№ 1306
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20243110102223 по описа за 2024 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с предмет предявени искове с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца
"В.К.В" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„Приморски”, ул. „П.” №.. срещу ответника Ц. Н. Й. ЕГН **********, с адрес: с.Ю.,
общ.Д.Ч., обл.Варна съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството
си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните
суми, а именно:
- сумата в общ размер от 734,60 лв. , представляваща сбор от
неплатените главници за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер 2248465, за периода от 18.09.2020г. до 17.08.2021г. за обект на
потребление, находящ се на адрес: гр. Д., ул. „П.”, бл.... вх. В, ап. 31;
- сумата в общ размер от 149,65 лв., представляваща сбор от дължимата
лихва за забава върху всяка от главниците, за периода от 18.10.2020г. до 04.05.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда – 10.05.2023 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 3912/04.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8548/2023 г. на Районен съд-гр.Варна.
Претендира се за осъждане на ответника да заплати направените по
делото съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.
1
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане
на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че „В.К.В." ООД, в качеството си на В и К
оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн.ДВ бр.18от2005г.,спосл. изм.), предоставя В и К услуги
на Ц. Н. Й. ЕГН ********** за имот на адрес гр.Д., ул.П. бл.8, вх.В, ап.31, който в
качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К
услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер 2248465, чийто титуляр е
ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да
заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е
правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща
дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
Излага се, че на 10.05.2023 г. В и К операторът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Т.
въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 8548/2023 г. на Районен съд-гр.Варна.
На 04.07.2023г. съдът издал заповед № 3912 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Й. да заплати на кредитора (сега
ищец) сумата от 734.60лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 18.08.2020г. до 17.08.2021г., по фактури, издадени през периода от
18.09.2020г. до 17.08.2021г.; сумата от 149.65лв., представляваща обезщетение за
забава върху тази главница за периода от 18.10.2020г. до 04.05.2023г.; законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-10.05.2023г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
На 24.01.2023 г. заявителят е уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2
ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
Излага се, че претендираните от ищеца суми за главници и лихви по
фактури са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № 2248465 до
04.05.2023 г.
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415
ГПК се счита, че за „В.К.В." ООД се поражда правен интерес от предявяване на
настоящите искове
С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително
решение по предявената искова претенция и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът Ц. Н. Й. ЕГН **********, с адрес: с.Ю., общ.Д.Ч.,
обл.Варна, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения му особен процесуален
представител, е депозирал отговор на исковата молба , в който се изразява становище
за допустимост на предявените искове, но се оспорват същите, както по основание,
така и по размер.
Сочи се, че към исковата молба няма приложен договор или друго
доказателство за съществуваща облигационна връзка между ищеца и ответника, т.е.
няма доказателство, че именно ответникът е лицето, което е подписало договор с В и
К и ползва техните услуги.
Твърди се, че не са представени доказателства, от които да се установи
колко лица живеят в домакинство, за да се начисли по 5 кубика на всяко лице, като
записът е за 2 човека. Не е представено доказателство за предписание за подмяна на
2
повреден водомер на процесния обект на потребление, както и кога е изтекъл срокът
му, което е от значение при начисляване на процесната сума, т.к. съгласно чл.26 ал.2 от
Общите условия, ВиК начислява количеството изразходвана вода според
средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на
предписанието по чл.20 от Общите условия и едва тогава се таксува съгласно чл.25
ал.8.
Счита се, че ищецът не е спазил собствените си задължения, отразени в
чл.40 от Общите условия, за преустановяване на предоставяне на ВиК услуги при
неплащане на дължими суми, предвид претендиране на неплатени суми от 18.08.2020г.
до 17.08.2021г.
С оглед на гореизложеното , се моли да се отхвърли така предявения иск
като неоснователен, необоснован и недоказан.
По допустимостта на производството :
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 8548/2023 г. на
Районен съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от
ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу
ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на
съда на 10.05.2023 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №
3912/04.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено длъжникът Ц. Н. Й., ЕГН **********, с посочен в заявлението
адрес: гр. Д., ул. „П.”, бл.... вх. В, ап. 31, и регистрирани в Национална база данни
„Население” постоянен адрес: гр. Д., ул. „П.” №.......... и настоящ адрес: обл. Варна,
общ. Д.Ч., с. Ю., ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора „В.К.В” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „П.” №.., представлявано от инж. В.Б.Р.
– Управител, чрез пълномощника ю.к. Стелиян Симеонов, сумата от 734,60 лв.
(седемстотин тридесет и четири лева и шестдесет стотинки), представляваща главница
за незаплатена вода по партида с абонатен № 2248465 за обект, находящ се на адрес:
гр. Д., ул. „П.”, бл.... вх. В, ап. 31, дължима за периода от 18.08.2020г. до 17.08.2021г.,
по фактури, издадени за периода 18.09.2020г. – 17.08.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
10.05.2023г., до окончателно изплащане на вземането, сумата от 149,65 лв. (сто
четиридесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки) - лихва за забава за периода
18.10.2020г. - 04.05.2023г., както и сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) заплатена
държавна такса за заповедното производство и сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) -
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства:
Незаплатена вода по партида с абонатен № 2248465 за обект, находящ се на адрес: гр.
Д., ул. „П.”, бл.... вх. В, ап. 31, дължима за периода от 18.08.2020г. до 17.08.2021г., по
фактури, издадени за периода 18.09.2020г. – 17.08.2021г.
Съдът е приел, че издадената в заповедното производство заповед за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК , поради което
е указал на заявителя да заведе иск по реда на чл.422 от ГПК. Заявителят е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за дадените
от съда указания и е представил доказателства за заведената искова молба в
заповедното производство. Вследствие на изложеното , съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното и предвид наличието на идентитет по
отношение на вземанията , които са предмет на заповедното и исковото производство,
съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на исковата претенция.
3
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „В.К.В." ООД.
Приобщени са Решение № Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР и Решение № Ц-
46 от 30.12.2020г. на КЕВР, с които решения са одобрени общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Видно от приобщените към доказателствения материал обяви, Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
„В.К.В." ООД са публикувани в два ежедневника.
Представена е справка за недобора на частен абонат с абонатен номер
2248465 за издадени фактури за процесния период 18.09.2020г. – 17.08.2021г. Видно от
справката като абонат на процесния обект на потребление е вписана С.А. Н.а.
От приобщеното по делото удостоверение за наследници на С.А. Н.а,
починала на 17.06.2011г., се установява, че ответникът Ц. Н. Й. е неин син.
Приет по делото е Опис на отчети по партида с абонатен номер 2248465
от таблет, модул, самоотчет за процесния обект на потребление.
Видно от представената по делото Справка от Служба по вписванията-
гр.Д., собственик на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Д.,
ул. „П.”, бл.... вх. В, ап. 31, е Областна администрация – Варна, като са предоставени
права за управление на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“.
Приобщен по делото е Договор за наем на жилищен имот от 08.11.2019г.,
от който се установява, че ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, в
качеството на наемодател, предоставя на Р.С.Я., в качеството й на наемател, недвижим
имот, находящ се в гр. Д., кв. П., ул. П. № ....х.В, ет.1, ап.31.
Приета по делото е Заповед № 2052/08.11.2019г., издадена от ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура“ за настаняване на Р.С.Я. в
жилище, находящо се в гр. Д., кв. П., ул. П. № ....х.В, ет.1, ап.31 за срок от три години.
Приобщен по делото е Договор за наем на жилищен имот от 16.06.2023г.,
от който се установява, че ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, в
качеството на наемодател, предоставя на Р.С.Я., в качеството й на наемател, недвижим
имот, находящ се в гр. Д., кв. П., ул. П. № ....х.В, ет.1, ап.31.
Приета по делото е Заповед № 3-1230 от 16.06.2023г., издадена от ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура“ за настаняване на Р.С.Я. в
жилище, находящо се в гр. Д., кв. П., ул. П. № ....х.В, ет.1, ап.31 за срок от три години.
Видно от заключението на вещото лице Р. С. по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено, общото задължение по процесните фактури е в
размер на 734.60 лева, като към 18.12.2024 г. няма извършени плащания по тези
задължения. Общият размер на лихвата за забава е 149.60 лева. Изчисленото
количество вода по процесните фактури при използване на методологията описана в
задачата е 156 куб.м., като общото задължение за това количество вода е 505.03 лева.
От проверените документи при ищеца няма данни за извършени плащания по
процесните фактури към 18.12.2024 г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника,
4
доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва
при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за
възникване на вземането и неговия размер. В тежест на ответника е да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Съгласно пар.1,т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С
идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на ищцовото дружество.
В настоящия случай потребителското качество на ответника и съответно
облигационната връзка между него и ищеца са изрично оспорени. Предвид
изложеното съдът в изготвения доклад по делото изрично указал на ищеца, че същият
не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, че между страните е налице
правоотношение по доставка на ВиК услуги, че в рамките на исковия период е бил
изправен по отношение на поетите задължения за доставка на ВиК услуги в обекта на
потребление на ответника, че е доставил претендираните ВиК услуги и че ответникът
е изразходил претендираното количество вода, както и за спазване на уговорените в
ОУ правила и процедури по измерване, отчитане и разпределение на количествата
вода, не са представени доказателства , че ответникът е титуляр на процесната партида
на процесния обект, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК.
Въпреки задължението на ищеца за доказване на „наличието на
твърдяната облигационна връзка с ответника“, не са ангажирани абсолютно никакви
доказателства в тази връзка. Не са налице никакви доказателства за собственост или за
вещно или облигационно право на ползване на ответника, учредени по надлежен за
тези права ред.
Напротив, видно от приобщените по делото писмени доказателства
собственик на процесния недвижим имот, находящ се в : гр. Д., ул. „П.”, бл.... вх. В,
ап. 31, е Областна администрация – Варна, като са предоставени права за управление
на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“. Видно от представените
Договор за наем на жилищен имот от 08.11.2019г. и Заповед № 2052/08.11.2019г.ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура“, в качеството на наемодател, е
предоставил на Р.С.Я., в качеството й на наемател, недвижим имот, находящ се в гр.
Д., кв. П., ул. П. № ....х.В, ет.1, ап.31, за срок от три години. Впоследствие договорът
на Р.С.Я. е продължен за още три години. Следователно за процесния период от
18.09.2020г. до 17.08.2021г. собственик на процесния недвижим имот е Областна
администрация – Варна, като са предоставени права за управление на ДП „Национална
компания железопътна инфраструктура“, а ползвател е друго лице, а именно: Р.С.Я., а
не ответникът Ц. Й.. Не са представени доказателства по делото, че ответникът е
собственик или ползвател на процесния недвижим имот. Като задължено лице в
справката за недобора за процесния обект на потребление за процесния период е
вписана С.А. Н.а / вписана с имената С.А. Н.а в НБД/, която е майка на ответника, но
същата е починала на 17.06.2011г., т.е. значителен период от време преди процесния
период от 18.09.2020г. до 17.08.2021г. За процесния период са представени
доказателства, че Р.С.Я. е наемател на имота.
Следователно, по делото не са събрани доказателства, въз основа на
които да се формира извод, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК
услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "В.К.В" ООД.
Изложеното е напълно достатъчно да обоснове извод за недоказаност на
първата предпоставка на предявените искове, което налага отхвърлянето им, без
разглеждане на другите им предпоставки.
5
Предвид изложеното съдебният състав намира,че ищцовото дружество не
е провело успешно доказване за дължимост на исковите суми.
Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации,
съдебният състав приема, че в конкретния случай не са налице елементите от
фактическия състав на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
като исковете не са доказани по основание, вследствие на което същите следва да
бъдат изцяло отхвърлени.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца "В.К.В" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски”, ул. „П.” №..
срещу ответника Ц. Н. Й. ЕГН **********, с адрес: с.Ю., общ.Д.Ч., обл.Варна
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на
В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно:
- сумата в общ размер от 734,60 лв. , представляваща сбор от
неплатените главници за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер 2248465, за периода от 18.09.2020г. до 17.08.2021г. за обект на
потребление, находящ се на адрес: гр. Д., ул. „П.”, бл.... вх. В, ап. 31;
- сумата в общ размер от 149,65 лв., представляваща сбор от дължимата
лихва за забава върху всяка от главниците, за периода от 18.10.2020г. до 04.05.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда – 10.05.2023 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 3912/04.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8548/2023 г. на Районен съд-гр.Варна, като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по
делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6