РЕШЕНИЕ
№ 5092
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110114780 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД. В
условията на евентуалност ответницата е предявила насрещно възражение за
прихващане с правно основание чл.103 ЗЗД, вр.чл.31, ал.2 ЗС.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р. И. З.
против В. С. С., с която са предявени два осъдителни иска, както следва: 1/ за
заплащане на сума в общ размер на 6356,45 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от недвижим
имот, представляващ жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор №
55419.6702.3181.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 55419.6702.3181,
с адрес: {***********], през периода от 22.11.2019 г. до 18.03.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, и сумата от 1449,62 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 22.12.2019 г. до 21.03.2022 г., както и 2/ за
заплащане на сума в общ размер на 8 106,00 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с рег.№ {***********], за периода от
13.07.2020 г. до 18.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане, и сумата от 1425,48 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.08.2020 г. до
21.03.2022 г.
1
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са бивщи съпрузи, като бракът
им е прекратен с влязло в сила решение от 03.09.2019 г., постановено по гр.д.№
62785/2018 г. по описа на СРС. Поддържа, че вследствие на цитираното решение
двамата останали обикновени съсобственици при равни квоти на жилищна сграда –
еднофамилна с идентификатор № 55419.6702.3181.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 55419.6702.3181, с адрес: {***********], със застроена площ от 139
кв.м., брой етажи: 2, както и на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с
рег.№ {***********]. Сочи, че със издадена заповед за незабавна защита по гр.д.№
57211/2018 г. по описа на СРС, бил отстранен от горепосочения имот, а от м.октомври
2018 г. автомобилът останал във владение на ответницата. Предходното обусловило
отправяне на покана до ответницата да заплаща наем на ищеца, но въпреки
получаването й на 22.10.2019 г., ответницата продължила да ползва необезпокоявано
имота, без да е превела нито един от дължимите наеми. Ищецът поддържа, че с покана
от 10.07.2020 г. поканил ответницата да му заплаща и наем за ползвания от нея
гореописан лек автомобил, но това отново не било сторено. По изложените в исковата
молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявените
обективно съединени иска и моли за тяхното уважаване. Претендира и присъждане на
направените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се изразява становище за нередовност на исковата молба, недопустимост, а по
същество и неоснователност на предявените искове. Изразява се становище, че от
исковата молба не става ясно как са формирани размерите на предявените искове, а
искането за присъждане на законна лихва – недопустимо. Оспорва се предявения за
обезщетение по отношение на недвижимия имот с доводи, че през посочения от ищеца
период ответницата не е ползвала имота и не е живяла в него, поради основателен
страх за живота си, породен от предшестващите действия на ищеца, обусловили
завеждане на дело по ЗЗДН. Сочи се, че в бракоразводното решение изрично е
посоченото, че имота представлява семейно жилище, което е напуснато от съпругата и
ще се ползва от ищеца. С оглед предходното, считано от 30.08.2018 г. ответницата
твърди, че не живее в семейното жилище, а същото се ползва от ищеца и трето за
делото лице. По отношение на сочената от ищеца покана се излага, че още тогава
ответницата е изпратила отговор, в който е възразила, че ползва имота, като ищеца е в
състояние да реализира правата си, както намери за добре. Оспорва се акцесорната
претенция за обезщетение за забава с доводи, че в поканата не е посечен конкретен
падеж за изпълнение на претенцията. По отношение на претенцията за обезщетение от
лишаване ползването на процесния лек автомобил се сочи, че той е бил закупен като
подарък от ищеца на ответницата, а отделно от предходното автомобилът бил
безвъзмездно и безусловно предоставен на последната от ищеца с протокол да
доброволно предаване. С оглед предходното се поддържа становище, че ищецът не е
2
лишаван от ползването на описания в исковата молба лек автомобил, не е предявявал
претенции към ползването му и е ползвал еднолично закупения по време на брака им
автомобил – марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с рег.№ {***********]. С оглед
предходното, ответницата предявява насрещно възражение за прихващане в условията
на евентуалност, по което в случай, че предявените искове бъдат уважени изцяло или
частично, да бъде извършено прихващане със сумата от 18400 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения между страните джип 4х4,
марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с рег.№ {***********], през периода от
23.07.2020 г. до 05.05.2022 г. Поддържа, че за заплащането на горепосочената сума
ищецът бил поканен с покана от 23.07.2020 г., но и до настоящия момент не бил
изпълнил.
В предоставеният на основание чл.149, ал.3 ГПК срок и двете страни са подали
писмени защити.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото решение № 208347/03.09.2019 г., постановено по гр.д.
№ 62785/2018 г. по опис на СРС, III ГО, 89-ти състав, влязло в законна сила на
03.09.2019 г. се установява, че сключеният между В. С. С. и Р. И. З. на 20.10.2006 г.
граждански брак е прекратен. Със същото решение е одобрено споразумение, по
силата на което семейното жилище на страните – къща, построена по време на брака,
находяща се в гр.София, кв.П., вилна зона {***********]“, {***********], ще се
ползва от съпруга и настоящ ищец Р. И. З..
От приложеното по делото решение № 1240/14.02.2020 г., постановено по гр.д.№
4138/2019 г. по описа на Софийски градски съд, влязло в законна сила на 14.02.2020 г.
се установява, че по въззивна жалба на Р. И. З., състав на въззивния съд е отменил
решение, постановено по гр.д.№ 57211/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 117-ти състав, с
което по молба на В. С. С. е била издадена заповед за защита, като е оставил без
уважение същата и е отказал издаване на заповед за съдебна защита и налагане на
предвидените в чл.5, ал.1 ЗЗДН мерки.
Видно от приложената по делото Заповед за незабавна защита по ЗЗДН от
28.08.2018 г., издадена по гр.д.№ 57211/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 117-ти състав
е, че със същата Р. И. З. е отстранен и от жилището, находящо се в {***********].
Видно още от заповедта е, че същата подлежи на незабавно изпълнение и има действие
до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт или до изменението й от същия
съдебен състав.
По делото е приложена нотариална покана с рег.№ 11248, том 6, № 154/21.10.2019
г. по описа на С.Г. – помощник-нотариус при В.Г. – нотариус с район на действие СРС,
изпратена от ищеца до ответницата, с която последната е поканена да заплати
3
обезщетение под формата на наем за ползването на съсобствената къща, находяща се в
гр.София, {***********], считано от датата на връчване на поканата за напред, в
размер на 1466,87 лева месечно. Видно от приложената по делото разписка е, че
поканата е връчена на 18.11.2019 г. на трето по делото лице и на адреса по месторабота
на ответницата.
По делото е приложена нотариална покана с рег.№ 5112, том 3, № 106/10.07.2020
г. по описа на С.Г. – помощник-нотариус при В.Г. – нотариус с район на действие СРС,
изпратена от ищеца до ответницата, с която последната е поканена да заплати
обезщетение под формата на наем за ползването на съсобствен лек автомобил марка
“Мерцедес“ Е 220, ЦДИ, с рег.№ {***********], считано от датата на връчване на
поканата за напред, в размер на 400,00 лева месечно. Видно от отбелязването върху
поканата е, че същата е връчена на ответника на 13.07.2020 г.
По делото е приложено удостоверение, издадено от {***********] от което се
установява, че посочената в гореописаните нотариални покани банкова сметка е с
титуляр ищеца. Видно от приложените извлечения от банковата сметка за периода от
01.09.2019 г. до 15.03.2022 г. е, че по нея не е постъпвало плащане във връзка с
отправените покани.
В отговор на отправената от ищеца до ответницата покана от 2019 г., по делото е
приложена нотариална покана с рег.№ 4517, том II, № 79/06.11.2019 г. по описа на
Светлана Златарова, нотариус с район на действие СРС, с която ответникът уведомява
ищеца, че е напуснала имота и при желание от негова страна, може да реализира
правата си. Видно от отбелязването върху поканата е, че същата е връчена на адресата
на 07.11.2019 г.
В отговор на отправената от ищеца до ответницата покана от 2020 г., по делото е
приложена нотариална покана с рег.№ 1941, том I, № 23/22.07.2020 г. по описа на А.И.,
нотариус с район на действие СРС, в която същата сочи, че ползва автомобил марка
„Мерцедес“, тъй като ищецът го е предал доброволно и се е отказал от неговото
ползване. В поканата е отправено искане за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на друг съсобствен между страните автомобил – Мицубиши Паджеро с рег.
№ {***********], в размер на 800,00 лева месечно, считано от датата на получаване на
поканата. Видно от отбелязването върху поканата е, че същата е връчена на адресата на
23.07.2020 г.
По делото е приложена и покана от ответницата до ищеца с рег.№ 3012, том I, №
44/30.10.2020 г. по описа на А.И., нотариус с район на действие СРС, с която
последния е поканен да заплаща обезщетение за лишаване от възможността да ползва
жилището в с.П.. По делото няма данни за връчване на поканата на адресата, но е
приложен отговор на същата с рег.№ 10157, том 5, № 183/16.12.2020 г. по описа на
В.Г., нотариус с район на действие СРС, с който се възразява срещу исканото
обезщетение с доводи, че достъп до имота не е отказван, като той е свободен за
4
ползване от всички заинтересовани по закон от него лица, сред които ответницата не е.
Видно от отбелязването върху поканата е, че същата е връчена на адресата – настоящ
ответник на 21.12.2020 г.
По делото е приложен протокол от 15.04.2020 г. за влизане във владение на
недвижим имот – еднофамилна къща, находяща се в гр.София, {***********] от
ответника, съставен в присъствието на двама свидетели.
От приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 91, том
I, рег.№ 1978, дело № 73/04.03.2020 г. се установява, че ищецът е дарил на малолетния
си син ½ ид.ч. от процесната жилищна сграда в с.П., като е запазил лично за себе си
пожизнено и безвъзмездно право на ползване на дарения имот. По делото е приложена
скица на сграда, издадена на 01.06.2020 г. от СГКК – гр.София по отношение на
процесния недвижим имот.
Видно от приложените по делото заверени преписи от договор № 314/22.01.2008 г.
и от свидетелство за регистрация Част I е, че по време на брака си страните са
придобили право на собственост върху лек автомобил „Мерцедес“ Е 220, ЦДИ, с рег.
№ {***********], регистриран на името на ответницата.
Видно от приложения по делото заверен препис от протокол за доброволно
предаване /четлив препис - л.338/ от 16.10.2018 г. е, че гореописания лек автомобил е
предаден от ищеца на служител на 07 РУ-СДВР във връзка с образувано досъдебно
производство. Видно от приложената по делото разписка от 17.10.2018 г. е, че
автомобилът е бил предаден на ответника С. на същата дата.
Видно от приложените по делото заверени преписи от договор за покупко-
продажба на моторно-превозно средство от 26.09.2014 г. и от свидетелство за
регистрация Част I е, че по време на брака си страните са придобили право на
собственост и върху лек автомобил „Муцубиши Паджеро Спорт“ с рег.№
{***********], регистриран на името на ищеца.
Видно от изисканата и приложена в заверен препис нотариална преписка е, че с
договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№
33529/10.09.2018 г. по описа на А.Н., нотариус с район на действие СРС, л.а.
„Муцубиши Паджеро Спорт“ с рег.№ {***********] е бил продаден на трето за делото
дружество – {***********] чиито управител и представляващ към датата на сделката е
бил настоящият ищец. От приложеното по делото удостоверение, издадено от Отдел
„Пътна полиция“ при СДВР се установява, че този автомобил е бил собственост на
горепосоченото дружество през периода от 11.09.2018 г. до 28.06.2021 г., когато е
отразена промяна в собствеността. Видно от приложения по делото договор за
покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№ 6115/18.06.2021
г. по описа на Снежанка Доганова, нотариус с район на действие СРС е, че описания
автомобил е продаден от {***********] на трето за делото лице.
По делото е приложено предизвестие от 09.11.2019 г. от ответника до трето за
5
делото дружество – {***********], с което се иска прекратяване на охраната за обект –
къща, находяща се в {***********]. Видно от приложения по делото приемо-
предавателен протокол от 20.11.2019 г. е, че охранителната система в имота е
демонтирана. По делото е приложено и писмо от „СОТ“ ЕООД, в което е отразено, че
за времето от 22.11.2019 г. до 04.03.2020 г. за обект-къща, находяща се в {***********]
дружеството не е имало сключен договор за охрана за обекта с Р. И. З.. Облигационно
правоотношение с посоченото лице е съществувало през периода от 01.02.2011 г. до
13.09.2018 г. и от 15.04.2020 г. до 14.05.2021 г. По делото е приложен договор №
373033 за сигнално-охранителна дейност, сключен на 15.04.2020 г. между „СОТ –
сигнално-охранителна техника“ ЕООД и настоящия ищец за обект – процесния
недвижим имот в кв.П., за периода от 15.04.2020 г. до 14.05.2021 г.
По делото е приложен договор за наем на недвижим имот от 30.08.2018 г., от
който се установява, че ответницата е наела за временно и възмездно ползване
недвижим имот, находящ се в гр.София, кв.{***********] за срок от 1 година – до
31.08.2019 г.
Видно от приложения по делото договор за наем на недвижим имот от 05.07.2019
г. е, че ответницата е наела недвижим имот, находящ се в {***********] за срок от 12
месеца, считано от 01.08.2019 г.
По делото е приложен и договор за наем на недвижим имот, от който се
установява, че ответницата е наела недвижим имот, находящ се в {***********] за
срок от 1 година, считано от 01.12.2020 г.
От приложеното по делото писмо от {***********] се установява, че ППС с рег.
№ {***********] е с право на локално платено паркиране, предоставено за периода от
04.11.2019 г. до 07.12.2022 г. Към писмото е приложена справка от счетоводната
програма на дружеството.
По делото са приложени справки от Търговски регистър, актуални към 07.10.2022
г. по отношение на две дружества, чиито едноличен собственик на капитала и
управител е ответницата, със седалище и адрес на управление в {***********]
Видно от приложеното по делото удостоверение за постоянен адрес е, че
ответницата е с регистриран такъв в {***********], считано от 23.11.2021 г. Видно от
приложеното по делото удостоверение за постоянен адрес е, че считано от 22.10.2019 г.
ответницата е била регистрирана с адрес: {***********].
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
64, том I, рег.№ I,рег.№ 766, дело № 56/2009 г. по описа на Н.Д. нотариус с район на
действие СРС, от който се установява, че по време на брака страните са придобили и
недвижим имот, находящ се в г{***********]. Този имот не е предмет на настоящите
искови претенции, а на предявен насрещен иск, който е отделен за разглеждане в
отделно производство. Ето защо писменото доказателство е неотносимо и не следва да
бъде обсъждано. По същите съображения съдът не обсъжда приложения по делото
6
протокол от проведено открито съдебно заседание на 16.09.2021 г. по гр.д.№
31648/2020 г. по описа на СРС, както и документите приложени към отговор на
насрещен иск /отделени в друго производство/, находящи се на л.110 до л.186 от
делото.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.А.Д.,
Е.Р.П., В.С.Н. и С. Н. С..
В показанията си св.Д. разказва, че познава ищецът З. от зимата на 2018 г. Малко
след като се запознали, З. поискал да му услужи с автомобила си, като споделил, че
няма лек автомобил, с който да се обслужва. Свидетелят знае, че по това време
ответникът използвал тежкотоварен бус марка „Мерцедес“. Свидетелят не е запознат с
детайли от лични живот на ответника, нито с притежаваните от него превозни
средства, няма лични наблюдения относно семейните му отношения. Разказва, че от
2020 г. работи в Англия, но се прибира в България може би на два месеца за по една
седмица.
В показанията си св.П. разказва, че познава страните по делото повече от 10
години, в течение е на семейните им проблеми и развода. През лятото на 2019 г.
разбрала, че срещу Р. била издадена ограничителна заповед и той нямал право да
ползва къщата в П.. Разказва още, че Р. не е стъпвал в къщата от издаването на
заповедта до средата на м.април 2020 г. Тогава помолил нея и още един техен приятел
да присъстват при отиването му в къщата за първи път, след горепосочения период. В
къщата нямало никой, включила се аларма. От СОТ се обадили и Р. им казал, че няма
нищо притеснително. Свидетелката разказва, че къщата била доста занемарена, били
приготвени неща за изнасяне. От тогава – 15.04.2020 г., Р. обитавал първия етаж от
имота.
В показанията си св.Н. разказва, че познава ответницата от началото на 2018 г., а
живеят на семейни начала от 25.08.2018 г. Когато се запознали В. живеела в П.,
ул{***********] в къща, за която знае, че била семейна. След 25.08.2018 г. до датата на
разпита му, свидетелят сочи, че живеят под наем – първоначално в кв.{***********],
след това на ул.{***********], а след това – в жилище на ул.{***********]. От
влизане в действие на заповедта за защита през м.август 2018 г., свидетелят разказва,
че с ответницата са влизали в къщата общо два пъти, за да си вземе тя дрехи. Разказва
още, че нея я било страх да живее в къщата в резултат на преживяното там. Имала
собствен ключ, но кода за охранителната аларма бил сменен и се наложило да извикат
СОТ. С показване на издадената заповед за защита, кодът за достъп бил сменен, за да
може ответницата да влиза в къщата. Разказва, че автомобилът, който ползват бил
предоставен на В. още през 2018 г. Бил оставен при служител на 07 РУ с приемо-
предавателен протокол. От тогава до сега, това бил единствения автомобил, с който се
обслужват. Когато оставял Андрей /детето на страните/ при баща му, свидетелят
виждал паркирани там джип Мицубиши Паджеро и служебен бус „Марцедес“, а когато
7
ищецът водел детето при тях – свидетелят го е виждал да управлява лек автомобил
марка „Рено“. Не знае дали са собственост на ищеца.
В показанията си св.С. – помощник-нотариус по заместване при нотариус А.Н.
заявява, че подписът в договор за покупко-продажба на МПС от 10.09.2018 г. е негов, а
печата на нотариуса. Не си спомня конкретната сделка, но при сключване на сделката
са били представени всички документи.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че от
направения анализ и извършените изчисления, вещото лице е посочило, че пазарния
наем за процесния недвижим имот – 1/ ид.ч. от процесната 2-етажна къща с двор в с.П.,
за периода от 22.10.2019 г. до 04.03.2020 г., възлиза на 7 164 лева без ДДС. Вещото
лице е посочило, че съобразно оценителските стандарти и техническите
характеристики на един лек автомобил, максималният експлоатационен срок на
годност на леките автомобили е между 15 и 20 години, в зависимост от начина на
експлоатация. Автомобил над 20-годишна възраст е с изчерпан ресурс и без реален
потенциал за икономическа добавена стойност от неговата експлоатация. Поради тази
причина, пазарната стойност на един такъв автомобил е 0 /нула/ лева или в най-добрия
случай равно на стойността, която би могла да се получи от неговото предаване на
вторични суровини, намалена със стойността на разходите и дължимите данъци.
Вещото лице е посочило още, че пазарът на автомобили под наем не предлага
автомобили под наем на възраст като тази на процесните автомобили, дори на близка
до тяхната възраст. С оглед предходното вещото лице е дало заключение, че размерът
на пазарния наем на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с рег.№
{***********], за периода от 13.07.2020 г. до 21.03.2022 г., възлиза на 0 /нула/ лева.
Аналогично е и заключението по отношение на размерът на пазарния наем за
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с рег.№ {***********], за периода от
23.07.2020 г. до 05.05.2022 г., който също е 0 /нула/ лева. Изслушано в проведеното на
13.12.2022 г. открито съдебно заседание, вещото лице уточнява, че при определяне на
пазарния наем на двата автомобила е използвало класически метод, а този със
сравнение на три сходни обекта е сравнителен метод.
По делото е изслушано и допълнително заключение на съдебно-оценителна
експертиза, в което вещото лице е дали заключение относно пазарната стойност на
процесните два автомобила, при използване на сравнителния метод. С оглед
предходното, вещото лице е посочило, че размерът на обезщетението за л.а.
„Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с рег.№ {***********], за периода от 13.07.2020 г. до
21.03.2022 г., възлиза на сумата от общо 1691,00 лева, а за ½ част – 845,00 лева. По
отношение на л.а. „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с рег.№ {***********], вещото лице
е посочило, че за периода от 23.07.2020 г. до 05.05.2022 г. обезщетението възлиза на
сумата от общо 3056,00 лева, или за ½ част – 1528,00 лева.
8
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС по отношение на процесния недвижим
имот:
Съгласно чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени,
от деня на писменото поискване. Фактическият състав на иска по чл.31, ал.2 ЗС, когато
общата вещ е недвижим имот, какъвто е процесният случай, включва кумулативното
наличие на следните предпоставки: съсобственост между ищеца и ответницата по
отношение на имота; лично ползване от ответницата на целия имот или на площ, по-
голяма от съответстващата на правата й в съсобствеността; писмена покана, отправена
от ищеца до ответницата за заплащане на обезщетение; причинна връзка между
невъзможността за ползване на имота от ищеца и действията на другия съсобственик-
ответник и ползата, която ищецът е пропуснал след поканата - размера на
обезщетението (обикновено в размер на дължимия пазарен наем).
С оглед предходното, за да бъде уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС ищецът следва да
докаже пълно и главно осъществяването на следния фактически състав –
съсобственост върху веща, ползването на цялата обща вещ от ответницата за
задоволяване на нейни лични нужди, а именно: ползване на жилищна сграда-
еднофамилна, със застроена площ: 139 кв.м., брой етажи: 2, както и отправянето на
писмена покана за заплащане на обезщетение, получена от ответницата и размера на
последното.
В случая между страните не се спори, че са собственици при равни права /по ½
ид.ч./ на недвижим имот, представляващ жилищна сграда – еднофамилна с
идентификатор № 55419.6702.3181.1 по КККР, одобрени със Заповед РС-18-
24/02.02.2012 г. на ИД на АКГГ, със застроена площ: 139 кв.м., брой етажи: 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 55419.6702.3181, с адрес:
{***********].
Между страните не се спори също, че със Заповед за незабавна защита, издадената
по реда на ЗЗДН по гр.д.№ 57211/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 117-ти състав,
ищецът Р. З. е бил отстранен от жилището, находящо се в с.П., в.з{***********], като
му е забранено да се доближава на по-малко от 100 метра от него. Заповедта е
отменена по силата на решение по гр.д.№ 4138/2019 г. по описа на СГС, влязло в сила
на 14.02.2020 г.
Безспорно е също, че с решение № 208347/03.09.2019 г., постановено по гр.д.№
62785/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти състав, гражданския брак между страните
е прекратен, като семейното жилище на страните – къща, построена по време на брака,
находяща се в гр.София, кв.П., вилна зона {***********]“, {***********], ще се
9
ползва от съпруга и настоящ ищец Р. И. З..
Спорен, с оглед релевираните в отговора на исковата молба доводи, е другият
релевантен елемент от фактическия състав на правната норма - личното ползване от
страна на ответницата на целия процесен недвижим имот. Съгласно съдебната
практика, ползването на цялата обща вещта от ответника за задоволяване на свои
собствени нужди, е налице когато един от съсобствениците упражнява фактическа
власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на другия съсобственик и се
ползва или при необходимост може да се ползва от нейните полезни свойства,
съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности / в този
смисъл е Тълкувателно решение 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по т.д. 7/2012 на ОСГК на
ВКС/.
Действително, както бе посочено и по-горе, по делото не се спори и от
приложената Заповед за незабавна защита по ЗЗДН безспорно се установява, че
считано от датата на нейното издаване – 28.08.2018 г. до отмяната и с влязлото в сила
решение на СГС на 14.02.2020 г., ищецът З. е бил отстранен от процесния недвижим
имот в с.П..
Следва да се има предвид, че отстраняването на собственика от имота по
административен ред не съставлява основание за правомерно разместване на блага.
Тогава, когато собственикът на вещта е отстранен административно от нея по силата
на разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие, за периода на
отстраняването, той не губи правото си на ползване върху имота, което право през този
период той би могъл да реализира и чрез трети лица, респ. на него за този период му се
дължи обезщетение от ползващия целия процесен имот съсобственик, макар
последният да се ползва от закрила по силата на ЗЗДН. Следователно, заповедта,
издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване на собственика от
неговия имот за определен период от време, не го лишава за този период от пълния
обем на правото му на ползване върху имота.
В случая, настоящият съд приема, че ищецът не проведе пълно и главно
доказване, че през исковия период – от 22.11.2019 г. до 18.03.2022 г. ответницата е
ползвала целия недвижим имот, съответно, че е препятствала възможността ищецът
при необходимост да се ползва от него, съобразно притежаваните от него права. В тази
насока по делото не са представени каквито и да било доказателства. Напротив, от
доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството по инициатива на
ответника, бяха опровергани изложените в исковата молба твърдения.
На първо място, видно от решението по гр.д.№ 62785/2018 г. по описа на СРС, III
ГО, 89-ти състав, влязло в законна сила на 03.09.2019 г., постановено в производството
по реда на чл.330 ГПК, с което е утвърдено постигнатото между страните
споразумение по чл.51 СК е, че съпругата В. С. – настоящ ответник е напуснала
жилището /процесния недвижим имот/ и няма претенции за ползването му. В подкрепа
10
на предходното е и приложения по делото договор за наем на недвижим имот от
30.08.2018 г., от който се установява, че ответницата е наела за временно и възмездно
ползване недвижим имот, находящ се в гр.София, кв.{***********] за срок от 1
година, както и последващ договор за наем на недвижим имот от 05.07.2019 г.,
находящ се в {***********] за срок от 12 месеца, считано от 01.08.2019 г. Видно от
приложеното по делото удостоверение, издадено от Столична община, район Триадица
е, че считано от 22.10.2019 г. последния адрес е регистриран и като постоянен на
ответницата. Видно от договор за наем на недвижим имот от 27.11.2020 г. е, че
ответницата е наела недвижим имот, находящ се в {***********] за срок от 1 година,
считано от 01.12.2020 г. Видно от приложеното по делото удостоверение е, че този
адрес е регистриран като постоянен адрес на ответницата, считано от 23.11.2021 г.
Аргумент, че ответницата не е ползвала процесния недвижим имот през исковия
период е и обстоятелството, че нито една от отправените от ищеца до нея покани не е
на адреса на имота.
От показанията на св.Н., които съдът кредитира, тъй като кореспондират с всички
събрани в хода на производството писмени доказателства, се установява, че още преди
началото на исковия период, двамата с ответницата живеят заедно под наем. Ходили са
до процесния недвижим имот, за да вземат вещи на ответницата, но тя не е живяла там.
Следва да се отбележи, че в подкрепа на твърдения на ответницата, че не е живяла в
имота са и показанията на разпитаната по почин на ищеца свидетелка П., която
разказва, че при влизането в имота на 15.04.2020 г. и направило впечатление, че къщата
била доста занемарена, били приготвени неща за изнасяне.
Предвид гореизложеното, съдът приема за безспорно установено, че през периода
от 22.11.2019 г. до 15.04.2020 г. ответницата не е ползвала процесния недвижим имот,
нито е създавала пречки на ищеца да го ползва съобразно неговото предназначение и
по начин съответстващ на издадената заповед по ЗЗДН. След 15.04.2020 г. ищецът сам
признава, че живее и ползва процесния недвижим имот, поради което и не е
необходимо да се излага мотиви относно неоснователността на този иск за периода от
15.04.2022 г. до 18.03.2022 г. Признанието на ищеца се подкрепя и от събраните по
делото гласни и писмени доказателства – протокол от 15.04.2020г. (за влизане във
владение) – л.240-л.241 от делото, показанията на св.П. и св.Н., който е транпортирал
детето на страните с оглед осъществяване на режима на лични отношения.
Липсата на една от предпоставките от фактическия състав на нормата на чл.31,
ал.2 ЗС обезсмисля обсъждането на останалите елементи, тъй като за уважаването на
тази претенция е необходимо кумулативното им наличие. Въпреки предходното, съдът
намира за необходимо да отбележи, че изпращането на поканата за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване от ищеца, респективно получаването й от
ответницата, не създава презумпция, че съсобственикът спрямо който е насочена се
ползва от целия имот или от по-голяма част от него. Нещо повече, от съдържанието на
11
поканата не се установява ищецът да е обективирал желание да ползва имота. Видно от
приложената по делото покана в отговор на тази на ищеца е, че ответницата изрично е
посочила, че не ползва имота и при желания от страна на другия съсобственик –
настоящ ответник, може да реализира правата си както намери за добре.
Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователен и недоказан предявения
от ищеца иск за сумата 6 356,45 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на притежаваната от него 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, находящ
се в с.П..
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция,
неоснователна е и обусловената от нейното уважаване акцесорна претенция за
обезщетение за забава в размер на 1449,62 лева и за периода от 22.12.2019 г. до
21.03.2022 г.
По иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС по отношение на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с рег.№ {***********]:
По така предявения иск разпределението на доказателствената тежест е
идентично, а именно: ищецът следва да докаже пълно и главно съсобственост върху
веща, ползването на цялата обща вещ от ответницата за задоволяване на нейни лични
нужди, както и отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение, получена
от ответницата, както и размера на претендираното обезщетение.
Между страните не се спори, а и от приложение по делото договор за покупко-
продажба на МПС от 22.01.2008 г. и свидетелство за регистрация Част I безспорно се
установява, че по време на брака си страните са придобили право на собственост върху
лек автомобил „Мерцедес“ Е 220, ЦДИ, с рег.№ {***********], регистриран на името
на ответницата.
Не е спорно също, че считано от 17.10.2018 г. гореописаният автомобил е във
владение на ответника, като с нотариална покана с рег.№ 5112, том 3, №
106/10.07.2020 г. по описа на С.Г. – помощник-нотариус при В.Г. – нотариус с район на
действие СРС, връчена на ответника на 13.07.2020 г., последната е поканена да заплати
обезщетение под формата на наем за ползването на съсобствен лек автомобил марка
“Мерцедес“ Е 220, ЦДИ, с рег.№ {***********], считано от датата на връчване на
поканата.
По отношение размера на претендираното обезщетение по делото бяха допуснати
и изслушани първоначална и допълнителна съдебно-оценителна експертизи. Видно от
заключението на първоначалната съдебно-оценителна експертиза е, че съобразно
оценителските стандарти и техническите характеристики на един лек автомобил,
максималният експлоатационен срок на годност на леките автомобили е между 15 и 20
години, в зависимост от начина на експлоатация. Автомобил над 20-годишна възраст е
с изчерпан ресурс и без реален потенциал за икономическа добавена стойност от
неговата експлоатация. Поради тази причина, пазарната стойност на един такъв
12
автомобил е 0 /нула/ лева или в най-добрия случай равно на стойността, която би могла
да се получи от неговото предаване на вторични суровини, намалена със стойността на
разходите и дължимите данъци. Вещото лице е посочило още, че пазарът на
автомобили под наем не предлага автомобили под наем на възраст като тази на
процесните автомобили, дори на близка до тяхната възраст. С оглед предходното
вещото лице е дало заключение, че размерът на пазарния наем на автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с рег.№ {***********], за периода от 13.07.2020 г. до
21.03.2022 г., възлиза на 0 /нула/ лева. Изслушано в открито съдебно заседание, вещото
лице уточнява, че при определяне на пазарния наем на двата автомобила е използвало
класически метод. От изслушано и прието по делото допълнително заключение на
съдебно-оценителна експертиза, вещото лице отново е посочило, че размера на
пазарния наем на процесния автомобил е 0 /нула/ лева, като е определило размера на
обезщетението за исковия период чрез определяне на пазарната стойност на процесния
автомобил.
Настоящият съд възприема заключението на първоначалната съдебно-оценителна
експертиза, тъй като съдебната практика е категорична, че по предявен иск с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС размерът на обезщетението се определя на базата на
пазарния наем за ползване на вещта. Няма основание, с цел да се определи „някакъв“
размер на обезщетение, да бъдат използвани други способи за определяне му, като се
изхожда от пазарната стойност на автомобила. Видно и от изслушването на вещото
лице в открито съдебно заседание на 13.12.2022 г. е, че поставената му задача № 2 е за
пазарен наем на автомобила, което е различно от пазарна стойност. Както в
първоначалното, така и в допълнителното заключение вещото лице е категорично, че
автомобил над 20-годишна възраст е с изчерпан ресурс и без реален потенциал за
икономическа добавена стойност от неговата експлоатация. Поради тази причина,
пазарната стойност на един такъв автомобил е 0 /нула/ лева.
Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователен и недоказан и
предявения от ищеца иск за сумата от 8 106,00 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с рег.№ {***********], за периода от
13.07.2020 г. до 18.03.2022 г.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция,
неоснователна е и обусловената от нейното уважаване акцесорна претенция за
обезщетение за забава върху главницата в размер на 1425,48 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.08.2020 г. до 21.03.2022 г.
С оглед изводите за неоснователност на първоначалните искови претенции, съдът
не дължи произнасяне по предявеното от ответника в условията на евентуалност
насрещно възражение за прихващане с правно основание чл.103 ЗЗД, вр.чл.31, ал.2 ЗС.
По разноските:
13
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Видно от представения
по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че
ответникът претендира и е направил разноски в общ размер на 2690,00 лева. Съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ищеца с
правно основание чл.78, ал.5 ГПК. Това е така, тъй като срещу ответника са предявени
общо четири обективно съединени иска. При изчисляване на на дължимото
възнаграждение, съдът взе предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
нормата на чл.2, ал.5 от същата. При обща цена /тъй като произтичат от защита на един
интерес/ на предявените искове за главница и обезщетение за забава за обезщетение за
недвижимия имот – 7 806,07 лева , минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 1080,61 лева. При обща цена на исковете за главница и обезщетение за
забава за обезщетение за лек автомобил – 9 425,48 лева, минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 1242,55 лева. При горните изчисления размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника възлиза на
сумата от 2323,16 лева. Ето защо, съдът приема, че възнаграждение надвишаващо
минималното със сумата от 76,74 лева, не е прекомерно. Нещо повече, по делото са
проведени четири открити съдебни заседания, събирани са множество доказателства и
не на последно място – с писмения отговор е предявено възражение за прихващане.
Предвид гореизложеното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
всички направени по производството разноски, възлизащи на сумата от общо 2690,00
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. З., ЕГН ********** срещу В. С. С., ЕГН
********** искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД – за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 6 356,45 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от
недвижим имот, представляващ жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор №
55419.6702.3181.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-24/02.02.2012 г. на ИД на
АГКК, застроена площ: 139 кв.м., брой етажи: 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 55419.6702.3181, с адрес: {***********], ул. Забел № 11, за периода
от 22.11.2019 г. до 18.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от
1449,62 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
22.12.2019 г. до 21.03.2022 г.
14
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. З., ЕГН ********** срещу В. С. С., ЕГН
********** искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД – за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 8 106,00 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с рег.№ {***********], за периода
от 13.07.2020 г. до 18.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от
1425,48 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
13.08.2020 г. до 21.03.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Р. И. З., ЕГН ********** да заплати на
В. С. С., ЕГН ********** сумата от общо 2 690,00 лева, представляваща направени
разноски по производството съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15