Решение по дело №1350/2017 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 73
Дата: 6 юни 2018 г.
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20171840101350
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 06.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-и състав, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                           председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

   при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1350 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Иск за делба, във фазата по допускане на делбата

В. Д...... С. ЕГН ********** *** чрез адв. А.Д. е предявил иск за делба срещу Д.В.С. ЕГН ********** *** и Н.В.С. ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че страните като наследници на М... Г... С. са съсобственици на следните недвижими имоти:

1.Дворно място от ... кв. м, находящо се в гр. К..., образуващо парцел ...в кв. .. по плана на с. К..., урегулиран от ... кв. м, при неуредени регулачни сметки при съседи: улица, А... Т..., Г... Л...и К... К...;

2.Двуетажна къща с площ от ... кв. м и прилежащо мазе с площ от .. кв. м и едноетажна второстепенна постройка с площ от .. кв. м, находащи се в с. К..., ул. „М......“ № ………………, кв. .., парцел ......, УПИ парцел ………….

Твърди се, че парцелът е бил еднолична собственост на наслбедодателя, поради което и делбата следва да бъде допусната при квоти от по 1/3 идеална част. По отношение на постройките се твърди, че тъй като същите са изградени по време на брака между ищеца и наследодателката, то делбата следва да се допусне при квоти – 4/ 6идеални части за ищеца и по 1/6 идеална част за ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д.С. представя писмен отговор, в който оспорва иска. Твърди се, че имотът е неподеляем, поради което и делбата е недопустима.

Ответникът Н.С. в срока по чл. 131 ГПК не взема становище по иска. В съдебно заседание упълномощава адв. Д. в производството.

Съдът, като обсъди доводите на ищците и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2  ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № …………, том ………….., дело № .../1975 г. се установява, че М... Г... С. е придобила собствеността върху дворно място с площ от ... кв. м, находящо се в с. К... и  образуващо парцел ...в кв. .. по плана на с. К..., урегулиран от ... кв. м, при неуредени регулачни сметки при съседи: улица, А... Т..., Г... Л...и К... К....

Съгласно представеното разрешение за строеж и протокол за дадена строителна линия М... и В. С... са получили разрешение строителство на жилищна сграда в парцела на ...03.1976 г.

Страните не спорят, че строежът е бил реализиран, като е построена двуетажна къща с площ от ... кв. м и мазе от .. кв. м

Съобразно приложеното удостоверение за наследници № .../25.08.2017 г., , издадено от община С... М... С. е починала на ....2000 г. , като е и е оставила за свои наследници по закон преживял съпруг – В.С., син Н.С. и дъщеря Д.С..

  С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване състоянието на съсобственост върху общата вещ или съвкупност от вещи, е необходимо на първо място да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. Тези въпроси се разрешават в първата фаза на делбеното производство. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване съществуването на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата.

            Затова и съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител, като за допускането на даден имот до делба е ирелевантна неговата поделяемост.

Когато се иска делба на наследствени имоти следва да се установи, че правото на собственост върху тях е принадлежало на общия наследодател и по силата на наследственото правоприемство е преминало върху наследниците му. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството децата на починалия наследяват по равни части. От своя страна разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството предвижда, че съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

В случая предмет на делбата е дворно място и построената в него двуетажна жилищна сграда.

От представените доказателства се установи, че дворното място е било еднолична собственост на общия наследодател, като по отношение на него призовани да наследят са В.С. /преживял съпруг/, Д.С. /дъщеря/ и Н.С. /син/, които притежават по 1/3 идеална част от него. По отношение на двуетажната къща и прилежащо мазе, построени в дворното място, се установи, че същите са били изградени по време на брака на наследодателката М... С. със съделителя В.С.. В този случай имотът е бил съпружеска имуществена общност, като съсобствеността е била прекратена със смъртта на съпругата, а с откриване на нейното наследство в наследствената маса се е включвала ½ идеална част, като останалата ½ идеална част е лична собственост на съделителя В.С.. В този случай, по силата на наследственото правоприемство В.С. е получил и 1/3 от ½ идеална част от къщата, т.е. общият му дял в съсобствеността е 1/6 идеална част, а другите двама наследници са придобили собствеността върху 1/6 идеална част от сградата.

            Ето защо, съдът намира, че искът е допустим и делбата на имота следва да бъде допусната между при страните по делото при посочените по-горе квоти.

            По отношение искането за разноски

В производството по делба всеки от съделителите има качеството както на ищец, така и на ответник и дължи разноски съобразно направените искания за доказване на делбената маса и квотата в съсобствеността. Разноски от съделител на съделител в първоинстанционното производство се дължат само и единствено тогава, когато с оглед движението на процеса съответни разноски са сторени от страна по делото вместо съделителя, който ги дължи. Изплатеният адвокатски хонорар от страна на В. С...не представлява такива разноски, поради което не следва да бъде възлаган на останалите съделители.

 

            Поради горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ ДЕЛБА МЕЖДУ В. Д...... С. ЕГН ********** *** е предявил иск за делба срещу Д.В.С. ЕГН ********** *** и Н.В.С. ЕГН ********** *** на:

1.       Дворно място с площ от ... кв. м, находящо се в гр. К..., образуващо парцел ...в кв. .. по плана на с. К..., урегулиран от ... кв. м, при неуредени регулачни сметки при съседи: улица, А... Т..., Г... Л...и К... К..., при следните квоти:

В. Д...... С. – 1/3 идеална част

Д.В.С. – 1/3 идеална част

Н.В.С. ЕГН -*/3 идеална „част

2.      Двуетажна къща с площ от ... кв. м и прилежащо мазе с площ от .. кв. м и едноетажна второстепенна постройка с площ от .. кв. м, находащи се в с. К..., ул. „М......“ № …….., кв. .., парцел ......, УПИ парцел ….., при следните квоти:

     В. Д...... С. – 4/6  идеални части

     Д.В.С. – 1/6 идеална част

     Н.В.С. ЕГН -*/6 идеална част

 

   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            Районен съдия:

                                                                         (Р. Йорданова)