Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 27.04.2020 год.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 13 състав в публичното заседание, проведено на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 5179/2017 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 във вр. чл.
45 и чл.86,ал.1ЗЗД.
Ищецът Л.С.Д.,
ЕГН **********, чрез процесуалните си представители адв. С. Р.и адв. Х.Т. твърди в исковата молба, че на 18.06.2014 г. му е била
извършена операция в отделението по неврохирургия на ответната болница с тогавашно наименование МБАЛ „Токуда
Болница София” ЕАД за лечение на заболяване с диагноза „Ту
ин лоби фронталис син. Церебри“, а след няколко дни след
това, на 25.06.2014
г. е изписан от болницата с уверения от лекуващите му лекари д-р К.и д-р Л.,
че в резултат на проведеното лечение включително и
направената операция туморната формация в мозъка
му е
отстранена изцяло. Назначено му е следоперативно лъчелечение в
комбинация с препарата „Темодал“.
След лекарска препоръка ищецът е направил нов ядрено магнитен резонанс на
04.07.2014 г. в Болницата по онкология гр.София и е
установено, че туморната
формация е с размери, почти идентични на тези преди операцията в ответната болница. Този факт е потвърден и впоследствие, когато се
наложило след около 10 дни ищецът да проведе скъпоструващо,но животоспасяващо
лечение в болница в Турция, тъй като вече не можел да се довери на преценката
на лекарите в България. До това недоверие се стигнало след като установил, че е
налице пълно
противоречие между издадената от ответника медицинската
документация и манипулациите, които фактически са извършени
спрямо него. Осъзнавайки, че тумора изобщо не е премахнат от
главата му при първата операция и се налага спешно да се извърши нова такава
ищецът изпаднал в стрес, бил много изплашен за живота си и изпитвал силни притеснения.
Твърди,че липсата
на точно и адекватно лечение по време на престоя в
ответната болница е в пряка връзка с
липсата на лечебен ефект, съответно липсата на подобрение в състоянието му и , че
ако са били извършени необходимите изследвания и е бил правилно диагностициран
и своевременно лекуван, процесът е могъл да бъде излекуван напълно.
Твърди,
че е изписан в същото състояние, в което е приет и в този смисъл данните от
епикризата за отстраняване на тумора и подобряването
му са неверни.
моли съда да
постанови решение , с което да осъди ответника с
актуално наименование „А.С.к.м.б.з.а.л.Т.” ЕАД, ***/с предишно наименование
МБАЛ „Токуда
Болница София” ЕАД/
да му заплати сумата сумата от 250
000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснения причинени в резултат на противоправни действия и бездействия при лечението му
от ответника, както и разстройство на психическото му здраве, ведно със лихва
за забава върху главницата в размер на 71 470 лв. за периода от 18.06.2014 г.
до датата на предявяване на иска - 26.04.2017
год., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и за заплащане на сумата от 58 000 лв.-
обезщетение за имуществени вреди, представляваща заплатени от ищеца на
ответника недължими суми и суми за извършено лечение в Република
Турция, ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 11 000 лв. считано
от 21.06.2015 г. до датата на предявяване на иска и законна лихва върху нея от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане и разноските по делото.
Претендира разноски по делото.
Ответникът „А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т.”
ЕАД, *** оспорва предявения главен иск по основание и размер, като твърди, че
същия е изцяло неоснователен и моли съда да го отхвърли.
Твърди, че не
е налице виновно и противоправно деяние от страна на служители на болницата по
повод лечението на ищеца ,а също и причинно-следствена връзка между претендираните
вреди и действията на медицинските специалисти, а издадената документация при изписването на Л.Д.
абсолютно коректно отразява проведеното лечение. Последният е бил наясно,че
следва да се направи още една операция, за да се отстрани възможно най-голяма
част от тумора,което не е направено при първата такава именно с цел избягването на усложнения и влошаване на
качеството на живот, предвид младата възраст и фамилната обремененост на
пациента. Лечението, назначено му от екипа на болницата във всеки един момент е
било съобразено с най-високите международни стандарти и е било насочено към
осигуряването на възможно най-доброто качество на живот на пациента, въпреки
тежката диагноза.
Според
ответната болница, лекарският екип е спазил всички изискванията на Наредба № 37
от 28.08.2010г. за утвърждаване на медицински стандарт „Неврохирургия“ относно
провеждането на предоперативен и следоперативен контрол са съобразени, който
факт е потвърден и от извършените от НЗОК и ИАМО проверки по случая. При това
положение липсва елемента противоправно действие или бездействие.
Моли съдът да
отхвърли претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди и съответно за
лихви върху нея поради липса на предпоставките на чл.49 ЗЗД,евентуално да не я
уважава в размера,в който е претендирана,тъй като не отговаря на принципа на
справедливост.
От
представената по делото документация и от проверката на нарочна комисия от НЗОК
не се установяват нарушение на икономическите права на ищеца,а направените
дарения са изява на свободната му воля.
Няма
доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за заплатени суми за лечението
му в Турция , тъй като от приложените по делото документи не
става ясно, на какво основание сумата е преведена в полза на Анадолу Медицински
център от фирма „Агритоп“ ЕООД и защо същата е сключила договор за заем с Л.Д. и то пет
месеца след извършване на банковия превод. Ето защо моли съдът да отхвърли изцяло и претенцията за
обезщетяване на имуществени вреди.
Претендира направените разноски.
Помагачът на ответника ЗД „Е.“ АД оспорва исковете и по основание и по размер, като в
съдебно заседание се присъединява към становището на ответника и го поддържа.Не
са доказани твърденията,да е бил уведомяван, че при операцията туморът е бил
премахнат на 100 %. Напротив всички проверки на дейността на лекарите извършени
от компетентните институции-НЗОК и МЗ са със заключение,че няма нарушаване на
процедурата и съответния медицински стандарт. Моли съдът да отхвърли исковете.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представените по делото от Токуда
Болница София документи към История на заболяване № 17988 се установява, че около 00.10-20 часа на 17.06.2014 г. ищецът е посетил за спешна консултация
МБАЛ „Токуда Болница София” ЕАД във връзка със силни
оплаквания от главоболие
в тилната област, разпространяващо се към челото и слепоочието, придружено с
гадене и понякога повръщане и други негативни усещания. След компютърна томография на главата
е установено, че са налице данни за формация в лява голямомозъчна хемисфера с максимален размер 81/55 мм и е отправена препоръка за
консултация с неврохирург, като такава е извършена от д-р Л.Л. и
пациентът е индициран за оперативно лечение. Ищецът е
отказал
хоспитализация и оперативно лечение и е напуснал
болницата.
На същия ден
сутринта ищецът е направил ново изследване с ядрено магнитен резонанс в друга болница-
МБАЛ „Иван Рилски” и след становището на специалистите, че е налице
необходимост от спешно лечение на тумора, се е върнал и постъпил за лечение
в лечебното заведение, в което е извършен и първоначалния преглед - МБАЛ
„Токуда Болница София“ ЕАД.
На следващия ден 18.06.2014 г. на ищеца е
извършена операция в Отделението по неврохирургия. От Епикриза
по История на заболяване № 17988 за периода от 17/06/14 г. до 25/06/2014 г. подписана от д-р К.в качеството му на завеждащ Отделението по неврохирургия и на лекуващ лекар и д-р Л. като лекуващ лекар се установява, че окончателната
диагноза на пациента е Тумор (астроцитом III степен)
в челен дял на лява голямомозъчна хемисфера, оперативната
интервенция , която е извършена е под № 390 /
18.06.2014 г. с код МКБ 9 01.24 друга краниотомия и извършена от д-р С.И.К., д-р Л.Н.Л. и
анестезиолога
д-р П.Т.П..
В извадката от оперативния протокол цитирана в епикризата е посочено, че
след отварянето на черепа и други манипулации „ ….се достигна до
белезникава, аспирабилна патологична тъкан, без ясна граница с околната мозъчна
тъкан. Последната се екстирпира субтотално и се изпрати за хистологична
верификация.
Асоциирана с патологичната тъкан се намери и киста, която се
пунктира- изтече жълтеникава течност, която се изпрати за цитологична
верификация.“
След отразено в епикризата нормално постоперативно възстановяване и при
липса на усложнения ищецът е изписан в добро общо състояние,с клинично
подобрение и
назначено медикаментозно лечение с
лекарството NEUROTOP.
От Стандартизиран
формуляр на онкологична комисия при „МБАЛ
ТОКУДА Болница“, София от 24.06.2014 год. се установява,че окончателната
диагноза Тумор
(астроцитом III степен) в челен дял на лява голямомозъчна хемисфера е потвърдена, като комисията е приела, че извършеното оперативно лечение е
„оперативно, парциална резекция“ и е взела решение за
следоперативно лъчелечение + лекарството Темодал. В документа е посочено,че след опарацията и компютърна
томография извършена от д-р В.И.на 20.06.2014
год., че няма данни за Ту формации или лезии инфратенториално , в двата
понтоцеребрални ъгъла и задната черепна ямка.
По делото на л.48 е представена и магнитно-резонансна томография на главата
на ищеца от МЦ „Евромедик диагностикс“ от дата 07.07.2014 год. , при която е
констатирано, че в сравнение с такава от 17.06.2014 год. е налице „умерена
динамика на структурата на тумора при липса на значими промени в обема“.
На 10.07.2014 год. при извършена в Анадолу медицински център,Република Турция
магнитен резонанс на главния мозък на ищеца е установен плътен тумор с размери
7.1Х7.7х6.3 см в левия преден фронтален участък на супратенториалната област, със
следи от частична резекция в горната част на образуванието. От епикризата от
турската болница на л.59 и 60 по делото от 09.08.2014 год. се установява,че
ищецът е бил приет на лечение на 17.07.2014 год. и на същата дата е
опериран,като е извършена обемна тотална ексцизия на тумор, потвърдено от
томографско изследване на следващия ден. Изписан на 09.08.2014 год. с препоръка
за проследяване след 3 месеца. Окончателната му диагноза е била тумор във
фронтален дял на главен мозък-смесен вид дифузна глиална неоплазия, степен по
СЗО ІІ: олигоастроцитом.
По искане на страните съдът е допуснал , изслушал и приел съдебно
медицинска експертиза изготвена от вещото лице проф. д-р М.П.Т. /
„Образна диагностика“ / и д-р Х.Б.М.
/неврохирург/. Съдът възприема заключението като обективно и професионално.
От него се установява , че извършената на 18.06.2014 г. операция на ищеца в ответната болница е била отразена документално като
планова, по клинична пътека № 200.
Пациентът е бил информиран за възможностите за промяна на вида и обема на
интервенцията в зависимост от интраоперативната находка и е дал съгласието си
за това.
При самата
операция е установена белезникава, аспирабилна
патологична тъкан, без ясна граница с околната мозъчна тъкан в левия челен дял
на главния мозък и асоциирана с патологичната тъкан киста. Извършена е
парциална (частична) резекция на тумора,
като е взета малка част от тъканта за хистологично изследване. Преди операцията
формацията на тумора е била с размер
7,7/8,2 см., а след операцията той е около 7,2/7,4 см./измерено от експертите/ или 7,7/6,3 см. измерено
в клиниката Анадолу, като тези малки вариации са в резултат от линията и равнината на мерене, но показват формация с един и същи обем. Експертите са категорични,че при операцията в Токуда е
отстранена малка, трудна за преценка като обем част от тумора, докато след
операцията в болницата Анадолу и Аджибадем в Турция е отстранен целият обем на
туморната формация.
От заключението се установява, че видът на
туморния процес, установен патоанатомично след оперативното лечение в Токуда
Болница е Астроцитом III степен по СЗО и съобразно тази
диагноза е подходено с
оперативно лечение с цел вътрешна декомпресия, максимални туморна резекция в
границите на разумната допустимост, хистологична верификация и назначена от лъче- терапия.
Преценката на
хистологични изследвания в Турция
/най-вероятно въз основа на материала взет при операцията в Токуда/ обаче е за
наличен туморен
процес с по-ниска степен на злокачественост - смесен
вид дифузна глиална неоплазия, II степен по СЗО: Олигоастроцитом и тъй като
при такъв вид мозъчни тумори не се
прилага лъче- и химиотерапия поради неефективност и риска
да
навреди допълнително на пациента, е извършена
операция, при която туморът е отстранен изцяло. Въпреки горното на 02/02/2016 е извършена нова операция на ищеца в
Медицински здравен център Анадолу с диагноза: Дълбоко разположен рецидив на
глиален тумор в лява челна област.
Крайното становище на експертите е,че в ответната болница е постигнат
ефекта на лечение частично -
направена е вътрешна декомпресия, не е влошен,
поставена е хистологична диагноза. В полихистологичната диагноза е препоръчано
последващо лечение. С оглед на последващата документация диагнозата не е
коректна.
От заключението на съдебно-психологична експертиза, което съдът приема за
обективно и професионално , се установява, че ищецът е преживял силни смесени
чувства на страх,притеснение и гняв в момента, в който е разбрал,че в ответната
болница на практика туморът не е бил отстранен и,че това е скрито от него.Наложило
се е да действа бързо в условията на притеснения от психическо и финансово
естество,за да му се извърши според него животоспасяваща операция,при което
допълнително е преживял негативни емоции и душевни страдания.Вещото лице е
категорично,че поради факта за „неуспешната“ операция в България и поведението
на лекарите,който са крили от него истинското положение,ищецът е преживял тежка
и болезнена психотравма.
От показанията на св. Т.М.Д./ майка на ищеца/ се установява, че
въпреки нежеланието й да ходи в ответната болница и да го лекува д-р К./тъй като преди 10 години при лечение от
същия лекар пат на мозъчен тумор е бил починал другия й син/, ищецът имал
доверие на този лекар и настоял да се лекува в Токуда болница. Бил силно разочарован и уплашен, когато разбрал, че след операцията на практика тумора изобщо не е бил отстранен,а лекарите
са го излъгали,че всичко е наред. Психически се сринал и до операцията в Турция
бил загубил вяра,че ще се оправи и ще може отново да живее нормалния си живот и
през това време продължило около 2-3 месеца бил неспокоен,агресивен и затворен
в себе си.
За лечението си в ответната болница ищецът е заплатил по фактура №**********/17.06.2014г.
за проведени лабораторни изследвания, клиничен преглед в неотложно звено и КТ
на нервна система на обща стойност 287 лв., по фактура №**********/18.06.2014г.
за комплект от три броя краниофиксатори на обща стойност 1386 лв. и по фактура №********** /18.06.2014г. за имлант или друго мед.
изделие на обща стойност 1440 лв.;
Съгласно договор за дарение №********** от
25.06.2014г. е предоставил безвъзмездно на МБАЛ “Токуда болница София“ сумата 450 лв.
в полза на Отделението по неврохирургия.
По делото са представени фактура № 223165 от 10.07.2014 г.,
фактура № 226163 от 10.07.2014 г.,
фактура № 246721 от 10.07.2014 г.,
фактура № 155665 от 31.07.2014 г.,
фактура № 155696 от 09.08.2014 г.; фактура № 594886 от 17.11.2014 г.,
фактура № 584780 от 18.11.2014 г.,от които се установява, че лечението на
ищеца в Анадолу
медицински център за лечение,вкл. и опарация, възлиза на сумата от 86
683.92 турски лири. Същата е платено от трето лице-А.ЕООД с платежно нареждане
от 14.07.2014 год. в размер на 29 578 евро. За тази сума е сключен Договор
за заем от 11.12.2014 год. между ищеца като заемател и А.ЕООД като заемодател.
При горната фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са деяние, извършено
виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата
вреда и деянието. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
за да се ангажира
отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД трябва да бъде доказано, че от
виновното и противоправно поведение на физическо лице, изразяващо се в действие
или бездействие във връзка или по повод на възложената работа, за ищеца в пряка
причинна връзка са настъпили вреди. Отговорността на възложителя е гаранционно
- обезпечителна и безвиновна, той отговаря за действието или бездействието на
своите работници или служители, на които е възложил работа, само ако тези
действия или бездействия са извършени виновно.
В конкретния случай за
т.н. "лекарска грешка" възниква при всяко неизпълнение на
професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания,
консултации, лечение и други медицински дейности, което е в противоречие с
утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с
медицинските стандарти, с основните принципи на правото на медицинска помощ –
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ,както и зачитане
правата на пациента, вследствие на което е причинено увреждане
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /изм.
ДВ, бр. 59 от 2010 г./ лечебните заведения осъществяват дейността си при
спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се
утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. В конкретната хипотеза е приложима НАРЕДБА № 37
от 20.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт
"Неврохирургия" /отменена
18.07.2017 г./,съгласно която обема
на лезионектомия (ексцизия на тумор, паразит, гранулом и др.) е разделен на четири групи в зависимост от количеството на ексцизията,
както следва: Биопсия
- до 5 % от обема на лезията, частична /парциална/- от 6 до 90 % от обема на лезията, субтотална
- от 91 до 99 % от обема на лезията и тотална тотална
(цялостна) - 100 % от обема на лезията;
От представената
по делото документация и заключението на експертизата се установява,че при
операцията в ответната болница,от тумора е отстранена съвсем малка част,която
като количество според съда попада в горната граница на биопсията и долната
такава на частичната ексцизия. Категорично не може да се приеме,че е отстранен
тумора над 91% от обема му, поради което посоченото в епикризата, че при
операцията е извършено субтотално отстраняване на тумора е невярно. Липсата на
предписания в епикризата за необходимост от втора операция за отстраняване на целия тумор дава основание
да се приеме, че не става въпрос за техническа грешка при изписването да
термина „extratio
tumoris subtotalis“, както и цитата на извадката от оперативния протокол
“…се достигна до белезникава аспирабилна паталогична тъкан, без ясна граница с
околната мозъчна тъкан. Последната се екстирпира субтотално и се изпрати за ...“.Ето защо
съдът приема,че вписвайки важно невярно обстоятелство в епикризата подписалите
я лица д-р К.и д-р Л. са извършили противоправно деяние,като са съставили официален
документ с невярно съдържание-престъпление по чл.311 НК.
Отделно от това, същите са нарушили и
правото на ищеца като пациент да получи вярна информация, отнасяща се до неговото здравословно
състояние съгласно чл.28б от Закона за здравето /ЗЗ/ , както и ясна
и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното
му лечение-чл.86,т.8 от ЗЗ.
Според съда различните диагнози
поставени на ищеца въз основа на хистологичното изследване на един и същ
материал в България и в Турция не може да се приеме като категорично
противоправно действие на служители на ответното болнично заведение.На първо
място при близки по стойности резултати на хистологичното изследване е налице
риск от различно категоризиране на степента на злокачественост на тумора. На
второ място няма категорични доказателства за това, че лабораторните
хистологично изследвания категорично и без съмнение сочат по-леката степен на
злокачественост,която диагноза е възприета в болницата в Турция.
Ето защо
за съда е установено категорично противоправното действие на медицински
служители на ответната болница изразяващи се в абсолютно невярно отразяване
обема на отстранената част от тумора, в предоставяне на неясна и неточна
информация на пациента при изписването му.
В случая е без значение фактът, че в
протокола на онколигичната комисия обема на ексцизията
на тумора е посочена коректно като парциална, тъй като при дехоспитализация на пациент провел болнично лечение водещият и основен медицински документ
е епикризата, с ясно разписани реквизити съгласно
чл.184,ал.3 от НАЦИОНАЛЕН РАМКОВ ДОГОВОР ЗА
МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ за 2014 г./отм./ , където
по т.13-
извадка от оперативния протокол – вид анестезия, находка, извършена интервенция
и т.16- изход от заболяването, са
записани неверни данни.
Поради това,че не бе оборена
презумпцията на чл.45,ал.2 ЗЗД съдът намира,че вината на цитираните по-горе
лекари е установена. В случая причината за невярното отразяване обема на
операцията е ирелевантен- дали екипа е преценил,че не може да се справи с
тежката операция или поради друга причина не е извършил максимално по обем
премахване на тумара, фактът,че в оперативния протокол и епикризата са посочени
неверни данни е установен категорично. Това обстоятелство дава основание на
съда да възприеме за достоверни и твърденията на ищеца,че и при вербална
комуникация с д-р К.последният действително е заявил,че туморът е отстранен.
С оглед на горното искът с правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД е
основателен.
Размера на претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди следва да определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.
По делото се установи,че от момента ,в който ищецът е разбрал,че туморът не
е бил отстранен и фактически е бил излъган от лекарите в ответната болница,е
получил психически срив продиктуван едновременно от страх за собственото му
здраве и това,че е бил излъган за изхода от операцията,което по същество ,ако
не е бил направил контролна томография в друга болница е могло да бъде фатално
за него.Изпитвал е и ярост спрямо хората,които безцеремонно са го излъгали с
риск за здравето и живота му.До последвалото лечение в Турция е изпитвал и
силни притеснения дали не е прекалено късно за ефективно лечение,а
успокояването е настъпило чак месеци след това,научавайки,че голяма част от
тумора е премахната и състоянието му е значително подобрено.
На
основание изложеното, съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди от непозволеното увреждане справедливия
размер е 70 000 лв., като искът следва
да се уважи в този размер , ведно със законната лихва считано от 27.04.2017
год. /денят следващ датата на исковата молба/ до
окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за обоснован с оглед
претърпените от ищецът психически
страдания,
тяхната продължителност и интензитет предвид тежката
ситуация, в която се е намирал тогава и отговаря на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
Следва да се уважи и претенцията с основание чл.86,ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 20 325.45 лв. върху уважения размер на
неимуществените вреди от 70 000 лв. за периода от дена на увреждането
18.06.2914 год. до датата на исковата молба 26.04.2017 год. като над този
размер до претендирания такъв от 71470 лв. искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществените вреди е неоснователна
изцяло.
За сумата от 1727 лв., в който размер съдът включва направените от пациента
разходи в България за недължимото заплащане на спешния преглед-287 лв. и за неизвестно
къкъв имплант или друго изделие по фактура №**********/18.06.2014г. е налице плащане без основание,което следва да се
претендира на плоскостта на неоснователното обогатяване,а не под формата на
обезщетение за вреди.
Заплащането на сумата от 1386 лв. за
три броя краниофиксатори е дължимо с оглед , че стойността им не се заплаща от НЗОК.
Дарението на сумата от 450 лв. доколкото договора не е развален или
прекратен на някакво основание е валиден и плащането по него не подлежи на
връщане,още повече под формата на обезщетение.
Независимо от описаното по-горе противоправно поведение на служители на
ответната болница,според съда претенцията на ищеца за обезщетяването му със
сумата на разходите му за лечението в чужбина е неоснователна. Въпросната операция
е била абсолютно задължителна и не е имало пречка да се извърши и в
България,като разходите да се поемат от НЗОК. Факт е, че ищецът е потърсил
помощ в чужбина и поради това,че е било налице недоверие и разочарование от
действията на лекарите в ответната болница, но това не е основание да се
приеме,че последната следва да го обезщети за разходите по последвалото
лечение-тези вреди нямат характера на пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на служителите на ответника и не следва да се
обезщетяват от ответника.
Ето защо претенцията за обезщетяване на имуществените вреди като изцяло неоснователена
следва да се отхвърли и съответно да се отхвърли и искът за мораторни лихви от 11 000 лв. върху размера на имуществените такива, искът е неоснователен и следва
да се отхвърли.
По разноските:
Съобразно
този изход на делото, ответникът следва
заплати на ищеца разноски за в размер на 4454 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковене ищецът следва да заплати на
ответника разноски от 750 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т.“
ЕАД,ЕИК *** Д да заплати на Л.С.Д., ЕГН **********,
чрез процесуалните си представители адв. С. Р.и адв. Х.Т., със съдебен адрес:***
на основание 49 във вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 70 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане изразяващо се в удостоверяване
на невярна информация в официален документ - Епикриза по История
на заболяване № 17988 за периода от 17/06/14 г. до 25/06/2014 г. и нарушение на правото на пациента Л.С.Д. на информация,
отнасяща се до неговото здравословно състояние
заложено в чл.28б и чл.86,т.8 от Закона за здравето и на основание 86,ал.1
ЗЗД сумата от 20 325.45 лв.
–
мораторна лихва върху уважения размер на претенцията за
обезщетяване на неимуществените вреди за периода 18.06.2014 г.
до датата на предявяване на иска 26.04.2017 год. и разноски в общ
размер от 4454 лв. като ОТХВЪРЛЯ
искът за обезщетяване на неимуществените вреди над уважения размер до
претендирания такъв от 250 000 лв. , изцяло претенцията за обезщетяване на
имуществени вреди от 58 000 лв.,както и искът за мораторната лихва над
уважения размер до претендирания такъв от 71 470 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.С.Д., ЕГН ********** да заплати на
„А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т.“ ЕАД,ЕИК *****сумата
от 750 лв.- разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЗД
„Е.“ АД, ЕИК *****, с адрес гр. София, бул. „*****. -помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: