РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Бургас, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500020 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивната жалба, подадена от адв.Теодор Петков Трайков от АК-Бургас, в
качеството му на назначен ликвидатор на “ПАВЛИН СТРАНДЖАЛИЕВ АГ”
ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Царево, обл.Бургас, ул."Крайбрежна” № 35, ет.1, ап.З, против решение №
107/01.10.2024 г. по гр.д.43/2024 г. по описа на Районен съд гр.Царево, с което
въззивното дружество е осъдено да заплати на „Хели ойл-ко“ ЕООД, с ЕИК
*********, сумата от общо 19 281,54 лв, от които главница в размер на
15 596,90 лв, представляващи стойността на продадено дизелово гориво и
мораторна лихва върху тази сума за периода от 05.01.2022 г. до 30.01.2024 г. в
размер на 3 684,64 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на искова молба - 01.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 3 371,26 лв, за направените съдебни
разноски.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и постановено при
допуснати процесуални нарушения.
Изложени са оплаквания, че независимо от обстоятелството, че с Акт
№ 20240131112419-4/23.04.2024 г. на Търговски регистър към Агенция по
вписванията, на въззивното дружество е назначен за служебен ликвидатор,
което обстоятелство изрично е вписано в ТР по партидата на дружеството, той
не е бил уведомен за образувано производство срещу „ПАВЛИН
СТРАНДЖАЛИЕВ АГ”- ЕООД /в ликвидация/ по гр.д.43/2024 г. по описа на
1
ЦРС, което е препятствало ликвидатора да вземе участие в производството.
Твърди се, че никакво изявление във връзка с твърдяното вземане на ищеца
против ответното дружество не е постъпило и по публикуваната Покана до
кредиторите по реда на чл.267 ТЗ. Посочва се, че в рамките на
ликвидационното производство, към „ПАВЛИН СТРАНДЖАЛИЕВ АГ“
ЕООД /в ликвидация/ са предявени вземания на стойност около 100 000 лв от
страна на различни кредитори. Посочено е още, че до момента не са открити
никакви дълготрайни и краткотрайни активи на дружеството, които да
послужат за частично или цялостно удовлетворяване на вземанията. Заявено е,
че в документацията на ответното дружество не се съдържат никакви записи
по приети задължения за плащане към ищеца.
На следващо място се твърди, че при спор относно търговски сделки
в транспорта, когато издаваните фактури са дистанционни, не се предявяват
на купувача и не носят негов подпис, факта на постигнато съгласие се доказва
не с гласни доказателства, а само с писмени доказателства - товарителници,
кантарни бележки, експедиционни бележки, чрез проверка в информационния
масив на съответната ТД на НАП за подадени месечните справки декларации
по ЗДДС, извлечения от дневника за покупките, респ.от дневника за
продажбите у продавача и у купувача.
Като извод се твърди, че цялото производство по делото е водено
порочно, без надлежната защита на ответника, разписана в ГПК.
Претендира се исковете като неоснователни, недоказани да бъдат
отхвърлени изцяло.
Изрично е заявено, че във въззивното производство няма да се сочат
нови доказателства, а ще се ползват събраните вече доказателства.
Претендират се съдебни разноски.
В предоставения му срок въззиваемият-ищец „Хели ойл-ко“ ЕООД,
не е представил писмен отговор на въззивната жалба. В откритото съдебно
заседание не се е явил представител на въззиваемия, не е изразено становище
по въззивната жалба. Не са заявени искания по доказателствата.
При извършената проверка по реда на чл.267 ГПК съдът констатира,
че въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима и следва
да бъде внесена в открито съдебно заседание.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
исковата молба от въззиваемия „Хели ойл-ко“ ЕООД, за осъждане на
въззивника „ПАВЛИН СТРАНДЖАЛИЕВ АГ“ ЕООД да заплати на ищеца
сумата от общо 19 281,54 лв, от които главница в размер на 15 596,90 лв,
представляващи стойността на продаденото от ищеца на ответника дизелово
гориво по описани в исковата молба фактури, и 3 684,64 лв - мораторна лихва
върху тази сума, считано от 05.01.2022 г. до датата на завеждане на исковата
молба, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на искова молба - 01.02.2024 г. до окончателното изплащане.
2
Изложени са твърдения, че в периода от 03.11.2021 г. до 04.01.2022 г.
ищецът е продал на ответното дружество гориво /дизел/ в размер на 6 474,268
литра на стойност 15 596,90 лв, в обект бензино-газстанция на „Хели ойл-ко“,
находяща се в гр.Любимец, ул.„Одрин“ № 1, за което от ищеца са били
издадени съответните фактури (15 бр.фактури, описани в исковата молба и
приложени към нея). Твърди се, че уговорката между страните е била
продаденото по фактури гориво да се заплаща от ответника в края на всеки
месец. Твърди се, че в средата на 2021 г. управителят на ответното дружество е
помолил ищеца да отсрочи плащането на задълженията му поради временни
финансови затруднения на ответника, като страните са се разбрали ответникът
да изплати задълженията си до края на 2021 г. Изложени са твърдения, че
между временно ищецът е продължил да продава на ответника гориво
(последното зареждане на камиона на ответника е било на 04.01.2022 г.), и да
издава съответните фактури за продажбите. Твърди се, че ищецът не е
заплатил продаденото му дизелово гориво по цитираните в исковата молба и
приложени към нея фактури.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване,
иск с правно основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1, вр.чл.318, ал.1 ТЗ и иск по
чл.86 от ЗЗД.
След изпращане на препис от исковата молба на ответното
дружество, съдът е констатирал, че управителят му е починал, е след справка в
Търговския регистър съдът е установил, че дружеството е в ликвидация и му е
назначен ликвидатор – Снежина Минчева Маджарова. След като посочената
като ликвидатор на ответното дружество Снежина Маджарова е отказала да
приеме книжата по делото с твърдението, че не е ликвидатор на дружеството,
съдът е назначил особен представител на ответника – адв.Ирен Кароянов
Попов от БАК.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответното
дружество е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил
предявените искове като неоснователни. Оспорени са твърденията на ищеца за
наличието на трайни търговски отношения между страните, като е посочено,
че предвид качеството на страните по твърдените сделки – търговци, и
обстоятелството, че се касае за зареждане на транспортните средства на
ответното дружество с гориво, се касае за търговска продажба по см.на чл.327,
ал.1 ТЗ. В тази връзка се твърди, че процесните фактури не са подписани от
представител на ответника, не са отразени в ГФО на ответното дружество, а
представените бонове – дубликат от фактура, не са заснети в тяхната цялост.
По изложените съображения е заявено, че така представените доказателства
не доказват нито факта на доставката на гориво от ищеца на ответното
дружество, евентуално – кой е получил това гориво, нито възникнало
задължение за ответника да заплати неговата стойност. Доколкото ответникът
е бил регистриран по ДДС, особеният представител на дружество е заявил, че
доказването дали между страните е съществувало правоотношение по
процесните продажби на гориво, следва да стане с назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза, която да извърши проверка в счетоводствата на двете
дружества и да установи дали тези продажби са отразени в дневника за
покупки на ответника и дали за тях е теглен данъчен кредит. Посочено е още,
че доколкото ответното дружество е в ликвидация, право на ликвидатора му е,
3
с оглед документацията на дружеството, да прецени дали да упражни правата
по чл.301 ТЗ. Изрично е посочено, че към този момент, видно от партидата на
ответното дружество в ТР, то има назначен нов ликвидатор – Тодор Петков
Трайков, който следва да бъде уведомен за делото.
С определението си по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е
указал на страните, че всички техни твърдения се нуждаят от доказване, като
всяка от страните, съобразно чл.154, ал.1 ГПК, следва да докаже твърдените
от нея изгодни за нея факти и обстоятелства. В това свое определение
първоинстанционният съд не се е произнесъл за уведомяване на ликвидатора
на ответното дружество.
С обжалваното решение съдът е осъдил ответното дружество да
заплати на ищеца претендираните суми, както и сторените по делото съдебни
разноски. Съдът е изложил съображения, че счита предявените искове за
основателни и доказани от представените по делото писмени доказателства
(фактури) и от показанията на разпитания свидетел.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. По наведените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които
въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът приема, че в първоинстанционното
производство ответното дружество не е било надлежно призовано, доколкото в
нарушение на чл.269, ал.1 ТЗ, препис от исковата молба и приложенията към
нея не са били връчени на назначения и вписан в ТР ликвидатор на
дружеството – Теодор Трайков.
Независимо от изричното оплакване във въззивната жалба за липсата
на надлежно представителство на ответното дружество в
първоинстанционното производство – чрез назначения му ликвидатор,
ликвидаторът е изложил във въззивната жалба възраженията на ответника
против предявените искове, и изрично е заявил, че въззивникът ще се полза от
събраните по делото доказателства и няма искания за нови доказателства.
В подкрепа на твърденията си за извършени продажби на дизелово
гориво на ответното дружество, ищецът е представил 15 бр.дубликати от
фактури, както следва: № **********/03.11.2021 г. за 440 литра дизел на
стойност 1051,60 лв.; № **********/08.11.2021г. за 540 литра дизел на
стойност 1290,60 лв.; № **********/12.11.2021 г. за 520 литра дизел на
стойност 1253,20 лв.; № **********/02.12.2021 г. за 530 литра дизел на
стойност 1277,32 лв.; № **********/26.11.2021 г. за 565 литра дизел на
стойност 1367,33 лв.; № **********/01.12.2021 г. за 585 литра дизел на
стойност 1222,18 лв.; № **********/02.12.2021 г. за 120 литра дизел на
стойност 290,40 лв.; № **********/08.12.2021 г. за 525 литра дизел на
стойност 1270,53 лв.; № **********/10.12.2021 г. за 470 литра дизел на
стойност 1137,40 лв.; № **********/15.12.2021 г. за 480 литра дизел на
стойност 1161,30 лв.; № **********/16.12.2021 г. за 116,060 литра дизел на
стойност 280,87 лв.; № **********/27.12.2021 г. за 525 литра дизел на
стойност 1260,00 лв.; № **********/30.12.2021 г. за 450 литра дизел на
стойност 1080,00 лв.; № **********/04.01.2022 г. за 573,140 литра дизел на
стойност 1375,54 лв.
4
Всички изброени дубликати от фактури носят подпис и печат за
продавача – ищцовото дружество, и не носят подпис на представител на
купувача, който във фактурите е посочен като „Павлин Странджиев АГ“
ЕООД.
По делото е представено и Извлечение от сметка 411 за м.юли 2023 г.
на „Хели Ойл-Ко“ ЕООД, заверено от управителя и от гл.счетоводител на
дружеството.
По делото е разпитан като свидетел съпругът на управителката на
ищцовото дружество – Г. И. Т., който твърди, че търговските отношения
между двете дружества продължават от години, като практиката била –
ответникът да зарежда гориво, а да плаща „след две седмици, или в края на
месеца, или когато има възможност“. Свидетелят описва разговор с
управителя на ответното дружество, след като същият забавил плащания през
м.април или м.май 2022 г., в който разговор С. признал, че има финансови
затруднения и поискал да му бъдат разсрочени плащанията. Свидетелят
посочва, че впоследствие узнали за смъртта на С.. Същият свидетел твърди, че
зареждането на камиона на ответника ставало с издадена карта, за която обаче
не е ясно къде се намира в момента.
Настоящият състав намира, че сами по себе си представените от
ищеца фактури, издадени от него и неподписани от представител на ответното
дружество, не доказват доставянето на описаните във фактурите количества
дизелово гориво от ищеца на ответното дружество. Фактурите не са
подписани от представител на ответното дружество, което по този начин да
признае описаните във фактурите продажби на гориво.
По делото не са представени доказателства фактурите да са
осчетоводени както от ответното дружество, така и от самия ищец.
Въпреки указанията на първоинстанционния съд при разпределянето
на доказателствената тежест между страните, и изрично заявените от
назначения на ответника особен представител възражения във връзка с
твърдените доставки на гориво, ищецът не е направил искане за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да установи дали
представените фактури са заведени в счетоводствата на ищеца и ответника,
включени ли са в подадените до ТД на НАП справки декларации и дневник на
покупките и продажбите в процесния период.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, изрично е
оспорил в отговора си на исковата молба извършването на описаните във
фактурите продажби на гориво. Съдът е указал на страните доказателствената
тежест, която носят, но ищецът не е направил искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, а само е ангажирал е гласни доказателства –
при това – само за установяване наличието на неформален договор между
страните, както и как са се осъществявали сделките.
Ответникът не е представил отговор на въззивната жалба, нито е
изразил становище по оплакванията в нея. Не е заявил искания по
доказателствата във въззивното производство.
Представените с исковата молба фактури (неподписани от
представител на ответника) представляват само едно твърдение на ищеца за
извършени от ищеца на ответника продажби на дизелово гориво на дати, в
5
размер и на стойност, посочени в приложените към исковата молба фактури.
Освен фактурите, по делото не са представени никакви доказателства,
подкрепящи твърденията на ищеца изобщо за извършени продажби на гориво
в описания във фактурите обем и на посочените дати. Разпитаният по делото
свидетел – съпруг на управителката на ответното дружество, установява, че
по принцип ищцовото дружество продавало гориво на клиенти, които
зареждали големи количества (какъвто бил и ответникът), с малки отстъпки в
цената, като на клиентите били издавани карти, което се случвало по „някаква
уговорка“, за която не се е сключвал нарочен договор, като плащането на
горивото се случвало в по-късен момент, отново без да е било налице
сключване на договор за разсрочено плащане. По делото не са представени
доказателства за зареждането на гориво в автомобила на ответника на
конкретните дати и в конкретните обеми – не е представена дори посочената
от св.Т. карта.
С оглед изложеното съдът намира, че по делото ищецът не е провел
пълно главно доказване на твърденията си за продажба на гориво на ответното
дружество в посочените обеми и на посочените във фактурите дати, поради
което искът за стойността на такова горива е неоснователен и недоказан.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови
отхвърляне на предявените главен иск и иск за мораторна лихва.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр.чл.83, ал.1, т.3 от ГПК,
вр.чл.155, т.3 ТЗ (доколкото ответното дружество е обявено в ликвидация по
иск на Прокуратурата на РБ), ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за въззивното производство в размер на 385.64 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 107/01.10.2024 г. по гр.д.43/2024 г. по описа
на Районен съд гр.Царево, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Хели ойл- ко“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Любимец, пл.„3-ти
март“ № 3, за осъждане на „ПАВЛИН СТРАНДЖАЛИЕВ АГ“ ЕООД (в
ликвидация), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Царево, ул.„Крайбрежна“ № 35, ет.1, ап.3, да заплати на ищеца: сумата от
15 596,90 лв, представляваща стойността на продадено дизелово гориво по
фактури, както следва: № **********/03.11.2021 г. за 440 литра дизел на
стойност 1051,60 лв.; № **********/08.11.2021г. за 540 литра дизел на
стойност 1290,60 лв.; № **********/12.11.2021 г. за 520 литра дизел на
стойност 1253,20 лв.; № **********/02.12.2021 г. за 530 литра дизел на
стойност 1277,32 лв.; № **********/26.11.2021 г. за 565 литра дизел на
стойност 1367,33 лв.; № **********/01.12.2021 г. за 585 литра дизел на
стойност 1222,18 лв.; № **********/02.12.2021 г. за 120 литра дизел на
стойност 290,40 лв.; № **********/08.12.2021 г. за 525 литра дизел на
стойност 1270,53 лв.; № **********/10.12.2021 г. за 470 литра дизел на
стойност 1137,40 лв.; № **********/15.12.2021 г. за 480 литра дизел на
6
стойност 1161,30 лв.; № **********/16.12.2021 г. за 116,060 литра дизел на
стойност 280,87 лв.; № **********/27.12.2021 г. за 525 литра дизел на
стойност 1260,00 лв.; № **********/30.12.2021 г. за 450 литра дизел на
стойност 1080,00 лв.; № **********/04.01.2022 г. за 573,140 литра дизел на
стойност 1375,54 лв; сумата от 3 684,64 лв - мораторна лихва върху
главницата от 15 596,90 лв, считано от 05.01.2022 г. до датата на завеждане на
исковата молба, както и законна лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на искова молба - 01.02.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА„Хели ойл-ко“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Любимец, пл.„3-ти март“ № 3, да заплати на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – Бургас, държавна такса за въззивното производство
производството в размер на 385.64 лв (триста осемдесет и пет лева и
шестдесет и четири стотинки).
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1, предл.второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7