№ 160
гр. Харманли, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20235630200461 по описа за 2023 година
Производството е по глава III раздел V, чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж. И. Т. , с ЕГН **********, с адрес
гр.Харманли, ул. „ *** против Наказателно постановление № 23-0271-000593
от 03.07.2023г на Началник - група към ОД на МВР - Хасково, РУ -
Харманли, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложена административни наказания: „Глоба” в размер
на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месец за
нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗдвП. В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното с нея наказателно
постановление. Същото било издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, а фактическите констатации в него не отговаряли на
обективната действителност. Твърди се от жалбоподателя, че както в АУАН,
така и в НП, нарушението не било описано според действителната фактическа
обстановка, в каквато насока се излагат подробни съображения.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление на Началник - група при ОД на МВР
– Хасково,РУ -Харманли.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява.За него се явява защитникът му адв. М. Д. от
АК – Хасково,който поддържа депозираната въззивна жалба.Претендират се
разноските по делото.
Административнонаказващият орган Началник група в ОДМВР
1
Хасково, РУ – Харманли редовно призован, не изпраща представител и не се
представлява. В съпроводителното писмо се изразява писмено становище, с
което предлага обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено.Прави възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като счита, че същият следва да се определи в минимален
размер.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84
ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.06.2023 г. в 22:20 часа, в гр. Харманли като водач на лек
автомобил „ Мерцедес” Ц 220 ЦДИ на паркинга на Комплекс „Приказките”
Ж. И. Т. , с ЕГН **********, точен адрес гр.Харманли, управлява лек
автомобил Мерцедес Ц220 ЦДИ с регистрационен номер **** собственост на
И.Я. Д.а ЕГН500227845З като участник в ПТП с материални щети напуща
местопроизшествието, не спира и не установява последиците от ПТП, с което
виновно е нарушил чл.12З ал. 1 т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.
53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на свидетелите М. Г. С., свид. А. Д. Д.,частично от
показанията на Б.Ц.Б. и свид. Д.Р.Т.; АУАН; НП; протокол за ПТП (л.34);
заповед №8121з-16З2/ 02.12.2023г.
Основна роля за изясняване на фактическата обстановка имат
показанията на св. А. Д. А.ов и свид. М. Г. С.. Те носят всички белези на
последователен, вътрешнонепротиворечив и непредубеден разказ и намират
опора в доказателствената съвкупност. Показанията на свидетеля Д.Р.Т. имат
характера на производни гласни доказателства (пресъздават описаната пред
него фактическа обстановка), но няма пречка да се ползват за проверка
достоверността на първичните такива. Показанията на свид. Б.Ц.Б., който
сочи, че е очевидец на ПТП не кореспондират с останалата доказателствена
съвкупност,тъй като никой от свидетелите А. Д. А.ов, свид. М. Г. С., свид.
Д.Р.Т., нито в писмените обяснения на И.Б. Ж.ва, М. К.С., свид.С.А.А., сочат
в лекия автомобил „Мерцедес Ц220” ЦДИ с регистрационен номер **** да е
имало друго лице освен нарушителя Ж. И. Т..
Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият
състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
2
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок
по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на
това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на
НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314
НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание
– чл.42 и чл.57 ЗАНН,както и при спазване на предвидения за това
процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление са достатъчно
ясно и точно описано нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата и доказателствата, които ги потвърждават, поради което не
се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и
по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Не е налице неяснота по отношение на инкриминираната дата на деянието,
тъй като в тази насока липсват аргументи за противното както във въззивната
жалба, така и в писмените бележки представени от защитата. В чл. 123, ал.1,
т.1 от ЗДвП е предвидено, че водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Нарушаването на последната цитирана
разпоредба е санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП,
предвиждащ налагане на административно наказание за водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Съгласно
изложеното в АУАН и НП, на деянието е дадена правилна квалификация с
конкретно отразени относими норми, които кореспондират с
обстоятелствената част на наказателното постановление. Изпълнено е
изискването на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН от формална страна, като видът
3
и размерът на претърпените от ПТП материални щети или имената на
собственика на претърпелия щетите автомобил не са елемент от обективния
състав на нарушението и непосочването им в АУАН и НП не води до
непълнота, обуславяща отмяната на последното.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода
на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 17.06.2023 г. в
22:20 часа, в гр. Харманли като водач на лек автомобил „ Мерцедес” Ц 220
ЦДИ на паркинга на Комплекс „Приказките” управлява лек автомобил
Мерцедес Ц220 ЦДИ с регистрационен номер *** собственост на И.Я. Д.а
ЕГН********** като участник в ПТП с материални щети напуща
местопроизшествието, не спира и не установява последиците от ПТП.
Предвид последното и съгласно разпоредбата на §6 е налице ПТП и
безспорно жалбоподателя е участник в него. Като участник в ПТП е бил
длъжен, съгласно чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. От събраните гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свид. А. Д. А.ов и свид. М. Г. С. безспорно се
установява, че жалбоподателят не спира за да установи какви са последиците
от произшествието, напуснал мястото на произшествието. Съдът кредитира
показанията относно предприетите действие при извършване на възложената
им проверка по сигнал на тел.112 за възникнало ПТП, както и показанията им
относно инцидента, които, макар и опосредени от показанията на други лица,
съдържат годна информация относно механизма на процесното ПТП, както и
относно водача на МПС и неговото поведение. На следващо място, съдът дава
се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата,
отнасящи се до процедурата по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал. Необходимо на това място е и уточнението, във
връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за
установяване на административно нарушение, че въпреки законовата повеля,
тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните
органи пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на
причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се
обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно
причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие,
градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните
данни от участниците в съответните събития, като така достигнатите изводи
подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност. Като
правдиви относно разигралите се събития преди, по време на процесния
инцидент се възприемат и показанията на свид. Б.Ц.Б. и свид.Д.Р.Т.,както и в
частта относно самоличността на водачите на МПС. Съдът не кредитира
4
показанията на свид. Б.Б. за поведението на жалбоподателя след инцидента,
тъй като твърдението му, че Ж. Т., нарушител след като е ударил лекият
автомобил „ Тойота Корола” с рег. № *** е слязъл от своя автомобил лек
автомобил Мерцедес Ц220 ЦДИ с регистрационен номер ***, установил
щетите и е казал на И.Б.,пострадала, че колкото струва ще плати. В тази част
показанията на свид. Б. са в противоречие с показанията на свид. М. С., който
сочи, че при съставянето на АУАН, нарушителя Ж. Т. лично му е заявил, че
нарочно е ударил лекия автомобил „ Тойота Корола” с рег. № ***, което е
предизвикало учудване у свид. М. С., а и показанията на свид. Б.
противоречат и на формалната логика. Показанията на свид. Б. противоречат
и на писмените обяснения дадени от И.Б., М. К.С. и С.А.А., прочетени по
реда на чл.84 от ЗАНН, вр. чл.283 от НПК, които са преки очевидци на ПТП и
категорично сочат, че Ж. Т., нарушител след като е ударил лекият автомобил
„Тойота Корола” с рег. № ***, не е спрял,усетил се е,че е ударил колата и
избягал от мястото на ПТП.Съдът не дава вяра и на показанията на
свид.Д.Р.Т., в частта, че нарушителят е слязъл от колата, установил е щетите
и е казал на И.Б., /шофьор на ударения лек автомобил/ да се разберат, тъй
като същият не е очевидец на ПТП и на поведението на жалбоподателя след
ПТП, като се пресъздава от него защитната теза на жалбоподателя, който е
отказал да даде обяснения по случая.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият
състав приема, че Ж. И. Т., с ЕГН ********** от гр.Харманли, че на
посочените в АУАН и НП дата и място, не е изпълнил задължението по
чл.123, ал.1, т.1 ЗДП, а именно – при настъпване на ПТП, без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. След като по надлежния ред е безспорно
доказано осъществено пътнотранспортно произшествие, участвалите в него
лица, времето и мястото на същото е осъществено поведение от страна на
жалбоподателя, изразило се в нарушение на задължението въведено с
нормата на чл. 123, ал.1,т.1 от ЗДвП, за което поведение законосъобразно е
бил санкциониран на основание чл. 175, ал. , т.5 от ЗДвП. Предвид
последното правилно наказващия орган е приел, че е осъществен състава на
нарушението по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП и за същото законосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съставът на нарушението урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно бездействие, тъй като водачът на МПС напуска
местопроизшествие с причинени имуществени вреди, без да се спре и да
провери резултата и да уведоми или изчака компетентните органи.
От субективна страна деянието по чл.123, ал.1, т.3 е извършено при
форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал наличието на
ПТП и необходимостта от уведомяване /общественоопасния характер на
деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че
застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на
5
транспорта, но се е отнасял безразлично към настъпването на
общественоопасните последици при пряката си цел да остане неизяснена
обстановката по ПТП-то, което е и сторил.
При определяне на маловажните случаи на административните
нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93,
т. 9 от НК. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по отношение на обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
а според чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. С оглед цитираните разпоредби, "маловажен
случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният състав приема, че
административното нарушение, за което е наказан Ж. Т. не следва да се
квалифицират като "маловажен случай". В конкретния случай не са събрани
доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска
степен на обществена опасност на извършените административни нарушения,
поради което не прилага хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Деянието не
представлява маловажен случай, доколкото представлява класическо
изпълнително деяние от този род. Липсата на критичност към извършеното е
допълнителен аргумент в тази насока.
По размера на наказанието
При определяне на наказанието по вид и размер, следва да се
отбележи, че същото е индивидуализирано от наказващия орган съобразно
установените в закона размери, над минималния такъв. Не са ясни обаче
съображенията на наказващия орган затова, с което не е изпълнил
задълженията си по чл. 83, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 27, ал.2, вр. ал.1 от ЗАНН,
при определяне размера на кумулативно предвидените санкции. Предвид
факта, че същите не са наложени в минимален размер, то АНО е бил длъжен
да формира мотиви в тази насока, което обаче не е сторил. Ето защо, съдът
намира, че размерът на наложените на жалбоподателя наказания глоба и
лишаване от право да управлява МПС следва да се намали до
законоустановения минимум, като размера на глоба вместо 200 лв. бъде
определен на 50 лв., а на наказанието лишаването от правоуправление вместо
3 месеца бъде 1 месец. Горното налага в тази част НП да бъде изменено.
По разноските
6
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на
размера на наложените наказания в обжалваното наказателно постановление,
в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на разноски. Според
задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1
от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6 по
описа за 2012 г. на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК,
присъждат се само тези разноски, за които е доказано да са реално
извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лева е платено "в брой" следователно договорът служи за разписка за
реалното му заплащане. Предвид изменението на размера на наложените
административни наказания следва да се присъдят направените разноски.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.4, вр. чл. 58д, т.1 от
ЗАНН, 63, ал.7, т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0271-000593 от
03.07.2023г на Началник група към ОД на МВР - Хасково, РУ - Харманли, с
което на Ж. И. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.Харманли, ул. „*** за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗдвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДП е
наложено административно наказание „глоба”, като намалява размера на
глобата от 200 лв. на 50 лв. и „Лишаването от право да управлява МПС” от 6
месеца на 1 месец.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от
АПК Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Хасково
да заплати на Ж. И. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.Харманли, ул. „*** сума
в размер на 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7