С решение № 52/11.07.2006 г.,постановено по гр.д. № 730/05 г.,Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от “Пътно поддържане –Кърджали” ЕООД, гр. Кърджали срещу Изпълнителна агенция “Пътища”,гр. София, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот – навес без оградни стени / склад за пясък с бункер/, със застроена площ от 134 кв.м. на 1 етаж , метална конструкция , построен през 1985 г. , находящ се в землището на с. Стремци ,Община Кърджали , имот с № 000100,имот № 000104 и имот № 000105 по плана за земеразделяне на землището на с. Стремци , при граници на навеса : имот № 000100 – на Община Кърджали,имот № 000104 на Община Кърджали,имот № 000105 на Община Кърджали. Съдът е осъдил Изпълнителна агенция “Пътища “ ,гр. София да заплати на “Пътно поддържане- Кърджали” ЕООД, сумата от 1 996 лв., ведно със законната лихва от 12.09.2005 г. до окончателното изплащане на сумата , представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на недвижим имот – навес без оградни стени / склад за пясък и бункер/ , със застроена площ от 134 кв.м. на 1 етаж , метална конструкция , построен през 1985 г. , находящ се в землището на с. Стремци ,Община Кърджали , имот с № 000100,имот № 000104 и имот № 000105 по плана за земеразделяне на землището на с. Стремци , при граници на навеса : имот № 000100 – на Община Кърджали,имот № 000104 на Община Кърджали,имот № 000105 на Община Кърджали,за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г.,като е отхвърлил предявения иск по чл.59 от ЗЗД за разликата над сумата 1 996 лв. до пълния му предявен размер от 2 010 лв. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца и направените в производството разноски в размер на 656 лв. Настоящото производство е образувано по повод депозира от недоволното от решението ,ответно дружество ,частична въззивна жалба.В жалбата на Изпълнителна агенция “Пътища” , която касае само осъдителната част на решението на районния съд , се твърди, че в тази си част решението на районния съд е неправилно , поради нарушение на материалния закон и е необосновано . Изводът на съда , че в базите на ищеца ответникът съхранявал пясък през исковия период не се подкрепяли от доказателствата по делото . Освен това исковата претенция на ищеца се основавала на договор от 01.09.2003 г. , действието на който се прекратявало на основание чл.18 от договора с изтичане на срока , за който е бил сключен . А съгласно чл.19 от договора развалянето на договора следвало да стане едностранно от възложителя , т.е. само от “Пътстройинженеринг” АД, гр. Кърджали с 10-дневно предизвестие ,но не и от изпълнителя “Пътно поддържане” ЕООД. С оглед на тези съображения моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната му част,вместо което да постанови решение по съществото на спора,с което да отхвърли изцяло исковата претенция .Претендира и разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбодателят поддържа частичната си въззивна жалба по изложените в същата съображения. В съдебно заседание,ответникът по жалбата,чрез процесуалния си представител оспорва изцяло жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,като бъде потвърдено атакуваното решение като законосъобразно. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице имащо интерес от това е допустима ,но по същество е неоснователна. Пред първата инстанция са били предявени от „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД, гр. Кърджали срещу Изпълнителна агенция „Пътища”, гр. София в обективно съединение: иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху недвижим имот, представляващ навес, без оградни стени /склад за пясък с бункер/ ,със застроена площ 134 кв.м.,на 1 етаж,метална конструкция,построена през 1985 г.,находящ се в землището на с. Стремци,Община Кърджали,имот с № 000100,имот № 000104 и имот № 000105 по плана за земеразделяне на землището на с.Стремци и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на гореописания недвижим имот, за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г. Решението на първоинстанционния съд в частта относно предявения иск по чл.108 от ЗС, както и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.59 от ЗЗД за разликата от 1 996 лева до 2 010 лева, не е обжалвано и като такова е влязло в сила в тези му части. Предмет на настоящото производство е иска по чл.59 от ЗЗД за обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на процесния недвижим имот, за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г. Установено е по делото, че процесния недвижим имот, представляващ навес без оградни стени / склад за пясък и бункер/ , със застроена площ от 134 кв.м. на 1 етаж , метална конструкция , построен през 1985 г. , находящ се в землището на с. Стремци ,Община Кърджали , имот с № 000100,имот № 000104 и имот № 000105 по плана за земеразделяне на землището на с. Стремци , при граници на навеса : имот № 000100 – на Община Кърджали,имот № 000104 на Община Кърджали,имот № 000105 на Община Кърджали, е собственост на ищеца /въззиваем в настоящото производство/ „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД, гр. Кърджали. Това обстоятелство не се оспорва от страните и се установява от представения по делото акт за частна държавна собственост от 23.09.2002 г. От договор за обществена поръчка от 27.05.2003 г., сключен между Изпълнителна агенция „Пътища” – Областно пътно управление – Кърджали, като възложител, и сдружение „ПИЕСАЙ” гр. Стара Загора, като изпълнител, се установява, че договорът е сключен на основание чл.4, т.1 във връзка с чл.7, ал.1 от ЗОП и е с предмет: възлагане от възложителя и приемане от изпълнителя да извърши текущ ремонт и поддържане, в т.ч. и зимно поддържане на 418 км. от републикански пътища и пътните им принадлежности на територията на РПС – Кърджали, Ардино и Момчилград, управлявани от възложителя, като договорът е сключен със срок на действие 36 месеца, считано от подписването му. Съгласно чл.7, ал.6 от договора изпълнителят е длъжен да посочи свои бази и опорни пунктове за депониране на материали, собственост на възложителя, във връзка с изпълнение на договора. Съгласно чл.10, ал.9 от договора, изпълнителят може да осъществи предмета на договора със собствени сили или с подизпълнители, които изпълняват обем на работа в размер и при условията, предвидени в Закона за обществените поръчки, като изпълнителят отговаря за действията на подизпълнителите като за свои собствени. От договор, сключен на 01.09.2003 г. между „Пътстройинженеринг” АД гр. Кърджали, като възложител, и „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр. Кърджали, като изпълнител, се установява, че възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши текущ ремонт и поддържане, в т.ч. и зимно поддържане на територията на РПС – Кърджали, Ардино и Момчилград, за срок от 36 месеца. Съгласно чл.7, ал.6 от договора изпълнителят е длъжен да посочи на възложителя свои бази, опорни пунктове и други, на които изпълнителят и възложителят съвместно организират дейността по изпълнение на договора. С писмо изх.№ 250/15.11.2004 г. въззиваемият „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД, гр. Кърджали е отправил до „Пътстройинженеринг” АД гр. Кърджали заявление по чл.87, ал.2 от ЗЗД за разваляне на договора от 01.09.2003 г. поради частично неизпълнение на задължението за плащане на уговорена цена по договора за зимно поддържане на РПМ. В писмото се посочва също така, че „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД, гр.Кърджали няма интерес да продължава да изпълнява задълженията си по договора от 01.09.2003 г., тъй като плащането на извършваните работи следвало да се извършва в петдневен срок от постъпване на суми от ИА „Пътища” гр.София, а „Пътстройинженеринг” АД, гр. Кърджали трайно не изпълнявало това свое задължение. От разписката на гърба на цитираното писмо се установява, че същото е получено от „Пътстройинженеринг” АД, гр. Кърджали на 15.11.2004 г. По делото е представено като доказателство и писмо с изх.№ 258/22.11.2004 г. на „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД, гр. Кърджали до Областно пътно управление гр. Кърджали, в което се сочи, че с писмо изх.№ 253/16.11.2004 г. Областно пътно управление гр.Кърджали било уведомено, че при изпълнение на дейностите по зимното поддържане на РПМ през предстоящия зимен сезон 2004/2005 г. не трябва да разчита на кантоните и съоръженията за зимно поддържане на РПМ, които са собственост на „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД, гр.Кърджали. С писмото се предлага Областно пътно управление гр.Кърджали да използва кантоните и съоръженията за зимно поддържане на РПМ, които са собственост на „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД, гр.Кърджали, срещу заплащане на съответен наем за тях. В противен случай се настоява в срок до 30.11.2004 г. Областно пътно управление, гр.Кърджали да освободи базите на „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД, гр.Кърджали от депонираните и складирани в тях инертни материали и сол. По делото ответника не спори ,че е получил цитираното писмо. Видно от договор за обществена поръчка от 20.08.2004 г., сключен между Изпълнителна агенция „Пътища” – Областно пътно управление – Кърджали, като възложител, и „Туфи строй” ООД, гр.Кърджали, на основание чл.4, ал.1 във връзка с чл.7, ал.1 от ЗОП, същият е с предмет: възлагане от възложителя и приемане от изпълнителя да достави 8 550 куб.м. пресят пясък за зимно поддържане на РПМ на територията на Област с административен център Кърджали за обекти: ОП /опорен пункт/ „РПС-Кърджали”, ОП „Черноочене”, ОП „Комунига”, ОП „Мост”, ОП „Мъдрец”, ОП „Стремци”, ОП „Паничково”, ОП „Момчилград”, ОП „Джебел”, ОП „Чуково”, ОП „Ардино”, ОП „Кобиляне”, по видове, количества и цени в съответствие с количествено-стойностна сметка /приложение № 1/, която е неразделна част от договора, като предаването и приемането на доставките ще се извършва с двустранни протоколи след доказан обем, измерен от правилни геометрични форми, оформени върху изравнена площадка при депото на местодоставка. Съгласно чл.2 от договора, изпълнителят се задължава да извърши доставката на естествен пясък в срок до 30.11.2004 г., а 50% от доставката в срок до 15.10.2004 г.В чл.3 от този договор е предвидено договорените за доставка количества ,франко опорен пункт,включително и ОП с.Стремци, да бъде на обща стойност 103 110 лв. По делото са изслушани свидетелските показания на св. Азис,който установява,че работи при ищеца като машинист,като на базата в с.Стремци работи с машината –багер.Същият твърди,че през зимния период на 2004-2005 г. вътре в бункера и в халето имало пясък,който пясък го носила агенцията.Твърди също,че през декември ,януари и февруари имало най-много работа,но иначе пясък там имало постоянно. Свидетелят не отрича факта,че пясък имало и отстрани. Изслушани са в производството и свидетелските показания на св.Боговски,Началник отдел “Поддържане и ремонт на републиканските пътища” при Областно пътно управление ,гр.Кърджали,специализирано звено на ответника в първоинстанционното производство, ИА “Пътища”, гр.София. Свидетелят установява,че през периода 01.12.2004-30.04.2005 г. ,”Туфи строй” ООД,гр. Кърджали доставял пясък за зимното поддържане на пътищата. Твърди,че този пясък бил депониран на депата,които били в обхвата на пътя,собственост на Агенцията. Твърди също,че в периода след месец 11.2004 г. бил забранил на колегите си да вкарват пясък в бункера. Свидетелят твърди,че знае,че има по договор списък на местата- опорни пунктове,до които се доставял пясък,но това според него били местата-откритите площадки. В тази връзка твърди,че не му е известно ,под навесите да се е съхранявал пяс·к. Твърди,че му е докладвано,че от месец март 2004 г. бункерите били изпразнени,и от този период в тях нямало пясък,като лично не бил констатирал това,само му било докладвано от ръководителите на районните пътни служби. Твърди също,че където се намира бункера и навеса,там се намира и наричаната от него открита площадка. В този ход на мисли съдът изгради своето становище. И така с оглед обхвата на жалбата,стояща в основата на настоящото производство,следва в същото да бъдат обсъдени предпоставките за уважаване на предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД,формулиран и индивидуализиран от исковата молба на ищеца. Всъщност основния въпрос на който следва да бъде отговорено ,доколкото относно собствеността на недвижимия имот,съставляващ навес, без оградни стени /склад за пясък с бункер/ ,със застроена площ 134 кв.м.,на 1 етаж,метална конструкция,построена през 1985 г.,находящ се в землището на с.Стремци,не се спори,е това дали в този имот,собственост на ищеца по делото са били разполагани инертни материали,в частност пясък,собственост на ответника в първоинстанционното производство. И в този смисъл ответникът лишил ли е ищеца от възможността да ползува лично или да отдава под наем процесния навес за исковия период,което обстоятелство да е довело до обогатяване на ответника без основание за сметка на обедняването на ищеца в размера посочен от иска.При така установената фактическа обстановка съдът намира предявения иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване до размера на сумата 1 996 лв., за ползването на процесния недвижим имот, представляващ навес, без оградни стени /склад за пясък с бункер/, находящ се в землището на с. Стремци, за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г., за основателен. От събраните по делото и относими непосредствено към изясняване на поставения въпрос,доказателства се установява, че за поддържане, в т.ч. и зимно поддържане на 418 км. от републиканските пътища и пътните им принадлежности на територията на РПС – Кърджали, Ардино и Момчилград, Изпълнителна агенция „Пътища”, гр. София е сключила договор за обществена поръчка от 27.05.2003 г. със сдружение „ПИЕСАЙ”, гр.Стара Загора. В тази връзка доставката на пясък е организирано от ИА”Пътища”, гр. София, Областно пътно управление – Кърджали , за което е сключен договор с “ТУФИ СТРОЙ” ООД-Кърджали . По силата на този договор доставката на пресят пясък става франко опорен пункт с. Стремци. В тази връзка не е спорно по делото, че под опорен пункт в района на с.Стремци се разбира процесния навес без оградни стени, представляващ склад за пясък с бункер . Разпитания по делото св.Азис твърди,че именно в този бункер през зимния период на 2004/2005 г.,се е съхранявал пясък .Нещо повече същия свидетел твърди, че в този период вътре в бункера и в халето имало пясък,който пясък го носилаагенцията. Твърди също,че през декември ,януари и февруари имало най-много работа,но иначе пясък там имало постоянно.В този аспект правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. Боговски и въззивната инстанция възприема изложените съображения в тази насока . В случая следва да се има предвид и обстоятелството , че този свидетел няма лични впечатления от ползването на бункера от м. март 2004 г., тъй като той излага чужди възприятия - на своите подчинени , без да е извършил проверка как се изпълняват условията на договора сключен между ИА”Пътища”, гр. София и “ТУФИ СТРОЙ” ООД-Кърджали. Освен това по делото не се представят доказателства , а и по този въпрос не се спори , че ИА”Пътища “, гр. София не разполага с опорни пунктове на територията на Област Кърджали . В този аспект изложеното от св. Боговски,твърдение,че опорните пунктове,на който “Туфи строй” ООД,разтоварвал пясъка,съставлявали открити площадки - депа,които се намирали в обхвата на пътя и били собственост на Агенцията,най-малко влиза в противоречие не само с клаузите на цитирания договор,но и с разпоредбите на Закона за пътищата,в частност с разпоредбата на §1,т.10 от Допълнителните му разпоредби,чийто текст дава легална дефиниция на понятието “опорен пункт”,и според която разпоредба той /опорния пункт/ определено не може да бъде в обхвата на пътя. Изложеното мотивира настоящата инстанция да приеме,че за процесния период ответникът е ползвал имота на ищеца , като склад за пясък, и е лишил последния от възможността да го ползва лично или да го отдава под наем,като по този начин се е обогатил за сметка на ищеца за сумата от 1 996 лв. Нещо повече ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца , което поражда неговата отговорност и води до основателност на предявеният иск с правно основание чл.59 , ал.1 от ЗЗД , при което правилно районният съд е уважил частично иска,изхождайки от приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза. По делото следва да се има предвид , че с редакцията на чл.21,ал.1 от ЗП ,изм. Д.В. бр. 64/ 08.08.2006 г. Изпълнителна агенция “Пътища “ към МРРБ е преобразувана във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” към МФ . Това обстоятелство обаче не е основание за отмяна на частично атакуваното решение, тъй като съгласно § 31 от ЗИДЗП/ Д.В. бр.64/ 08.08.2006 г. новосъздаденото юридическо лице Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” поема активите и пасивите , правата и задълженията на преобразуваната Изпълнителна агенция “Пътища”. С оглед на изложеното съдът следва да остави в сила решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част. И при този изход на делото съдът не следва да се произнася за направени в производството разноски,доколкото извършването на такива ответникът по жалбата не доказва. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52/11.07.2006 г. ,постановено по гр.д. № 730/05 г. по описа на Кърджалийския районен съд,в обжалваната му част. РешеÝието не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |