Р Е Ш Е Н И Е
№ 259/8.2.2021г.
Град Пловдив, 08.02.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3216
по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.197 ДОПК.
Образувано
е по жалба на Л.М.П. ***, против решение № 371 от 24.11.2020 г. на директора на
ТД Пловдив на НАП, потвърдено постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх.№ С200016-023-0003285 от 02.11.2020 г., издадено от
старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД Пловдив на НАП, с което
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в „Банка ДСК“ АД, за сумата
5 172,08 лева.
Жалбоподателят навежда доводи за
незаконосъобразност на обжалваното постановление, тъй като ревизията се
извършва във връзка с отговорността му по чл.19 ДОПК и касае задължения на
„Стройкар билдинг 13“ ЕООД, на което дружеството жалбоподателят не е управител
от 17.07.2015 г. Счита, че наложената обезпечителна мярка е в нарушение на
чл.121, ал.3 ДОПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на направените
разноски.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище, и
моли тя да я отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат
на оспореното решение, което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл.197, ал.2 ДОПК, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
С
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С200016-023-0003285
от 02.11.2020 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и
суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Банка ДСК“ АД.
Постановлението е издадено въз основа на мотивирано искане № Р-16001620003858-039-001
от 28.10.2020 г. на ръководителя на ревизията, възложена със заповед за
възлагане на ревизия № Р-16001620003858-020-001 от 30.06.2020 г. по отношение
на Л.М.П. за търсене на солидарна отговорност по реда на чл.19 ДОПК във връзка
с данъчни и осигурителни задължения на „Стройкар билдинг 13“ ЕООД, чийто очакван
размер (главници и лихви до 28.10.2020 г.) е 5 172,08 лева.
На
12.11.2020 г. е получен отговор на изпратеното запорно съобщение от „Банка ДСК“
АД, за блокиране на банковата сметка на жалбоподателя. Съгласно съдържанието на
отговора запорът е наложен върху вземанията на длъжника, като по блокираната
сметка постъпва трудово възнаграждение и съгласно чл.213, ал.1, т.5 ДОПК сумата
от тези постъпления до размера на минималната работна заплата ежемесечно ще
бъде предоставяна на разпореждане на длъжника.
За да постанови обжалваното решение
териториалният директор е приел, че процесното постановление е за предварително
обезпечение, издадено при наличие на обезпечителна нужда, в хода на възложено и
неприключило ревизионно производство, съответно мярката има привременен
характер, като предназначението й е да гарантира събирането на публичните
вземания на този етап от ревизионното производство. Макар в почти всички случаи
на чл.121, ал.1 ДОПК обезпечението да води до затруднение за ревизирания
субект, чл.121, ал.3 ДОПК забранява само сериозното възпрепятстване на
дейността на лицето, което да води до спиране на извършваната дейност. Според
директора на ТД Пловдив на НАП наложената в случая обезпечителна мярка е до
размера на предполагаемото задължение, а не върху целия размер на наличните
суми по запорираната банкова сметка ***, като в запорното съобщение до банката
изрично е указано да не се запорират суми, които представляват несеквестируемо
имущество съгласно чл.213, ал.1, т.3 и 5 ДОПК, както и суми, посочени в чл.213,
ал.2 ДОПК, т.е., при налагане на обезпечителна мярка публичният изпълнител е
предприел всички необходими мерки да обезпечи правата на жалбоподателя. Изрично
е подчертано, че запорът е наложен върху банкови сметки и активи на длъжника, а
не върху трудово възнаграждение. Като неоснователно е преценено възражението на
жалбоподателя за липса на основание за налагане на мярката поради липса на
висящо ревизионно производство, защото такова е образувано с издаването на
заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620003858-020-001 от 30.06.2020 г.,
като производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки
представлява отделно и самостоятелно административно производство, различно от
ревизионното производство, и не оказва въздействие върху определяне на
задълженията, което става с издаването на ревизионен акт, поради което
възраженията относно установяването и вменяването на задължения не са от
компетентността на настоящата административна инстанция. Крайният извод на
директора на ТД Пловдив е, че са налице всички законови предпоставки за
налагане на предварителна обезпечителна мярка, спазен е редът за нейното
налагане и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на оспореното постановление, което е издадено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми по чл.196, ал.1 ДОПК
реквизити.
В хода на съдебното производство не
са събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите, а
спорът е относно правилното приложение на материалния закон.
При тези факти съдът намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата
отмяна. То е издадено от компетентен орган, при правилно приложение на закона,
при спазване на процедурните правила и при съобразяване с целта на закона – да
се гарантират максимално интересите на държавата и фиска с оглед събиране на
изискуеми публични задължения.
Съдът намира, че в случая не са
налице основания за отмяна на наложената обезпечителна мярка и законът е
приложен правилно. Единствената хипотеза, в която съдът може да отмени обезпечителната
мярка, е тази по чл.197, ал.3 ДОПК, ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не
съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за
налагане на обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 ДОПК.
В настоящия случай, обаче, тези
предпоставки не са налице, защото жалбоподателят не е представил обезпечение в
пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. От
друга страна, условията на чл.195, ал.1 и 2 ДОПК са спазени – налице е образувано
ревизионно производство за установяване на публични вземания, чието събиране е
значително затруднено, защото жалбоподателят няма декларирано имущество, от
което да се събират бъдещите задължения. Именно с оглед на тази обезпечителна
нужда – липса на имущество и предполагаем размер на публично задължение в голям
размер – е наложена обезпечителната мярка.
Видно от административната преписка,
жалбоподателят не притежава други активи освен банковата сметка, върху която е
наложено обезпечението. Липсата на активи, от които да бъдат удовлетворени публичните задължения, не само
би затруднило, но в случай на разпореждане с цялата сума по банковата сметка би
направило невъзможно удовлетворяването на публичните задължения, които се
очаква да бъдат установени при ревизията.
Неоснователно е възражението за
нарушение на чл.121, ал.3 ДОПК. В случая изискването е спазено и наложеният
запор не препятства упражняването на правото на труд или издръжката на
семейството на жалбоподателя, доколкото както органите по приходите, така и
банката са се съобразили с несеквестируемата част от банковата сметка. Освен
това, жалбоподателят винаги разполага с възможността по чл.229, ал.1 ДОПК да
поиска от публичния изпълнител с разпореждане до банката да разреши определена
част от постъпилите или постъпващите суми по сметката да се оставят на негово
временно разпореждане за неотложни плащания.
Предварителната обезпечителна мярка е
наложена във връзка с извършвана ревизия на самия жалбоподател за ангажиране на
солидарната му отговорност по реда на чл.19 ДОПК за задължения на търговското
дружество, в което той е бил управител. Т.е., налице е висящо ревизионно
производство, в което ръководителят на ревизията е преценил, че е налице
обезпечителна нужда във връзка с предполагаемия размер на задълженията, които
ще бъдат установени при ревизията, т.е., налице е предпоставка за образувано на
производство по налагане на предварителната обезпечителна мярка. Всички
останали възражения на жалбоподателя, обаче, свързани с законосъобразното
образуване и ход на ревизионното производство правилно са оставени без
коментар, доколкото не са предмет на разглеждане в производството по обжалване
на наложена предварителна обезпечителна мярка по административен или съдебен
ред.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното
искане за присъждане на юрисконсултско задължение същото като основателно
следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да плати на НАП сумата
500 лева на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и чл.161, ал.1 ДОПК. Затова и на основание чл.197, ал.3 и
4 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.М.П. ***, против решение № 371 от 24.11.2020 г.
на директора на ТД Пловдив на НАП, потвърдено постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх.№ С200016-023-0003285 от 02.11.2020 г.,
издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД Пловдив на
НАП, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Банка ДСК“
АД, за сумата 5 172,08 лева.
ОСЪЖДА Л.М.П. ***, да заплати на Национална агенция за приходите
сумата 500 (петстотин) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: