№ 1452
гр. Варна, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501570 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „ФАЙЪР ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД
срещу Решение № 261585 от 12.05.2021г. по гр.д. № 12176/2020г. по описа на ВРС, XХХV-
ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ e признато за
незаконосъобразно и отменено уволнението на П. Д. П. с ЕГН **********, извършено със
Заповед № 7/31.07.2020г., издадена на основание чл. 71, ал. 1 от КТ от управителя на
дружеството; на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 267, ал. 1 от КТ е осъден въззивникът да
заплати на П. Д. П. с ЕГН ********** сумата от 945.40 лева, представляваща нетно трудово
възнаграждение за м. май 2020г., както и на основание чл. 221, ал. 1 от КТ въззивникът е
осъден да заплати на П. Д. П. с ЕГН ********** сумата от 1290.00 лева, представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
30.09.2020г. до окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за необоснованост и неправилност на решението в
обжалваните части, поради нарушение на материалния закон. Неправилен е възприетият от
съда правен извод в решението, че трудовото правоотношение между страните е
едностранно прекратено от работника със заявление по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Трудовият
договор между страните е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, със
срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на въззивника. В този срок работодателят
прекратил ТПО с работника на основание чл. 71, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ. За да се
1
прекрати действието на трудовия договор в тази хипотеза е достатъчно писменото
изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна.
П.П. е уведомен за прекратяване на ТПО на 31.07.2020г. и е бил поканен да получи
документите за това. Същият не се е явил, като заповедта подписал впоследствие.
Бездействието на работника под формата на неявяване за получаване на заповедта не следва
да се тълкува във вреда на работодателя, тъй като по този начин същият се лишава от
възможността да упражни правото си да прекрати ТПО. Ето защо заявлението на работника
вх. № 158 от 03.08.2020г. по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е подадено след прекратяване на
трудовото му правоотношение и не може да породи правни последици, тъй като
правоотношението вече е било прекратено от работодателя. Необоснован поради това е
изводът, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно, както и че обезщетението по чл.
221, ал. 1 от КТ е дължимо. От друга страна от събраните по делото гласни доказателства е
установено, че през м. май 2020г. ищецът не е полагал труд в дружеството работодател,
както и че не е бил на работното си място. Неправилен е изводът на ВРС, че се касае за
престой по смисъла на чл. 267 от КТ, настъпил не по вина на работника, поради което и
последният има право на уговореното БТВ. На основание чл. 267, ал. 2 от КТ доколкото
работникът не е бил на работното си място в работно време, то неизпълнението на
трудовата функция се дължи на негово виновно поведение, поради което обезщетение за
престой не му се дължи. Реално П.П. започнал да упражнява трудова дейност при
работодателя от м. юни 2020г. Ето защо няма право на трудово възнаграждение за м. май
2020г. Отправя искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното
такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се
отхвърлят с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата П.П. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което моли да се потвърди.
Излага твърдения, че по делото не е установено връчване на заповедта за прекратяване на
ТПО от 31.07.2020г. Едва след проверка от Инспекцията по труда, гр. Варна по негов сигнал
от 04.08.2020г., с писмо от 19.08.2020г. ищецът е поканен от работодателя в 3-днивин срок
да се яви и получи заповедта, която му е връчена на 24.08.2020г. На основание чл. 335, ал. 1,
т. 3 от КТ прекратяване на ТПО без предизвестие в срока за изпитване произвежда действие
от момента на връчване на заповедта. Заповедта в случая е връчена след като ищецът
прекратил без предизвестие ТПО на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и прекратяването
вече е настъпило. След като волеизявлението на работника за прекратяване е достигнало до
работодателя, последния не може да прекрати трудовия договор на друго основание, тъй
като от този момент субективното право на работника вече е упражнено и прекратяването
настъпило. Повторното прекратяване на ТПО е извършено при липса на субективно право,
не поражда правно действие, поради което издадената заповед за прекратяване в
изпитателния срок подлежи на отмяна. По делото на следващо място е прието заключение
на ССчЕ, което след справка в ТД на НАП – Варна е установило, че отработените дни за м.
май 2020г. са 17, а декларираният начислен месечен осигурителен доход възлиза на 1218.33
2
лв., а нетната сума за получаване след приспадане на осигурителни вноски ДОД – на 945.40
лв. По ведомост за заплати няма положен подпис. Т.е. възнаграждението е начислено и не е
платено. Отправил искане поради това за постановяване на решение, с което обжалваното
такова да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от П. Д. П. срещу
„Файър Про Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със
Заповед № 007/31.07.2020г. издадена на основание чл. 71, ал. 1 от КТ без предизвестие; с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да му заплати нетно
трудово възнаграждение за м. май 2020г. в размер на по 945.40 лв., както и с правно
основание чл. 221, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1290.00 лева,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 30.09.2020г. до окончателното плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на
04.05.2020г. между страните е сключен срочен трудов договор със срок за изпитване 6
месеца, уговорен в полза на работодателя, по силата на който ищеца заел длъжността
„монтажник“, с уговорено основно ТВ в размер на 1290 лв. и допълнително такова в размер
на 0.6% за всяка година трудов стаж, платими до последно число на следващия месец.
Поради неплащане на дължимото ТВ за месеците юни и юли 2020г., на 03.08.2020г. ищецът
връчил на ответника заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ, с искане да му се изплатят дължимите суми и обезщетения по КТ. На
същата дата предал на работодателя даденото му работно облекло с приемо-предавателен
протокол. На 04.08.2020г. сезирал Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Варна, която от
извършената проверка установила, че трудовият договор на работника е прекратен на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ. На 24.08.2020г. ищецът посетил офиса на работодателя, когато
му е била връчена заповед № 007/31.07.2020г. за прекратяване на ТПО на основание чл. 71,
ал. 1 от КТ. На 28.08.2020г. по Б. път е била изплатена заплатата му за м. юли 2020г., както и
обезщетение за неизползван ПГО за 5 работни дни за 2020г. Дължимото ТВ за м. май 2020г.
е останало неплатено. Оспорва издадената заповед за прекратяване на ТПО, поради това, че
основание, което е посочено в заповедта не съответства на основанието, посочено в
подаденото от него заявление за прекратяване на ТД. На 31.07.2020г., считано от който ден
съгласно заповедта се счита за освободен, ищецът е бил на работа и заповедта за
3
прекратяване на ТПО не му е била връчена. На 03.08.2020г. подал заявление с вх. № 158 за
прекратяване на ТПО по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради неизплатени трудови
възнаграждения. Процесната заповед е получена от него на 24.08.2020г. В случаите на
прекратяване на ТПО без предизвестие по силата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ прекратяването
настъпва от момента на получаване от насрещната страна на писменото изявление за това.
Заповедта по чл. 71, ал. 1 от КТ на управителя на дружеството поради това е издадена след
като ТПО между страните е било прекратено от работника със заявление от 03.08.2020г. на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Повторното прекратяване на ТПО се явява извършено
при липса на субективно право за тоа, поради което не поражда правно действие, а
издадената заповед подлежи на отмяна. Така обосновал незаконосъобразност на заповедта и
отправил искане за положително произнасяне по исковете.
В отговор, „Файър Про Инженеринг“ ЕООД, гр. Варна признало възникналото между
страните правоотношение, но оспорило предявените искове по основание. Навело
твърдения, че в конкретния случай са спазени законовите предпоставки за прекратяване на
ТПО в хипотеза на чл. 71, ал. 1 от КТ. Достатъчно в тази връзка е писменото изявление на
страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна. Ищецът е
уведомен за прекратяване на ТПО на 31.07.2020г. и е бил поканен да получи документите в
тази връзка. Ищецът не се е явил на същата дата, поради което се е подписал впоследствие
на заповедта. По отношение на претенцията за ТВ за м. май 2020г. посочил, че служителят
не е престирал труд през този месец, като реално започнал изпълнение на трудовите си
задължения на 04.06.2020г. През м. май 2020г. ищецът работил в собствения си магазин на
*** в гр. Варна. Отправил искане поради изложеното за постановяване на решение, с което
предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
От съдържанието на Трудов договор № 14 от 04.05.2020г. се установява, че на
основание чл. 67, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ – със срок за изпитване за 6 месеца в полза на
работодателя страните се обвързали с трудов договор, по силата на който считано от
05.05.2020г. работодателят възложил на ищеца – работник да изпълнява трудови функции,
присъщи на длъжността „монтажник“ при пълно работно време и ОТВ в размер на 1290 лв.,
платимо до последно число на следващия месец.
Със Заповед № 007/31.07.2020г. на Управителя на дружеството работодател на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с П.П. по инициатива
на работодателя преди изтичане на срока за изпитване. Видно от отразеното в нея, заповедта
е връчена на работника на 24.08.2020г.
Със Заявление на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ входирано при работодателя под
№ 158/03.08.2020г., П.П. прекратил едностранно сключения между страните трудов договор
4
поради неизплащане на трудовото му възнаграждение. В Приемо-предаватален протокол от
същата дата, подписан от ищеца и от представител на работодателя, страните обективирали
предаване на описаното в същия работно облекло от служителя.
На 04.08.2020г. П.П. подал сигнал с вх. № 20075091 до ДИТ – гр. Варна, в отговор на
който с писмо на дирекцията от 24.08.2020г. бил уведомен за извършената в дружеството
проверка и констатираното в хода на проверката.
С писмо, с изх. № 042/19.08.2020г. управителят на „Файър Про Инженеринг“ ЕООД
поканил П.П. в срок от 3 работни дни да получи заповедта за прекратяване на трудовия
договор, както и трудовата му книжка.
Пред ВРС е прието заключение на ССчЕ, от което се установява, че БТВ на ищцата за
месеца, предхождащ този на прекратяване на ТПО е в размер на 1290 лв., а начисленото на
ищеца нетно трудово възнаграждение за м. май 2020г. е в размер на 945.40 лв. Във
ведомостта за м. май 2020г. липсва положен подпис на работника.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите Н. С. и Б. Б. /баща на управителя на „Файър Про Инженеринг“ ЕООД/ -
ангажирани от ответника.
От показанията на първия свидетел се установява, че заедно с П.П. започнали да
работят в дружеството ответник като монтажници. Дейността на фирмата в гр. Варна била
пожароизвестяване, пожарогасене и поддръжа и ремонт на пожарогасители. С шефа Н. Б.
уговаряли кога да започнат работа, като свидетелят започнал да работи на 24.05., а П. –
започнал да работи м. юни поради забавяне на работата като общ работник, защото
първоначално следвало обучение. П. имал частен бизнес – магазинче, работил вкъщи.
Трудовото му правоотношение било прекратено поради нежеланието на П. да обува
предпазно облекло.
От показанията на свидетеля Б. се установява, че П. постъпил на работа в
дружеството на 04.05., но същият през този месец не е бил на работа. Уговорката била да
бъде нает на работа за небостъргача в гр. ***, първоначално да се обучава, но небостъргача
бил затворен. През м. май не е бил на работа, защото не е имало работа за него.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ при прекратяване на трудовия договор без
предизвестие /както е в настоящия случай/, прекратяването настъпва с получаването на
писменото изявление за неговото прекратяване, т.е. заповедта за уволнение.
Спорът между страните е чие писмено изявление за прекратяване на трудовия
договор е получено първо по време от другата страна: това на работодателя по чл. 71, ал. 1
от КТ или това на работника по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. на кое от двете основания е
5
прекратен сключения между тях трудов договор.
От писмените доказателства по делото се установява, че заповедта на работодателя за
прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване е издадена на 31.07.2020г., но е
връчена на работника на 24.08.2020г. съобразно отразяването направено в съдържанието й.
Писменото изявление на работника за факта и момента на получаване на заповедта,
обективирано в съдържанието й не е опровергано с успешно насрещно доказване от
работодателя, а възраженията на ответника, че ищецът е уведомен за прекратяване на ТПО
на 31.07.2020г., че е бил поканен да получи документите в тази връзка и не се е явил на
същата дата не са доказани по делото нито с преки, нито с косвени доказателства.
Връчването на заповедта на работника не е оформено при отказ, нито са налице други данни
установяващи връчване, респ. узнаване на съдържанието й от работника преди 24.08.2020г.
по различен от отразеното в заповедта неформален начин.
От друга страна, безспорно е положението, че писменото изявление на работника
отправено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е получено от работодателя на 03.08.2020г.,
когато е входирано в деловодството му. Следователно, към 03.08.2020г. трудовото
правоотношение между страните е било прекратено едностранно от работника, без
предизвестие, поради забавяне изплащане на трудовото възнаграждение от работодателя.
Веднъж прекратеното ТПО не може да се прекрати отново от работодателя на друго
основание, поради което прекратяването с оспорената заповед на работодателя от
31.07.2020г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ е незаконно и следва да се отмени. Решението
на ВРС по този иск е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 работодателят
му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните
вреди – при срочно трудово правоотношение.
Установено е по делото и няма спор между страните, че по силата на чл. 2.4 от ТД от
04.05.2020г., между тях е възникнало ТПО за неопределено време, а установеният от
заключението на ССчЕ размер на БТВ определен съгласно регламента на чл. 228 от КТ за
срока на предизвестието по чл. 2.10 от договора е в размер на 1290 лв. Следователно, в
случая са налице предпоставките за дължимост на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ,
поради което предявеният на това основание иск е доказан по основание и размер и следва
да се уважи. Решението на ВРС в тази част следва да се потвърди.
Съгласно чл. 124 от КТ работникът или служителят по трудовото правоотношение е
длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова
дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за
изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. Положеният
6
труд по трудово правоотношение е възмезден като правилото на чл. 242 от КТ е
императивно. Според чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Безспорно в процеса, страните са били обвързани от валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността монтажник в
дружеството.
Оспорено е твърдението на ищеца, че през м. май 2020г. работникът е престирал
работна сила и фактически е осъществявал съответната трудова функция – монтажист,
съобразно уговорените в трудовия договор параметри. При така възникналия спор в тежест
на работника е да установи пълно и главно, че в отречения период действително е
престирал дължимия труд. Доказателства в тази насока не са ангажирани по делото.
Изводът, че трудово възнаграждение за м. май 2020г. се дължи на работника ВРС е
формирал въз основа на момента на възникване на ТПО и извлечения от показанията на
свидетеля Б. Б. служебно извод за хипотеза на престой по смисъла на чл. 267 от КТ.
Състоянието на престой е следствие от спирането на работата в предприятието. Твърдение
или довод в исковата молба за престой не по вина на работника не е наведен от ищеца, нито
е поддържан до приключване на първото по делото съдебно заседание. Наличието на такъв в
предприятието на работодателя не е доказан по делото. Следователно въпросът дали през м.
май 2020г. е обявен или не престой в предприятието е извън предмета на делото.
Както съдът посочи доказателства по делото за реално престиране на дължимия труд
от ищеца през м. май 2020г. не са събрани по делото. Обратно, от показанията на двамата
свидетели, при отчитане на обстоятелствата по чл. 172 от ГПК и съвкупността на всички
обстоятелства по делото, съдебният състав приема за установено, че през м. май 2020г.
ищецът не е осъществявал фактически трудовата си функция при ответника, не е работил,
не е престирал дължимия труд, поради което не му се дължи трудово възнаграждение.
Установява се от показанията на двамата свидетели – преки, еднопосочни, неопровергани по
делото, че ищецът реално започнал да работи в дружеството през м. юни 2020г. като общ
работник, а през м. май не е работил. Дотогава развивал частен бизнес – имал магазин.
Напуснал поради нежеланието му да обува предпазно облекло.
Ирелевантно в тази връзка е установеното от заключението на ССчЕ за отчитането на
положения от ищеца труд и начисляването на трудово възнаграждение от работодателя за
този месец. Неотчитането и неначисляването на трудово възнаграждение от работодателя би
съставлявало неизпълнение на задълженията му по трудовия договор, а от изпълнението им
не може да се прави извод, че трудът е реално и фактически престиран и че тези задължения
са възникнали и съществуват, при липса на доказателства за изправността на работника по
основното му задължение – да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва
установената трудова дисциплина.
7
По тези съображения, съдебният състав приема, че предявеният на основание чл. 128,
т. 2 от КТ иск за плащане на трудово възнаграждение за м. май 2020г. не е доказан по
основание, поради което следва да се отхвърли като неоснователен. Решението на ВРС в
тази част е неправилно и следва да се отмени.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните има право на поискани
разноски. Претендираните от ищеца разноски пред двете инстанции са под формата на
адвокатско възнаграждение, уговорено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. По уважените
искове на адв. В.Д. следва да се присъди възнаграждение, определено по размер съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. в общ размер 970.30 х 2 или сумата от
1940.60 лв. Претендираните от ответника разноски под формата на адвокатско
възнаграждение са в размер на по 300 лв. за всяка инстанция и държавна такса по
въззивната жалба – 115.80 лв. Съразмерно с отхвърления иск ответникът има право на
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции /300 : 3 х 2/ и 25 лв.
държавна такса или общо сумата от 225 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ВОС дължимите държавни такси и разноски по уважените искове за
първоинстанционното им разглеждане.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261585 от 12.05.2021г. по гр.д. № 12176/2020г. по
описа на ВРС, XХХV-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ e призната за незаконосъобразна и отменена Заповед № 7/31.07.2020г., издадена на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ от управителя на „Файър Про Инженеринг“ ЕООД, ЕИК
*********, с която е прекратено трудовият договор на П. Д. П. с ЕГН **********, както и
на основание чл. 221, ал. 1 от КТ „Файър Про Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на П. Д. П. с ЕГН ********** сумата от 1290.00 лева, представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
30.09.2020г. до окончателното плащане на задължението.
ОТМЕНЯ Решение № 261585 от 12.05.2021г. по гр.д. № 12176/2020г. по описа на
ВРС, XХХV-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 267, ал.
1 от КТ „Файър Про Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на П. Д. П. с
8
ЕГН ********** сумата от 945.40 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м.
май 2020г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК са определени разноски, И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 267, ал. 1 от КТ предявеният от П. Д.
П. с ЕГН ********** срещу „Файър Про Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 945.40 лева, представляваща нетно трудово
възнаграждение дължимо за м. май 2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда – 30.09.2020г. до окончателното плащане
на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв „Файър
Про Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. В.Д., адв. № ********** сумата
от 1940.60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно с уважените искове
за две инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. Д. П. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Файър Про Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 225 лева,
представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса
съразмерно с отхвърления иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Файър Про Инженеринг“ ЕООД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВОС сумата от 131.60 лева, представляваща
дължима в производството пред първата инстанция държавна такса по уважените искове,
както и сумата в размер на 150 лева, представляваща платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок в частта по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, който за страните започва
да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 280, ал. 3, т.
3 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9