Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.11.2020 Година
Град Aйтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски Районен съд Граждански
състав
На 06.11.2020 /шести НОЕМВРИ две хиляди и двадесета година/
В публично заседание в следния състав:
Председател :Мария Дучева
Секретар: Яна Петкова
Прокурор ……………………………………
като разгледа докладваното от
Съдия ДУЧЕВА
ГРАЖДАНСКО дело номер 221 по описа за 2020 година,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет
на настоящото исково производство е иск, предявен от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ ***, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, вписан в Търговския регисгьр при Агенцията
no вписванията, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Д. — Заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М. срещу П. И.Д. ЕГН:**********, с адрес ***
В исковата молба се сочи,
че с Договор за потребителски
заем с номер PLUS-11463068 от 01.10.2015, „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е отпуснало паричен кредит в размер на 7000.00 /СЕДЕМ XИЛЯДИ ЛЕВА / лв. и закупуването на застраховка oт 2352.00 /ДВЕ ХИЛЯДИ TPИCTA ПETДECET И ДBA ЛЕВА / лв. Сумата, предмет
на горепосочения дoroвp е изплатена oт кредитора no начина, уговорен в чл. I от договора,
с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е изпълнил задължението си по него.
Усвояването на посочената сума П. И.Д. е удостоверил с полагането на подписа си
в полe
"Удостоверение на изпълнението". Въз
основа на чл.3 oт същия, за
ответника възниква задължението да погacu
заема на 60 месечни вноски- всяка пo
209.05 лв. /ДВЕСТА
И ДEBET ЛЕВА и 05 CTOTИHKИ /, които вноски съставляват изплащане на гплавницата
no заема, ведно с оскъпяването и, съгласно гoдишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите пo договора.
Ответникът П. И.Д. е преустановила
плащането на вноските no кредит номер PLUS- 11463068 на
05.07.2017, като
към тази дата са погасени
20 месечни
вноски. Ha основание чл.5 oт договора вземането
на „БНЛ Париба Пърсънъл Файненс" става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски, считано oт падежната дата
на втората пропусната месечни /a вноска. По тoзи
нaчин ответникът е следвало
да изплати остатька no заема в размер на 5675.16 лв. /ПЕТ XИЛЯДИ
ШECTCTOTИH CEДEMДECET И ПET ЛЕВА и 16 СТОТИИКИ /, представляващ оставащите
40.00 броя погасителни вноски към 05.08.2017, към която дата
е станал изискуем в целия му размер.
Въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска. кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Това принуждава
кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично
е обявил вземането Cu за изискуемо и гo e поканил да гo noгacu.
П.И. Дeлчeвa дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
в размер на 267.85
лв. /ДВЕСТА
ШЕСТДЕСЕТ И CEДEM ЛEBA и 85 СТОТИНКИ / за периода от настъпване на изискумостта
на кредита — 05.08.2017
до 03.09.2019. Към датата на подаване на Заявлението no чл.410 ответникът дължи на дружеството
следните суми: Главница - 5488.12; Възнаградителна лихва - 233.99; Законна лихва за забава
- 267.85лв. Ha 02.01.2020r. е постъпило плащане oт
страна на длъжника a размер на 500.00 лв. Постъпилата сума не е достатьчно да покрие цялото задължение. Съгласно чл. 76 от 33Д a такъв случай се погасяват най- напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата.
Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството
следните суми: Главница - 5489.96лв.
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за
него е налице правен интерес съдът да постанови
решение , с което да се
приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че ответникът П.И. Дeлчeвa, дължи на
ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс 5489.96
лева - главница ,както
и разноски
no заповедното производство в размер на 118.86
лв. /СТО И ОСЕМНАДЕСЕТ ЛEBA и 86 CTOTИHKИ /за държавна такса
и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00/петдесет/ лв.
Ищецът моли също така да
му бъдат присъдени разноските по настоящото производство.
При условията на евентуалност е предявен осъдителн
иск.
В законоустановения срок по чл.131 от
ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на особеният представителна ответника П.И. Дeлчeвa. В отговора на ИМ се излага, че ищецът
неправомерно е обявил договорът за предсрочно изискуем , т.к. ответницата не е
била уведомена за предсрочната изискуемост . На следващо място се твърди, че
договорът изобилства от неравноправни клаузи (относно размера на лихвата).
Излага се също така, че клаузата за застраховка е неравноправна, т.к. ищцовото дружество не се е обърнало към застраховател, за
да удовлетвори претенцията си. В отговора на ИМ се излага и становище за
недопустимостта на предявеният осъдителен иск.
Събраните по делото доказателства обосновават следната фактическа обстановка:
Между
страните е подписан Договор за потребителски заем с номер PLUS-11463068 от 01.10.2015, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е отпуснало паричен кредит в размер на 7000.00 /СЕДЕМ XИЛЯДИ ЛЕВА
/ лв. и закупуването на застраховка oт 2352.00 /ДВЕ ХИЛЯДИ TPИCTA ПETДECET И ДBA ЛЕВА / лв. Между страните липсва спор, че сумата
предмет на договора -7000лева е предоставена от ищеца на ответницата, за което
последната е положила подписа
си в полe "Удостоверение на
изпълнението". По силата на
договора за ответницата възникнало
задължението да погacи заема на 60 месечни вноски- всяка пo
209.05 лв. Ответникът П. Д. е преустановила плащането на вноските
no кредита
на 05.07.2017,
като към тази дата са
погасени 20 месечни вноски
по 209,05лв или общо 4181лв.. Видно от приложеният погасителен план падежът на
последната вноска е настъпил на 05.10.2020г , т.е. преди последното о.с.з. по
делото.
От ищецът по делото е приложено
копие от Договор за потребителски заем № PLUS-11463068 /01.10.2015г и погасителен план,
които доказват наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между
ищецът и ответника. От представените писмени доказателства се установява, че ищцовото дружество е изправна страна по договора.
Съдът, след преценка на
събраните по делото, както и доводите на страните и изразените от тях процесуални становища, приема
за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно
кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД -
за установяване на съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, представляващи вземания произтичащи от
договор за потребителски кредит. Исковете са процесуално допустими, а преценката
им по същество е обвързана от следващите правни аргументи, произтичащи от
направените от ответницата възражения по същество.
Предявеният положителен установителен
иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за
установяване на парично вземане е допустим, т.к. е налице правен интерес от
предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№908/2019г. по
описа на РС-Айтос, по което има издадена срещу ответника П.Д. Заповед за
парично изпълнение по чл.410 ГПК №464/27.09.2019г.
Положителният установителен
иск по чл.422 от ГПК е предявен на 08.04.2020г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК,
следователно същия е процесуално допустим.
Разгледан по същество съдът намира иска по
чл.422 от ГПК за частично основателен.
В хода
на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на
ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване
на плащане в уговорените срокове и размери.
От отговора на ИМ на ответника става ясно, че същия не оспорва
наличието на валидно възниквало облигационно правоотношение. Наведени са възражения
за липсата на основание за обявяване на предсрочна изискуемост на цялата сума
по договора, което възражение съдът прецени като неоснователно. Според трайната
съдебна практика при постановяване на съдебното решение съдът е длъжен да вземе
предвид фактите и обстоятелствата , които са настъпили след предявяване на ИМ.
В конкретния случай такъв факт е настъпване на падежната дата на последната
погасителна вноска по кредита- 05.10.2020г. Дори към датата на постъпване на
отговора на ИМ падежът на последната погасителна вноска е бил настъпил,
следователно ищцовото дружество има право да
претендира пълният размер на всички месечни вноски.
Сключеният договор е действителен и е породил
правното си действие между страните, поради което следва да бъде разгледано
основното възражение на ОП на ответницата относно наличието на неравноправна
клауза относно застрахователната полица с риск „Застраховка на плащанията”.
Клаузата, с която се договоря „Застраховка на
плащанията” в размер на 2352 лева, се
оспорва от особения представител на ответницата като нищожна, като съдът изцяло
възприема доводите в тази връзка. Още повече, съдът е длъжен да следи служебно
за неравноправни клаузи в потребителските договори, като именно такава се явява
оспорената клауза. От представеният договор е видно, че се касае за избрано от кредитодателя дружество , с което потребителят е задължен
да сключи застраховка и стойността на тази застраховка е включена като
компонент в месечната погасителна вноска- по 39,20лв. от стойността на всяка погасителна
вноска са отивали за изплащане на оспорената застрахователна полица. Според
текста на застрахователната полица за
застрахователя възниква задължение срещу направеното от ответницата плащане да
изплати определен брой вноски по кредита (между девет вноски и цялата остатъчна
сума по кредита) в зависимост от настъпилият застрахователен риск- болничен,
безработица, смърт. Макар, че е налице
валидно възникнало застрахователно правоотношение и ответницата е изплащала
всеки месец по 39,20лв., което я прави изрядна страна по застрахователният
договор, когато е спряла плащанията по кредита си ищецът не се е обърнал към
застрахователя , за да получи претендираните суми , а
е пристъпил към съдебно производство срещу ответницата. Следователно по силата
на договора за потребителски кредит ответницата едностранно е била задължена да
сключи застрахователен договор (каквото задължение не е реципрочно между
страните), внасяла е редовно вноските по застраховката, но когато е спряла
плащанията и е била налице реална необходимост застрахователят да поеме
плащането на кредита, (каквото задължение е поел по силата на договора), това
не се е случило. Възнаграждението е предварително уговорено, а се отнася до
услуги, за които реално няма данни да са ползвани от ответницата във връзка с
погасяване на кредита, за да се дължи
такса за тях.
За потребителя е предвидена някаква неясна
възможност някой да гарантира връщането на кредита му, но не става ясно как точно
ще се случи това. Реално срещу тази "услуга" длъжникът не получава
нищо. Още повече оспорената клауза създава задължения и финансова тежест за
потребителя и не предвижда реципрочно задължение за ищцовото
дружество. По тези съображения договорката за това вземане е нищожна на осн.чл. 26, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД вр. чл.
143, ал.2 т. 4 ЗЗП и съответно
вземането е недължимо, а сумите,
които са постъпили по застрахователната полица (784лв), следва да бъдат приспаднати.
В петитума на ИМ се
сочи, че ищцовото дружество претендира
5489,96лв.главница,но от погасителния план е видно, че в тази сума е включена и
стойността на застраховката, която както вече беше коментирано е следствие от
нищожна клауза и следва да отпадне от стойността на задължението. В тази връзка
като дължима следва да бъде призната сумата от 3137,96лева.
Относно разноските по аргумент от противното
основание на чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски в настоящото
производство съобразно уважената част от
иска. От материалите по делото е видно, че ищецът е направил разноски в
размер на718,86лв., от които 118,86лв.ДТ , 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 500лева за ОП. От тази сума ответницата следва да бъде осъдена
да заплати 310лева, съразмерно на уважената част от иска.
В съответствие със задължителните указания на
ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските в
заповедното производство, в зависимост от правния резултат в исковото
производство. Предвид уважаването на установителната
искова претенция относно вземането отчасти и на основание чл.78,ал.3 ГПК, то и разноските в заповедното производство,
посочени в заповедта за изпълнение не се дължат в пълния им размер , а
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 75лева за разноски по
заповедното производство.
Така от ответника на ищеца за двете
производства- заповедно и исково се дължи сумата от 385 лв./триста осемдесет и
пет лева/.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК по отношение на ответника П. И.Д. ЕГН:**********, с адрес *** съществуването
на вземането на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ ***, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, вписан в Търговския регисгьр при Агенцията no вписванията, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Д. по Заповед №464/27.09.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №908/2019г. по описа на AРС, за сумата
от 3137,96лева /три хиляди сто тридесет и седем лева и 96ст./ непогасена главница,
произтичащи от Договор за потребителски заем с номер PLUS-11463068 от 01.10.2015г.
ОСЪЖДА на ответницата
П. И.Д. ЕГН:**********, с адрес *** да заплати
на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ ***, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, вписан в Търговския регисгьр при Агенцията no вписванията, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Д., направените по гр.д.№ 211/2020г на АРС и
ч.гр.д.№908/2019г на АРС разноски в размер на 385 лв./триста осемдесет и пет лева./, съобразно
уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: