№ 120
гр. София , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600264 по описа за 2021 година
С присъда №260004 от 14.01.2021г., по нохд №2802/2020г., Софийски градски съд,
НО, 14-ти състав е признал подс.Г. С. Н. за виновен в извършване на престъпление по
чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.А от НК и във връзка с чл.58а ал.1 от НК и
чл.373 ал.2 от НПК го осъдил на 6 /шест/ години лишаване от свобода, като на осн.чл.57 ал.1
т.2 б.А от ЗИНЗС определил първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъдил подс.Г. С. Н. да заплати направените по
делото разноски в размер на 176,62 лева и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Срещу постановената от СГС присъда е постъпила жалба от подс.Г.Н. чрез
служебният му защитник му адв.К.. В жалбата се посочва, че присъдата е неправилна, тъй
като наложеното с нея наказание било изключително завишено. Производството по делото
протекло по реда на Глава 27, чл.371 т.2 от НПК, като Н. признал изцяло фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за
тях. Пред съда, подс.Н. заявил, че веднага след задържането си е съдействал за разкриване
на обективната истина, като е разказал на органите на реда факти относно отнемането на
инкриминираните вещи. Във връзка с това се застъпва становище, че наложеното на
подсъдимия наказание е явно несправедливо, тъй като е завишено. За постигане целите на
1
наказанието, визирани в чл.36 от НК, включващи превъзпитание и поправяне на осъденото
лице и оказване на поправително въздействие върху него и отнемане възможността да
извършва други престъпления, едно по-ниско наказание би изиграло същата роля. Поради
това и с оглед обстоятелството, че подс.Н. е признал стореното от него и е съдействал
максимално на разследването, то счита, че наложеното му наказание е завишено и
определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Моли да бъде изменена
първоинстанционната присъда и да бъде намалено наложеното наказание на подс.Н..
В съдебно заседание пред САС, служебният защитник на подс.Н. – адв.К. поддържа
изцяло депозираната жалба с подробно изложените в нея съображения. Моли да бъде
изменена присъдата на първоинстанционния съд, като се намали наложеното на подсъдимия
наказание. По време на съдебното следствие пострадалото лице не е имало никакви
претенции, не е предявило граждански иск или желание за конституиране като частен
обвинител. Поради това счита, че наказанието е завишено и не отговаря на целите на
наказанията, визирани в закона. Моли да бъде намалено наказанието.
Подс.Г.Н. в съдебно заседание пред САС поддържа казаното от защитника си.
Реализирайки правото си на последна дума изразява съжаление за действията, които е
извършил. Не отрича, че не се е поправил.
В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Софийска апелативна
прокуратура моли да бъде отхвърлена като неоснователна подадената срещу присъдата
жалба от подс.Н.. Счита, че към момента не съществуват обстоятелства, които
първоинстанционния съд да не е взел предвид при постановяване на осъдителната присъда.
Производството по делото е протекло по реда на Глава 27 от НПК, в резултат на което за
извършеното престъпление по чл.199 ал.1 т.4 от НК, спрямо подсъдимия е било наложено
наказание от девет години лишаване от свобода, което е било редуцирано при условията на
чл.58а от НК. Съдът правилно отчел обстоятелството, че деянието е извършено в условията
на опасен рецидив, като е определил наказание около средната граница, предвидена в
разпоредбата на чл.58а от НК към долната граница, а именно 6 години лишаване от свобода.
В съдебното заседание не били изложени никакви съображения за многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, каквито не са налице. Единственото, което има отношение към
тези обстоятелства е, че деецът е признал и е съдействал на органите на разследването за
извършеното от него престъпление. Видно е, че този деец за пореден път извършва
умишлено престъпление от общ характер, което е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК и то
при условията на опасен рецидив, което означава, че това лице не се е съобразило с
превенцията, която е предвидена в закона. Разпоредбата на чл.36 от НК не е осъществила
своя превантивен характер, с оглед специалната превенция спрямо това лице. Определяне на
наказание под този размер не би повлияло положително и за евентуално други извършители
на престъпления от този характер, поради което се застъпва становище, че наказанието е
2
било определено правилно и законосъобразно.
Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата, като прецени становищата на
страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с
материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал,
необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при
спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и
възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото
факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволило
на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата
съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на
доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване
или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им
тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е
изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в
съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и
по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от
подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с
реализирането на наказателната отговорност на подсъдимите. Извършвайки собствена
внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС намери за установено
следното:
Подсъдимият Г. С. Н. е роден на ***г. в гр.***, живущ в гр.***, ж.к.“***“, бл.51А,
вх.А, ет.2 ап.222, българин, български гражданин, с основно образование, осъждан, ЕГН
**********.
По делото са били събрани данни, че подс.Н. е бил осъждан многократно,
включително за тежко умишлено престъпление с наказание „лишаване от свобода“ не по-
малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК, а
именно – с определение по нчд №9548/2014г. по описа на СРС, НО, 109-ти състав, влязло в
сила на 18.07.2014г. , с което му е било наложено едно общо най-тежко наказание от
наказанията, наложени по нохд №23975/2011г. на СРС, по нохд №1278/2013г. на СС, нохд
№8374/2011г. на СРС, нохд №4784/2011г. на СГС, нохд №5686/2011г. на СГС – „лишаване
от свобода“ за срок от 6 /шест/ години, като на осн.чл.24 от НК, наложеното общо наказание
е било увеличено с 1 /една/ година, като общото наказание „лишаване от свобода“ е в размер
на 7 /седем/ години, при определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
3
На 09.07.2019г. около 14.00ч. в гр.***, св.Л. Г. пътувала в трамвай по линия №8, като
седяла на седалка в близост до третата врата на превозното средство, с лице към ватмана. Тя
носела на врата си златен синджир с тегло 2,5 грама, 14 карата, на който била закачена
златна висулка с цилиндрична форма на „бъчвичка“ с инкрустирани камъчета цирконий с
тегло 2,5 грама, 14 карата. Докато пътувала, в близост до нея, от лявата й страна, точно до
вратата на трамвая, застанал прав подс.Г.Н.. Трамваят спрял на спирка „Стамболийски“,
находяща се на бул.“Ал.Стамболийски“ в близост до бул.“Вардар“. В момента, в който
вратата на мотрисата се отворила, подс.Н. издърпал силно с ръка и скъсал синджира със
закачената на него висулка от врата на св.Г., след което слязъл от трамвая и побягнал в
посока, обратна на движението на превозното средство. Веднага след това слязла и св.Г.,
която разказала на намиращия се наблизо непознат мъж за случилото се. Мъжът тръгнал
след подсъдимия, но не успял да го настигне, след което се върнал при пострадалата Л. Г..
По делото била назначена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която
било установено, че стойността на един брой златен синджир с тегло 2,5 грама, 14 карата,
възлиза на 117,50 /сто и седемнадесет лв. и 50 ст./лв., а закачената на него един брой златна
висулка с цилиндрична форма на „бъчвичка“ с инкрустирани камъчета цирконий с тегло 2,5
грама, 14 карата възлиза на 117,50 /сто и седемнадесет лв. и 50 ст./ лв., като общата
стойност на отнетите от подсъдимия вещи е в размер на 235,00 /двеста тридесет и пет/ лева.
Производството по делото е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК, чл.371 т.2 от
НПК.
Първостепенният съд, съобразявайки естеството на визираната процедура, изброил
подробно доказателствата, въз основа на които установил описаната по-горе фактическа
обстановка. В хода на съдебното следствие подс.Г.Н. направил самопризнания по реда на
чл.371 т.2 от НПК, като признал фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Решаващият съд установил, че така направеното самопризнание на
подс.Н. се подкрепя изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства,
доказателствени средства и способи за доказване, които приел по реда на чл.283 от НПК, а
именно: гласни доказателствени средство – показанията на св.Л. Г. /л.45 от д.п./, показания
на поемните лица М. В. и Х. А. /л.49 и л.50 от д.п./; писмени доказателства и
доказателствени средства – съобщения за извършено престъпление /л.28 от д.п./, протокол за
доброволно предаване /л.32 от д.п./, протокол за разпознаване на лица, ведно със снимки
/л.47 от д.п./, справка за съдимост на подс.Н. /л.63-67, 69-84, 86-101 от д.п./, веществено
доказателствено средство – диск „HP“ CD-R /л.56 от д.п./ и способи за доказване – видео-
техническа експертиза /л.53-55 от д.п./ и съдебно-оценителна експертиза /л.60-61 от д.п./.
Безспорно е било установено авторството на деянието от страна подс.Г.Н., както и
механизма на извършване на престъплението.
След собствен анализ на събраните по делото доказателства, контролната съдебна
4
инстанция счита, че правилно Софийски градски съд е допуснал разглеждане на делото по
реда на съкратеното съдебно следствие, тъй като са налице достатъчни и несъмнени
доказателствени факти, посредством събраните по надлежния процесуален ред
доказателства в хода на досъдебното производство, подкрепящи направеното от подс.Н.
самопризнание и позволяващи установяването на обективната истина относно
осъществяването на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него, относно
причинените вреди и другите обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия,
т.е. относно главния факт на процеса. Съгласно т.4 от ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС, при
разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, е необходимо и
достатъчно по делото да са надлежно събрани доказателства, които заедно с направеното
самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и
изцяло да съответстват на всички приети за установени факти. В конкретния случай, такива
доказателства са изведени показанията на св.Л. Г., на св.М. В. и св.Х. А., от протокола за
доброволно предаване, протокола за разпознаване на лице, ведно със снимки, справка за
съдимост, диск „HP“ CD-R, както и от заключения на видео-техническа и съдебно-
оценителна експертизи. Всички факти, съдържащи се в посочените доказателствени
източници, оценени по действителното им съдържание, не пораждат съмнения за
достоверността им относно време, място и начин на извършване на инкриминираното
деяние.
При установеното изпълнение на лимитирани правни предписания, въззивната
инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на
фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически
положения, несъвместими с признатите факти. Въззивният съд прецени правилността на
извода, съдържащ се в постановеното по реда на чл.372 от НПК определение, при което
споделя становището на Софийски градски съд, че признанието не е изолирано, а се
подкрепя от събраните по надлежния процесуален ред доказателства в хода на досъдебното
производство.
Авторството, механизмът и мястото на извършването на деянието са били безспорно
установени от показанията на пострадалата св.Л. Г., от извършеното от нея разпознаване, за
което бил съставен протокол, съобразно изискванията на НПК, от показанията на поемните
лица, присъствали на разпознаването – св.Х. А. и св.М. В., от заключението на видео-
техническата експертиза, изследвала доброволно предадените охранителни камери,
намиращи се в близост до местопроизшествието, а стойността на отнетото била установена
от съдебно-оценителната експертиза.
При така установената фактическа обстановка, правилно и законосъобразно
първостепенният съд е приел, че подс.Г.Н. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.А от НК. На посочените в
обв.акт дата и място, подс.Н. е отнел от владението на Л. Г. описаната инкриминирана вещ –
5
златно синджирче с тегло 2,5 грама, 14 карата, с един брой златна висулка с тегло 2,5 грама,
14 карата, на обща стойност от 117, 50 лева, с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила. Подсъдимият прекъснал упражняваната от св.Г. фактическа
власт върху вещта и е установил своя, трайна власт, като е избягал, отнасяйки я със себе си.
За да я отнеме, подс.Н. е употребил сила, като е издърпал силно с ръка и скъсал златния
синджир и висулката на него, от врата на Л. Г..
Подс.Г.Н. е извършил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като е
искал и целял настъпването им. Той е съзнавал, че чрез използването на сила, ще улесни
отнемането на вещта. С издърпването на синджира с висулката от врата на св.Г.,
подсъдимия е целял преодоляване на съпротива от нейна страна, за да преустанови нейната
фактическа власт върху вещта и да установи своя фактическа власт върху предмета на
престъпление.
Престъплението е било осъществено от подс.Н. при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б.А от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
с наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е
било отложено по реда на чл.66 от НК, а именно – с определение по нчд №9548/2014г. по
описа на СРС, НО, 109-ти състав, влязло в сила на 18.07.2014г. , с което му е било наложено
едно общо най-тежко наказание от наказанията, наложени по нохд №23975/2011г. на СРС,
по нохд №1278/2013г. на СРС, нохд №8374/2011г. на СРС, нохд №4784/2011г. на СГС, нохд
№5686/2011г. на СГС – „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години, като на осн.чл.24
от НК, наложеното общо наказание е било увеличено с 1 /една/ година, като общото
наказание „лишаване от свобода“ е в размер на 7 /седем/ години, при определен
първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Въззивната съдебна инстанция е сезирана с искане за редуциране на размера на
наложеното на подс.Н. наказание, като се твърди, че то е завишено, несъответно на целите
на чл.36 от НК и присъдата в този смисъл е неправилна.
При определяне вида и размера на наказанието на подс.Н., най-напред
първостепенният съд е посочил, че за престъплението по чл. 199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1
вр.чл.29 ал.1 б.А от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от 5 до
15 години. На следващо място, съдът е съобразил императивната разпоредба на чл.373 ал.2
от НПК, която изисква приложение на разпоредбата на чл.58а от НК.
Контролната съдебна инстанция се съгласява с извода на решаващия съд, че в
конкретния случай не са налице предпоставките за прилагане на чл.55 ал.1 т.1 от НК за
определяне на наказание „лишаване от свобода“ под най-ниския, предвиден в закона размер,
тъй като не са установени смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък многобройни
или изключителни такива.
6
В този смисъл не може да бъде споделен доводът на защитата на подс.Н., че той
веднага е направил самопризнание за извършеното пред органите на досъдебното
производство. Напротив, той е отказал да дава обяснения /което безспорно е негово право/,
и не е съдействал по никакъв начин за разкриване на престъплението. Признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подс.Н. е направил едва
пред първостепенния съд в съдебно заседание.
Отказът на св.Г. да се конституира в качеството й на граждански ищец и частен
обвинител, не би могъл да се тълкува като обстоятелство, което да смекчи вината на
извършителя на престъплението.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, правилно първия съд е приел
обремененото съдебно минало на подс.Н., извън осъжданията, които са обусловили
приложението на квалификацията на опасния рецидив по смисъла на чл.29 от НК. Извън
това, голяма част от тези осъждания са били именно за извършени престъпления против
собствеността /кражби и грабежи/, което неминуемо води до извод за завишена степен на
опасност, както на деянието, така и на дееца. Не на последно място, подс.Н. е бил
освободен от затвора на 29.01.2019г., след изтърпяване на наказание от поредна присъда,
като на 09.07.2019г. е извършил деянието, предмет на настоящето производство.
При така посочените факти, от първостепенният съд е било определено наказание
„лишаване от свобода“ около средния предвиден в закона размер, а именно 9 /девет/ години
лишаване от свобода. Съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, съдът е намалил така
определеното наказание с 1/3, което е дало като краен резултат наказание в размер от 6
/шест/ години лишаване от свобода, като е преценил, че с така определения размер, биха се
постигнали целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Поради липса на съответен протест или жалба от частен обвинител, наказанието на
подс.Н. не би могло да бъде коригирано с увеличаване на размера му.
Видно е от материалите по делото, че подсъдимия е многократно осъждан /извън
осъжданията, обусловили конкретната правна квалификация/, показва престъпна упоритост
и има изграден престъпен стереотип, напада жени в светлата част на деня, като е видно, че
налаганите до момента наказания, явно не са оказали поправително, превъзпитателно и
предупредително-възпиращо въздействие.
При така посочените факти и обстоятелства, въззивната съдебна инстанция счита, че не
са налице основания за намаляване на размера на наложеното на подс.Н. наказание и
съответно следва да бъде оставена без уважение жалбата му в тази насока.
Определеният от първия съд първоначален „строг“ режим за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ на осн.чл.57 ал.1 т.2 б.А от ЗИНЗС, въззивната съдебна
инстанция намира за правилен и законосъобразен.
7
Правилно, на осн.чл.189 ал.3 от НК, в тежест на подс.Г.Н. са възложени направените по
делото разноски в размер на 176,62 лева, както и 5.00 лева държана такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
При извършената цялостна служебна проверка, САС не намери допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон, поради което и атакуваната присъда следва да бъде
потвърдена.
Воден от гореизложеното и на осн.чл.338 вр.чл.334 т.6 от НПК, Софийски
апелативен съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260004 от 14.01.2021г., постановена по НОХД
№2802/2020г. по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 14-ти състав.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в 15
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9