Решение по дело №288/2019 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към Решение № 96

по НОХД № 288/2019 год. по описа на РС - В.Търново

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Районна прокуратура - гр. В. Търново е повдигнала обвинение с обвинителен акт срещу П.А.Д. - роден на *** год. в гр. ***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан, с ЕГН **********, затова, че на 04.04.2018 г. на кръстовище на ПП1-5 /Русе-Габрово/, км. 110+400 с път ІІІ-551 (Дебелец -Килифарево), при управление на автобус марка „Н.” с peг. № ***, собственост на „А.” ЕООД -град Велико Търново, нарушил правилата за движение- чл. 25, ал.1 от Закона за движението по пътищата - като преди да започване маневра пресичане на първокласния път от юг на север, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него - движещият се със скорост 112 км/час в полагащата му се лента за движение посока запад мотоциклет „К.“ с peг. № ***, собственост на П. Д.П.и управляван от И.Д. *** и не извършил маневрата като се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение, в резултат на което последвал удар между предна централна част на мотоциклета и дясна странична част на автобуса като по непредпазливост причинил на И.Д.Д. средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване движението на ляв горен крайник, трайно затрудняване движението на снагата и трайно затрудняване движението на ляв долен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, хип. 1 и 2 от НК.

          В разпоредително заседание подсъдимия и неговия защитник - адв. Н.И. от ВТАК, при вземане на отношение по въпросите по чл. 248 ал. 1 от НК, правят искане и считат, че делото следва да бъде разгледано по реда на глава двадесет и осма от НПК, като считат, че са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл. 78а от НК по отношение на Д. и същия може да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

          Съдът след като се запозна с доказателствата по делото, намери, че действително са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно по реда на глава 28-ма от НПК, тъй като подсъдимият е пълнолетен, неосъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК (реабилитиран е) и за престъплението, за което му е повдигнато обвинение, се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или по-леко наказание, като същевременно не са налице и законовите пречки, предвидени в чл. 78а, ал. 6 от НК.

          Предвид горното след провеждане на разпоредително заседание, съдът премина непосредствено към разглеждане на делото по реда на глава 28-ма от НПК.

          В хода на разглеждане на делото представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и предявено на подсъдимия обвинение. Счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин и моли подсъдимият, да бъде признат за виновен. Излага обширни доводи в тази насока. Предлага на съда да освободи подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, като му бъде наложено наказание към предвидения в закона минимален размер с оглед добрите му характеристични данни, възрастта му и обстоятелството, че работи.

          Защитника на подсъдимия

Подсъдимият лично не се признава за виновен. Не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Моли да бъде оправдан, като счита, че не е виновен за настъпилото ПТП.

Защитника на подсъдимия счита, че от събраните в хода на ДП доказателства, не се установява по безспорен начин вината на неговия подзащитен, като моли същия да бъде оправдан. Излага обширни доводи в тази насока. Не прави доказателствени искания.

Като прецени и обсъди събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П.А.Д. е с постоянен адрес ***. Същият е правоспособен водач за управление на МПС, категории „С“, „В“, „DE“, „М“ „СЕ“, „D“, „АМ“, „ТКТ“ и „ВЕ“ на отчет в ОД на МВР - гр. Велико Търново, като има налагани наказания за нарушения на ЗДвП, но няма отнети контролни точки. Същия не е осъждан за престъпления. През 2003 год. освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК - глоба в размер на 500 лева, за което деяние е реабилитиран.

          Подсъдимият Д. работи като шофьор на автобус в „А.“ ЕООД - гр. Велико Търново от 2016 година. На 04.04.2018 год. бил на работа като управлявал автобус на дружеството, по маршрут В. Търново - Килифарево през гр. Дебелец и обратно.

          Около 17.35 часа Д. извършвал поредния курс с автобуса марка „Н.” с peг. № ***, собственост на „А.” ЕООД - град Велико Търново, от гр. Килифарево към гр. Велико Търново. На кръстовище на ПП І-5 (Русе-Габрово), км. 110+400 с път ІІІ-551 (Дебелец -Килифарево) предстояло да извърши маневра пресичане на първокласния път и същият преустановил движението на автобуса в изпълнение на предписанието на Пътен знак "Б 2" - „Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“. Ширината на платното за движение на първокласния път е 12.25 м., а на път ІІІ-551 - 11.80 метра. Между знака и стоп линията по права линия има разстояние 17, 8 м. Водачът на автобуса спрял същия на нивото на пътния знак и твърди, че не е възприел приближаващи МПС, поради което предприел пресичане на първокласния път от юг на север, като ускорил движението на автобуса (който е с дължина 11 м.), до скорост 18 км./ч., преустановявайки наблюдението на движещите се по първокласния път МПС.

По това време по първокласния път, от изток на запад, се движел мотоциклет „К.“ с peг. № ***, собственост на П. *** и управляван от св. И.Д. ***, който го изпитвал като услуга за приятел, с който пристигнал за закупуване на мотоциклета. Движел се със скорост 112 км/ч. в полагащата му се лента за движение, при максимално допустимо ограничение 60 км/ч. с пътен знак "В 26". При приближаване към кръстовището възприел пресичащия първокласния път автобус, като със закъснение от 0,67 сек. предприел аварийно задействане на спирачната система, но в този процес последвал удар с предната част на мотоциклета в панел от дясната част на автобуса, зад задното колело. Ударът настъпил в полагащата се лента за движение на мотоциклета на 1,9 м. западно от мерната линия и на 0,65 м. южно от северния ръб на платното за движение на първокласния път. Водачът на автобуса - подсъдимия Д., едва след като възприел звука от счупеното при удара стъкло на автобуса, задействал спирачките на управляваното от него МПС и автобусът спрял движението си, а мотоциклетът с водача си паднали на асфалта и преустановили движението си след окончателното изчерпване на кинетичната енергия. В резултат на това мотоциклетиста Д. получил охлузвания в областта на крайниците, брадичката и шията; закрита гръдна травма; двустранен хидроторакс (наличие на въздух и течност в гръдната клетка); открито разместено счупване на костите на лява предмишница; фрактура на пети и седми гръден прешлен; счупване на страничния израстък на пети поясен прешлен; счупване на първи сакрален прешлен; счупване на сакралната кост; счупване на срамната кост вляво; разтваряне между двете срамни кости; травматичен шок. Подсъдимият Д. веднага отишъл да провери състоянието на пострадалия и помолил събралите се граждани да позвънят на тел. 112. Екипът на Спешна помощ откарал пострадалия в болница, а Д. останал до идването на следствено-оперативната група и присъствал при извършения оглед на местопроизшествието. В кръвта на двамата водачи не била установена концентрация на алкохол.

          Изложените фактически данни се установяват чрез фактите, наведни в процеса чрез показанията на разпитаните свидетели - И.Д.Д., П.Д.П., Т.Е.Т., П.В.И. и Б.Н.Б.; чрез извършения оглед на местопроизшествие, от събраните писмени доказателства и доказателствени средства - справка за нарушител/водач от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Велико Търново, от ЦСМП - гр. Велико Търново, МОБАЛ - гр. Велико Търново, Регионален център 112 - Русе, справка за съдимост, свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС и др.

В хода на ДП са били назначени и изготвени съдебномедицинска, химически, технико-диагностична и автотехническа експертизи. Извършен е оглед на местопроизшествие, от който е установено, че произшествието между двете МПС - автобус „Н.“ с peг. № ***********, управляван от подсъдимия П.А.Д. и мотоциклет „К.“ с peг. № ***, управляван от И.Д.Д., е настъпило на прав пътен участък на ПП І-5 (Русе - Габрово), км. 110+400, в района на кръстовище с път ІІІ-551 (Дебелец - Килифарево), с взаимна видимост не по-малко от двеста метра от линията на знак стоп.

          В хода на ДП е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, в която подробно са описани получените от пострадалия И.Д.Д. наранявания в резултат на настъпилото ПТП, а именно охлузвания в областта на крайниците, брадичката и шията; закрита гръдна травма; двустранен хидроторакс (наличие на въздух и течност в гръдната клетка); открито разместено счупване на костите на лява предмишница; фрактура на пети и седми гръден прешлен; счупване на страничния израстък на пети поясен прешлен; счупване на първи сакрален прешлен; счупване на сакралната кост; счупване на срамната кост вляво; разтваряне между двете срамни кости; травматичен шок. Описаните травматични увреждания са в резултат от удар, притискане и усукване между твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по начин, описан в материалите по делото - мотоциклетна травма. Получените травматични увреждания са причинили на Д.: Травматичният шок и закритата гръдна травма в съвкупност са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, със срок на лечение и възстановяване до времето на стабилизиране на жизнените показатели (хемоглобин). Счупването на костите на лява предмишница е причинило трайно затруднение движението на ляв горен крайник, със срок на лечение и възстановяване на по-малък от шест месеца. Счупването на два гръдни, един поясен и един сакрален прешлен в съвкупност е причинило трайно затруднение движението на снагата, със срок на лечение и възстановяване не по-малък от шест месеца. Счупването на костите на таза е причинило трайно затруднение движението на снагата и трайно затруднение на ляв долен крайник, със срок на лечение и възстановяване не по-малък от три месеца. Охлузванията в областта на крайниците, брадичката и шията са причинили болки и страдания, със срок на лечение и възстановяване за около 10 дни. Приемайки заключението на вещото лице като обективно и кореспондиращо с останалите доказателства съдът намира, че в резултат на ПТП на пострадалия Д. са причинени средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване движението на ляв горен крайник, трайно затрудняване движението на снагата и трайно затрудняване движението на ляв долен крайник.

При разследването по досъдебното производство е била назначена и изготвена технико-диагностична експертиза, в заключението на която е посочено, че системите и механизмите на автобуса и мотоциклета преди настъпване на ПТП на 04.04.2018 г. и към момента на настъпването му са били технически изправни. Същите са осигурявали условия за безопасно и безконфликтно движение на автомобилите. Техническото състояние на автобус „Н.“ с peг. № *** и мотоциклет „К.“ с peг. № *** не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

          От заключението на изготвената в хода на ДП автотехническа експертиза е установено, че ПТП е настъпило през светлата част от денонощието, при добра и достатъчна взаимна видимост на кръстовище, без надлъжни и напречни наклони, на сух асфалт, участък с ограничение на скоростта на движение със знак "В 26" на 60 км/ч. и без други участници в движението. Автобус „Н." се движил в посока от юг на север към гр. Дебелец, по траектория, лежаща в полагащата му се за движение източна пътна лента на път III-551. Мотоциклет „К." се движил в посока от изток на запад към гр. Габрово, по траектория, лежаща в полагащата му се за движение северна пътна лента на ПП 1-5. Причините за настъпване на ПТП от експлоатационна гледна точка според заключението на тази експертиза, са управление на мотоциклета с висока и несъобразена скорост с пътната обстановка, включително и с ограниченията на движението от пътния знак „В 26“, което съчетано със закъснели действия на мотоциклетиста при предприемането на аварийното спиране, е довело до настъпване на удар между двете МПС. Като причина за настъпване на ПТП от експлоатационна гледна точка според заключението на тази експертиза, е и несвоевременното и непълно изясняване на пътна обстановка от водача на автобуса, който навлязъл с автобуса в района на кръстовището и пресякъл пътното платно на главния път, по който се движел процесния мотоциклет, с които действия създал предпоставка за настъпване на ПТП.

          Видно от заключението на назначените и изготвени в хода на ДП химически експертизи, в кръвта на водачите не е установено наличие на алкохол.  

Приетата за установена фактическа обстановка не се спори от подсъдимия Д. и неговата защита, но защитника на подсъдимия счита, че въз основа на така установените факти, единствените възможни правни изводи са за несъставомерност на деянието на Д., като същия не е допуснал описаните в обвинителния акт нарушения и не би могъл да предотврати настъпването на ПТП, за което единствено вина има водачът на мотоциклета.

Съдът счита тези доводи на защитника на подсъдимия за неоснователни. Действително от събраните доказателства се установява, че основната причина от експлоатационно-техническа гледна точка е неправомерното действие на мотоциклетиста, който е управлявал мотоциклета с висока и несъобразена скорост с пътната обстановка, включително и с ограниченията на движението от пътния знак „В 26“, което съчетано със закъснелите му действия при предприемането на аварийното спиране, е довело до настъпване на удар между двете МПС. В българската съдебна практика обаче, както сочи представителя на прокуратурата, наличието на нарушения от страна на пострадалия, които се намират в пряка причинна връзка със съставомерния резултат, причинените му средни телесни повреди, в никой случай не изключва виновното поведение на водача на автобуса. Съдът намира, че от събраните в хода на делото доказателства, безспорно се установява, че подсъдимия Д. е нарушил правилата за движение - чл. 25, ал.1 от Закона за движението по пътищата - като преди да започване маневра пресичане на първокласния път от юг на север, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него - движещият се със скорост 112 км/час в полагащата му се лента за движение посока запад мотоциклет „К.“ управляван от И.Д. и не извършил маневрата като се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение. Безспорно е установено, че автобусът бил спрял на линията на пътния знак и водачът предприел пресичане на първокласния път като ускорил до 18 км/ч. Безспорно е установено, че от линията на знак стоп в направление изток видимостта е не по-малка от двеста метра, а от южния ръб на платното за движение видимостта за водача на автобуса е не по-малка от триста метра, поради което липсва причина двамата водачи да не се възприемат взаимно и да съобразят поведението си още от мястото на спиране на автобуса преди предприемане на маневрата, и най-вече през цялото време на извършването й. Като не е сторил това, подсъдимият е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, което нарушение се намира в пряка причинна връзка със съставомерния резултат - причинените на Д. средни телесни повреди. От доказателствата по делото се установява, че Д. е имал възможност да възприеме мотоциклетиста по време на извършване на маневрата, но не е реагирал на опасност и е предприел спиране едва, след като е чул шума от удара и счупеното стъкло, което свидетелства за липса на дължимото по закон поведение. Безспорно ударът е настъпил в полагащата се лента за движение на мотоциклетиста, но ако подсъдимият беше проявил нормативно изискуемото поведение за внимателна преценка преди и най-вече по време на извършване на маневрата, като съобрази посоката, траекторията и скоростта на движение на мотоциклетиста, удар не би настъпил, а оттам и съставомерните последици. Движението на мотоциклетиста с превишена скорост, както и реагирането му на опасност със закъснение безспорно са съпричинили резултата, но това му поведение не изключва съставомерното поведение на водача на автобуса, тъй като неправомерното движение на другия участник не го освобождава от задължение на следи поведението му и да предприеме маневрата, само ако няма да създаде опасност за другите участници в движението, както и да извърши маневрата (през цялото време на изпълнението й) като се съобразява с положението, посоката и скоростта на движение от 112 км/ч. на мотоциклета. Като не е сторил това, Д. сам се е поставил в положение да не може да предотврати резултата. Безспорно е доказан и съставомерния резултат - причинените на Д. средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване движението на ляв горен крайник, трайно затрудняване движението на снагата и трайно затрудняване движението на ляв долен крайник. Дори и да се допусне, че Д. не е имал възможност да възприеме водача на мотоциклета преди започването на маневрата, то той след започването и извършването на същата отново има задължението да следи пътната обстановка през цялото време на изпълнението й и да предприеме съответните действия при евентуално изменение на самата пътна обстановка с цел избягване на опасност за останалите участници в движението. От доказателствата по делото обаче няма данни подсъдимия изобщо да е реагирал на каквато й да е опасност, което води до извода, че той действително не е изпълнил задълженията си съобразно закона и е допуснал соченото нарушение. Установено е, че след започването на маневрата и навлизане в началото на кръстовището, видимостта на водача на автобуса се е увеличила до около 300 м., което води до извода, че той е имал възможност да възприеме движещия се по ПП І-5 мотоциклет, с колкото и голяма скорост същия да се е движел.   

Предвид изложеното съдът намери за доказано от обективна страна, че на 04.04.2018 г. на кръстовище на ПП1-5 (Русе-Габрово), км. 110+400 с път ІІІ-551 (Дебелец - Килифарево), при управление на автобус марка „Н.” с peг. № ***, собственост на „А.” ЕООД - град Велико Търново, подсъдимия П.Д. е нарушил правилата за движение - чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като преди да започване маневра пресичане на първокласния път от юг на север, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него - движещият се със скорост 112 км/час в полагащата му се лента за движение посока запад мотоциклет „К.“ с peг. № ***, собственост на П. Д.П.и управляван от И.Д. *** и не извършил маневрата като се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение, в резултат на което последвал удар между предна централна част на мотоциклета и дясна странична част на автобуса като по непредпазливост причинил на И.Д.Д. средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване движението на ляв горен крайник, трайно затрудняване движението на снагата и трайно затрудняване движението на ляв долен крайник.

          От субективна страна съдът счита, че деянието е извършено виновно при форма на вина - непредпазливост. Подсъдимият П.Д. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици (причиняването на средните телесни повреди), но е бил длъжен (с оглед правоспособността си като водач) и е могъл (с оглед опита си) да ги предвиди.

          Предвид горното съдът счете за безспорно доказано, че подсъдимият П.А.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр, чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, хипотези 1 и 2 от НК, поради което го призна за виновен в извършването на това престъпление.

          За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Видно от приетите по делото доказателства П.Д. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер, не представлява лице с висока обществена опасност, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК (освобождаван е, но е реабилитиран) и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл. 78аот НК за освобождаване на П.А.Д. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр, чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, хипотези 1 и 2 от НК, с налагане на административно наказание – глоба.

При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на Д., ниската степен на неговата обществена опасност като личност, както и най-вече високата степен на съпричиняване и вина за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И.Д.. Предвид това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца и обстоятелството, че същия работи на минимална работна заплата и е трудоустроен, съдът прие, че за извършеното деяние на П.Д. следва да бъде наложено наказание – глоба към предвидения в закона минимален размер, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.

При този изход на делото съдът прие, че П.Д. следва да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 767.46 лева, както и да заплати сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горните съображения и мотиви, съдът постанови решението.

 

 

                                               

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: