Р Е
Ш Е Н
И Е № 202
гр.Габрово, 21.10.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровски
окръжен
съд в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. КОСЕВА
при
секретаря В. Г., с участие на прокурора............., като разгледа
докладваното от съдия Косева гр.д.№63 по описа за 2015 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за сумата 65 000 лева, представляваща
неимуществени вреди.
В исковата
молба на Г.П.М. *** срещу Прокуратурата на Република България се излага, че на
15.02.2011г., заедно с Н.Х., с която живеел на съпружески начала, завели детето
си на детска градина около 8,40-8,45 часа, след което бил задържан с показна акция
на ОД на МВР. В района на механо- техникума, шест коли на полицията и полицейски микробус, които се
движели в ляво от неговата кола, го принудили да спре. Те били с включени
сирени и специализирани светлини. М. спрял автомобила си на спирката на
градския транспорт, пред консултативна поликлиника. От полицейските коли излезли
маскирани лица с насочени оръжия към него и Н.Х., извели го от колата без
причина, поставили му белезници и го проснали по лице да лежи на земята. Извели
от автомобила и Н., на която също поставили белезници. Била създадена голяма
суматоха, за повече от половин час блокирали движението на градския транспорт района,
а случилото се на това публично място било възприето от множество
граждани. След това на ищеца било
позволено да стане и му връчили заповед за задържане на осн. чл.63 ал.1 ЗМВР, в
която пишело, че е във връзка с информация за извършени измами по чл.209 НК.
Претърсен бил автомобила, с който пътувал
ищеца. След повече от два часа стоене с белезници на спирката на
градския транспорт отвели М. и жената с него в дома им, където в продължение на
няколко часа бил правен обиск, иззети били документи, битова техника и други
вещи, в последствие част от тях върнати. М. бил откаран в ареста на РПУ-
Габрово, а лекия автомобил, с който пътувал, собственост на Л.Х., бил
задържан. Тази акция на ОД на МВР била
силно отразена в медиите- вестник „ 100 вести” от 16.02.2011г., вестник „24 часа”
от 16.02.2011г., „Дарик нюз” и др. В тях се акцентирало на случая, като се
твърдяло, че безспорно М. е сочен за извършител на престъпленията / документни
измами, изнудване, кражби, притежание на оръжие и боеприпаси/, в съучастие с П.Н.
и М.М.. На 15.02.2011г. Г. М. бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство №28/2011г. по описа на ОД- Габрово, в извършване на престъпления
от общ характер по чл.210, чл.213а, чл.214 и чл.321 ал.1 НК. С прокурорско постановление от 15.02.2011г. ищецът бил
задържан за срок до 72 часа и приведен в ареста гр. Габрово. С определение на
съда била потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража”. С постановление от 17.02.2011г. Г. М. бил
привлечен като обвиняем по досъдебно производство №28/2011г. по описа на ОД-
Габрово, в извършване на престъпления от общ характер по чл.210, чл.213а, чл.
214 и чл.321 ал.1 НК. По време на престоя си в ареста в гр. Габрово ищецът бил
подложен на унизително отношение и нечовешки условия: арестните помещения се
намирали под земята в мазе, не му било осигурено право да диша чист въздух и достъп
до дневна светлина, килията била тясна и мръсна, храната нискокачествена и негодна
за консумация, нямало място за извеждане
на задържаните лица на открито. В следствие престоя на ищеца в ареста се
наложило да бъде прегледан от психиатър- д-р Г., която му поставила диагноза
„генерализирана тревожност” и му предписала успокоителни. По време на ареста се
разболял от бронхит /пневмония/ и бил лекуван медикаментозно. Наложило се два
пъти да бъде конвоиран до зъболекарския кабинет, поради настъпили болезнени
проблеми със зъбите. С постановление от 19.03.2011г. на Окръжния прокурор при ОП- Габрово била
наложена забрана на Г. М. за свиждания и кореспонденция с други лица,
освен с изброените изключения в
законовия текст. С постановление от 19.03.2011г. на Окръжния прокурор при ОП-
Габрово било отказано връщането на иззетите при задържането пари и автомобил,
както и допускането на нотариус. Междувременно досъдебно производство
№28/2011г. по описа на ОД- Габрово било преобразувано в следствено дело
№18/2011г. и възложено за разследване на ОСО- Габрово. С определение на съда
мярката за неотклонение „задържане под стража” била заменена с „парична
гаранция” в размер на 1000 лева и Г. М., след 107 дни задържане в ареста,
считано от 15.02.2011г., бил освободен. С определение
от 18.05.2012г. по ч.гр.д. №5/2012г. Окръжен съд- Габрово допуснал
обезпечение на бъдещ иск с цена 251 748,67 лева спрямо Г. М. и издал заповед
№6 от 18.05.2012г., с която наложил запор на 4 негови банкови сметки и възбрана
върху един недвижим имот. На
21.05.2012г., по молба на Комисията за установяване на имущество придобито от
престъпна дейност и въз основа на цитираната обезпечителна заповед, държавния
съдебен изпълнител образувал изп.д.№334/2012г.
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество / КОНПИ/
уведомила ищеца с писмо, че е започнала срещу него производство по чл.13 ал.1
т.1 от ЗОПДИППД /отм./ . На 12.12.2011г. на Г. М. било повдигнато обвинение по
сл.д. №18/2011г. за извършване на престъпления по чл.210 ал.1 т.3,5 вр. с чл.
26 ал.1 НК; чл.206 ал.1 НК; чл.195 ал.1 т.4 НК; чл.339 ал.1 НК. С постановление
от 31.07.2012г. на ОП- Габрово частично било прекратено наказателното
производство срещу Г. М. за извършено престъпление по чл. 321 ал.3 вр. с ал.1 НК. С постановление от 18.12.2013г. на ОП- Габрово частично било прекратено
наказателното производство срещу Г. М. за извършено престъпление по чл. 213а
ал.3 т.3 вр. с ал.2 т.2, вр. с ал.1 НК, чл.214 ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр. с
чл.213а ал.3 т.3 НК. С постановление от
20.03.2014г. била отменена мярката за процесуална принуда- „гаранция – пари
1000 лева”. С постановление от 09.05.2014г. на РП- Габрово било прекратено
досъдебното производство по
сл.д.№18/2011г. срещу Г. М. за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5 НК, чл. 206 ал.1 НК, чл.195 ал.1 т.4 НК и чл.339 ал.1 НК. Постановлението било обжалвано и потвърдено от ГРС с определение №330 от
24.07.2014г. С определение от 16.01.2015г. ГОС отменил определението, с което
било допуснато обезпечение по бъдещ иск в полза на КОНПИ.
В резултат
на тези незаконни действия от страна на Прокуратурата на Република България, Г.
М. претърпял неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатите обвинения и последвалите от това ограничителни мерки по НПК и
ЗОПДИППД, изразяващи се : в унижение от повдигнатото обвинение, влошено
здравословно състояние в следствие продължителния престой в ареста, невъзможност
да упражнява родителските си права и задължения, нарушение на правото му на
труд и личен живот. Ограниченията, допълнително създадени от Прокуратурата с постановление
от 19.03.2011г.- забрана за свиждания и кореспонденция с други лица, освен
изброените изключения в законовия текст- ограничение на личните контакти, довели
до допълнителен емоционален дисбаланс, който се отразил на психическото здраве
на Г. М.. Невъзможността да упражнява родителските си права и задължения
свързани с отглеждането на малолетното му дете, довела до чувство на
безпомощност и малоценност. Невъзможността да подсигури ежедневните битови
потребности на семейството си, тъй като в следствие мярката за неотклонение бил в невъзможност да се явява на работа и да
полага възмезден труд, го лишила от правото му да работи и издържа семейството
си. Невъзможността да се разпорежда със собствените си средства по запорираните
банкови сметки, довела до материални пречки за нормален живот на ищеца и детето
му. Невъзможността да ползва определен паричен ресурс като мярка за
неотклонение по предназначение за продължителен период от време, се явявала неоснователно материално затруднение.
Изживяните през годините на воденето наказателно производство отрицателни
емоции, уронване на доброто име пред близки, познати и обществото, посредством
медийните публикации във връзка със задържането и обвиненията в извършването на
множество тежки престъпления и угрозата от лишаване от свобода за дълъг период
от време, породена от повдигнатите му обвинения, довели до необратими последици
в личностното качество на Г. М., който и до сега не можел да преживее стреса,
безпокойството и унижението на което е бил подложен, неговото семейство,
неговите близки и приятели, както и неговите бизнес- партньори.
Претендирано
е Прокуратурата на Република България да
бъде осъдена да заплати на Г.М. сумата 65 000 лева- обезщетение за
претърпяни неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
повдигнатите обвинения за извършване на престъпления по чл. 321 ал.1 НК, чл.210
ал.1 т.3,5 НК, чл.206 ал.1 НК, чл.195 ал.1 т.4 НК, чл. 213а НК, чл. 214 НК, чл.
339 ал.1 НК, прекратени окончателно с определение №330 от 24.07.2014г. на ГРС, наложените
мерки за неотклонение „задържане под стража”, в последствие заменена с „парична
гаранция в размер на 1000 лева”, ведно със законната лихва от влизане в сила на
определение №330 от 24.07.2014г. на ГРС. Претендира се и заплащане на
направените по настоящото дело разноски.
В отговора на исковата молба от
Прокуратурата на Република България са
направени няколко основни възражения: че Прокуратурата на РБ не отговаря за
проведената полицейска акция и полицейско задържане на 15.02.2011г. - редът
за това бил по АПК; че Прокуратурата на
РБ не отговаря за производството на КОНПИ, както и за отразяването на случая в
медиите и условията в ареста; че размера на претендираните неимуществени вреди
бил твърде завишен, предвид икономическия стандарт на живот в България и
съдебната практика по аналогични случаи.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства, и становищата на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не спори между страните и от данните по
делото се установява, че срещу Г. М. е било образувано досъдебно производство
№28/2011г. по описа на ОД на МВР, в последствие преобразувано в следствено дело
№18/2011г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП- Габрово.
С постановление за
привличане на обвиняем от 15.02.2011г. по досъдебно производство №28/2011г. по
описа на ОД на МВР, Г. М. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления
по чл. 321 ал.1 НК, по чл.214 ал.2 т.2 вр. с чл. 213а ал.3 т.3 вр. с ал.2 т.1 вр.
с ал.1 НК и по чл. 213 ал.3 т.3 вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 НК.
С постановление за
привличане на обвиняем от 17.02.2011г. по досъдебно производство №28/2011г. по
описа на ОД на МВР, Г. М. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления
по чл. 321 ал.1 НК, по чл.214 ал.2 т.2 вр. с чл. 213а ал.3 т.3 вр. с ал.2 т.1
вр. с ал.1 НК и по чл. 213 ал.3 т.3 вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 НК и по чл. 339
ал.1 НК.
С постановление за
привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение подписка/ гаранция от
12.12.2011г. по досъдебно производство №28/2011г. по описа на ОД на МВР, Г. М.
е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.210 ал.1 т.3,5 вр. с
чл. 209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК, по чл.206 ал.1 НК, по чл.195 ал.1 т.4 вр. с
чл.194 ал.1 НК, по чл.339 ал.1 НК.
С протокол от 03.02.2012г.
по досъдебно производство №28/2011г. по описа на ОД на МВР, на обвиняемия Г. М. е било предявено разследването.
С постановление за частично
прекратяване на наказателното производство от 31.07.2012г. на ОП- Габрово
спрямо Г. М. е прекратено частично производството досежно обвиненията по чл.321
ал.3 вр. с ал.1 НК.
С постановление за частично
прекратяване на наказателното производство от 18.12.2013г. на ОП- Габрово
спрямо Г. М. е прекратено частично производството досежно обвиненията по чл.
213а ал.3 т.3 вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 НК, чл. 214 ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр. с
чл. 213а ал.3 т.3 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 НК.
С постановление за
прекратяване на наказателното производство от 09.05.2014г. на РП- Габрово
спрямо Г. М. е прекратено производството досежно обвиненията по чл. чл.210 ал.1
т.3,5 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК, по чл.206 ал.1 НК, по чл.195 ал.1
т.4 вр. с чл.194 ал.1 НК, по чл.339 ал.1 НК.
Това постановление е потвърдено с определение №330 24.07.2014г. по чнд №683/2014г.
на ГРС, влязло в законна сила на 12.08.2014г.
По отношение на Г. М. е било
постановено задържане в арестните помещения на ОЗ „Следствени арести”- Габрово
от 18 часа на 15.02.2011г., въз основа на постановление за предварително
задържане от 15.02.2011г. на ОП- Габрово и с
определение от 18.02.2011г. по чнд №39/2011г. по описа на ГОС е
взета мярка за неотклонение „задържане
под стража”, потвърдена с определение №59/25.02.2011г. по вчнд №62/2011г. на
ВТАС.
С определение №77 от
28.05.2011г. по чнд №108/2011г. по описа на ГОС, взетата спрямо Г. М. марка за
неотклонение „задържане под стража” е изменена в „парична гаранция” в размер на
1000 лева.
С постановление за отмяна на
мерките за процесуална принуда от 20.03.2014г. на ОП- Габрово е отменена
мярката „парична гаранция” спрямо обвиняемия Г. М..
В показанията си св. М. М. – приятел
и съсед на ищеца, е заявил, че е узнал за ареста на Г. М. през 2011г. от свой
колега, на име С., който му разказал, че „ до училището – техникумът до автогарата, Г. и жена му там са ги спрели с джипа му и са
ги хвърлили на земята, и са им сложили белезници” , „ арестували ги барети, с
автомати”. Освен от колегата си,
свидетеля разбрал за това и от вестниците на другия ден- от вестник „100 вести.”-
имало и снимка на кола на полицията пред кръчмата. Свидетелят видял Г. М. след
като го пуснали от ареста. Той бил „прежълтял”, казал му „ че там получил нещо
в корема и взема лекарства, дето киселините вървят”, „вземал хапчета, успокоителни, бил отслабнал,
притеснен”. Преди да го задържат Г. М. не вземал хапчета. Сега бил променен, не
искал да излиза, бил „стресиран”. Свидетелят твърди, че ищеца получил и проблеми
със зрението след задържането му в ареста- „мисля, че му е объркано, като гледа
и се зазорва”, както и други проблеми - „От влагата той ходи при знахар ли
какво, някакви инжекции му беше предписал за нещо, което му е станало от
влагата.” Ищеца му споделял , че „ са му
съсипали бизнеса, заведението”. Сега Г. М. си направил друго заведение, но
двете заведения, които имал тогава, затворили – едното след ареста, другото по-късно.
Детето на ищеца било малко, на 4-5
години, все плачело и питало свидетеля къде е баща му. Половината приятели на
ищеца се отдръпнали от него, защото го помислили за престъпник, но като го
пуснали от ареста „пак започнали да му се увъртат” .
В
показанията си св. Н. Х., която от 13 години живее с ищеца на съпружески начала
и имат дете, е заявила, че на 15.02.2011
година ги задържали двамата с Г. М. „ с показна
акция на доста натоварена улица в града на автобусна спирка.” Свидетелката е
описала, че стояли повече от 3 часа. Полицаите
били с качулки, с автомати, 5-6 коли, 1
бус, всички полицейски. Г. бил задържан, около 3 месеца и половина стоял в
ареста. Още от самото задържане, на другия ден, ищеца започнал да има
здравословни проблеми. Разболял се от
пневмония, получил проблеми със зъбите, докато бил в ареста и
свидетелката почти всеки ден ходела да му купува лекарства и да му ги носи в
ареста. Опитали се да им забранят свижданията, телефонните разговори, защото
нямали брак. Г. казвал на свидетелката,
че не се чувства добре, страдал от главоболие, изпаднал в някаква нервна криза,
за което викали психиатър в ареста. Той
се притеснявал за нея и детето. Приятелите и съседите им разбрали за случилото
се, особено съседите, в последствие и познатите. Доста голяма част от тях се „отдръпнали”. Преди
да бъде задържан, Г., брат му и свидетелката развивали бизнес в две заведения
под наем. В последствие едното го затворили, причината била тяхното задържане.
Другото работело до преди година и няколко месеца, но имало доста голям отлив
на клиенти. В момента работели само с едно заведение- ново, което отворили
преди да затворят второто. Г. бил доста отслабнал като излязъл от ареста, с
много странен цвят на кожата, жълт. Оплаквал се от болки в главата, тялото. Станал много
раздразнителен, трудно се контактувало с него. По време на престоя му в ареста психиатърът му
изписал лекарства, които дълго продължил да пие след това- „някакъв вид
успокоителни, защото беше изпаднал в криза, даже мисля, че доста трудно са
успяли да му сложат инжекция”. Всичко това било в резултат от стреса, който е изживял по време на
задържането, после от ограниченията, които им налагали в ареста, притеснения за
работа, за семейство. Единствените контакти между детето и Г. били по телефона.
Детето не знаело за ареста на баща си. Доста хора избягвали да контактуват със
свидетелката и Г. след случая. Всеки се интересувал от станалото, писали по
вестниците, в интернет имало много снимки. Г. изпитвал унижение от това.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Съгласно
ТР № 3/22.04.2005г по гр.д. № 3/2004г на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по
чл.
2 ЗОДОВ
се предявят срещу Прокуратурата на Република България, която е единно и
централизирано юридическо лице /чл.
7 ЗОДОВ/.
С оглед дадените разяснения предявеният иск е предявен срещу надлежна страна и
следователно допустим.
Съобразно
разпоредбата на чл.
2, т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от
незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано след като
наказателното преследване е погасено по давност, или деянието е амнистирано.
За да се квалифицира обвинението като незаконно е достатъчно
впоследствие образуваното наказателно производство бъде прекратено, независимо
от отделните процесуално - следствени действия, които са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на разследващите органи.
В
настоящия случай са налице изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавния орган Прокуратурата: било е образувано наказателно производство, в
досъдебна фаза, което е било прекратено преди съдебната фаза- с постановления за прекратяване на наказателното производство
от Прокуратурата.
На ищеца са били повдигнати обвинения за престъпления
от общ характер. Действията по привличането му към наказателна отговорност са
започнали на 15.02.2011г.- с постановление за привличане на обвиняем в
досъдебната фаза. Впоследствие с няколко постановления на Прокуратурата
наказателното производство е било прекратявано частично, като последното, с
което наказателното производство изцяло е прекратено, е от 09.05.2014г. на РП-
Габрово, потвърдено с определение №330/ 24.07.2014г. по чнд №683/2014г. на ГРС,
влязло в законна сила на 12.08.2014г.
Следователно, налице е
причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца,
която се извежда от общите правила на чл. 51 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
През целия период от 15.02.2011г. до 12.08.2014г.
ищеца е претърпял неимуществени вреди - болки, страдания, преживян стрес.
Съгласно посочените норми обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта. Преките вреди
обосновават причинно-следствената връзка между противоправността на поведението
на деликвента и вредите. Непосредствени вреди са тези, които по време и място
следват противоправния резултат.
В случая с оглед заявената претенция и приетото в т. 13 от ТР №
3/2004г. на ОСГК на ВКС, Габровският
окръжен съд е сезиран с иск с правно
основание чл.
2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ. за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, с общ размер на претенцията от 65000 лева, в
резултат на незаконното повдигнато обвинение по досъдебно производство
№28/2011г. по описа на ОД на МВР, в последствие преобразувано в следствено дело
№18/2011г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП- Габрово, в последствие
прекратено, в които се включват и тези, произтичащи от налагането за период от 15.02.2011г.
до 28.05.2011г. на мярка за неотклонение
„задържане под стража”.
При определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът следва да съобрази посочените в т. 11 от Постановление
№ 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС критерии за понятието "справедливост", а
именно: Продължителност на воденото наказателно производство- в случая от
15.02.2011г. до 19.06.2014г. Характера, вида и тежестта на деянието, за което е
повдигнато обвинение- в случая всяко от
престъпленията, за които е бил привлечен
да отговаря Г. М., е било „тежко” по смисъла на чл.93 ал.1 т.7 НК. Отражението
върху общественото положение, авторитет, професионална репутация на обвиненото
лице- св. М. М. е посочил, че „половината
приятели на Г.М. се отдръпнали от него,
защото го помислили за престъпник; св.
Н. Х., с която той живее на съпружески начала е заявила, че „приятелите и
съседите им разбрали за случилото се, особено съседите, в последствие и
познатите, доста голяма част от тях се „отдръпнали”, доста хора избягвали да
контактуват със свидетелката и Г. след
случая. Отражението върху здравословното състояние на лицето- и двамата
свидетели са посочили, че ищеца е бил „стресиран”, „отслабнал”, „притеснен”,
„вече трудно се контактувало с него”, „вземал успокоителни”. Периода, през
който лицето е било с мярка за неотклонение "задържане под стража”- Г. М.
е бил „задържан под стража пред периода 15.02.2011г.- 28.05.2011г. – т.е 3 месеца и 11 дни. Следва да се отчете и
обстоятелството, че случая е придобил известност извън близкото обкръжение на
Г. М., чрез местната преса- публикация във вестник „100 вести”, въпреки, че
името му е визирано само с инициали, това е довело до вреди за него. Действително Прокуратурата отговаря за
вреди, когато подава информация за медиите, а в случая няма доказателства
публикацията в местния вестник, която е представена по делото, да е в резултат
от подадена информация от ответника. Но медийното разгласяване е обичайна
последица от повдигането на обвинение и тези вреди също подлежат на
обезщетяване. Следователно неоснователни
са доводите на прокурора, че държавата не отговаря за последиците от
разгласяване на случая по медиите, тъй като
тази разгласа, дори да не е станала по инициатива на прокуратурата, е пряка
последица от повдигнатото от нея обвинение.
Причинната връзка между необоснованото наказателното преследване и вредите от
разгласяване в обществото на започването и/ или протичането му, е несъмнена и
тези вреди трябва да бъдат обезщетени- Определение
№ 1046 от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков.
Самият факт на образуване на
наказателното производство срещу едно лице води до преживяване на стрес и
вътрешно безпокойство. Предвид събраните гласни доказателства съдът стига до
заключение, че по време на наказателното производство ищеца е преживявал
отрицателни емоции, страх, срам от загубата на доброто име, затруднения в
общуването му с клиенти /предвид вида на работата му/, довели до временната му
десоциализация- странене от хората, недоверие, липса на пълноценен социален
живот.
От друга страна, налице са фактори
за определяне на обезщетението в сравнително нисък размер, които следва да се
вземат предвид при преценката на съда :
По делото не се установи и доказа
влошаване на здравословното състояние на Г. М., за което се твърди в исковата му молба, освен
психическият стрес, за който говори св. Н. Х.. Не са налице каквито и да било доказателства,
експертизи или данни, от които да се
направи извод, че воденото предварително производство е довело до възникване на
някакви заболявания и проблеми със здравословното състояние на Г. М.. В показанията на св. М. се
сочат оплаквания на ищеца, които не са
направени от последния в исковата му молба- т.е. свидетелят говори за
здравословни проблеми на М., които последния не твърди въобще да има или да е
получил в следствие на воденото срещу него предварително производство.
Недоказани по делото са и твърденията в исковата молба, че в следствие престоя
в ареста се наложило ищеца да бъде прегледан от психиатър- д-р Г., както и, че тя
му е поставила диагноза „генерализирана
тревожност” и му предписала успокоителни.
Следва да се отчете и обстоятелството,
че Г. М. основно сочи като причина за стреса и негативните си изживявания
условията в ареста, които е търпял по време на изпълнение мярката за неотклонение „задържане под стража”-
храна, битови условия и т.н., за които
не отговаря Прокуратурата на Република България, посочена за ответник по
настоящото дело – Р. 333/31.10.2014г. по гр.д. №445/2014г. ІV ГО, ВКС.
Следва да се отчете и факта, че макар
едно от заведенията на ищеца, които е експлоатирал срещу наемна цена, да е
затворило след арестуването му, то второто е продължило да работи, като
дори е отворено трето, преди второто да
затвори. Няма данни по делото защо е затворено второто заведение, стопанисвано
от ищеца и св. Х. – възможно е причината за това да е изтичане на наемния
договор за обекта. Защото предвид обстоятелството, че е отворено трето
заведение още преди затваряне на
второто, не е логично да се приеме, че причина
е влошената репутация на ищеца, която да е повлияла на посещаемостта на клиентите. Въпреки твърденията на св. М. и Х.,
че първото заведение, в което Г. М. е
развивал бизнес, е затворило поради започналото наказателно производство срещу
него, следва да се отбележи, че дори няма твърдения от страна на ищеца,
персонала, който е работил в заведенията му, да е спрял да работи или да е
напуснал, което да е станало причина за затварянето на някой от обектите. Не се
твърди и някой от бизнес- партньорите му да се е отдръпнал по тази причина от
ищеца.
Не следва да бъдат взети предвид
вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, поради действията на КОНПИ. Допуснатото
обезпечение на бъдещ иск по искане на тази комисия и нейните действия не са
отговорност на Прокуратурата. Производството по ЗОПДИППД /отм./- сега Закон за
отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, започва след
уведомление от органите на досъдебното производство за започнало наказателно
преследване, но между двете производства не съществува връзка. След образуване
на производството по Закона за отнемане на незаконно придобито имущество,
Комисията провежда предвидените в закона действия, които нямат връзка с
действията на Прокуратурата на Република България. Ако в резултат на
извършваната проверка Комисията приеме, че са налице предпоставките за внасяне
на мотивирано искане може да внесе такова в съответния съд като преди това
поиска обезпечение по реда на специалния закон- чл.
22 от ЗОПДИППД (отм.) /глава шест от ЗОПДНПИ
/. В случай, че се установи незаконосъобразността на тези действия
отговорността на Комисията може да бъде ангажирана по реда на чл.
32 от ЗОПДИППД (отм.), чл.
91 от ЗОПДНПИ и чл.
2, ал. 2
и чл.
2а от ЗОДОВ. Производството по ЗОПДИППД (отм.) е отделно от наказателното и за него Прокуратурата
на Република България не носи отговорност. Основанието за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е незаконосъобразното обвинение
в извършването на престъпление. В този
смисъл е и съдебната практика- Решение № 1073 от 30.05.2014 г. на САС по в. гр.
д. № 1072/2014 г. Определение № 325 от
5.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5389/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова.
На основание гореизложеното, като
взе предвид всички анализирани по- горе факти и обстоятелства, относими за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
Габровският окръжен съд счита, че същото следва да е в размер на сумата 4 500 лева, до
който предявения иск се явява основателен и доказан. В останалата част, до
пълния предявен размер от 65 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Върху така определения размер на
обезщетение се дължи и законната лихва, така, както е поискана от ищеца- от
влизане в сила на определение № 330/ 24.07.2014г. по чнд №683/2014г.- т.е. от 12.08.2014г.
При този изход на спора
Прокуратурата на Република България следва да понесе сторените по делото от Г.М.
разноски в размер на 183 лева, от които 10 лв. дължима за производството
държавна такса и сумата от 173 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска, на осн. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ
на Г.П.М., ЕГН ***, сумата от 4 500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за
извършено престъпление по досъдебно производство №28/2011г. по описа на ОД-
Габрово, преобразувано в следствено дело №18/2011г. и възложено за разследване
на ОСО- Габрово, което е прекратено, ведно със законната лихва върху сумата от 12.08.2014г.
до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 2, ал.1, предл.3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.П.М., ЕГН ***, срещу
Прокуратурата на Република България иск за сумата над 4 500 лв. до пълния
претендиран размер от 65 000 лв./ шестдесет и пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено
престъпление по досъдебно производство №28/2011г. по описа на ОД- Габрово,
преобразувано в следствено дело №18/2011г. и възложено за разследване на ОСО-
Габрово, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ
на Г.П.М., ЕГН ***, сумата от 183 лв.
/сто осемдесет и три лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски, на
осн. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ВТАС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: