РЕШЕНИЕ
№271
гр. Велико Търново, 13.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на девети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №318 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
с чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/.
Образувано е по
жалба на === Д. Д., в
качеството му на пълномощник на С. И. Г.“ ООД от гр. Сливен, срещу Решение
№211/07.04.2022г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на
имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на
Обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния
проект на НКСИП (след пресичане с път ІІІ-301)=
км 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223+426,75 по
техническия проект от 2020г.(след пресичането с път І-5), на територията на
област Велико Търново, намиращи се в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с.
Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В.
Търново,с. Куцита, с. Стефан Стамболово и с. Полски сеновец, общ. Полски
Тръмбеш, област Велико Търново, в частта относно ПИ с идентификатор 21244.3.1 в
землището на с. Дичин, обл. В. Търново. Жалбоподателят счита оспорваното
решение за незаконосъобразно в частта, в която е определен размер на
обезщетението за отчуждаване на посочения недвижим имот, собственост на
дружеството. Претендира да бъде изменено решението, като бъде
определено справедливо пазарно обезщетение, както и за присъждане на разноски
по производството.
Ответникът по
жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез пълномощника си в
съдебно заседание и в представено с административната преписка становище,
оспорва подадената жалба като неоснователна. Счита, че посоченият в обжалваното
решение е правилно определен и справедлив. Претендира за разноски по
производството.
Заинтересованата
страна – Министърът
на регионалното развитие и благоустройството оспорва подадената жалба.
Заинтересованата
страна – Министърът
на финансите в представено писмено становище застъпва теза за неоснователност
на жалбата.
Заинтересованата
страна – Агенция
„Пътна инфраструктура“ чрез процесуалния си представител оспорва подадената
жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира за разноски.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С Решение №250/25.04.2013г. на
Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и
за национален обект по смисъла на § 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗДС. Предпоставка за извършване на отчуждаването
е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план, и в
случая такъв е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-20/08.02.2021г. на
Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство/обн. ДВ бр.
13/2021г./. От Агенция "Пътна инфраструктура" е направено мотивирано
искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното
развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени
в чл. 34, ал. 2
от ЗДС. Направено е предложение от двамата министри до МС за
отчуждаване на имотите, с приложен към него съвместен доклад и изискуемите от чл. 34а, ал.
4 от ЗДС приложения. Оспорваното решение е разгласено по реда на чл. 34а, ал.
3 от ЗДС. В табличен вид са определени имотите за отчуждаване с техните
характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.
Приложена е финансова обосновка и оценка на имотите, извършена в
административното производство от лицензиран оценител, който е изготвил
оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на
засегнатите имоти. С Решение №211/07.04.2022г. на Министерски съвет на
Република България в оспорената му част, е определено обезщетение в размер на 3
157 лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 21244.3.1 в землището на с. Дичин,
обл. В. Търново, собственост на „С. И. Г.“ ООД от гр. Сливен.
Ответникът е приложил
административната преписка по издаване на обжалвания акт, експертната
оценка/оценителски доклад/ за обезщетение на частта от отчуждения имот, както и
удостоверение по чл. 32, ал. 4 от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител,
изпратени от Агенция по вписванията на Агенция "Пътна
инфраструктура".
Ответникът е приложил
административната преписка по издаване на обжалвания акт, експертната
оценка/оценителски доклад/ за обезщетение на частта от отчуждения имот, както и
удостоверение по чл. 32, ал. 4 от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител,
изпратени от Агенция по вписванията на Агенция "Пътна
инфраструктура".
По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа
и оценителна експертиза със задача да даде заключение за пазарната стойност на
обезщетението за отчуждаването на процесия имот. В заключението на експертизата
се посочва, че имотът представлява земеделска земя/нива/ с площ от 8,147 дка,
находяща се в землището на с. Дичин. За отчуждаването на имота е определено
обезщетение в размер на 3 157 лв., при формирана средна цена на декар от 387,50
лв. Според вещото лице осреднената цена на декар земеделска земя за същото
землище за периода от 01.06.2021г. до 31.05.2022г. е в размер на 1 158,12
лв., при което сумата за обезщетяване на жалбоподателя възлиза на 9 435,20
лв.
Във връзка с направено оспорване на допълнителното
заключение от страна на жалбоподателя по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК, вр. с
чл. 144, от АПК съдът е допуснал изслушване на втора допълнителна СТОцЕ, с
посочена от жалбоподателя задача. Във второто допълнително заключение се
посочва, че при съобразяване на посочените в задачата критерии се определя цена
на декар земеделска земя за същото землище за зададения период в размер на 1
486 лв./вариант А/ или цена на декар от 1 481,59 лв./вариант Б/ съобразно
използваните като аналози сделки с недвижими имоти, посочени в представените от
пълномощника на жалбоподателя 2 бр. нотариални актове. При тази цена сумата за
обезщетяване на жалбоподателя възлиза на 12 106,44 лв. по вариант А от
заключението и на 12 070,51 лв. по вариант Б от заключението.
При така установеното от фактическа страна съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадени в срок, от лица, притежаващи активна процесуална легитимация и с
интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по
местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Предмет на съдебен контрол е Решение
№211/07.04.2022г. на Министерски съвет на Република България, издадено на
основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС. Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал.
1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна
собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с
решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на финансите.Според § 1 от ДР на
ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както
и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с
решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение №250/25.04.2013г.
на Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по
смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно министерския съвет.Оспореното решение е постановено от Министерски
съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството
и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна
собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със ЗДС. Решението е
издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието
на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и
размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с
което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС. Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е
допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила.
Спазена е регламентираната в чл. 34,
чл. 34а
и чл. 34б, ал.
2 от ЗДС процедура за вземане на решението. Предпоставка за
извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила Подробен устройствен
план – Парцеларен план/ПУП-ПП/, който предвижда изграждането на национален
обект "Автомагистрала "Хемус" за процесния участък.
При принудително отнемане на
собствеността по реда на ЗДС за изграждане на национален обект срещу парично
обезщетение, целта на законодателя е собственикът на имота да получи парично
обезщетение в такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната
сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот. Т. е.
целта на закона е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които
отговарят на определените критерии, за да бъде определено справедливо парично
обезщетение за имотите, предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени
интересите на засегнатите собственици, а именно същите да бъдат възмездени
парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на
пазара на недвижимите имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.
Съдът намира, че при определяне на обезщетението
административният орган не е допуснал твърдянитe
в жалбата нарушения, като е взел предвид всички относими и годни сделки,
които да бъдат приети за пазарни аналози при определяне на пазарната цена на
отчуждаваните части от имота на жалбоподателката съобразно разпоредбите на чл. 32, ал. 2
и § 1а, т. 2 от ДР
на ЗДС. Т.е. оценката е извършена законосъобразно, а размерът й при
съобразяване на относимите пазарни аналози се потвърждава от доказателствата по
делото.
Същевременно съдът не може да игнорира обстоятелството, че повечето пазарни
аналози, използвани при изготвяне на оценката на отчуждаваните имоти в
землището на с. , са сделки, сключени повече от година и половина преди
издаването на решението на ответника. Общоизвестно е обстоятелството за
наличието на инфлационни процеси в страната и повишаване на цените на
земеделските земи през този период. В тази връзка от жалбоподателката са
представени писмени доказателства за сключени сделки между страни, поне едната
от които има търговско качество, с имоти в същото землище след 11.03.2021г.,
цените по които са по-високи от посочените в нотариалните актове, ползвани за
изготвяне на оценката в хода на административното производство. Следва да се
държи сметка и за практиката на ЕСПЧ, която е задължителна по арг. от чл. 46 от
КЗПЧОС. Така в Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу
България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г. изрично е посочено, че
размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на
имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т.
107/, което разбиране е в разрез с
изискването на нормата на § 1а, т. 2,
изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на
закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята
/чл. 17, ал. 5 от КРБ/. Видно от същото решение, следва да бъде присъждано
такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на
отчужденото имущество, като е прието допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1
от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените
имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице
съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна
стойност.
С оглед проявлението на принципа на пропорционалност
следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да се извършва
максимално близо до момента на отчуждаването му по правилата на чл. 32, ал. 2
от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, като посочения в тази допълнителна разпоредба 12
месечен срок, който е приложим преди датата на възлагането на оценката е
несъобразим, а понятието „подобни характеристики“ следва да се тълкува в
съответствие с целта на закона и при съобразяване на разпоредбата на § 1, т. 4
от ДР на ЗДС, без да се стига до абсолютизирането му чрез аргумента, че имотите
по чл. 32, ал. 2 от ЗДС следва да имат напълно идентични характеристики.
Настоящата инстанция намира, че ВЛ в основното заключение правилно съобразява
изискванията, формулирани в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, определяйки пазарната
цена на отчуждения имот по критериите, посочени в тази норма във връзка с
разпоредбите на § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС.
Съдът приема, че справедлив размер на обезщетението
следва да се определи съобразно даденото основно заключение на СТОцЕ, тъй като
определянето на пазарната цена на имотите при изготвяне на
второто/допълнителното заключение вещото лице е ползвало като пазарни аналози
сделки, сключени с недвижими имоти, които са отличават по своето предназначение
от процесния. Така видно от приложенията към заключението, озаглавени „обобщена
таблица“/вж. стр. 500-501 от делото/, при определяне осредните пазарни цени е
ползвана както сделка с недвижими имоти нива, така и за недвижими имоти
зеленчукова градина и лозе/нот. акт №258, том II, рег. №2595, нот.
дело №212/2020г., стр. 505 от делото/. Ползването като пазарен аналог на сделка
с недвижими имот, с друго трайно предназначение, противоречи на
нормативноустановения принцип за определяне на равностойно парично обезщетение,
съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
В заключение следва да се посочи, че съдът намира за
неотносими към разглеждания случай посочените в становището на пълномощника на
ответника съдебни актове и по специално решението по АД №278/2022г. на АСВТ.
Разглежданият казус по посоченото дело е подобен, но не идентичен на настоящия.
Отделно от това в производството по АД №278/2022г. е допуснато и прието едно
заключение на СТОцЕ, което не е кредитирано от решаващия състав по причините,
изложени в мотивите на съдебния акт. Обстоятелствата, които са способствали за
този извод на съда, не са налице в конкретния случай.
С оглед на горното съдът приема, че
в обжалваната част решението на Министерския съвет следва да бъде изменено,
като се определи законосъобразен размер на равностойното парично обезщетение за
отчуждавания поземлен имот, съобразно заключението на първоначалната СТОцЕ, изслушано по делото.
Жалбата е основателна.
При този изход на делото основателно се явява искането на оспорващия за
присъждане на разноски. Съдът следва да осъди ответника да му заплати
направените и доказани такива в процеса, а именно – държавна такса от 50 лв.,
депозит за съдебна експертиза в размер на 320 и възнаграждение за процесуален представител
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Последното в случая съдът определя на 200 лв.,
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима по
силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Претенцията за ===ско
възнаграждение до претендирания размер от 360 лв. се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №211/07.04.2022г. на
Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти –
частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на Обект
"Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект
на НКСИП (след пресичане с път ІІІ-301)=
км 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223+426,75 по
техническия проект от 2020г.(след пресичането с път І-5), на територията на
област Велико Търново, намиращи се в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с.
Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В.
Търново,с. Куцита, с. Стефан Стамболово и с. Полски сеновец, общ. Полски
Тръмбеш, област Велико Търново, в частта относно ПИ с идентификатор 21244.3.1 в
землището на с. Дичин, обл. В. Търново, като определя обезщетение за отчуждаване на
посочения имот в размер на 9 435,20 лв.
ОСЪЖДА Министерски
съвет на Република България да заплати на „С.И.Г.“ ООД от гр. Сливен разноски
по делото в размер на 570/петстотин и седемдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: