РЕШЕНИЕ

№ 1544

гр.Бургас, 20.10.2021г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 04 октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1804 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото се провежда по реда за оспорване на ревизионни актове – чл.156 и сл. вр. с чл.107 ал.4 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, вр. с чл.9б вр. с чл.4 от Закона за местните данъци и такси, вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Айкон ООД, ЕИК:*********, със съдебен адрес ***, оф.9 В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат Л.К. ***.

Ответник по жалбата е директорът на дирекция „Приходи, местни данъци и туризъм“ на община Поморие. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт С. Я.

Предмет на обжалване е АУЗД № 15344-1/23.11.2016г., издаден от младши експерт в дирекция ПМДТ на община Поморие, който при проведено обжалване по административен ред е потвърден с решение № 30-4825-2/10.06.2021г. на директора на дирекцията.

С обжалвания АУЗД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти, такси за битови отпадъци и лихви за забава на жалбоподателя за 2016г., в общ размер 294.41лв., въз основа на декларация № 20374/23.08.2010г., отнасящи се за имот с партиден номер 1471992500001.

В жалбата се правят доводи за нищожност на обжалвания АУЗД. Сочи се, че първоначално земята е била земеделска, като предназначението и е било променено на имот за жилищно строителство извън населено място. С изтичането на срока и наличието на предпоставките по §27 ал.3 т.2 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ, ДВ бр.39/2011г., статута на земеделска земя на имота е бил възстановен по силата на закона през 2014г. и съответно е отпаднало задължението за местни данъци и такси за 2017г. Независимо от това ответния орган издал обжалвания АУЗД. След влизане в сила на акта събирането на задълженията по него било възложено на ЧСИ Т. М. гр.Бургас. За реализация на правата на община Поморие ЧСИ изнесъл имота на публична продан в рамките на и.д. № 20188030402224, приключила с постановление за възлагане  № 28683/07.07.2020г. Поради липсата на материалноправни предпоставки за издаване на АУЗД, а поради това и липса на компетентност на органа, жалбоподателят счита акта за нищожен и иска обявяването му за такъв от съда. Иска се и присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът излага становище, според което жалбата е допустима, но неоснователна. Излага и приема за установена фактическа обстановка, съответна на тази по АУЗД и потвърждаващото го решение. Счита, че правните изводи на жалбоподателя не съответстват на законовата уредба. По-специално ответникът излага доводи, че 6-годишният срок по §27 ал.3 т.2 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ, ДВ бр.39/2011г. тече от влизане в сила на закона и е изтекъл през м.май 2017г. Иска се съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди на ответника разноски. Не се сочат нови доказателства.

Жалбата е допустима. Жалбоподателят има интерес да оспорва акт, с който се установяват в негова тежест задължения за данъци и такси. Оспорването е с искане за обявяване на нищожност на акта, поради което е приложимо правилото на чл.149 ал.5 от АПК, съгласно което такива оспорвания могат да се предявят пред съда без ограничение във времето, доколкото е наличен интерес.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от АУЗД № 15344-1/23.11.2016г., издаден от младши експерт в дирекция ПМДТ на община Поморие, от който се установява издаването му. Приложен е и препис от решение № 30-4825-2/10.06.2021г. на директора на дирекцията, с което при проведеното обжалване по административен ред актът е потвърден.

В обстоятелствената част на акта, а по-подробно и в същата част на потвърждаващото го решение е прието за установено, че съобразно подадена от Айкон ООД декларация по чл.14 от ЗМДТ № 20374/23.08.2010 г., дружеството притежава недвижим имот с партиден номер 1471992500001, представляващ незастроена земя в землището на гр.Каблешково, с площ 5 576 кв.м. От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят е придобил собствеността върху имота въз основа на покупка от Стилянос ООД, обективирана в нотариален акт № 160/05.12.2007г. по н.д. № 2458/2007г. на нотариус Х. Р., гр.Поморие. В нотариалният акт, препис от който е приложен като доказателство по делото, земята е посочена като нива с площ 5.576 дка в м.Чифлишкото, землище на гр.Каблешково, представляваща поземлен имот № 009022 по плана за земеразделяне.

Представен е препис от решение № 12/12.12.2007г. за промяна предназначението на посочената земеделска земя за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране. Решението е издадено от комисията по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ и отрежда процесния поземлен имот за жилищно строителство.

По делото липсват каквито и да е доказателства до издаването на процесния АУЗД през 2016г. в имота да е започнало изграждането на жилищен обект. Няма спор между страните, че такова строителство не е започвало.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Преди всичко и за да се очертае предмета на делото, следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК, съгласно която административни актове могат да се оспорят без ограничение във времето само с искане за обявяване на нищожността им. В случая оспорването е направено след изтичане на срока по чл.149 ал.1 от АПК, видно от приложеното към преписката надлежно оформено съобщение за връчване. Затова съдът не прилага правилото на чл.168 ал.1 от АПК и не извършва проверка на законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146. Предвид разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК съдът проверява налице ли е нищожност на посочените от жалбоподателя основания за такъв порок на акта.

В случая жалбоподателят е посочил едно конкретно основание за нищожност – през периода, за който са определени дължими местни данъци и такси, поземленият имот е имал статут на земеделска земя, поради което съгласно чл.10 ал.3 от ЗМДТ той не се облага с данък върху недвижимите имоти, нито с местни такси (на основание чл.64 ал.1 вр. с чл.11 от ЗМДТ).

Доводите си за статута на поземления имот през процесния период (2016г.) жалбоподателят основава на разпоредбата на §27 ал.3 т.2 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ, ДВ бр.39/2011г. Съгласно тази разпоредба когато към влизането в сила на този закон, т.е. към 24.05.2011г., решението за промяна предназначението на земеделска земя не е отменено по чл.35 с влязъл в сила административен акт или с акт на съда, то запазва действието си в срок от 6 години от влизане в сила на закона, когато изграждането на обекта не е започнало. При така цитирания текст на приложимия закон следва да се приемат за правилни правните изводи в тази насока, възприети от ответната страна. Началото на 6-годишния срок е датата на влизане в сила на закона, следователно процесния имот, при липса на започнало строителство, е възвърнал статута си на нива на 25.05.2017г. За периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. за имота е следвало да се начисляват и внасят дължимите местни данъци и такси.

Независимо от горното, дори да се приеме, че оспореният АУЗД е издаден за период, през който е имал статут на земеделска земя, това не води до неговата нищожност. Касае се за несъответствие на акта с материалния закон, което би могло да обоснове извод за неговата незаконосъобразност и да се вземе предвид от съда само при обжалване в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Материалната незаконосъобразност на АУЗД и в частност неправилното определяне от компетентния орган на дължими местни данъци и такси не представлява порок, който да е толкова съществен, че да доведе до нищожност на административния акт. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че липсата на материално основание за начисляване на посочените в акта данъци и такси води до липса на компетентност на органа, тъй като подобно тълкуване и прилагане на закона на практика би заличило разликите в основанията за оспорване по чл.146 т.1 и 4 от АПК. Затова съдът прие, че оспореният АУЗД не е нищожен на посочените от жалбоподателя основания. Жалбата е неоснователна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 от АПК.

Предвид изхода от спора се явява основателно своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски, на основание чл.161, ал.1 ДОПК. Съгласно чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за една инстанция, при материален интерес до 1000 лева, е 300 лева,  поради което на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в този размер.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Айкон ООД, ЕИК:*********, със съдебен адрес ***, оф.9, с искане за обявяване на нищожност на акт за установяване на задължения по декларация № 15344-1/23.11.2016г., издаден от младши експерт в дирекция ПМДТ на община Поморие, който при проведено обжалване по административен ред е потвърден с решение № 30-4825-2/10.06.2021г. на директора на дирекцията.

ОСЪЖДА Айкон ООД да заплати на община Поморие 300лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

                                            СЪДИЯ :