Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV
състав, в публично заседание проведено на девети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица
Трифонова след като разгледа докладваното гр.дело № 16956 по описа за **.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ГПКот “Водоснабдяване и канализация” ООД срещу Б.Д.Х. за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение
№3540/08.05.**. по ч.гр.д. №6870/**. по описа на ВРС, 11с. : сумата от
99.46 лева - представляваща остатък от неизплатена главница
дължима за периода от 28.09.2015 г. до 02.02.2017 г.,сумата от 24.79 лева – представляваща остатък от дължимо обезщетение
за забава за периода от 08.07.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда 07.05.**.
до окончателното погасяване на задължението, представляващи задължения за ползвани и неплатени
ВиКуслугипопартида с абонатен**,закоитоимаиздаденифактуризапериодаот
08.06.2016г. до 04.04.**. заобект-имот, находящ се в гр.Варна, ул.** № 8.
В исковата молба се излага,че ответникът е потребител на ВиК услуги за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Аспарухово“ , ул.“**“ №8, като предоставяните услуги се отчитали по партида с абонатен номер **, по която били налице неизплатени задължения. След издаването на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №6870/**. по описа на ВРС, 11с. на 20.05.**. доброволно били заплатени фактурирани за периода 08.05.2018г. до 04.04.**. задължения на обща стойност 994.15 лева, от които 871.6 лева – главница и направените разноски в размер на 75 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в са изложени съображения за неоснователност на претенцията. Сочи, че с молба от 02.07.**. по ч.гр.д. №6870/**. по описа на ВРС, 11с. е направил възражение за погасяване по давност на претенцията за периода от три години преди подаване на заявлението, като на 16.10.**. е изплатил всички дължими суми, поради и което към 18.10.**. ищецът няма изискуемо задължение към него. Прави възражение за изтекла давност. Освен горното твърди, че ищецът не му е предоставил претендираното количество ВиК услуги, тъй като била налице повреда водопроводната мрежа, за което ищецът бил сигнализиран от него, но отказал да вземе отношение по въпроса.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представени са Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор и
Решение на ДКЕВР за одобряването им, както и Решение на ДКЕВР, с което е
утвърдено изменението на цените на „ВиК“ООД – гр.Варна.
Представена
е справка от недобора на абонатен №** за периода от 29.05.2014г. до 26.09.2018г.
Представен
е карнетен лист за отчитане на абонатен №** за периода месец юни 2016г. –месец февруари 2017г., като видно от
същия в графата подпис на абоната фигурира подпис до месец юли 2016г.
Съгласно
заключението по изготвената по делото ССчЕ общият размер на месечните
задължения по партида с абонатен №** за ВиК услуги за периода 08.06.2016г. до 04.04.**.
е в размер на 1890.22 лева по издадени фактури и общият размер на лихвата
за забава за периода от падежа на всяка фактура е 121.50 лева. Ответникът
е извършил две плащания на сумата от 994.15 лева на 28.03.2018г. и на сумата от
997.14 лева на 20.05.**. С извършениет плащания ВиК Варна ООД е погасило
задълженията по издадени фактури за
периода 02.02.2017г. – 06.03.2018г. в
размер на 994.15 лева респ. за периода 06.03.2018г. – 02.04.**. в размер на
892.78 лева и 75 лева за такса дело. Непогасени са останали задълженията по три
броя фактури за периода 28.05.2015г. – 02.02.2017г., които възлизат в размер на 93.56 лева.
Съдът с оглед
гореустановената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск за
установяване съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно
и пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки : наличието на
валидно договорно правоотношение между него и ответника, изпълнението на
договорните задължения от негова страна – доставката на претендираното за
заплащане количество вода, както и
размера на исковата си претенция.
Ищецът
претендира заплащането на процесната сума с твърдението, че същата представлява
стойност на потребени от ответника и
доставяни от ищеца ВиК услуги.
Не е
спорно, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.2,ал.1 от ОУ.
Услугата
по доставка на ВиК услуги се подчинява на общите правила на договора за
продажба на
движима вещ. Дължи се
само
стойността на доставена и потребена вода. От представените по делото карнетни листи се установява,че за периода
месец май 2015г. до месец май 2018г. водомерът в имота е бил отчитан съобразно
изискванията и по реда на чл.20 и чл.24,ал.4 от ОУ ежемесечно, като част от отчитанията
са били извършени в присъствието на абоната/същият е положил подпис в
съответната графа/, което не се оспорва от последния. Предвид, че последното
отчитане, което е осъществено в присъствието на абоната е от месец май 2018г. с вписани показания „430”, отразяващи общото
потребление съдът намира, че извършените
преди това вписвания в карнетните листи са достоверни и последователни в
отчитането и съдържат признание на абоната за получаване на
услугата и консумиране на вода в посоченото от дружеството количество. Количеството потребена
вода, установено посредством отчитане показанията на водомера отговаря на
фактурираното такова и заявеното за заплащане от “ВиК”ООД.
Ответникът
е отправил възражение за погасяване на претенцията по давност. Заплащането на стойността на доставените ВиК
услуги съставлява „периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД (в
този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС) и същото се погасява с тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №6870/**. описа на ВРС, 11с. и е издадена заповед
за изпълнение е подадено на 07.05.2019 год. Задължението по първата фактура с №**********/08.06.2016г. е за периода
28.05.2015г. до 06.06.2016г. , но самата фактура е издадена на 08.06.2016г.,
поради и което съгласно чл.33, ал.2 ОУ падежът й за плащане е настъпил в
тридесет дневен срок след издаването й – 08.07.2016г., като към датата на
подаване на заявлението не е изтекъл предвидения в закона давностен погасителен
срок. Същото се отнася и за останалите фактури.
Съобразно
заключението по ССчЕ ответникът е извършил плащания на дата 28.03.2018г. в
размер на 994.15 лева и на 20.05.**. в размер на 997.14 лева. Липсват данни
същият да е посочил кои задължения погасява. Същевременно съобразно правилата
на чл.76, ал.1 и ал.2 ЗЗД се установява, че кредиторът е погасил неправилно съществуващите
задължения като е заличил по-старите такива. Така на първо място още с
плащането от 28.03.2018г. е следвало да се погасят лихвите за задълженията по
най-старите фактури, които се явяват процесните такива, след което и главниците
по тези фактури.
Предвид
всичо изложено съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.76, ал.1 и ал.2 ЗЗД
с плащането на сумата от 994.15 лева на дата 28.03.2018г. процесните задължения
са погасени изцяло, поради и което претенцията е неоснователна и следва да се
отхвърли в цялост.
По разноските :
С оглед изхода на делото
в полза на ответника се следват направените от него разноски съобразно, на
основание чл.78,ал.3 ГПК в размер на 150
лева – платено адвокатско възнаграждение.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.и к. „ООД, ЕИК : ********* със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Валентин Вълканов срещу Б.Д.Х.,ЕГН: **********
с адрес *** иск с правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №3540/08.05.**. по ч.гр.д. №6870/**. по описа
на ВРС, 11с. : сумата от 99.46 лева - представляваща остатък от неизплатена главница
дължима за периода от 28.09.2015 г. до 02.02.2017 г., сумата от 24.79 лева – представляваща остатък от дължимо обезщетение
за забава за периода от 08.07.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда 07.05.**.
до окончателното погасяване на задължението, представляващи задължения за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен №**,
за обект-имот, находящ се в гр.Варна, ул.** № 8.
ОСЪЖДА „В.и к. „ООД, ЕИК :
********* със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Валентин Вълканов да заплати
на Д.Х.,ЕГН:
********** с адрес ***
сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направените разноски в производството по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: