Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч 25.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети
състав, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при
секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия гр. дело №
2182/2018 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано във връзка с постъпила
молба от Д.А.Я.
против Л.М.Л. за решаване на спор относно родителски права.
Твърди се, че страните са живели на семейни
начала, а от връзката им на 18.03.2014 г. е родено детето Д. Л. Л.. От две
години отношенията им се влошили. Ответникът упражнявал физическо насилие над
ищеца. Последно такъв акт той осъществил на 14.08.2017 г. по местоработата на
ищеца. След акта на насилие ответникът задължал детето, а по-късно го довел без
дрехи. След това ищецът и детето напуснали София и се установили да живеят при
свои роднини в гр. Ловеч. Твърди се, че ответникът работи като международен
шофьор и често отсъства от дома.
Отправя се искане до съда да постанови решение,
с което да определи местоживеене на детето Д. в дома на неговата майка на адрес
*************, като й предостави упражняването на родителските права, а на
бащата определи режим на контакти всяка първа и трета събота и неделя от 10,00
до 16,00 часа без преспиване по местоживеенето му до навършване на 6-годишна
възраст и 15 дни през лятната ваканция, като това време не съвпада с ползването
на платен годишен отпуск от майката и го осъди да заплаща на детето, чрез
неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200,00 лв.,
начиная от 04.08.2017 г., ведно със законната от падежа на всяка до
окончателното й заплащане до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване и му възложи за заплащането разноските в производството по
делото.
Назначеният на ответника особен представител –
адв. С. не навежда възражения по молбата, изключае относно с размера на
издръжката, като посочва, че с оглед възрастта на детето и неговите нужди тя
следва да е в размер от 130,00 лв. В съдебно заседание заявява, че ответникът
има задължения към трети лица /банкови институции/ и друго дете, за което
заплаща издръжка в размер на 120,00 лв., определена по спогодба.
В хода на делото ищецът участва лично и с адв.
Братанова, която по същество излага становище за основателност на молбата и
съображения в тази насока.
Ответникът не участва в хода на производството,
представлява се от назначен му от съда особен представител – адв. С., която излага
становище в писмени бележки. В тях тя не оспорва родителските качества на
майката и приема, че на нея следва да се възложи упражняването на родителските
права, като се определи по-широк режим на контакти на бащата и детето и му се
възложи заплащането на издръжка малко над минимума – 130,00 лв.
След като обсъди събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид
становищата и доводите, изложени от страните и техните представители, съдът
прима за установено следното от фактическа страна:
Страните са живели на семейни
начала в гр. София, а от връзката им на 18.03.2014 г. е родено детето Д.. През
месец август 2017 г., след упражнен акт на физическо насилие от страна на
ответника над Я.,***. Първоначално Л. задържал детето при себе си са за няколко
дни /три – четири/, след което й го предал. При предаването на детето и след
това той не осигурил възможност на Я. да вземе от жилището им София неговите
дрехи и играчки. Майката и детето се установили в жилище под наем в гр. Ловеч. Д.
започнало да посещава детско заведението в близост до дома им. В грижите за нея
и за домакинството Я. се подпомага от своята майка, която живее с тях в едно
домакинство, от своята леля и семейството на сина й, които живеят в жилище, в
съседство на наетото от тях. Майката, детето и бабата по майчина линия ползват
жилище, състоящо се от две спални, хол и кухня. Я. започнала работа в „Бонмикс”
с работно време всеки делничен ден от 08,00 до 17,00 часа. Ежедневно тя води
детето на детска градина и го прибира от там. След раздялата на страните ответникът
е посещавал Ловеч и се е срещал с детето, но в отсъствието на неговата майка,
поради издадената в нейна полза заповед за защита от домашно насилие. Последно
се е срещал с Д. през м. март 2018 г., малко преди рождения й ден, като й е дал
50,00 лв., докарал е колелото й и е предал чанта с дрехи и лакомства. Срещата
се е състояла в близост до полицията в Ловеч, а на нея присъствали свидетелите К.
и С.. Първоначално Д. се разстроила от срещата с баща си, но след като видяла,
че той носи колелото й, се успокоила. На срещата Л. обещал на детето, че ще го
заведе на море и скоро пак ще дойде. На свидетеля К. заявил, че работи.
Споделил, че няма възможност да го гледа, а ако го вземе ще трябва да го даде
на майка си. Завил също, че иска да го вземе за малко при себе си, за да го
заведе на море. Освен Д. Л. има и друго детето, което е по-голямо.
Казаното се установя от
показанията на свидетелите К. и С.. Те се последователни и вътрешно
непротиворечиви, а заявеното от тях при разпита им се подкрепя от ангажираните по
делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра. Така от
ангажирания по делото акт за раждане на Д. Л. Л. е видно, че тя е родена в
София от майка Д.А.Я. и баща Л.М. Я., за което е издаден акт за раждане №
155/25.04.2014 г. от Столична община, район „Сердика”.
В полза на Я. е издадена
заповед за незабавна защита от домашно насилие срещу Л. от 27.09.2017 г. по гр.
д. № 203/2017 г. на РС Ловеч, като е ангажирано медицинско свидетелство за
причинени й травматични увреждания, установени след преглед от съдебен лекар на
05.08.2017 г. в гр. София.
Д. Л. Л. е записана и
посещава втора разновъзрастова група на ДГ „1-ни юни” гр. Ловеч през учебната
2017/2018 г., за което е издадена служебна бележка от 02.10.2017 г. В нея е
вписано, че максималният размер на таксата за посещение е 56,00 лв. В
служебната бележка, издадена от същото детско заведение, но на 30.04.2018 г., е
отразено, че дължимата такса за посещения от детето Д. се заплаща редовно от
нейната майка – Д.А.Я.. Д. танцува и в ДШКБ „Пирует” към НЧ „Бяла Анаста –
2016” Ловеч срещу месечна такса от 15,00 лв.
Я. има регистриран трудов
договор с фирма „Бонмикс” от 16.10.2017 г. с начислен среден доход на месец за
периода октомври 2017 г. до март 2018 г. от 421,18 лв. До 31.08.2017 г. тя е
работила във фирма „БАРИТ МАЙНИНГТЪН” ЕООД София със среден месечен доход за
периода 01.2.2017 г. до 01.08.2017 г. в размер на 1 144,17 лв., което се
установява от справки за регистрирани доходи и удостоверение, издадено от „БАРИТ
МАЙНИНГТЪН” ЕООД.
По силата на одобрена
спогодба по дело № 15 677/2016 г. на СГС Л.М.Л. се е задължил да заплаща
на малолетното си дете – М.Л.Л., месечна издръжка от 120,00 лв., начиная от
05.08.2014 г. до настъпване на основания за нейното изменение и прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.
На името на Л. е регистриран
трудов договор с „Игъл 87” ЕООД, за което по делото е ангажирана справка от ТД
на НАП София. Видно от представения препис от договора между „Игъл 87” ЕООД и Л.М.Л.
е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който първият е
възложил на втория да изпълнява функциите за длъжността „шофьор на товарен
автомобил” на пълно работно време от 8 часа, при 5-дневна работна седмица, с
основно възнаграждение от 465,00 лв., увеличение за допълнителен труд при
условията на чл. 139а, ал. 6 КТр и допълнително трудово възнаграждение от 0,6 %
от основното на година. За периода май 2017 г. до март 2018 г. на Л. е начислен
среден облагаем доход на месец от 481,76 лв., видно от ангажирана справка за
осигуряване.
На Л.М.Л. е предоставен
кредит в размер на 11 130,00 лв. за преструктуриране чрез рефинансиране на
задължения по договор за банков кредит № 323861 от „Сосиете женерал експрес
банк” АД за срок от деветдесет и седем месеца до 15.08.2022 г. с месечна вноска
от 178,27 лв., което се установява от ангажирани по делото препис от договора.
Я. също има задължения към
трети лица. На същата е предоставен кредит в размер на 10 000,00 лв. от
„Уникредит Булбанк” АД за срок от десет години за периода 14.11.2013 г. до
14.10.2023 г., с месечна вноска от 234,75 лв.
От ангажирания по делото
социален доклад се установява, че той е изготвен след посещение на адреса, на
който живеят майката и детето – гр. Ловеч, ул. „Бяло море” № 1, вх. А, ет. 6,
ап. 16. В него е отразено, че детето има избран личен лекар, преминало е
задължителните имунизации за възрастта си и няма установени хронични
заболявания. Констатирано е, че на Д. са осигурени лични принадлежности,
облекло и обувки, подходящи за сезона. В доклада е посочено, че детето посещава
детско заведение и балет, за което се заплащат такси от 50,00 лв. – за
посещение на детското заведение и 20,00 лв. – за балет. В доклада е казано още,
че майката е обект на социално подпомагане по реда на чл. 7 ЗСПД. Семейството
ползва жилище под наем. При разговора майката е заявила, че заплаща наем от
150,00 лв. за него. Това тя е потвърдила при изслушването й. В тази насока са и
показанията на разпитаните свидетели в частност свидетеля К., който заявява, че
за жилището за заплаща наем до 200,00 лв. В доклада е потвърдено заявеното от
свидетелите относно помещенията в него – две спални, хол и кухня, като е
отбелязано, че то е водоснабдено и електрифицирано. За Д. е осигурено лично
пространство, като в обзаведената детска стая има две легла едното, от които тя
е определила като свое. В същото домакинство живее и бабата на детето по
майчина линия. Отразено е, че детето е емоционално привързано към баща си.
Майката е заявила, че то поддържа контакт с него по телефон, което тя е потвърдила
при изслушването в проведено на 03.05.2018 г. открито съдебно заседание. В хода
на изготвянето на доклада не е осъществен контакт с Л.. Ангажирани са писма от
Дирекция „Социално подпомагане” Слатина и Елин Пени. В писмото от дирекцията в
Слатина е отразено, че Л. не е открит и не се е отзовал на поканите за
разговор, а в това на дирекцията от Елин Пелин, че той инцидентно е посещавал
адреса в с. Мусачево, на който е регистриран, в рамките на почивните дни и то
съвместно с Я..
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с молба за решаване на спор относно
родителски права с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК.
Страните по спора са родители на детето Д.. Те не
живеят заедно от август месец 2017 г. След упражнено физическо насилие от Л.
над Я. тя е напуснала жилището, в което са живели в гр. София, заедно с
роденото от съжителството им дете. От този момент насетне тя се е заеба с
отглеждането му. В грижите за детето Я. е подпомагана от своята майка, с която
живеят в едно домакинство, като може да разчита на помощта и на своята леля и
семейството на сина й, което живеят в непосредствена близост до дома им. Я. е
осигурила битова среда за отглеждане на делото. Семейството ползва жилище под
наем, което е обзаведено с нужното за едно домакинство. В него е осигурено
лично пространство на детето. Д. е в ниска възраст и посещава детско заведени.
Наред с това се обучава и в школа по класически балет. Майката е трудово
ангажирана и макар доходите й да са около и малко над минималната работна заплата
и тя да има задължения към трети лица /банкови институции/ успява да покрие
основните нужди не детето.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че
местоживеенето на детето следва да е в дома на ищеца в гр. Ловеч. На нея съдът
следва да предостави и преките грижи по отглеждане и възпитание.
Ищецът може да осигури битова и социална среда за
отглеждането на детето. Тя се подпомага в грижите за него от майка си, с която
живее в едно домакинство. Детето е от женски пол, в ниска възраст и тази етап
от живота си има нужда от своята майка. Съгласно постановката на т. 2–ра на Постановление
№ 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 на Пленума на ВС, което не е изгубило силата
си, доколкото те са възпроизведени в ал. 4 на чл. 59 СК, майката е по-пригодна
да отглежда дете от женски пол и наравно с бащата момчета. Към майка си детето
е емоционално привързано, като тя пряко го е обгрижвала от раждането му до
момента. Трудовите й задължения и позволяват тя да са грижи пряко за него, тъй
като работи на 5-дневна работна седмица с нормална продължителност на работното
време, т. е. ежедневието й е организирано така, че да осигури средства за
издръжката му и да разполага с лично време за него. Изхождайки от казаното
съдът приема, че майката има по-добри родителски качества.
Ангажираността на бащата като шофьор на товарен
автомобил по международни рейсове не му дава възможност да се грижи за детето.
Поради това той не е и открит в хода на производството на адреса, на който е
живял с ищеца и детето. Л. не се подпомага пряко от свои близки. Той сам е
поверил грижите за детето на майка му след раздялата им, като го е лишил от
личните му вещи и играчки, които, изключае колелото, не му е предоставил и към
момента. Наред с това е упражнил физическо насилие над неговата майка. Казаното
дава основание да се приеме, че родителските качества на майката са по-добри,
основание тя да поеме грижите за детето.
При направения извод на ответника следва да се определи
режим на лични контакти.
Страните живеят в различно населено място, поне според
данните за адресите, на които са регистрирани или са живели съвместно. Детето е
в ниска възраст. То пряко е обгрижвано преимуществено от майката и е
емоционална привързано към нея. Преди образуваното на производството, макар и
само за няколко дни, без ясни причини, детето е задържано от ответника. В хода
на делото не се установи къде Л. се е установил да живее, когато се намира в
страната, респективно каква битова среда може да осигури на детето, когато то
посещава дома му. Трудовата му ангажираност предполага продължителни отсъствия
от страната. През това време /отсъствието му от страната/ бащата и детето
осъществяват контакт основно по телефона. Разговорите между тях способстват за
запазване на връзката им, но не са равнозначни на лични такива. Именно поради
това, при срещата им през м. март 2018 г., детето е реагирало емоционално, като
първоначално се е разплакало. Съобразявайки изложеното съдът счита, че на този
етап срещите между бащата и детето не следва да се осъществяват с приспиване.
Те трябва да се провеждат в града по неговото местоживеене два пъти месечно –
всяка първа и трети събота от месеца от 10,00 до 16,00 часа, както и 10 дни
през лятната ваканция, което не съвпада с ползването на платен годишен отпуск
на майката, с възможност бащата да го заведен на почивка на море или планина.
При редките лични контакти между бащата и детето и ниската му възраст,
определяне на по-продължителен съвместне престой извън мястото на обичайно местоживеене
на детето, не би му се отразило добре. Времето, през което детето ще се среща
лятото с баща си, родителите следва да определят по съгласие, а ако не
постигнат такова в рамките на м. август всяка година. Определения режим следва
да се запази до навършване на 7-годишна възраст от детето, след което същия се
разшири на два пъти в месеца – първа и трета събота от месеца от 10,00 часа в
събота до 16,00 часа в неделя, като то се взима и връща от адреса му по
местоживеене, 1-месец през лятната ваканция, който не съвпада с ползването на
платен годишен отпуск от майката, определен по съгласие на родителите, а ако
такова не се постигне, през месец август, както втората половина от коледните и
великденски празници.
Досежно размера на издръжката съдът съобрази, че
детето е в ниска възраст и посещава детско заведение. Д. е в период на бърз
растеж, като тепърва изгражда имунитета си, което предполага и по-честа
заболеваемост. Към момента тя посещава балетна школа. При съобразяване на
изложеното съдът приема, че за издръжката й са нужни средства в размер на
350,00 лв. на месец.
Двамата родители на детето имат доход близък или малко
над минималната работна заплата. Майката получава и помощи за отглеждане на
детето до навършване на 20-годишна възраст /през 2018 г те са в размер на 35,00
лв./, които са част от нейни доход по аргумент от т. 2 на Постановление № 5 от
30.XI.1981 г., Пленум на ВС. Двамата родители имат задължения към трети лица. Я.
погасява кредит с месечна вноска около 240,00 лв., а Л. кредит с вноска в
размер на 180,00 лв. и издръжка към дете, родено от предходна връзка, в размер
на 120,00 лв. Я. не е жилищно обезпечена, което налага ежемесечно тя да заделя
средства за наем на жилище, които към момента са в рамките на 150,00 лв. По
отношение на Л. не се установи в хода на процеса дали той заделя средства за
наем на жилище и в какъв размер.
При съобразявани нуждите на детето, определени по горе,
и отчитане възможностите на двамата родители, съдът приема, че в тежест на
ответника следва да се възложи издръжка малко над определения в закона минимуми
или 130,00 лв. /при минимум от 127,50 лв. – ¼ от минималната работна
заплата от 510,00 лв. за 2018 г./. Повече от половината от дохода на ответника
се изземва за погасяване на задължения към трети лица /банкови институции и
лица, на които той дължи издръжка по закона от същия ред, от които е и детето
на страните/. От оставащата част от дохода му не могат да се изземат средства
повече от размера на минималната издръжка или в рамките на претендирания размер
от 200,00 лв. Това би лишило ответника от средства за издръжка. Възраженията на
представителя на ищеца, че ответникът реализира доходи в по-голям от
установения по делото размер, останаха недоказани. В хода на производството
съдът положи усилия за установяване доходите на страните. Не са налични
доказателства за доходи на ответника в размер над установения, а на база
предположения съдът не може да изгради извод за наличие на такива. Съдът
отчита, че нуждите на детето предполагат заделяне на средства в по-голям
размер, както и че майката е поела грижите по неговото обгрижване и възпитание,
които също подлежат на остойностяване, но издръжката се определя при отчитане,
както нуждите на детето, така и възможностите на държащия издръжка.
От разялата на страните през м. август 2017 г. до дата
на завеждане на молбата за решаване на спор относно родителски права /09.10.2017
г./ ответникът не предоставял средства за издръжката на детето, поради което
определения размер на издръжката следва да се присъди начина от 08.08.2017 г.
/три дни след раздялата на страните – 04.05.2017 г., когато детето е предадено
от бащата на майката/ до настъпване на законна причина за нейното изменение и
прекратяване, ведно със законната лихва от падежа на всяка вноска до
изплащането й.
Ищецът е заявил искане за разноски. По делото са
ангажирани доказателства за сторени разноски от 625,00 лв. /такса от 25,00 лв.,
300,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. за назначаване
особен представител на ответника/, които следва да се възложат за заплащане на ответника
при изхода на спора.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника
следва да се възложи заплащането на държавна такса в размер на 187,20 лв. върху
присъдения размер на издръжката.
Ответникът е представляван по делото от назначен му от
съда особен представител, на която следва да се заплати възнаграждение от
300,00 лв. от внесения депозит.
Водим от горното и на
основание чл. 127, ал. 2 СК, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА роденото от съвместното съжителство на страните
Д.А.Я. с ЕГН ********** с адрес *** и Л.М.Л. с ЕГН ********** *** № 2 и с. ***********
дете – Д. Л. Л. с ЕГН ********** да живее заедно със своята майка Д.А.Я. на
адрес ***, като предоставя на нея упражняването на родителските права и ОПРЕДЕЛЯ
на Л.М.Л. режим налични контакти с детето Д. до навършване на 7-години от него
два пъти месечно – всяка първа и трети събота от месеца от 10,00 до 16,00 часа,
както и 10 дни през лятната ваканция, което време не съвпада с ползването на
платен годишен отпуск на майката, с възможност да го води на почивка - на море
или планина, определено по съгласие между родителите, а ако те не постигнат
такова в рамките на м. август всяка година, а след навършване на 7-годишна
възраст от детето два пъти в месеца – първа и трета събота от месеца от 10,00
часа в събота до 16,00 часа в неделя, като то се взима и връща от адреса му по
местоживеене, 1 месец през лятната ваканция, който не съвпада с ползването на
платен годишен отпуск от майката,определен по съгласие на родителите, а ако
такова не се постигне през месец август, както втората половина от коледните и
великденски празници.
Решението може да бъде
обжалвано пред Ловешки окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението до
ответника да се връчи чрез особения представител адв. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: