Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.София, 27.05. 2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение,
VІ-3 с-в в съдебно заседание на 17.03.2014г. в състав:
СЪДИЯ: Лилия Илиева
При участието на секретаря А.Р., като
разгледа т.д.№ 1364/13г., взе предвид:
Предявен е иск за установяване на вземане
в размер на 75 252лв. главница, ведно с еднократна неустойка в размер на 7
525лв.с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 13.05.2004г. е
сключил с ответника Договор за продажба
на горива, стоки и услуги чрез ползване на Фирмени Л. карти, с който се
договорили, че ще продава посочените стоки при условията на разсрочено плащане
на цената. Горивата, стоките и услугите
били предавани на ответника срещу представяне на магнитна карта „Л. карта”, която се използвала за идентификация
на купувача.
В изпълнение на задълженията си за периода от 01.09.2010г. до 31.12.2010г.
ищецът предал на ответника горива на стойност 95 252.71лв. с ДДС, за които били
издадени 6 броя фактури, изпратени на ответника заедно със справки за извършените сделки. Съгласно
чл.8,ал.3 от договора дължимите суми
ставали изискуеми в 3-дневен срок от получаване от ответника на фактурата за
закупените стоки през изминалия месец. Ответникът не бил платил изцяло получените
стоки и услуги.
На 25.02.2011г. страните сключили
Допълнително споразумение, с което ответникът изцяло признал задълженията си за
получени горива, стоки и услуги в размер на 95 252.71лв. Споразумението било
сключено с нотариална заверка на подписа на П.Н.К.- управител на Б.
Страните се договорили признатото от
ответника задължение да се изплати на
вноски съгласно погасителен план, съставляващ приложение №1 към споразумението.
В т.1.3 страните се съгласили, че при неизпълнение на което и да е от задълженията по споразумението цялата сума става незабавно
изискуема.А съгласно т.1.4 Управителят на ответника се е задължил солидарно да
заплати всички парични задължения, като тази точка представлявала договор за
поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД.Страните са уговорили още в т.1.5, че
ако ответникът не изпълни в уговорените срокове дължи и еднократна неустойка в
размер на 10% върху дължимата сума.
Ответникът
извършил плащане на 21.06.2011г. в размер на 5000лв., второ плащане на
04.07.2011г. в размер на 5000лв. и трето плащане на 19.10.2011г.в размер на 10
000лв. Нито едно от плащанията не било извършено в срок или в размер, уговорен
в споразумението .
След окончателното спиране на плащанията
ищецът обявил цялата сума за предсрочно изискуема съгласно т.1.3 и пристъпил
към заповедно производство по чл.417 от ГПК.
На 09.07.2012г. било подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 , въз основана на което
било образувано гр.д.№ 32757/12г. на СРС, 29 с-в. С разпореждане от
23.07.2012г. била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист, с който „Б.
На 02.01.2013г. ответникът подал писмено
възражение, че не дължи претендираните суми. Затова бил предявен и настоящият
иск.Иска се постановяване на решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответниците Б. 97 ООД и П.Н.К.
,че са се задължили солидарно да заплатят
процесните суми.Претендират се разноски по настоящото дело.
В постъпил отговор на искова молба от
двамата ответници намират иска за недопустим.Ищецът нямал правен интерес от
предявяване на иска, поради това че бил удовлетворен за вземането чрез
получаване на застрахователно обезщетение от „Б.” АД. ЗД”Б.” АД изпратило писмо
до ответника „Б.” ООД, с което му давал 7-дневен срок да изплати исковата сума
с оглед реализиране на регресни права.
Оспорват и основателността на иска.
Нямало доказателства за предоставена му магнитна карта Физическото лице не се било подписало като
такова в допълнителното споразумение от 25.02.2011г. и затова нямало
договор за поръчителство, който можел да е само в писмена форма. Молят за
отхвърляне на иска, а при условията на евентуалност- за отхвърляне на иска в
частта относно физическото лице П.К..
В допълнителна искова молба от
26.07.2013г. ищецът изразява несъгласие с доводите на ответниците за
недопустимост и неоснователност на иска.
В допълнителен отговор двамата ответници
поддържат тезата си.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и тяхната преценка , съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 13.05.2004г. между страните по делото
е сключен Договор № 130/21.05.2004г. за продажба на горива, стоки и услуги,
предлагани на бензиностанциите на Л. без плащане в брой, при представяне на
„Л.” карта.
Покупко-продажбата на горива, стоки и
услуги се осъществява при условията на
разсрочено плащане и съгласно Общите условия за ползване на фирмени Л.
карти.Месечният лимит е до 5000лв. Цените на горивата, стоките и услугите са
действащите на бензиностанциите в момента на закупуването им.Уговорени са
отстъпки за закупеното.
На всеки 30 дни „Л.” изпращало на клиента подробна фактура и справка за закупените горива,стоки и
материали с посочена дата на закупуване,количество и единична цена, номер на
автомобила и други данни, необходими за осчетоводяване на разходите.
Плащането трябвало да се извършва по
банков път в 3-дневен срок от получаване на фактурата. Уговорената неустойка за
забавено плащане е в размер на ОЛП плюс 10 пункта.
В допълнително споразумение към Договор
за продажба на горива, стоки и услуги № 130/21.05.2004г., подписано на
25.02.2011г. , страните констатират, че ответникът „Б.
Видно от заключението на счетоводната
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда за извършената услуга на
ответника ищецът е издал 7 фактури на обща стойност 95 252.71лв. с ДДС.
Извършената проверка в счетоводството
на Л. сочи, че процесните фактури са осчетоводени в дебита на сметка 4114-
клиенти- Л. карти с партида „Б.” ООД. Към датата на допълнителното
споразумение салдото по сметката е в
размер на 95 252.71лв.
Вещото лице установява още, че всяка от
процесните фактури е включена в Дневника за покупките на „Б.” ООД за съответния данъчен период, съгласно
изискванията на ЗДДС.
След датата на допълнителното
споразумение- спогодба ответникът е платил на 3 вноски общо 20 000лв.-
последното плащане на 21.06.2011г.
Към
датата на завеждане на иска 13.03.2013г. вземането на „Л. Б.” ЕООД е
осчетоводено при ищеца в размер 72 252.71лв.
В счетоводството на ответника „Б.-
В счетоводството на „Л. Б.” не са
осчетоводени плащания от страна на ЗК”Б.И.”
АД на задължения на „Б.
С оглед изложеното съдът намира
следното:
В допълнително споразумение от 25.02.2011г.
ответникът е признал, че дължи сумата от 95 252.71лв. с ДДС по 7-те фактури.
След извършени плащания задължението е останало непогасено в размер на 72 252.71
лв.според счетоводството на смия ищец. Сумата се претендира ведно с еднократна
неустойка по т.1.5 от споразумението в размер на 7 525лв. А признатата сума минус извършените
плащания прави 75 252.71лв. Следователно предявеният иск е изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Некоректно обаче ищецът е включил в претенцията си сума, която не е
предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение- претендираната
неустойка в размер на 7 525лв. В тази част производството е нодопустимо и
следва да бъде прекратено. Искът по чл.422 от ГПК има за предмет единствено
установяване на вземането по вече издадената заповед за изпълнение.
Доводите на ответника за
неоснователност на иска се разкриват като несъстоятелни от изложените факти. Не
е налице изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца , което да лишава от
правен интерес воденето на настоящия иск
Несъстоятелен
е и доводът на ответника, че физическото лице-ответник не е солидарно задължено
към „Л. Б..В допълнително споразумение-спогодба страните изрично са се
съгласили, че управителят на дружеството-длъжник се задължава солидарно с длъжника
да заплати всички парични задължения по споразумението-спогодба.Лицето П.К. е
подписало спогодбата и трябва да е
разбрало смисъла на това, което е подписало. Налице е основание за солидарна
отговорност.
С
оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1 505.04лв.- държавна такса, 400лв
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено по отношение
на „Б.
Прекратява
производството по делото в частта, досежно претенция за неустойка от 7
525лв. като недопустимо.
ОСЪЖДА „Б.
Решението може да се обжалва пред
Софийски Апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: