Решение по дело №87/2021 на Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

гр. Ихтиман, 03.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 87/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К №4202087 на ОДМВР София, с който на Х.Д.Б., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 650 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като са нарушени разпоредбите на ЗАНН и правото му на защита.

Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Представя писмено становище, в което поддържа жалбата и излага допълнително съображения.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на 08.01.2021г. (видно от отбелязване върху л. 8 от делото), а жалбата е подадена на 22.01.2021г. (видно от пощенски плик на л. 8- гръб, от делото), поради което съдът приема, че същата е подадена в срок.

На 10.07.2020 г. в 16,51 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение, е заснет на автомагистрала Тракия, 46+ 100 километър, посока гр. Пловдив, автомобил „СИТРОЕН Ц2“, рег. №РА7628КК, който се движел със скорост от 132 км/ч. при разрешена скорост от 70 км/ч, въведена с пътен знак В26.

Скоростта на движение е отчетена от системата, като за констатираното нарушение е направен снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и моторното превозно средство, с което е извършено превишаването на скоростта, и е отбелязано, че измерената скорост е 132 км/ч.

След установяване на собственика/ ползвателя на автомобила е издаден атакуваният ЕФ, с който на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 650 лв за превишаване на скоростта с 54 км/ч.

От представената справка за собственици на превозно средство се установява, че собственик на процесното МПС е „Хоумгаз“ ЕООД със законен представител Да.Л. Ду. срещу когото първоначално е издаден друг, различен ЕФ серия К №3875994. Последният е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която е посочил, че автомобилът е управляван от жалбоподателя и е приложил СУМПС на последния (л. 24 и л. 25 от делото). Поради това е анулиран  ЕФ серия К №3875994 и е издаден обжалваният в настоящото производство  ЕФ серия К №4202087.

От удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, издадено за мобилната система за видеоконтрол на нарушени правила за движение тип TFR1-M, се установява, че срокът на валидност е до 24.02.2020г.. Същевременно твърдяното нарушение е от 10.07.2020г.. При преценка на техническата годност на средството за измерване обаче следва да се съобрази разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, която предвижда, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Настоящият случай попада именно в хипотезата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията.

От представения протокол № 1-41-20 от проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR-1M се установява, че е извършена последваща метрологична проверка на 05.02.2020г.

От  протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се установява, че техническото средство е било монтирано в МПС рег. № СА1742МН в района на 46+100 км. на АМ "Тракия" с посока на движение на контролираните МПС- от гр София към гр. Пловдив.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

При проследяване на съдържанието и хронологията се установява, че са издавани Заповед №РД-11-246/11.04.2017г.; Заповед №РД-11-1065/27.10.2017г.; Заповед №РД-11-19/12.01.2018г.; Заповед №РД-11-440/31.05.2018г.; Заповед №РД-11-1328/19.12.2018г.; Заповед №РД-11-650/31.05.2019г.; Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г.; Заповед №РД-11-229/17.03.2020г.; Заповед №РД-11-576/26.06.2020г. (с валидност до 31.12.2020г.) относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез въвеждане на ограничение на АМ Тракия в участъка при п.в. Мухово от км 45+200 до км 46+266. Действително по делото не са представени всички гореизброени заповеди за ВОБД, но фактът, че е била налице ВОБД към момента на нарушението се установява от останалите доказателства по делото. В тази връзка Обезопасяване на участъка от пътно платно (аварийна лента) на п.в. Мухово на АМ Тракия е въведено с Протокол за ВОД във връзка с първата от горецитираните заповеди- Заповед №РД-11-246/11.04.2017г., като всички последващи заповеди са за удължаване на срока именно на тази заповед.  Това е видно и при проследяване на хронологията на представените по делото заповеди, в които се цитират всички предходни заповеди и от които се установява, че ВОБД е въведена с първата заповед, като останалите заповеди удължават крайния период на ограничението. На следващо място от самия Протокол за ВОД (л. 21 от делото)  се установява, че на 11.04.2017г. във връзка именно със Заповед №РД-11-246/11.04.2017г. съответната комисия е констатирала, че ВОБД е поставен съгласно одобрен проект и при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2010г., поради което сигнализацията е приета без забележки на 11.04.2017г.. На последно място от представените по делото схеми на знаковото стопанство (л. 20- лице и гръб) се установява, че на км 46+100 в посока гр. Пловдив е имало поставен знак за ограничение на скоростта от 70 км/ч., като в частност от схемата на л. 21- гръб, от делото се установява, че същата е съставена във връзка с първоначалната заповед- Заповед №РД-11-246/11.04.2017г.. Следователно датата на твърдяното нарушение- 10.07.2020 г., попада в обхвата на тези заповеди и към тази дата е имало поставени знаци за ограничение на скоростта от 70 км/ч касателно процесния участък от пътя.

Местоположението на пътен знак B26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема за организация на движението. Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Процесното деяние е извършено на км 46+100 с посока гр. Пловдив, т.е. в участък с въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч. с пътен знак В26. Същевременно от представената схема за организация на движението е видно, че разстоянието между знаците е 200м., т.е. дори повече от изискуемите по закон 100м., поради което жалбоподателят е имал достатъчно време да намали скоростта си на движение и да продължи да се движи в рамките на въведеното ограничение.

Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, то липсата на такава не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение TFR1-M 507. В ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, така и номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.

Разпоредбата на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка не се съдържа в преписката. Това е нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на установяването му. Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема за организация на движението. Следователно мястото на временното разполагане на АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С оглед изложеното дори да е налице  нарушение на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР, то не е съществено и не нарушава правото на защита, поради което не е основание за отмяна на електронния фиш.

В случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така измерената скорост 132 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 128 км/ч при разрешена 70 км/ч и превишение от 58 км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението - намалени с 3% толеранс, поради което не е налице неяснота относно конкретните параметри на нарушението, още повече, че намалението е и в полза на нарушителя.

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш.

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Затова няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на МПС, след като законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция. Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира имуществената отговорност на представляващия дружеството собственик на МПС (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП), поради което субект на посоченото от правна страна в процесния ел. фиш нарушение може да бъде единствено физическо лице. Последното означава, че в случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице, в издадения електронен фиш  следва по ясен начин да е посочено, че се ангажира отговорността на представляващото го лице (респективно на посочено от последното лице, на което е предоставено управлението на МПС), а не на юридическото лице. Именно физическото лице – законен представител на собственика/ползвателя на средството на нарушението е санкционирано чрез процесният фиш, като едновременно с това е спазено изискването на чл. 189, ал.4 от закона да се посочи собственика/ползвателя на МПС, който е юридическо лице. В електронния фиш наказаното лице е индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН, като последното е посочено отляво, като съобразно изискванията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП органът е заявил, че това лице се наказва в качеството му на законен представител на юридическо лице.

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП  собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Според ал. 2 на същата разпоредба когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Следователно е налице установена оборима презумпция при липсата на данни относно лицето, на което е предоставено превозното средство и което в момента на нарушението е управлявало същото, да се приеме, че извършител на деянието е собственикът на превозното средство и съответно на него да бъде наложено съответното административно наказание. Това е така, защото към момента на извършване на нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в информационната система на МВР за регистрация на пътни превозни средства. С подаването на  декларация собственикът може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление и представи неговите данни, включително и свидетелството му за управление, в който случай издаденият електронен фиш се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. При тази законодателна уредба няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на МПС. Законът е въвел облекчен режим за оборване на презумпцията, като следва да се подаде единствено декларация, в която да се декларират изгодни за декларатора факти, а именно, че друго лице е управлявало собствения му автомобил, придружена от свидетелството на управление на това лице, като дори не е необходимо този факт да бъде безспорно доказан.

В конкретния случай първоначално е издаден друг, различен ЕФ серия К №3875994 срещу  Даниел Любомиров Дупчанов, като законен представител на юридическото лице- собственик на МПС. По реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е представена декларация, че не законният представител на ЮЛ, а друго лице- жалбоподателят Х.Д.Б., е управлявало автомобила. Към декларацията е приложено СУМПС. Декларацията е подадена в законоустановения 14- дневен срок, тъй като първоначалния ЕФ е връчен на 13.10.2020г. (л. 39 от делото), а декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е подадена на 14.10.2020г. (л. 40 от делото). С подаването на декларацията и документите по чл. 189, ал. 5 ЗДвП е оборена предвидената от законодателя презумпция, като е посочено лицето, на което автомобилът е бил предоставен за управление и са представени неговите данни, включително и свидетелството му за управление, поради което правилно ЕФ Серия  К № 3875994 е бил анулиран и е издаден нов ЕФ на името на посочения в декларацията водач, а именно- обжалваният по настоящото дело  Електронен фиш серия К № 4202087 срещу  Х.Д.Б.,

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш.

Санкцията е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП, предвиждащ за превишаване над 50 км/ч глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50лв.. Установено е, че наказуемата скорост на движение на автомобила е била 128 км/ч, т. е. превишението над въведеното ограничение е с 58 км/ч, и. размерът на глобата е 650 лева, като наказващият орган няма възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.

Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №4202087 на ОДМВР София, с който на Х.Д.Б., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 650 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: