РЕШЕНИЕ
№…
18.11. 2019г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №613 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от *** – гр.С. с БУЛСТАТ *** срещу Решение № *** / 11. 06. 2019 г. по гр. д. № ***/ 2019 г. по описа на К. районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъде уважен предявеният иск.
Въззиваемата страна А.И. Д. е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявения от *** – гр. С., ул. „***“ № 2, представляван от изпълнителните директори Б.М. и С.С. – заедно, със съдебен адрес:***, адв. Б.К., против Н.И.Д., с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288а, ал.3 във вр. с чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.), сега чл. 559, ал.3 във вр. с чл. 558, ал.1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 854 лв. (четиринадесет хиляди осемстотин петдесет и четири лева), представляваща сбора от възстановените от *** по щета № ***/ 14.01.2014 год. – 5 560.14 лв. и щета № ***/ 14.01.2014 год. – 9 293.86 лв., обезщетения, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
Районният съд е осъдил на основание чл. 78, ал.3 от ГПК *** – гр. С., ул. „***“ № 2, представляван заедно от изпълнителните директори – Б.М. и С.С., да заплати на Н.И.Д., с ЕГН ********** ***, сумата от 980 лв. (деветстотин и осемдесет лева) – деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
За да постанови решението си районният съд въз основа на доказателствата по делото е приел, че не е описан пълно и ясно механизма на ПТП, не са посочени правилата за движение, които са нарушени, липсват каквито и да са данни за травматично увреждане на *** гражданин. Въз основа на изложеното съдът е приел, че не е установена по безспорен начин вината на въззиваемия за настъпилото ПТП в Б. и че именно въззиваемият е причинител на вредите на *** автомобил. Съдът е приел, че въззиваемият като ответник не следва да носи отговорност за репариране на причинените от процесното ПТП вреди поради липса на доказателства в полза на твърдените от въззивника обстоятелства и е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Въззивният съд счита въз основа на представените по делото доказателства, че решението на районния съд е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено по следните съображения:
По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 288а, ал. 3, вр. ал.1, т. 1 вр. чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) вр. § 28 ПЗР на КЗ с цена на иска 14 854 лв. от *** – С. срещу Н.И.Д..
От доказателствата по делото става ясно, че ищецът *** – С. е изплатил на *** на Кралство Б. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 14 854 лв. за настъпило ПТП на 16. 04. 2012 г. ПТП в гр. Р., Н. поради вина на ответника Н.Д., който е управлявал лек автомобил с българска регистрация. Ищецът твърди, че виновен за настъпилото ПТП е ответникът, автомобилът не е притежавал застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е ангажирана отговорността на ищеца при възстановяване на изплатените от *** на Кралство Б. обезщетение на пострадалия белгийски водач от настъпилото ПТП.
По делото страните спорят относно наличието на вина на ответника при настъпилото ПТП с оглед разпоредбата на чл.288а, т. 1 КЗ ( отм.), съгласно която гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Следователно, освен липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ , би следвало водачът на автомобила да е виновен за настъпилото ПТП и увреждане на пострадалото лице.
По делото е представен полицейски доклад за инцидент ( лист 128, 129 от делото пред районен съд) от 16. 04. 2012 г., в който са описани водачите на двата автомобила, описани са наличието или липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ и е направено кратко описание на настъпилото ПТП, в което като виновен за ПТП е посочен ответникът, който е изчаквал да излезе на пътното платно, но като е потеглил, не е обърнал внимание на *** водач, който е приближавал от лявата страна. В доклада е посочено, че и двата автомобила са понесли щети и са описани подробно щетите на автомобилите.
По делото във връзка с изплатеното обезщетение за имуществени вреди на *** водач са представени доказателства относно извършените ремонти и платежни документи за стойността на тези ремонти. В представения експертен доклад (лист 19 и сл. от първоинстанционното производство) е посочена стойността на имуществени вреди в евро с начислен ДДС, като в този доклад е представена история на автомобила и идентификация на същия.
По делото е представен обширен и с подробен анализ на здравословното състояние на водача на *** автомобил в обобщаваща справка от 20.11.2012 г., в която е отразено, че вследствие на процесното ПТП е настъпила мускулна травма в лява част и контузия и охлузна рана на левия глезен. Посочено е, че са налице болки в кръста и е установено глобално ограничение на функциите, трудно да бъдат обективизирани, като вероятно в по- голямата си част ограничението е в следствие на предишното състояние. Определена е временна 100 % трудоспособност за периода от 15. 04. 2012 г. до 31. 07. 2012 г., като е трудоспособно от 01. 08. 2012 г. В последваща обобщаваща справка от 04. 06. 2013 г. е установено, че към 01. 04. 2013 г. лицето е с трайна инвалидност от 2% без трайна нетрудоспособност. По делото са представени и медицинско- застрахователен доклад на Медицинско консултантско бюро „***“ , специалисти по застрахователна медицина и медицинска експертиза от 04. 06. 2013 г., в който са описани травмите (минали и настоящи) на *** гражданин , обсъден е здравният статус на водача на автомобила, като е отразено, че към момента на инцидента лицето е работило на 50 % нетрудоспособност, а към момента на изготвяне на доклада лицето е с 66% инвалидност до 30. 04. 2015 г., обявена от Националния институт за здравно осигуряване при болест и инвалидност.
Съдът възприема всички представени и анализирани писмени доказателства по делото, като приема за установено , че за настъпилото ПТП е налице виновно поведение от страна на ответника по иска, който не е спазил правилата за движение , не е съобразил дистанцията на движение на автомобила с белгийска регистрация и това е станало причина за настъпването на процесното ПТП. Действително в представения полицейски доклад не е посочена законовата норма, която е нарушена, но следва да се има пред вид, че този полицейски доклад не е оспорен по надлежния ред и същият следва да бъде съобразен при установяване на фактическата обстановка за настъпването на ПТП. От доклада става ясно, че по преписката е имало и свидетел, който е възприел по аналогичен начин фактическата обстановка, тъй като заключението по фактите се гради и въз основа на показанията на посочения свидетел.
По делото не е спори, че ищецът е изплатил на Обществения *** МПС – Б. изплатеното от последния обезщетение в размер на 14854 лв. вследствие настъпилото ПТП.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че ответникът по иска Н.Д. е станал причина за настъпилото ПТП, като не е спазил дистанцията с автомобила на *** гражданин, не е съобразил неговата скорост при включването му в пътното платно, излизайки от бензиностанция на територията на Н.. Вследствие на това ***т водач не е успял да избегне ПТП и последвал сблъсък на двата автомобила и съответно щети за автомобилите и болки и страдания за *** водач. От доказателствата по делото става ясно, че след проведено разследване на случая и изследване на характера и степента на травмите на *** водач Общественият *** ЛПС на Б. е изплатил на *** водач обезщетение за нанесените му имуществени и неимуществени вреди, след което фондът е поискал от ищеца да възстанови изплатените обезщетение с оглед на това, че ответникът по иска не е притежавал застраховка „Гражданска отговорност“.
Въззивният съд не възприема мотивите на районния съд, че от доказателствата по делото не се установява вината на ответника и съответно не е налице установена причинно- следствена връзка между ПТП и установените травми на *** водач. От посочените по- горе доказателства се установява, че съобразно полицейската преписка и доклада в същата ( който не е оспорен от ответника) и медицинските справки и доклади установените травми са получени вследствие на настъпилото ПТП, поради което съдът приема, че е установена причинно- следствена връзка между ПТП и травмите на *** водач на автомобил.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло, като следва да бъде уважен изцяло предявеният иск за възстановяване на изплатените от *** – С. суми на Общественият *** МПС на Кралство Б. във връзка с настъпилото ПТП на територията наН., в който виновен участник е бил ответникът.
Ищецът в първоинстанционното производство и въззивникът при обжалването на решението на районния съд не е отправил искане за присъждане на деловодни разноски, поради което съдът счита, че такива не следва да присъжда.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.2 ГПК, V граждански въззивен състав
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО като
неправилно и незаконосъобразно Решение
№ *** / 11. 06. 2019 г. по гр. д. № ***/ 2019 г. по описа на К. районен съд,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание
чл. 288а, ал. 3, вр. ал.1, т. 1 вр. чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) вр. § 28 ПЗР на КЗ Н.И. Д. с ЕГН**********, с адрес *** да
заплати на *** с БУЛСТАТ***, с адрес на управление гр.С., ул.“***“№2,
представляван от изпълнителните директори Б.М. и С.С. заедно, със СЪДЕБЕН АДРЕС
***, адв. Б.К. сумата от 14 854 лв., представляваща изплатено обезщетение
на пострадалото лице от Общественият *** МПС на Кралство Б. вследствие на ПТП , настъпило на
територията на Н., в което виновен участник е Н.Д., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 25. 01. 2019 г. до
окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :