П Р
О Т О
К О Л
гр. София 25.04.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-13 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети
април две хиляди и осемнадесета година
в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ |
|
|
|
|
|
|
Секретар: |
Весела СТАНЧЕВА |
|
сложи за разглеждане докладваното от съдия ВЪЛКОВ търговско дело № 252 по описа
за 2015 г.
На именното повикване в 15.23 часа се явиха:
За
ИЩЕЦЪТ „Т.А.“ ООД - редовно призован, представлява се от синдик В.С..
За ОТВЕТНИКА К.Б.К. -
редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адв. Б. с пълномощно по делото.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила
молба на 23.04.2018 г. от адв. Б..
Адв. Б.: Искането се
основава на възприето от касационния съд разбиране, че досежно разноските и
последиците от невнасянето им правилото е специално.
Синдик С.: Поддържам
доказателственото си искане за допуснатата и назначена с определение от
11.01.2018 г. експертиза. Не оспорвам факта, че към датата на днешното съдебно
заседание не съм внесла по сметка на Софийски градски съд сумата от 2700 лева,
която ми е определена с протоколно определение от 28.02.2018 г. На първо място,
в протоколното определение няма срок, в който сумата следва да бъде внесена, но
предвид добрата съдебна практика, логично е това да стане своевременно, за да
не ставам причина за отлагане на производството, но в случая няма определен
срок.
На второ място, с молба,
която по всяка вероятност не е пристигнала по делото, тъй като вчера я
изпратих, с определение от 07.03.2018 г. постановено по т.д. № 1666 от 2017 г.
по описа на СГС, това е търговското дело по несъстоятелност, съдът по
несъстоятелността е указал на кредиторите, че следва да привнесат разноски в
размер на 25 000 лева в десетдневен срок. Това указание на съда е
изпълнено частично, като по сметката са привнесени около 3500 лева от едни от
кредиторите, като останалите, предвид това, че това е право да внесеш, а не
задължение, са счели явно, че нямат правен интерес от привнасяне на разноски.
Предвид обстоятелството, че срокът за привнасяне на разноски е изтекъл, в
момента сме във висяща фаза на производство, при която съдът следа да постанови
определение за неговото спиране.
По сметката има налична
сума от порядъка на 3200 лева, но тази сума е заделена условно за заплащане на
възнаграждение на избран оценител във връзка с изготвяне на оценка на активите,
включени в масата на несъстоятелността.
Синдикът не може да влияе
на кредиторите дали да привнесат, респективно да не привнесат разноски, а
предвид факта, че доказателствената тежест за фактите и обстоятелствата
подлежащи на доказване в производството, за които се събират доказателства, говоря
за тази техническа експертиза, е на ищеца, в случая моя. Моля да бъде удължен
срокът за привнасяне на тази сума, като в случай, че има определение за спиране
на производството, което във всеки един момент би трябвало да бъде постановено,
синдикът своевременно ще уведоми настоящия съдебен състав с нарочно искане и за спиране на настоящото производство, като
ще обоснове и мотиви в тази насока.
В залата се явява К.К..
Адв. Б.: С оглед
изявлението на синдик С. правя уточнението, че в самото определение на съда,
където е изречението „задължава ищеца да представи доказателство за
допълнителна внесена сума от 2700 лена в едноседмичен срок от съобщението”
считам, че ясно е определен едноседмичен срок в определението на съда от
11.01.2018 г., с което отново считам, че срокът отдавна е изтекъл. Също така
безспорно е ясно, че по смисъла на чл. 158, ал. 1 от ГПК явно за дружеството
представлява особена трудност внасянето на депозита. Държим на депозираната
молба за заличаване на допуснатата експертиза, алтернативно моля съда да
определи срок по чл. 158 от ГПК в един кратък и разумен срок, указвайки изрично
последствията по смисъла на чл. 158 от ГПК за съответното заличаване на
допуснатата експертиза. В тази насока практиката на съдилищата е при наличие на
затруднение за събиране на определено доказателство, включително и по искане на
другата страна, или на някоя от страните правото от разпоредбата на чл. 158 от ГПК да се спазва и да бъде заличавано. Ал. 2 от същата разпоредба дава
възможност при отстраняване на трудността същото доказателство да бъде
извършено.
СЪДЪТ констатира, че
законът го задължава да съдейства на страните за изясняване на делото от
фактическа страна, което задължение е непосредствено свързано и с възможността
да докажат въведено в процеса свое твърдение. В контекста на принципа за
решаване на делото в разумен срок обаче процесуалният закон задължава страните
да сторят това в определен срок. Самата формулировка на принципа, че срокът
следва да бъде разумен предполага възможност страната обективно да изпълни
процесуалното си задължение. Особеното състояние, в което се намира ищцовото
дружество – ограничената му възможност свободно да се разпорежда с имуществото
си и в тази насока да приоритизира своите интереси, следва да бъде отчетено.
Същевременно нормата на
чл. 158 от ГПК изрично свързва приключването на съдебния процес с предварително
указани последици от бездействието. От тази гледна точка СЪДЪТ не споделя
довода, че неизпълнението в рамките на инструктивния срок на задължението за
привнасяне на разноски, само по себе си е достатъчно за заличаване на това
доказателствено средство.
В контекста на очертания
вече разум на закона СЪДЪТ счита, че синдикът следва да има реална възможност
да запознае кредиторите на дружеството с необходимостта от съдействие,
включително и с последиците, които това бездействие ще повлече за дружество в
несъстоятелност.
Мотивиран от изложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на синдик С. да
конкретизира времето, което й е необходимо за запознаване на кредиторите с
приети вземания в производството за нуждата от целево използване на средства.
Синдик С.: Предвид
многото почивни дни месец май, един разумен срок може би е до 10 юни, тъй като
е нормално да имаме насрещните изявления.
В залата се явява вещото
лице О..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ О.: Смятам,
че определеният депозит, който не е внесен, е достатъчен.
Обръщам внимание, че са
две задачи, едната е комплексната и едната е оценителната. По оценителната
експертиза депозитът в размер на 500 лева е внесен изцяло. Под оценителна
експертиза имам предвид пазарната цена за 17 обекта, които са продадени от
частен съдебен изпълнител и тъй като след като се определи цената, едва тогава
можем да влезем в комплексната и да отговорим на задача № 4. След като е отпаднала
задача № 4 вече не са обвързани двете експертизи. Няма проблем да бъде
изпълнена оценителната експертиза. За комплексната експертиза е необходимо
повече време.
Синдик С.: Нямам други
искания.
Адв. Б.: Нямам други
искания.
СЪДЪТ счита, че с оглед
процесуална икономия, включително и ангажиментите на, страните дължи да
определи достатъчен срок, а посоченият от синдик С. се явява разумен.
Мотивиран от изложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 158 от ГПК УКАЗВА на „Т.А.“ ООД в несъстоятелност в срок до 10.06.2018 г. да представи
доказателство за внесен депозит в размер на 2700 лева. При неизпълнение в
посочения срок комплексната експертиза ще бъде заличена.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото
лице да изготви и депозира в следващо съдебно заседание възложената
съдебно-оценителна експертиза.
С оглед процесуална икономия и спестяване на време,
включително и на страните СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 26.09.2018 г. от 15.30
часа, за която дата и час страните и вещото лице О. редовно уведомени от днес.
Синдик С.: Моля да ми
бъде изпратен препис от протокола на електронен адрес.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от
протокола на страните по електронна поща.
Адв. Б.: Във връзка с
това, че по присъединеното дело по иска на моя доверител за обявяване на
нищожност на решението на общото събрание и което е присъединено от настоящия
съдебен състав, за разглеждане в настоящото съдебно производство считам, че
съдебното дирене е приключило по него. В тази връзка моля съда да даде ход по
същество и съответно да се произнесе с решение. Доводите ми за това са поради
преюдициалността на спора по присъединеното съдебно производство, относим към
спора по т.д. № 252, с оглед на което едно евентуално уважаване на иска би
довело до прекратяване на производството на т.д. № 252 и би допринесло и за
процесуална икономия, с оглед на всички поставени в днешно съдебно заседание
удължени срокове за внасяне на депозит за експертизи. Това са ми доводите да
считам, че съдът би могъл да се произнесе с решение, преди да изтече процеса на
съдебно дирене по основния иск.
Синдик С.: Считам, че
преди приключване на съдебно дирене по смисъла на чл. 149 от ГПК съдът не
следва да се произнася с решение по този преюдициален в настоящото производство
спор, а именно дали е взето законосъобразно решение на общото събрание на
съдружниците за завеждане на настоящия иск. Предвид обстоятелството, че в
настоящото производство е бил назначен служебен адвокат, който и към днешна
дата не ми е предал книжата по делото, моля в срока до 10.06.2018 г. да ми се
даде последна възможност да ангажирам доказателства, касаещи редовността на
свиканото общо събрание и респективно за законосъобразност на взетото решение
за предявяване на иска, като за това ще уведомя служебния адвокат адв. Б. с
нарочно писмо. С настоящите книжа съм се снабдила като преписи от канцеларията
на съда. Синдикът не разполага и не са му предавани книжа, касаещи тези факти и
обстоятелства, а именно покана до съответните съдружници, която би следвало да
е редовно връчена, респективно протокол за взетото решение.
Адв. Б.: Категорично
възразявам и моля съда да не дава за пореден път нов срок. В същото това
производство е даван срок при разглеждане на делото от предходния съдебен
състав, впоследствие настоящият съдебен състав възобнови изцяло и даде нова
възможност и определи нов законов срок за отговор, в който също не постъпи
отговор и считам, че ако в момента се допусне за трети път да се възобновява
срока, би довело до съществено и грубо нарушение на процесуалните правила. Ето
защо моля да не давате за трети път срок за отговор, още повече искът не е за
незаконосъобразност, тъй като е изпуснат тримесечният преклузивен срок по чл.
74 от ТЗ, а за нищожност.
Съдът
приема, че в контекста на указаното вече задължение да съдейства на страните за
изясняване на делото от фактическа страна, нормата на чл. 146 от ГПК го
задължава включително да съсредоточи вниманието им върху обстоятелства, които
са убягнали от вниманието им при попълване на делото с доказателства досежно
присъединения към настоящото производство спор. Това съдействие е оказано в
съдебно заседание на 28.02.2018 г. Видно
от молба, постъпила по делото на 12.03.2018 г. синдик С. е била уведомена за
съдържанието на определение инкорпорирано в протокол и препис от протокола е
изпратен на 09.03.2018 г.
С оглед нормата на чл.
146, ал. 3 от ГПК изтеклото време до настоящото съдебно заседание се явява
достатъчно за реализиране на осигурената възможност, поради което настоящият
състав не намира основание да пренебрегне изрично предписаната последица.
Мотивиран от изложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
ИСКАНЕТО за предоставяне на възможност за ангажиране на доказателства за
проведено събрание, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ
НА ОБЖАЛВАНЕ.
СЪДЪТ констатира, че
спорът, касаеш валидността на решението на общото събрание е преюдициален
досежно предявения осъдителен иск. От този гледна точка и предвид
констатираните затруднения за приключване събирането на доказателства на
претенцията по осъдителния иск, съответно на концепцията за процесуална
икономия, включително и съобразяването на допълнителните ангажименти и разходи
за страните, е приключването на спора по обуславящия иск.
Самият процесуален закон
допуска възможност в рамките на едно и също производство да бъдат постановени
отделни решения досежно самостоятелни претенции към различен момент – аргумент
от чл. 250 от ГПК. Ето защо настоящият състав не намира процесуална пречка
понастоящем да приключи производството по присъединеното т.д. № 944 от 2017 г.,
в рамките на което не съществува процесуална възможност за допълнителни
доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА
НИЩОЖНОСТ НА РЕШЕНИЕ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ ОТ 18.11.2013 г.
Адв. Б.: Моля да уважите
така депозирания иск за обявяване на нищожност на решението обективирано в
представения писмен документ наречен извлечение от протокол на общо събрание от
18.11.2013 г. Подробни доводи за това сме изложили в исковата молба. В основата
на нашето искане и на нашите доводи седи нашето твърдение, което считам, че
доказахме по делото, че такова общо събрание не се е провеждало и решението е
липсващо (невзето), каквото основание за нищожност е сочено в тълкувателно
решение на ВКС от 2002 г. Доводите ни са свързани с това, че видно от самия
протокол, представен с исковата молба е, че на това събрание е присъствал само
единият съдружник, посочено е, че е законно свикано и се провежда законно, защото
въпросният съдружник Д. М.притежава 53 % от капитала на дружеството. Не се сочи
и не се твърди в документа, че другият съдружник К.К. е поканен, че е получена
покана, че е известен за провеждане на това събрание, въобще по какъвто и да е
начин, а не само с писмена покана, в десетдневен срок преди датата, както
изисква устава на дружеството. В тази връзка съдът допусна до разпит един
доведен от нас свидетел, разпитан последен поред в заседанието, от чиито
показания стана ясно, че доверителят ми е разбрал за събранието по телефона и
то след получаване на исковата молба. От негов доверен адвокат е разбрал за
съществуването на този протокол, за съществуването на събранието и за
съществуването на така твърдяното и така сочено решение. Моля да ми бъде
предоставен срок за писмени бележки. Моля да ни присъдите сторените разноски.
Синдик С.: Моля да
постановите съдебно решене, с което да отхвърлите исковата претенция като
неоснователна. Нормата на чл. 137 от ТЗ изрично постановява кога решение на
общо събрание е незаконосъобразно, респективно кога е нищожно, тоест кога
въобще не е породило действие. Дори и да се приеме тезата, че управителят като
упълномощен да свика общо събрание не е спазил процедура по неговото свикване,
по реда на чл. 138 от ТЗ във връзка с учредителния договор на дружеството със
съответните уговорки между съдружниците какъв е редът то да бъде свиквано, то
събрание следва да се приеме, че е проведено, тъй като по делото е прието като
доказателство неоспорен частен писмен документ, а имено протокол от общо
събрание на съдружниците, съдържащ изявления на единия от съдружниците за
вземане на решение за предявяване на настоящия иск. Едно такова решение би
могло да бъде незаконосъобразно, ако се приеме за доказана тезата, че липсва
свикване на събранието по надлежния ред, но редът за прогласяване
незаконосъобразност е свързан с преклузивни срокове, които към настоящия момент
са изтекли, а и такъв иск не е заявяван. Самото решение е породило свето
действие, тоест дори и да съществува порок в свикването на събранието, този
порок е заздравен с изтичане на тримесечния срок за упражняване правото на
„ощетения” неучаствал съдружник, с което да може да го обжалва. Нищожността е
такъв съществен порок, който за нас юристите е известно, че представлява правна
нула. Както посочих нищожни са решенията и законодателят изрично е въвел кои са
те, това е с промените в ТЗ препращайки към ЗЗД, това е поради липса на форум,
тоест предвиденав закона форум, противоречащ на закона, такива, които нямат нотариална
заверка на подписите. Наведените твърдения в исковата молба не сочат на никой
от основанията по чл. 26 от ЗЗД относно основание за нищожност на взетото
решение. Предвид това моля да приемете, че искът е неоснователен и моля да го
отхвърлите. Моля да ми бъде предоставен допълнителен срок за писмени бележки.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛЯ едноседмичен
срок за писмени бележки и едноседмичен срок за отговор по тях.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
СЪДЪТ констатира, че
различната фаза, на която се намират обуславящият и обусловеният спор поставя
под въпрос нуждата от събиране на доказателства и развитие на обусловения спор
преди да бъде установено с окончателен съдебен акт изхода от обуславящия спор.
При тези обстоятелства
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по
търговско дело № 252 от 2015 г. по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав, досежно предявения иск
с правно основание чл. 145 от ТЗ до приключване с влязло в сила решение в
производството по делото, досежно предявения иск за установяване на нищожност
на общото събрание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО МОЖЕ ДА
БЪДЕ ОБЖАЛВАНО с частна жалба пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок,
считано от днес.
Заседанието
приключи в 16.28 часа.
Протоколът е изготвен на 30.04.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: