РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Сливница, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20221890100785 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Х. Г. А. срещу „П.К.Б.“ ЕООД, с която са предявени
искове за прогласяване за недействителни на клаузата предвиждаща Допълнителна услуга
„Фаст“ и Допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за паричен заем № 40009093654 от
21.04.2022 г. поради противоречие с чл.19, ал.4 ЗПК и противоречие с чл.10а от ЗПК.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 40009093654 от
21.04.2022 г., в който са уговорени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Счита, че тези
клуази са недействителни, поради нищожност на целия договор, както и поради
недействителност на самите клуази, доколкото същите противоречат на чл.19, ал.4 ЗПК, и
противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете
по същество с излагане на подробни съображения. Счита, че основанията, на които е
заплатена претендираната сума са валидни. Счита, че не е недействителна клаузата за пакет
допълнителни услуги. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен e отрицателен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1, вр с чл.19, ал.4 и
чл.10а, ал.2 ЗПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че клаузата за
допълнителен пакет услуги е недействителна на сочените в исковата молба основания.
Ответникът следва да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за
допълнителни услуги.
Между страните е безспорно, че са скльчили Договор за паричен заем № 40009093654
1
от 21.04.2022 г., в който са уговорени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, вземанията
по които не са вкльчени в ГПР.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „П.К.Б.“ ЕООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
В исковата молба са изложени доводи, на първо място, за недействителност на целия
договор за кредит, но доколкото съдът не е сезиран с иск за недействителност на целия
договор, няма да обсъжда същите.
Изложени са конкретни доводи за недействителност на клаузата за пакет
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ , поради противоречие със закона, а именно чл.19,
ал.4 ЗПК и чл.10а, ал.2 ЗПК.
Съгласно предвидения в договора за кредит, пакет от допълнителни услуги,
заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора
на една или всички от посочените услуги, а именно: възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски – услуга „Флекси“и приоритетно разглеждане на искането за
кредит – услуга “Фаст“.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК.
В чл.19, ал.1 ЗПК са посочени компонентите, формиращи ГПР, един от които е
общият разход по кредита, дефиниран в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК и включващ разходите за
допълнителни услуги. Съгласно посочените разпоредби в ГПК следва да са включени и тези
разхди по допълнително угорените услуги, които са свързани с договора за кредит, каквито
безспорно са процесните допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, и които са задължително
условие за сключване на договора.
Макар в договора да е предвидено, че тези услуги са допълнителни и се сключват
само по желание на потребителя, както и е представена декларация от последния, че тези
услуги са поискани от него, съдът намира, че тези услуги не са предоставени по волята и
желанието на потребителя, а са поставени като условие от кредитодателя за сключване на
договора. Този извод на съда, произтича от обстоятелството, че уговорените услуги, които
не предоставят на потребителя действително някакви привилегии и ползи, няма как да го
мотивират да заплати допълнително сума в размер на 3750 лева, освен ако не е
получаването на поискания кредит. Единственият обозрим мотив за поемането на това
допълнително тежко задължение за заплащане на допълнителнителния пакет услуги,
достигащ размера на търсения кредит, е сключването на договора за кредит, предвид което
съдът приема, че разходите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да са
включени в ГПР, доколкото предоставянето им е задължително условие за сключване на
2
договора за кредит.
Безспорно между страните е, че тези услуги не са включени и не формурат,
посочения в процесния договор за кредит ГПР.
С тяхното включване в ГПР същият възлиза на 104.40 %, изчислено служебно от
съда, с помощта на онлайн калкулатор, с което се надхвърля изискуемият максимум,
предвиден в чл.19, ал.4 ЗПК. С оглед изложеното клаузата за пакет допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, противоречат на чл.19, ал.4 ЗПК и същите са недействителни на
основание чл.19, ал.5 ЗПК, която регламентира, че клаузи в договора, надхвърлящи
параметрите по ал.4 са нищожни.
Наред с това Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Услугата „Приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителския
кредит“, представлява по своята същност „такса за усвояване на кредита“, като се
предоставя възможност кредита да бъде усвоен по-бързо. Услугите възможност за
отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по
управление на кредита.
С оглед изложеното съдът приема, че тази уговорка за допълнитен пакет услуги,
противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Предиви изложените мотиви, съдът приема, че предявеният иск за недействителност
на клаузите за допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ е основателен и като такъв ще
се уважи, като съдът прогласи нищожността им, поради противоречие със закона.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Ищецът доказа
разноски в размер на 150 лева, платена държавна такса, която на основание чл.78, ал.1 ГПК
ще му се присъди в пълен размер..
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно
който му е предоставена безплатна правна помощ от Еднолично адвокатско дружество
„Д.М.“.
Съгласно чл.38 ЗА – адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в
изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай, която
хипотеза не е опровергана от ответника. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.2, вр. пар.2а от ДР от Наредбата, съдът определя
адвокатско възнаграждение за Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“в размер на 570 лева
с включен ДДС по иска за недействителност на клузата „Фаст“ и 600 лева с ДДС, по иска за
недействителност на клаузата „Флекси“ или общо 1170 лева с ДДС, която сума следва да й
бъде присъдена изцяло. Представено е доказателство за регистрация на Адвокатското
дружество по ДДС.
Възражението за прекомерност на адвокатското възражение на ищеца, направено от
ответника в отговора на исковата молба е неоснователно, доколкото възнаграждението е
определено съобразно предвидения в Наредбата минимум.
3
Така мотивиран, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за допълнителна услуга „Фаст“, предвидена в
Договор за паричен заем № 40009093654 от 21.04.2022 г., сключен между Х. Г. А., ЕГН
********** и „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК, поради противоречие със закона.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за допълнителна услуга „Флекси“, предвидена
в Договор за паричен заем № 40009093654 от 21.04.2022 г., сключен между Х. Г. А., ЕГН
********** и „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.“ № **, бл.***, вх.*, ДА ЗАПЛАТИ НА Х. Г. А., ЕГН
**********, сумата в общ размер на 150 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.“ № **, бл.***, вх.*, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско
дружество „Д.М.“, БУЛСТАТ ***************, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на
1170 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд- София.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4