с оглед размера на процесните вземания, който надхвърля този на
дължимата по договора лихва.
Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, в която се иска издаване на
заповед за изпълнение за възнаграждение за допълнителна услуга „Ф“ и за възнаграждение
за допълнителна услуга „Ф“.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с
която от заявителят „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* е поискано издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 180 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга
„Ф“ и 540 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Ф“.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2