Р Е Ш Е Н И Е №260010
Гр. София, 07.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ
РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 226 по описа за 2019 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Т.И.Т. е предявил срещу „ОЗК – З.“ АД обективно съединени искове за плащане на сумата
от 120000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 10.03.2019 г.,
телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
от 12.03.2019 г. до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното:
Ищецът пострадал при ПТП, настъпило на 10.03.2019 г. На тази дата около 11.00
ч. на път в гр. Я., местност „Д. Д.“ ищецът управлявал собствения си лек автомобил „О. В.“ с рег. №
СО2870АТ, когато бил блъснат от лек автомобил марка „БМВ Х5“ с рег. № СО1993ОХ,
управляван от Р. П. Г., който
извършвал неправилна маневра изпреварване при забрана за извършването ѝ.
По случая бил съставен констативен протокол № 451р-30350/12.03.2019 г. на ПП
при РУ на МВР – Я. и образувано ДП № 36/2019 г. по
описа на същото, пр. пр. № 375/2019 г. на РП – Тетевен. Наказателното
производство било прекратено с прокурорско постановление от 13.05.2019 г.
Относно управлявания от Р. Г. лек автомобил имало сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, действащ към датата на ПТП,
във връзка с което била предявена пред застрахователя претенция за обезщетение,
но такова не било платено в определения срок. В резултат на ПТП ищецът получил
изключително тежки травматични увреждания, описани като вид и медико-биологичен
характер в исковата молба, от които търпял и продължавал да търпи болки и
страдания, също описани като интензитет в исковата молба. С оглед
гореизложеното се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. основание 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете изцяло. Не оспорва
наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на
ПТП и наличието на вина и противоправно
поведение у сочения за виновен за ПТП водач и в тази връзка навежда правно
твърдение, че вина за настъпване на ПТП има изцяло ищецът, като основава това
правно твърдение на фактическите твърдения, че ищецът не е контролирал в
достатъчна степен управляваното от него МПС, като е предприел маневра обратен
завой без да съобрази дали тази маневра е безопасна и без да съобрази
поведението си с другите участници в движението. При условията на евентуалност
навежда възражение за съпричиняване от страна на ищеца, основано на същите
фактически твърдения. Навежда възражение за съпрпичиняване от страна на ищеца и
поради това, че е пътувал без поставен обезопасителн колан. Оспорва и
медико-биологичния характер на получените от ищеца увреждания, както и
интензитета на търпените болки и страдания. Навежда и възражение за
прекомерност на търсеното обезщетение, излага и самостоятелни доводи за
неоснователност на акцесорния иск за обезщетение за забава.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на 10.03.2019 г. около
11.00 ч. в гр. Я., местност „Д. Д.“ е настъпило ПТП с участници лек
автомобил „О. В.“ с рег. № СО2870АТ,
управляван от Т.И.Т., и лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № С01993СХ, управляван от
Р. П. Г.. Посочените в протокола причини и обстоятелства за ПТП са следните: предприемане
и извършване на неправилна маневра завиване в обратна посока от страна на л. а.
„О. В.а“ с рег. № СО2870АТ в гр. Я., местност „Д. Д.“, срещу дом № 2 с посока на
движение към гр. Я.; движение с несъобразена скорост по сухо пътно платно
в посока гр. Я.на л. а. автомобил „БМВ Х5“ с рег. № С01993СХ при
наличието на пътна табела от група Д – табела Д11 за населено място и предпиремане
и извършване от същия на маневра изпреварване, при което л. а. пресича и застъпва
забраняваща маркировка М1 - единична непрекъсната линия, при което двата автомобила
се сблъскват.
От показанията на свидетелите се
установява следното: свидетелката Тодорова
– съпруга на ищеца, установява, че когато видяла съпруга си в болничното
заведение след ПТП той не бил на себе си, целият бил в кръв, със срязана ръка, четири пръста на лявата му ръка били разкъсани,
левият му крак бил контузен, впоследствие се установило, че е счупен и отекъл
значително. По-късно започнало да се повишава кръвното му налягане и да му
става зле, а в МБАЛ „Св. А.“ установили, че има диабет и
му назначили лечение. След като се прибрал в дома си след проведените лечения,
ищецът започнал да спи неспокойно, ставал и ходел насън, не чувал добре, не
можел да се движи и обслужва сам, свидетелката му помагала за ежедневните
нужди. Въпреки проведените лечение и рехабилитации състоянието му не се
подобрявало, имал болки в гърба и кръста, кракът му понякога се схващал, не бил
добре и психически. Свидетелката В. – очевидец на ПТП,
установява, че при управление на автомобила си по пътя в населеното място
ищецът подал мигач /свидетелката не уточнява ляв или десен/, за да завие, но
автомобилът, който се движел зад него, се движел с висока скорост и ударил странично автомобила на ищеца. От удара
автомобилът на ищеца се завъртял.
От заключението по допуснатата
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и от обясненията на
вещите лица в о. с. з. се установява следното: Установява се на първо място
следният механизъм на ПТП: На 10.03.2019 г. около 11.00 ч. в гр. Я., местност
„Девет дола“ се движел лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № СО2870АТ,
управляван от Т.И.Т., в посока към центъра на гр. Я.. В автомобила се намирал само
водачът, който бил подал сигнал за извършване на маневра (мигач, няма данни по делото ляв
или десен). Платното за движение в този участък било сухо, двупосочно, с по
една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга
посредством единична непрекъсната линия М1 (по делото няма данни за пътна сигнализация в зоната на ПТП). В същото време и в същата
посока след лекия автомобил „Опел Вектра“ се движел лек автомобил „БМВ Х5“ с
рег. № С01993СХ, управляван от Р. П. Г.. В автомобила пътували петима
души. Водачът на лекия автомобил „БМВ“ предприел маневра за изпреварване на
движещия се пред него лек автомобил „Опел“ като застъпил и пресякъл пътната
маркировка М1. В този момент водачът на лекия автомобил „Опел“ предприел
маневра за завиване в обратна посока, при което се получил удар между лявата
челна и странична част на лекия автомобил „Опел“ и челната дясна част на лекия
автомобил „БМВ“. След първоначалния удар десните колела на лекия автомобил „БМВ“
преминали през предния капак над двигателя на лекия автомобил „Опел“, при което
лекият автомобил „БМВ“ се отклонил вляво по отношение първоначалната си посока
и се преобърнал на таван във водосточната канавка, намираща се вляво на
платното за движение. Според вещото лице
автоексперт по делото няма данни за това с каква скорост се е движел л.
а. „БМВ“, в коя лента се е движел лекият
автомобил „Опел“ и къде точно е мястото на удара, каква е била видимостта в
участъка на ПТП (относно видимостта има данни само за това, че ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието), както и за това на каква
дистанция са се движели двата автомобила един от друг непосредствено преди
обратния завой и изпреварването, но след като лекият автомобил „Опел“ е
предприел маневра за обратен завой и към този момент е настъпил удар, се налага
извод, че автомобилите са били на сравнително малко разстояние. От техническа
гледна точка според вещото лице автоексперт опасността настъпва в момента, в
който части от движещия се отпред автомобил – в случая л. а. „Опел“ – навлязат
в лентата за насрещно движение, като в случая към момента на удара водачът на
лекия автомобил „Опел“ вече е извършвал маневрата за завиване в обратна посока,
а водачът на л. а. „БМВ“ също е извършвал изпреварване, но по делото няма данни
кой от двамата водачи пръв е предприел маневра. Установява се още, че от техническа
гледна точка причините за възникване на ПТП са в субективните действия на двамата
водачи – водачът на лекия автомобил „Опел“ е предприел маневра да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, преди започването на която не се е
убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него или минават покрай него, съобразявайки се с тяхното положение,
посока и скорост на движение; водачът на лекия автомобил „БМВ“ при движението си в
зоната на ПТП е застъпил и пресякъл единична непрекъсната линия М1, разделяща
пътните ленти по платното за движение. Установява се също така, че лекият
автомобил „Опел“ е произведен през 1998 г. и на двете предни седалки фабрично е
оборудван с триточкови инерционни колани. Според вещото лице автоексперт по
делото няма данни за общата широчина на платното за движение, но вероятно е
имало възможност изпреварването да се извърши безопасно без да настъпи ПТП, ако
лекият автомобил „Опел“ е следвал траекторията на лентата си за движение без да
предприема маневра за завиване в обратна посока. Установява се още от
заключението и от обясненията на вещите лица в о. с. з., че в резултат на ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на малкопищялната
кост на левия долен крайник, счупване на лявата лъчева кост в областта на
лявата лакътна става, разкъсноконтузни рани на лява мишница и на лява длан в
основата на 3-5 пръсти – зашити, хематоми по предномедиалната повърхност на
двете бедра и охлузване на лявата предмишница.
Уврежданията са основно с лява странична локализация. В
резултат на тези увреждания ищецът е търпял болки и страдания. Ищецът е страдал от предходни заболявания - артериална хипертония, неинсулинозависим
захарен диабет тип II, двустранен неврит на слуховия нерв, които не са оказали
влияние за настъпванен а вредоносния резултат, но захарният диабет може да
удължи процесите на заздравяване на раните на левия горен крайник. По делото
няма данни дали ищецът е управлявал автомобила си с предпазен колан, но предвид
механизма на пътнотранспортното произшествие и анатомичната локализация на
констатираните травматични увреждания на ищеца наличието на поставен
обезопасителен колан не би оказало влияние върху получаването на травматичните
увреждания или върху тяхната тежест.
Не се спори по делото относно
наличието на действал към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно управлявания от Р. П. Г.автомобил,
сключен с ответника.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглегждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен –
до размера от 15000 лв., до който следва да бъде уважен, а разликата до пълния
предявен размер от 120000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
Неоснователни са възраженията
на ответника относно механизма на ПТП и относно липсата на вина и противоправно
поведение у сочения като виновен за ПТП водач. От обсъдените по-горе
доказателства се установи механизмът на настъпване на ПТП /описан по-горе/ и
причините за това, установи се и виновното
противоправното поведение на водача Р. П. Г., изразяващо се в предприемане
на неразрешена маневра за изпреварване със застъпване и пресичане на единична
непрекъсната линия М1, разделяща двете пътни ленти на платното за движение.
Съответно съдът приема, че са
налице елементите на фактическия състав
на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. Доказа се по
делото наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищеца са причинени телесни увреждания, които са му причинили
болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е
извършено от Р.П.Г.. Установи се
противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените
на ищеца телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания. Установи се и
вината на Р. П. Г.. Установи се
също така, че към момента на настъпване на ПТП е действал договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно
управляваното от Р. П. Г.МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 30000 лв. би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на
търпените от ищеца неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: На първо
място следва да се имат предвид видът и характерът на получените увреждания - счупване
на малкопищялната кост на левия долен крайник, счупване на лявата лъчева кост в
областта на лявата лакътна става, разкъсноконтузни рани на лява мишница и на
лява длан в основата на 3-5 пръсти, хематоми по предномедиалната повърхност на
двете бедра и охлузване на лявата предмишница. Следва също да се отчете, че в
резуллтат на тези увреждания ищецът е търпял болки и страдания (но по делото не са ангажирани доказателства за продължителността
и интензитета на тези болки и страдания, вкл. за това, че заболяването диабет
от тип II, от което е страдал ищецът, реално е довело до
забавяне на процесите на заздравяване на раните на левия горен крайник). Следва да се вземе предвид и възрастта на ищеца - 54
години към датата на ПТП, на която възраст причнените увреждания безспорно се
преживяват по-тежко отколкото на по-млада възраст.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 30000 лв. би била справедлива, за да обезщети
ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на причиненото му телесни
увреждания (съответно основателно е
възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение).
Неоснователно е и възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е управлявал автомобила без
поставен предпазен колан. По делото няма данни дали ищецът е бил с поставен
предпазен колан, но от заключението по допуснатата експертиза се установява, че
предвид механизма на ПТП и анатомичната локализация на уврежданията на ищеца
наличието на поставен обезопасиелен колан не би оказало влияние върху
получаването на тези увреждания или върху тяхната тежест.
Основателно е обаче възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищеца, основано на твърдението, че той не е
контролирал в достатъчна степен управляваното от него МПС, като е предприел
маневра обратен завой без да съобрази дали тази маневра е безопасна и без да
съобрази поведението си с другите участници в движението. От заключението по допуснатата
експертиза се установява, че ищецът е предприел маневра за завиване в обратна
посока, преди започването на която не се е убедил, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него или минават покрай него,
съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съдът
намира, че съпричиняването от страна на ищеца е в размер на 50 %, съответно горепосоченият
размер на обезщетението следва да бъде намален наполовина и да се присъди сума
в размер на 15000 лв.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен и следва
да бъде уважен частично. Относно периода на дължимост на обезщетението за
забава – същото се дължи от 20.06.2019 г. – датата, от която ответникът е
изпаднал в забава (тъй като претенцията пред
застрахователя е депозирана на 19.03.2019 г., съответно срокът по чл. 496, ал.
1 КЗ е изтекъл на 19.06.2019 г. и от следващия ден ответникът е в забава). Съобразно гореизложеното акцесорният иск следва да
бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск за периода от 20.06.2019
г. до окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен размер и изцяло за
периода 12.03.2019 г. – 19.06.2019 г. /вкл./ следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищцът е освободен от държавна такса и разноски за възнаграждения
на вещи лица по делото, претендира направените по същото разноски, но не е
представил списък по чл. 80 ГПК. Направил е разноски съобразно доказателствата
по делото за това в размер на 500 лв. за възнаграждение на адвокат, съответно
съразмерно с уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски за
възнаграждение на адвокат в размер на 62.50 лв.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представените доказателства за това в размер на 400 лв. за възнаграждения на
вещи лица, с представения списък по чл. 80 ГПК претендира същите, както и
юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 350 лв. за възнаграждения
на вещи лица. Относно юрисконсултското възнаграждение – размерът на
юрисконсултското възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП,
който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ е 450 лв. Т. е. дължимото възнаграждение при
отхвърляне на исковете изцяло би било такова в размер на 450 лв., съответно
съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъдят на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 393.75 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 600 лв., както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 25 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ОЗК – З.“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори А. Л.и Р. Д., да плати на Т.И. Т.с ЕГН **********, адрес: *** от 15000 /петнадесет хиляди
лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при
ПТП, настъпило на 10.03.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на главния иск от 20.06.2019 г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.И. Т. с ЕГН **********, адрес: *** „ОЗК – З.“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори А. Л. и Р. Д., обективно
съдединени искове за плащане на сумата 120000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на
10.03.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на главния иск от 12.03.2019 г. до окончателното
плащане за разликата над уважения
размер на главния иск от 15000 лв. /петнадесет
хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 120000 лв. /сто и двадесет хиляди
лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на тази разлика от 20.06.2019 г. до окончателното плащане, както и ИЗЦЯЛО акцесорния ИСК за плащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цялата сума от 120000 лв. на главния иск за периода 12.03.2019 г.- 19.06.2019
г. /вкл./
ОСЪЖДА
„ОЗК – З.“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори А. Л. и Р. Д., да плати на
Т.И. Т. с ЕГН **********, адрес: *** от 62.50 лв. /шестдесет
и два лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Т.И. Т. с ЕГН **********, адрес: *** плати на „ОЗК – З.“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори А. Л. и Р. Д., сумата от 350
лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждения на вещи лица съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и
сумата от 393.75 лв. /триста деветдесет и три лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ОЗК – З.“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., да плати по сметка на СОС държавна такса за
производството по делото в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ върху уважения
размер на исковете, както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в
размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: