НОХД № 682/17г. МОТИВИ :
Подсъдимият
Н.Г.П. *** е обвинен в това, че на 18.02.2017г. в с.Якимово, обл.Монтана, в
условията на продължавано престъпление, при повторност и след предварителен
сговор с непълнолетните В. Г.П. и М.В.К., двамата от с.Якимово, обл.Монтана,
чрез използване на техническо средство–кирка, след разрушаване на преграда
здраво направена за защита на имот-врата, отнел от владението на Г.Г.К. от с.*****,
обл.Монтана, движими вещи, а именно: меден казан за варене на ракия с вместимост 100литра, на стойност 350лв, 2бр. пластмасови бутилки с
вместимост от по 6литра с домашна ракия на стойност 84лв, 1 бр. бутилка с
вместимост 0,750литра с домашна ракия на стойност 5,25лв, 1литър олио на стойност 2,30лв, 4 бр. буркана от по 100грама с домашна
лютеница на стойност 4лв, 1бр. буркан от 200грама с домашна лютеница на
стойност 1,50лв, 5бр. буркани с компот от различни по вид плодове на стойност
10лв, 4бр. буркана с пчелен мед на стойност 28лв, месингова канела на стойност
2,50лв, месингов трипътник на стойност 1лв, медни намотки с тегло 0,200килограма
на стойност 1,60лв и радиокасетофон
марка „Шарп“ на стойност 25лв, или вещи
на обща стойност 515,15лв и от владението на А.Б.И. от с.*****, обл.Монтана
движими вещи, а именно: меден котел с
вместимост 40литра на стойност 80лв, медна пръскачка за лозе на стойност 60лв и
2бр. женски заека порода „чин-чил“ на стойност 50лв, всичко на обща стойност 190лв, или движими вещи на
обща стойност 705,15лв, тяхна собственост, без знанието и съгласието им, с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл.195, ал.1,
т.3, 4, 5 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК
В разпоредително с.з. съдът е уважил
направеното искане от подсъдимият за разглеждане на производството по реда на
Гл.Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, и същото е приключено по реда на чл.371, т.2
от НПК.
Представителят
на ЛРП в с.з. поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и
категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага на съда да му наложи наказание
от „Шест месеца лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно, като
така наложеното наказание бъде кумулирано с наказанието по НОХД № 234817г. по
описа на ЛРС и бъде определено едно общо наказание, най-тежкото от тях „Една
година лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно, при
първоначален общ режим.
Назначеният при условията на чл.372,
ал.2 от НПК защитник на подсъдимият адв.Н. А. от МАК моли съда да наложи на
неговият подзащитен определеното по вид и размер наказание от предходният
съдебен състав „Шест месеца лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно
и да бъде групирано с наложеното на П. наказание по НОХД № 234817г. по описа на
ЛРС.
На
21.02.2017г. ЛРП е внесла в ЛРС Обвинителен акт срещу подс.Н.Г.П. и още две
други лица – В. Г.П. и М.В.К., двамата от с.****, обл.Монтана, за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.26,
ал.1 от НК, а по отношение на последните двама и във вр. с чл.63, ял.1, т.3 от НК. Възоснова на така внесения Обвинителен акт е било образувано НОХД № 65/17г.
по описа на ЛРС, което е приключило с осъдителна присъда постановена на
21.02.2017г., с която съдът е признал тримата подсъдими за виновни в извършване
на престъплението за което са предадени на съд, като е наложил на всеки един от
тях предвиденото в закона наказание за това престъпление, а именно – на подс.Н.П.
– „Шест месеца лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено с изпитателен
срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила, а на останалите двама
– подс.В. П. и М. К.– „Обществено порицание”. Така постановената присъда не е
обжалвана и протестирана и е влязла в законна сила на 28.02.2017г.
Впоследствие е изготвено Искане на осн.
чл.422, ал.1, т.3 от НПК от Вержиния Савчева – и.ф. Окръжен прокурор на МОП за
възобновяване на НОХД № 65/17г. по описа на ЛРС, тъй като към момента на
постановяване на присъдата, подс.Н.П. е бил осъден за друго престъпление, по
което е намерил приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, което
обстоятелство е пречка за повторното му приложение.
С Решение № 297 от 14.12.2017г. по
нак.дело № 1018/17г. по описа на ВКС на осн. чл.425, ал.1, т.1 от НПК ВКС е
възобвонил НОХД № 65/17г. по описа на ЛРС, отменил е постановената по него присъда
№ 12 от 21.02.2017г., в частта касаеща подсъдимият Н.Г.П. и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Доказателствата
по делото са гласни – направените от подсъдимия самопризнания, които се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства
приети от съда, като подкрепящи самопризнанието на подсъдимия.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
Подсъдимият живее в с.*****,
обл.Монтана въпреки младата си възраст вече е с криминално минало. Подс.Н.П. и
В. П. са братя, и братовчеди с М. К.
Пострадалите свидетели Г. К. и А. И. са възрастни
пенсионери, трудно подвижни и самотно живущи също в с.****, което обстоятелство
е известно на подсъдимите.
На 18.02.2017год. около 20,30ч. вечерта,
около 20,30ч. подс.Н.П. заедно с брат си В. П. и братовчед си М. К. се събрали
и решили да извършат кражба от дома на св.Г.Г.К., който се намира в същото
населено място, на ул*****
Тримата прескочили през външната порта
и влезли в двора, след което се насочили към гаража. Тъй като навън било тъмно,
светнали с прожектор но в гаража нищо не намерили. След това отишли до
постройка, която се ползвала за работилница. Там намерили меден казан за варене
на ракия и го изнесли навън. След това изнесли буркани с лютеница и компот,
буркани с пчелен мед, месингова канела, месингов трипътник, бутилки с домашна
ракия, медни намотки и радиокасетофон „Шарп“. Сложили всички изнесени вещи в
една голяма чанта и заедно ги пренесли до една къща, находяща се на ул.”*****”.
По-късно около 22ч. тримата се
насочили и към дома на св.А.Б.И., намиращ се на ул.”****. Проникнали в двора по
същият начин, прескачайки оградата. Подс.П. останал пред къщата за да пази, ако
евентуално св.А. И. излезе, а другите двама се насочили към мазето. Разбили
вратата на мазето с помощта на кирка и влезли вътре. Осветили с предварително
донесен прожектор и видели че има закачен меден котел, както и медна пръскачка.
Изнесли котела и пръскачката навън, след което отишли до постройка ползвана за зайчарник.
Отворили и изнесли 2бр. зайци. Всички отнети от дома на св.А. И. вещи тримата подсъдими
заедно пренесли и оставили в необитаемата къща при отнетите от дома на св.Г. К.вещи.
След това братята П. взели и занесли в дома си рдиокасетофона и чанта със
зимнина, а братовчед им К. взел казана за варене на ракия, медна бензинова
лампа, „В и К части, 2бр. пластмасови туби с ракия, медна пръскачка, буркани с
компот и лютеница, както и 2бр. зайци порода „Чин-чил“.
На следващата сутрин 19.02.2017г. всеки
един от свидетелите Г. К. и А. И. установили, че са им извършени кражби и
сигнализирали органите на РУ МВР Лом.
В хода на проведените оперативно-издирвателни
мероприятия извършителите направили пълни самопризнания пред полицейския
служител, св.Иван И., а след това му показали необитаемата къща и помещението, където
са скрили крадените вещи.
По-късно същият ден св.Г. П. К., майка на
първите двама предала в участък полиция 1бр. черна пазарска чанта, 4бр. буркани
и 1бр. касетофон „Шарп“, а К. предал намиращите се при него вещи – 1бр. меден
казан, медна бензинова лампа, „В и К части, 2бр. пластмасови туби с ракия,
медна пръскачка, буркани с компот и лютеница, както и 2бр. зайци порода
„Чин-чил“ с протоколи за доброволно предаване.
Срещу разписки от 19.02.2017г. органите
на МВР върнали всички вещи обратно на техните собствениците с изключение на
2бр. компоти и 1бр. буркан с лютеница, които били консумирани от братята П.
Горното се установява от фактическа страна от
направеното от подсъдимия в с.з. самопризнание, което изцяло се подкрепят от
събраните в хода на незабавното производство № 75/17г. по описа на РУ гр.Лом и
приети от съда писмени доказателства, както следва: Докладна записка на л.9, 10;
Протокол за оглед на местопроизшествие и албум с фотоснимки на л.11-19;
Протокол за доброволно предаване на л.20,21, разписка на л.22,23; Протокол за
разпит на свидетелите Г. Г. К. на л.24, 25, А.Б.И. на л.26, 27, И. Е. И. на
л.28, 29, В. П. С. на л.30, Г. П. К. на л. 31 К. П. К. на л.32, Оценителна
експертиза на л.39; Справка за съдимост на л.49,50; Протокол за следствен
експеримент на л.64, 65 и албум с фотоснимки на л.70-75.
Видно
от приложената по делото Справка за съдимост подсъдимият е осъждан с 4бр.
влезли в сила присъди, както следва:
1./ По
НОХД № 48/13г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 и чл.63, ал.1 ,т.3 от НК, извършено на 22/23.09.2012г. на наказание
„Обществено порицание”, в сила от 21.02.2013г.
2./ По
НОХД № 572/16г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с
чл.194, ал.1 от НК, извършено на 13.11.2016г. на наказание „Четири месеца
лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено за срок от Три години,
считано от 17.02.2017г.
3./ По
НОХД № 615/16г. по описа на ЛРС, за
престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.2 от НК,
извършено на 06.09.2016г. на наказание „Глоба” в размер на 100лв /сто лева/, в
сила от 02.03.2017г.
4./ По
НОХД № 234/17г. за престъпление по чл.195, ар.1, т.5 и 7 във вр. с чл.194, ал.1
от НК, извършено на 19.03.2017г. на наказание „Една година лишаване от
свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно, при общ режим на изтърпяване, в
сила от 02.11.2017г. Със същата присъда съдът е привел в изпълнение на осн.
чл.68, ал.1 от НК наложеното на П. наказание по НОХД № 572/16г. по описа на ЛРС
от „Четири месеца лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно при
общ режим на изтърпяване.
Съдът намира, че подсъдимия е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.195, ал.1, т.3, 4, 5
и 7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно, че на
18.02.2017г. в с.Якимово, обл.Монтана, в условията на продължавано
престъпление, при повторност и след предварителен сговор с непълнолетните В. Г.П.
и М.В.К., двамата от с.****, обл.Монтана, чрез използване на техническо
средство–кирка, след разрушаване на преграда здраво направена за защита на
имот-врата, отнел от владението на Г.Г.К. от с.Якимово, обл.Монтана, движими
вещи, а именно: меден
казан за варене на ракия с вместимост 100литра, на стойност 350лв, 2бр. пластмасови бутилки с вместимост от по 6литра с
домашна ракия на стойност 84лв, 1 бр. бутилка с вместимост 0,750литра с домашна
ракия на стойност 5,25лв, 1литър олио на стойност 2,30лв, 4 бр. буркана от по 100грама с домашна лютеница на стойност
4лв, 1бр. буркан от 200грама с домашна лютеница на стойност 1,50лв, 5бр.
буркани с компот от различни по вид плодове на стойност 10лв, 4бр. буркана с
пчелен мед на стойност 28лв, месингова канела на стойност 2,50лв, месингов
трипътник на стойност 1лв, медни намотки с тегло 0,200килограма на стойност
1,60лв и радиокасетофон
марка „Шарп“ на стойност 25лв, или вещи
на обща стойност 515,15лв и от владението на А.Б.И. от с.Якимово, обл.Монтана
движими вещи, а именно: меден котел с
вместимост 40литра на стойност 80лв, медна пръскачка за лозе на стойност 60лв и
2бр. женски заека порода „чин-чил“ на стойност 50лв, всичко на обща стойност 190лв, или движими вещи на
обща стойност 705,15лв, тяхна собственост, без знанието и съгласието им, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Извършеното престъпление представлява
„кражба” – противозаконно отнемане на чужди движими вещи, без знанието и
съгласието на собственика, като се квалифицира от обстоятелството, че е
извършено след разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, използване
на техническо средство–кирка, след предварителен сговор между извършителите и
условията на повторност, след като е осъждан за друго такова престъпление и не
е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК - пет годишен срок от изтърпяване на
наказанието.
Престъплението е извършено и в условията
на „продължавано престъпление” по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, като подс.П. е
извършил две деяния, през непродължителен период от време, при една и съща
фактическа обстановка и еднородност на вината.
Деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер и неговите обществено опасните последици.
От
субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е
целял тяхното настъпване.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът
съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.195, ал.1 от НК – „От една до
десет години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи
материята и чл.373, ал.2 от НПК, сочещ на задължителното приложение на чл.58а
от НК. В случаят направеното от подсъдимият самопризнание не би могло да се
разглежда като смегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като признанието на
вината е предпоставка за разглеждане на делото по тази процедура. С оглед
индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази високата степента
на обществена опасност на деянието и дееца,
мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.
Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в
случаите на чл.371, т.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при
условията на чл.58а от НК, като индивидуализираното наказание по чл.54 от НК,
бъде намалено с 1/3.
С Присъдата по НОХД № 65/17г. по описа
на ЛРС, която е отменена по реда на възобновяването на подс.П. е наложено
наказание, при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК от
„Шест месеца лишаване от свобода”. Тъй като няма постъпил протест срещу тази
присъда, настоящият съдебен състав следва да се съобрази с принципа, че не може
да утежнява положението на подс.Пънтев, поради което следва да определи
наказанието при същите условия.
Водим от
горното, съдът определи наказанието на подс.П., при условията на чл.58а, ал.4
във вр. с чл.55, ал.1 ,т.1 от НК „ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
Тъй като
престъплението предмет на НОХД п№ 243/17г. и престъплението предмет на
настоящето производство са извършени в условията на реална съвкупност, а именно
: на 19.03.2017г. и на 18.02.2017г., преди да има влязла в сила присъда за
което и да е от тях, то съдът на осн.
чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК определи по отношение на осъдения Н.Г.П.
със снета по делото самоличност ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му по
НОХД № 234/17г. по описа на ЛРС и наказанието наложено му по настоящето дело,
НАЙ-ТЕЖКОТО ОТ ТЯХ – „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален „общ” режим, на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На осн.
чл.25, ал.2 от НК при изпълнение на така определеното общо наказание следва да
се приспадне изтърпяната част от наложеното на П. наказание по НОХД № 234/17г.
по описа на ЛРС, с начална дата 11.12.2017г.
Престъплението предмет на настоящето производство е извършено на
18.02.2017г.–един ден след влизане в сила на Присъдата по НОХД № 572/16г., с
което на П. е наложено наказание от „четири месеца лишаване от свобода”, чието
изпълнение е отложено с изпитателен срок от Три години, в сила от 17.02.2017г.,
поради което същото следва да бъде приведено в изпълнение на осн. чл.68, ал.1
от НК и да бъде търпяно отделно от определеното по настоящето производство общо
наказание. Но тъй като с Присъда по НОХД № 234/17г. по описа на ЛРС съдът е привел в изпълнение на осн. чл.68,
ал.1 от НК наложеното на П. наказание по НОХД № 572/16г. по описа на ЛРС от
„Четири месеца лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно при общ
режим на изтърпяване, то съдът намира, че последното не следва да бъде
привеждана отново.
Така
наложеното наказание на подсъдимия, съдът намира, че е от вид и размер да постигне
целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и
установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на
обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.
С оглед
изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъди подсъдимият да
заплати по сметка на ОД на МВР гр.София направените в хода на ДП деловодни
разноски в размер на 12,88лв /дванадесет лева и осемдесет и осем стотинки/,
както по 5лв държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
в полза на ВСС гр.София, а по сметка на Националното Бюро за правна помощ
гр.София адвокатско възнаграждение на определеният от АС гр.Монтана и назначен
за негов защитник адв.Н. А. от МАК.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :