Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 4277 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 КЗ.
Ищцата В.А.К. твърди, че на 22.04.2018 г. около
17:30 часа в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Р.“ и бул. „Ц.О.“, при
управление на лек автомобил марка „Ситроен Ц 4“, с ДК № В 7208 ВК, била
блъсната отзад от лек автомобил „П***“, с ДК № В 0666 РК, управляван от Р.М..
Излага, че ПТП настъпило при следните обстоятелства: тя се движела по бул. „Р.“
в посока кв. „В.“ и на кръстовището с бул. „Ц.О.“ спряла, за да изчака
разрешаващ сигнал на светофарната уредба. В това време почувствала силен удар
отзад, като след сблъсъка другият водач напуснал мястото на произшествието. За
настъпилото ПТП веднага били уведомени контролните органи, вкл. с посочване
номера и марката на автомобила, напуснал произшествието. Впоследствие бил
установен автомобилът, както и неговият водач, и бил съставен Протокол за ПТП с
пострадали лица № 827, в който като виновен бил посочен водачът на лек
автомобил „П***“, с ДК № В 0666 РК Р.М.. Като причина за настъпване на
произшествието било отразено движение на виновния водач с несъобразена скорост.
За извършеното нарушение на виновния водач бил съставен АУАН № 573370. Ищцата
заявява, че вследствие на ПТП получила множество травми по цялото тяло.
Непосредствено след удара почувствала силни болки в областта на главата и
шията, поради което веднага посетила спешния център на МБАЛ „С.А.– Варна“ АД.
Там я прегледали и след консултация с неврохирург се установило, че вследствие
на удара е получила мозъчно сътресение. Ищцата посочва, че лекият автомобил на
виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № BG/02/118000345982 от ответното дружество със срок на
действие от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г. На 03.05.2018 г. подала заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение до застрахователното дружество, но тъй
като не получила обезщетение, завела иск срещу застрахователя за изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение. По образуваното гр.д. № 16736/2018 г. по
описа на ВРС било постановено решение, с което предявеният иск бил уважен за
сума в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва, считано от депозиране на
исковата молба – 02.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. С решение на
ВОС по в. т. д. № 1101/2019 г. първоинстанционното решение било изменено, като
застрахователят бил осъден да ѝ заплати допълнително сума в размер на
4000 лева.
Ищцата поддържа, че ответникът е изпаднал в забава
за заплащане на застрахователното обезщетение от датата на уведомлението за
настъпването му – 03.05.2018 г., като до датата на депозиране на исковата молба
размерът на дължимото обезщетение за забава възлиза на 508 лева.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното
дружество да ѝ заплати сумата от 100 лева, частичен иск от общо 508 лева
– обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в общ размер
от 10 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на ПТП, причинено на 22.04.2018 г. в гр. Варна, на кръстовището между
бул. „Р.“ и бул. „Ц.О.“, от водача на л. а. „П***“, с ДК № В 0666 РК,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
начислено за периода от 03.05.2018 г. до 01.11.2018 г.
Моли да ѝ бъдат присъдени извършените по
делото разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание е
допуснато изменение на предявения иск чрез неговото увеличаване, като същият е
окончателно предявен за сума в размер на 508 лева.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество е
депозирало писмен отговор, с който навежда доводи за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция. Навежда доводи за наличие на абсолютната
отрицателна процесуална предпоставка по чл. 299 ГПК. Оспорва момента, от който
ответникът е изпаднал в забава. Поддържа, че дружеството не е било надлежно
поканено да изпълни претендираното обезщетение за забава и не е дало повод за
завеждане на делото, поради което моли разноските да бъдат възложени в тежест
на ищеца. Прави възражение за погасяване по давност на вземането. Оспорва
предявения иск по размер.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на иска:
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно наведеното с отговора възражение за
недопустимост на предявения иск. В случая не е налице абсолютната отрицателна
процесуална предпоставка по чл. 299 ГПК, а именно – спорът да е решен със сила
на пресъдено нещо. Посочено от ответника съдебно производство – по гр. д. №
16736/2018 на ВРС има различен предмет от настоящото производство, а именно –
дължимото застрахователно обезщетение, като присъдената законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата
съставлява законна последица от уважаване на главния иск.
По
основателността на иска:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, трябва да
се установи съществуването на следните материалноправни предпоставки: 1)
наличие на неудовлетворено парично вземане в полза на ищеца; 2) ответникът да е
изпаднал в забава.
С доклада по делото съдът е приел
за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти, по отношение на които е постановено
влязло в сила Решение № 1846/02.05.2019 г. по гр. д. № 16736 по описа за 2018
г. на ВРС, изменено с Решение № 856/09.10.2019 г. по в. т. д. № 1101 по описа
за 2019 г. на ВОС: че ищцата е претърпяла неимуществени вреди вследствие на
ПТП, причинено на 22.04.2018 г. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Р.“ и
бул. „Ц.О.“, от водача на л. а. „П***“, с ДК № В 0666 РК, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество; че размерът на
дължимото от „З.Б.И.“ АД застрахователно обезщетение възлиза на 10 000
лева
Следователно между страните е безспорно, че ищецът разполага с парично
вземане срещу ответника за сумата от 10 000 лева, представляваща
дължимо от ответното дружество застрахователно обезщетение.
Съгласно специалната уредба в
Кодекса за застраховането при застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на чл. 429, ал. 3 КЗ /арг. от чл. 420, ал. 2, т. 2 КЗ/. Посочената разпоредба ограничава отговорността на застрахователя за
изплащане на обезщетение за забава, като посочва, че такова се дължи от
по-ранната измежду следните дати: на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. В случая от
представените по делото писмени доказателства и в частност – уведомление за
необходими документи за завеждане на щета и изплащане на застрахователно
обезщетение /л. 4/ и заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди /л. 32/ се установява, че ищцата е предявила застрахователната си
претенция пред ответното дружество на твърдяната в исковата молба дата –
03.05.2018 г. Именно от този момент застрахователят ѝ дължи заплащане на обезщетение
за забава върху застрахователното обезщетение. В подкрепа на изложеното – Решение
№ 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I Т. О.
Съдът, като съобрази определения с ПМС № 426 от 18
декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че дължимата лихва за
забава върху застрахователното обезщетение в размер на 10 000 лева за периода
от 03.05.2018 г. до 01.11.2018 г. възлиза на 508.33 лева.
Неоснователно се явява възражението за погасяване
по давност на вземането, тъй като исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство, е предявена в рамките на тригодишния
давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано от 03.05.2018 г. – на 05.05.2020 г.
Предвид горните съображения предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС. Тъй
като заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е в минималния размер
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г., релевираното с отговора на исковата
молба възражение за прекомерност на същото се явява неоснователно.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.А.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, ж. к. „М.“, бл. 122, вх. 6, ет. 2, ап. 127, СУМАТА ОТ 508 /петстотин и осем/ лева –
обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в общ размер от
10 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на ПТП, причинено на 22.04.2018 г. в гр. Варна, на кръстовището между
бул. „Р.“ и бул. „Ц.О.“, от водача на л. а. „П***“, с ДК № В 0666 РК,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
начислено за периода от 03.05.2018 г. до 01.11.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.А.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, ж. к. „М.“, бл. 122, вх. 6, ет. 2, ап. 127, СУМАТА ОТ 410 /четиристотин
и десет/ лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: