Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 21.04.2021
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На деветнадесети
април 2021 година
В публично съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна
Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Анатолия Атанасова
като разгледа
докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 53
по описа за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260159 от 17.12.2020 г.,
постановено по гр. д. 595/2020 година по описа на Районен съд - Търговище,
съдът е признал, че съществува вземането,
по реда на чл.422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, против И.И.М.,
ЕГН **********,***, представляван от назначен особен процесуален представител
адв. С.Й. ***, за сумите, както следва: сумата от 700 лв., представляваща главница за периода
20.06.2018 год. – 20.11.2018 год. по договор за паричен заем № 1171077 от
20.02.2018 г.., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД-София, ведно със
законната лихва от 09.12.2019 г. до
окончателното изплащане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1111/10.12.2019 г. по Ч.гр.д. № 2143/2019 г.
по описа на РС-Търговище, КАТО съдът е отхвърлил предявения по реда на чл. 422 във вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, против И.И.М. иск за
установяване съществуване на вземане за сумите, както следва: сумата
от 107.46 лв., договорна лихва от 20.03.2018 г. до 20.11.2018 г., сумата от
389.54 лв., представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение от 18.06.2018 г. до 20.11.2018 г.,
сумата от 319.82 лв., лихва за
забава за периода от 20.03.2018 г. до 09.12.2019 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1111/10.12.2019 г. по ч. гр.д. № 2143/2019 г.
по описа на РС-Търговище, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Постъпила е въззивна жалба от „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Офис сграда
Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Г.Г., срещу така постановеното решение в
отхвърлителната му част, в която въззивна жалба се излагат следните
съображения:
Неоснователно първоинстанционният съд е
приел, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, с
мотивите, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като липсата
на всяко от тези императивни изисквания водило до настъпване на посочените в
цитираната правна норма последици - изначална недействителност на договора за
потребителски заем. Неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията
като е приел, че липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита.
В процесния договор за кредит е посочен годишният лихвен процент и ГПР като са
посочени и съответните допускания при изчисляване на последния, което
съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 и чл. 19 ЗПК. Излагат се
съображения и относно уговорената в договора неустойка, а именно, че неустоечната
клауза не е нищожна поради противоречие на добрите нрави чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД. Освен това твърдят, че заемателят разполага с правото да се откаже от
сключения договор в 14 дневен срок, без да дължи обезщетение или неустойка,
като върне получената заемна сума и заплати само лихва за периода от сключване
на договора до реалното предаване на сумата по главницата, право, което в
случая заемателят не е упражнил.
Предвид тези основни съображения ищецът
моли съда да отмени решението в обжалваната му част като уважи предявените от „А.з.с.н.в.“
ЕАД установителни искове срещу И.И.М..
Постъпил е отговор на подадената въззивна
жалба от адв. С.В.Й. -ТАК, Съдебен адрес:***, офис 4, особен представител на И.И.М.,
ЕГН **********,***. Счита, че съдът е направил законосъобразни правни изводи
като е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност. Обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде оставено в сила в
обжалваната му част.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище.
В съдебно заседание въззиваемата страна
чрез адвокат С.Й. оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като констатира, че въззивната
жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА,
провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:
По
фактите:
От
представения по настоящото дело писмен договор, „Сити Кеш“ ООД -София,
наричан - заемодател, от една страна и
от друга страна – ответникът – И.И.М., наричан за краткост –
заемател, са сключили в офис на кредитора в гр. Търговище –
Договор за паричен заем № 171077
на дата 20.02.2018 г. към искане №
SF0134056. Съгласно чл. 3 от
визирания договор, параметрите на отпуснатия заем са: размер на отпуснатия заем: 700 лв.; размер на погасителна вноска: 3 х 23.38 лв. и 6 х 130.68 лв.; ден на плащане: 20-о число; вид вноска: месечна; ГПР: 48.7 %;
брой вноски: 9; фиксиран годишен
лихвен процент: 40.08 %; дата на първо плащане: 20.03.2018 г.;
обезпечение: поръчител/банкова гаранция; дата на последно плащане: 20.11.2018 г.; такса за усвояване на заема: няма; обща сума за плащане: 854.22 лв. По силата
на чл.4 от договора, с подписването на договора
заемателят удостоверява, че е получил в брой заетата сума и се задължава
да заплати сумата в сроковете и
условията, описани по-горе, в приложения погасителен план и Общите условия към
договора за заем. Както молбата за
сключване на договор за паричен заем, така и
самия договор за паричен заем; ОУ
по договора за заем и погасителен план
към договора за заем, са подписани от заемателя.
В чл. 6 от процесния договор заемодателят и
заемателят се споразумели, договорът за
заем да бъде обезпечен с поне едно от
посочените обезпечения: банкова гаранция
или поръчител, отговарящи на условията
по чл.9 ал.2 от ОУ /т.1.
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен
доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата
за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по
други Договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и
непогасени Договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен“ както по
активни,така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход; и
т.4 Предоставяне на безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период,
включващ от сключване на Договора за заем, до изтичане на 6 месеца след падежа
на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включваща
договорената главница и лихва/. В чл. 8
от посочения по-горе договор за паричен заем
страните по него са уговорили, че заемателят декларира, че му е известно
и се счита за уведомен, че в случай, че
заемателят не предостави договореното в чл. 6, ал. 2 от настоящия
договор в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия
към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 684.78
лева, с начин на разсрочена плащане подробно посочен в Приложение 1 към
настоящия договор за заем.
В чл. 7 ал.1 от същия договор за паричен
заем страните по него са уговорили, че в
случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея
обезщетение и размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден,
считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.
Безспорно крайният падеж за издължаване на всички задължения по договора за
паричен заем /последната погасителна вноска/
е настъпил на 20.11.2018 г.
Съгласно
договор от 25.03.2019 г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
на осн. чл.99 от ЗЗД и приложение № 1 от
25.03.2019г. заемодателят прехвърлил вземането си н. “А.з.с.н.в.” ЕАД . Заемодателят като цедент упълномощил цесионера да уведоми длъжниците.
Ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД изпратил на длъжника две уведомителни писма: с Изх.№ УПЦ-П-СТК/171077 от 29.03.2019г. и
Изх.№ УПЦ-С-СТК/171077 от 14.05.2020 г. на посочения от него адрес, като
първото е върнато с отбелязване на обратната разписка, че пратката е непотърсена, а второто е връчено
срещу подпис. С исковата молба и приложенията към нея се връчва уведомителното
писмо за цесия.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2143/2019 г.
по описа на РС-Търговище, ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, е подал на 09.12.2019 г. заявление за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК против
ответника/длъжника/ – И.И.М. ***.
Съдът е издал заповед № 1111/10.12.2019 г.
за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която
разпоредил длъжникът да заплати: сумата
700 лв. главница за периода 20.03.2018 г. до 20.11.2018 г., сумата от 107.46
лв., договорна лихва от 20.03.2018 г. до 20.11.2018 г., сумата от 389.54 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 18.06.2018 г. до
20.11.2018 г., сумата от 319.82 лв., лихва за забава за периода от 20.03.2018
г. до 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2019
г. до изплащане на вземането, както и сумата 30.34 лв., разноски по делото и 50
лв., юрисконсултско възнаграждение.
По делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза, от която се установява следното:
Договорът е сключен при следните параметри
– отпусната сума като главница 700 лева и възнаградителна лихва в размер на 154.22
лева или обща сума в размер на 854.22 лева. Заедно с предвидената в договора
неустойка страните са се споразумели връщането на сумата да стане на равни 9
месечни вноски, всяка в размер на 171 лева. Ответникът е изпълнил задължението
си за две месечни вноски на 20.03.2018 и на 23.04.2018 година. По делото е
приложен и погасителен план /л. 7 от делото/. На базата на този погасителен
план, ако се приеме, че неустойката е нищожна, то тогава ответникът, заплащайки
сумата от 342 лева е заплатил 5 вноски за главница и възнаградителна лихва /към
20.07.2018 година/ общо в размер на 331.50 лева
и 10.50 лева от възнаградителната лихва за шеста вноска. Към 20.08. 2018
година задължението му вече е било за 5.59 лева възнаградителна лихва от шеста
вноска, остатъкът от главниците от шеста до девета вноска в общ размер на 481.82
лева и възнаградителна лихва в размер на 30.40 лева. Към 20.11.2018 година,
когато е изтекъл срокът на договора, при положение, че се приеме тезата на
ответната страна, че предвидената в договора неустойка е нищожна, то задължението на ответника след изтичане
на срока на договора е за главница в размер на 481.82 лева и възнаградителна
лихва в размер на 30.40 лева.
При така установените в настоящото
производство факти, съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор се явява действителен в
частта, с която е постигнато съгласие за получаването на сумата от 700 лева и
за връщането й на 9 месечни вноски с договорената възнаградителна лихва в размер на 154.22 лева. Ответникът е платил
2 вноски – т.е. на него му е било ясно какво и кога следва да плаща по
договора. Заплатил е сумата от 342 лева. Към момента на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на ответника е било за главница в
размер на 481.82 лева и възнаградителна лихва в размер на 30.40 лева.
Процесният договор се подчинява на
разпоредбите на ЗПК като настоящият въззивен състав се обединява около
становището, че нарушение на тези разпоредби, които да водят до
недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, няма.
Погасителният план е ясен и е подписан от ответника. Посочен е ден за плащане –
20-то число с последен ден на плащане – 20.11.2018 година. а е всяка една
падежна дата. Договорът и погасителния план предвиждат равни погасителни вноски
от по 171 лева. При такива параметри на договора на потребителя е пределно ясно
съдържанието на договора – на кои дати следва да прави плащане и в какъв
размер. Договорът е сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, в два
екземпляра - по един за всяка от страните. В погасителния план са посочени
размерът на погасителните вноски, броят на същите и конкретните падежни дати.
Самият ответникът е заплатил две погасителни вноски, което също потвърждава
тезата, че е бил наясно какво дължи на ищцовата страна.
Що се отнася до размера на дължимите от
ответника суми, съдът счита, че следва първо да се произнесе по претенцията на
ищеца за неустойка, тъй като същата има значение за изчисляване на размера на
дължимата от ответника главница и възнаградителни лихви.
Относно
претендираната неустойка:
Ищецът претендира сумата от 389.54 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Общият размер на
предвидената в договора неустойка е 684.78 лева, но ищецът счита, че част от
нея е погасена с направените от ответника две вноски.
Настоящият въззивен състав приема, че
предвидената в договора неустойка е нищожна. Клауза, като уговорената в чл. 6
от договора за заем, респективно чл. 9, ал. 2 от ОУ към него, според която се
дължи неустойка в посочените по-горе размери при неосигуряване в тридневен срок
от датата на сключване на договора на обезпечение чрез поръчител, отговарящ на
изискванията на чл. 9, ал. 2 от ОУ или банкова гаранция в полза на заемодателя,
се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК
директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го
стори, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава.
Всъщност, замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както е изрично посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена
преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз
основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи
договор за кредит. В конкретния случай кредитният консултант е дал становище,
че ответникът е „стар клиент на компанията и клиентът ще се справи с вноските
по кредита“.
На следващо място, неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са
настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите
си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съдът намира, че в тази
ситуация, а именно при неизпълнение на парично задължение от страна на
потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено лихва за забава върху
тази главница, или пък неустойка за забава / но не и компенсаторна/, стига
последната да не е уговорена в необосновано висок размер – арг. от чл.143, т.5
от ЗЗП. В случая, при отпуснат кредит в размер на 700 лева със срок на
издължаване 9 месеца, е предвидена неустойка в размер на 684.78 лева за целия
период на кредита. Нещо повече, от начина на калкулиране и предвидения начин на
издължаване на сумата следва, че тя представлява допълнително „възнаграждение“
за кредитора по предоставения кредит, което съгласно изричните разпоредби на
чл. 19, ал.1 от ЗПК и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО е подлежало на
калкулиране в общия размер на ГПР по договора.
При това положение внесената от ответника
сума в размер на 342 лева следва да бъде приета като сума, с която ответникът е
погасил задълженията си за 5 вноски за главница и възнаградителна лихва /към
20.07.2018 година/ общо в размер на 331.50 лева
и 10.50 лева от възнаградителната лихва за шеста вноска. Към изтичане на срока на договора
ответникът е имал изискуемо задължение към ищеца в размер, както следва: за
главница в размер на 481.82 лева и за възнаградителна лихва в размер на 30.40
лева.
Районният съд, въпреки че е приел, че
„липсва основание за заплащане на неустойка по чл. 8 от договора“, защото
клаузата е нищожна, не е съобразил, че от внесените две вноски е погасена
сумата от 295.24 лева, дължима именно за тази неустойка. При несъобразяване на
това обстоятелство районния съд е приел, че дължимата главница е 700 лева, а не
481.82 лева, какъвто е изводът на настоящия въззивен състав. Решението на
районния съд обаче е влязло в сила в тази му част и не може да бъде ревизирано
от настоящия състав. В частта, в която е отхвърлен иска за неустойка, решението
е правилно и следва да се потвърди.
По останалите претенции на ищеца съдът
съобрази следното:
Претенцията на ищеца за дължима
възнаградителна лихва е основателна за сумата от 30.40 лева. Претенцията на
ищеца е за 107.46 лева. Решението на ТРС следва частично да се отмени за сумата
от 30.40 лева и в тази част да се осъди ответника да заплати на ищеца дължимата
възнаградителна лихва за срока на действие на договора в размер на 30.40 лева,
а да се потвърди за разликата над 30.40 лева.
Ищецът претендира обезщетение за забава в
размер на 319.82 лева за периода от 20.03.2018 година 09.12.2019 година. Съдът
приема, че претенцията на ищеца в тази насока е основателна, но само за периода
от 20.11.2018 година до 09.12.2019 година и то само за дължимата към него
момент главница в размер на 481.82 лева.
Що се отнася до размера на тази претенция съдът
извърши проверка за размера й чрез калкулатор за изчисляване на законна лихва с
интернет адрес http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, и установи,
че дължимите мораторни лихви са в общ
размер от 63.71 лева. Решението на ТРС следва частично да се отмени в тази му
част за сумата от 63.71 лева, а да се
потвърди за разликата над тази сума.
По разноските:
1. В
заповедното производство – 30.34 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. Претенцията е за сума в общ размер на 1516.82 лева. Съдът
приема, че същата е основателна за сумата от 794.11 лева. /основателност –
52.35%/ или 15.88 лева за държавна такса и 26.18 лева за юрисконсултско
възнаграждение. В заповедното производство ответникът дължи на ищеца разноски в
размер на общо 42.06 лева. Районният съд е присъдил сумата от 37.07 лева,
следователно настоящата инстанция следва да присъди допълнително сумата от 4.99
лева разноски в заповедното производство в полза на ищеца.
2. В исковото производство - Пред първа
инстанция ищецът е направил следните разноски: 169.66 лв.- довнесена държавна
такса; 200 лв.- депозит за възнаграждение на особен
представител на ответника; 150 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице по
ССЕ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. – т.е. общо 619.66
лева. Претенцията е за сума в общ размер на 1516.82 лева. Съдът приема, че
същата е основателна за сумата от 794.11 лева /основателност – 52.35%/ - т.е.
дължат се разноски в размер на 324.39 лева. Районният съд е присъдил разноски в
размер на 285.96 лева, следователно с настоящото решение съдът допълнително
следва да присъди на ищеца сумата от 38.43 лева разноски за първа инстанция.
Във въззивното производство ищецът е
направил и претендира разноски в размер на 325 лева. Решението се обжалва за сумата от
816.82 лева, а съдът приема, че въззивната жалба е основателна за сума в общ
размер от 94.11 лева. /основателност –
11.52%/ - т.е. дължат се разноски на ищеца в размер на 37.44 лева съобразно
уважената част на въззивната жалба.
Водим
от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260159 от 17.12.2020 г., постановено по гр. д. 595/2020 година по
описа на Районен съд – Търговище, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения по реда на чл. 422 във вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, против И.И.М. иск за
установяване съществуване на вземане за сумите, както следва: сумата от 107.46 лв., договорна лихва от
20.03.2018 г. до 20.11.2018 г., и сумата от 319.82 лв. лихва за забава за
периода от 20.03.2018 г. до 09.12.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1111/10.12.2019 г. по ч. гр.д. № 2143/2019 г.
по описа на РС-Търговище, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, САМО за сумата от 30.40 лева договорна
лихва от 20.03.2018 г. до 20.11.2018 г. и за сумата от 63.71 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 20.03.2018 г. до 09.12.2019
година, като в тези отменени части постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО по реда на чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис
4, представлявано от Димитър Бориславов
Бончев – изпълнителен директор,
чрез юрк. Миглена Симеонова, съдебен
адрес:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, против И.И.М., ЕГН **********,***,
представляван от назначен особен процесуален представител адв. С.Й. ***, съдебен адрес:***, офис 4, за сумите, както следва: сумата от 30.40 лева, представляваща договорна лихва по договор за паричен заем №
171077 към искане № 5F0134056, и сумата от 63.71 лева, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение за периода от 21.11.2018 година до
09.12.2019 година, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №
1111/10.12.2019 г. по Ч.гр.д. № 2143/2019г. по описа на РС-Търговище.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 260159 от 17.12.2020 г., постановено по гр. д. 595/2020 година по описа на
Районен съд – Търговище, в останалите му обжалвани части, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН **********,***,
представлявана от назначен особен процесуален представител адв. С.Й. ***, съдебен адрес:***, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж
2, офис 4, представлявано от Димитър
Бориславов Бончев – изпълнителен
директор, чрез юрк. Миглена
Симеонова, съдебен адрес:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, ДОПЪЛНИТЕЛНО
сумата от 4.99 лева /общо 42.06 лв./,
представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 2143/2019 г. по описа на РСТ, на осн. чл.78
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН **********,***,
представлявана от назначен особен процесуален представител адв. С.Й. ***, съдебен адрес:***, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж
2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов
Бончев – изпълнителен директор,
чрез юрк. Миглена Симеонова, съдебен
адрес:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, общо сумата от 75.87 лева
разноски в исковото производство, от която сума 38.43 лева допълнително
разноски за първа инстанция и 37.44 лева разноски за втора инстанция.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.