№ 5662
грС., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря К.МИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от С. В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело №
20211110138094 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са от К. П. У. срещу Р. С. Н., С. Д. Н., С. Д. Ч., Б. Ж. Е. и П. В. Е.
обективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 60 вр. 61,
ал. 2 ЗС за сумите, както следва: всеки от ответниците Б. Ж. Е., П. В. Д.а и Р. С. Н.
сумата от 8441,75 лв., както и всеки от ответниците С. Д. Н. и С. Д. Ч. сумата от по
4220,88 лв., представляваща припадащата се част на всеки от ответниците от сумата 33
767 лв., представляваща по-малката сума измежду общо припадащата се на останалите
(извън ищеца) съсобственици на УПИ ... от кв. 226 по регулационния план на м. „Г. М.
- П. - Р.“ стойност на разходите, сторени от ищеца в периода м. 10.2006 г. - м. 12.2007
г. и изразили се в построяване на жилище - апартамент № 3, представляващо
надстройка над двуетажната масивна жилищна сграда на ул. „П. ш.“ № в грС., на кота
+ 6,00 м., със застроена площ от 74,12 кв. м., състоящо се от дневна, кухня с
трапезария, спалня, сервизни помещения, килер и тераса, както и в облицовка на стени
и тавани с гипсокартон, цялостно изграждане на ел. инсталация и на ВиК, поставяне на
алуминиева дограма на три прозореца и на балконската врата, поставяне на външна
входна метална врата, шпакловане и боядисване на стени и на тавани, цялостно
поставяне на подова настилка от ламинат, цялостно обзавеждане на баня - плочки и
санитария, и поставяне на климатик във всекидневната, и общо припадащото се на
останалите (извън ищеца) съсобственици на УПИ .. увеличение на стойността на
мястото, в което се намира описаната жилищна сграда, представляващо УПИ .. от кв.
226 по плана на грС., м. „Г. М. - П. - Р.“, в резултат на построяването и вътрешното
подобряване на жилището на третия етаж, ведно с обезщетение за забава от деня на
исковата молба 30.06.2021 г. до окончателното погасяване. С молба с вх. номер
.../04.05.2022 г. ищецът уточнява стойностите на отделните извършени подобрения.
Ищецът К. П. У. твърди, че през 2006г. придобил собствеността върху УПИ .. от
кв. 226 по регулационния план на м. „Г. М. - П. - Р.“, с площ по скица от 334 кв. м.,
при съседи: ул. „П. ш., УПИ .., поземлен имот .., УПИ .., всички от кв. 226 по плана на
грС., м. „Г. М. - П. - Р.“, ведно с изградената в описания поземлен имот двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м., заедно със зимнични
помещения, разположени в югоизточната половина на сградата - близнак, и тавански
помещения, както и всички подобрения и приращения, находящи се в описания УПИ.
Сочи, че през 2007г. е продал на Б. Ж. Е. и П. В. Д.а правото на собственост върху
1
жилището, находящо се ет. 2 от собствената му двуетажна масивна жилищна сграда на
ул. „П. ш.“ №, заедно с 1/3 ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата -
УПИ .. от кв. 226. Същата година ищецът продал на Р. С. Н. и Д.С.Н. (праводател на
ответниците Даниела и С. Ч.) правото на собственост върху жилището, находящо се на
ет. 1 от собствената му двуетажна масивна жилищна сграда на ул. „П. ш.“ №, заедно с
1/3 ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата - УПИ .. от кв. 226.
Твърди в периода от м.10.2006 г. - м.12.2007 г. лично и за своя сметка и със свои
средства да е осъществил строителството до етап „груб строеж“ на още един — трети
етаж, в описаната двуетажна сграда, а именно - на жилище (апартамент № 3), на трети
етаж, със застроена площ от 74,12 кв. м., състоящо се от дневна, кухня с трапезария,
спалня, сервизни помещения, килер и тераса, като актът за приемане на конструкцията
- образец 14, сочи да е съставен на 19.12.2007 г. В рамките на периода от достигането
на грубия строеж на третия етаж през м.12.2007 г. до прехвърлянето на жилището на
третия етаж на неговата майка ИИ. У. на 20.11.2009 г., К. У. поддържа да е извършил
описаните в исковата молба подобрения вътре в жилището. Поддържа, че на основание
съдебно решение процесното жилище – апартамент № 3 било допуснато до делба
между неговата майка и ответниците, тъй като съдът приел, че същото е приращение
към собствеността на парцела, в който е построена сградата, при следните квоти по 1/3
ид.част за И.Т. У.; общо за Б. Ж. Е. и П. В. Д.а, както и общо за Р. С. Н., С. Д. Н. и С. Д.
Ч. - общо 1/3 ид. ч.
Поддържа с извършеното от негово страна в периода м. 10.2006 г. - м. 12.2007 г.
строителство на третия етаж, имащо характер на подобрение на мястото, и вътрешно
ремонтиране и облагородяване на самото жилище на третия етаж, извършено до
даряването му на неговата майка, да са се обогатили и останалите съсобственици -
ответниците на мястото, притежаващи това качество към момента на достигане на
грубия строеж на третия етаж и през периода до прехвърляне на жилището на третия
етаж на неговата майка. С извършването на горното стойността на мястото е нараснала
от 80 000 лв. (каквато е била пазарната му цена преди започването на строежа на
третия етаж) на 200 000 лв. (каквато е била пазарната му цена при приключването им).
Същевременно, с факта на влагане на средства, труд и материали от негова страна за
осъществяване на строителството на третия етаж и на последващите полезни разноски
в него, твърди да се е обеднил в размер на сумата от 50 650 лв., представляваща
съвкупен размер на разходите за самото построяване на третия етаж и за подобряване
на жилището на този етаж. Сочи, че подобренията се явяват извършени от него в
качеството му на съсобственик към онзи момент и държател на иделаните части на
останалите съсобственици). Твърди се, че строителството на третия етаж, както и
последващите строително-ремонти работи в него, са извършени със знанието и без
изричното съгласие, но и без противопоставянето на съсобствениците на мястото. Ето
защо претендира от всеки от ответниците - съсобственици на терена към момента на
подобренията, пропорционално на идеалните им части от терена, за по-малката
стойност измежду стойността, с която се е увеличила цената на мястото в резултат на
строежа, и стойността на сторените разходи - 50 650 лв. Твърди, че ответниците не са
му заплатили сторните суми. По изложените съображение моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответната страна Р. С. Н., С. Д. Н., С. Д. Ч., Б. Ж. Е. и П. В. Е., чрез адв.
Н., с който оспорват предявените искове като недопустими, тъй като счита, че ищецът
не е активно легитимиран да ги предяви. Твърдят, че между тях и майката на ищеца е
налице висящо дело за делба гр.д. № 29853/2014г. по описа на СРС, 56 състав. По
същество заявяват становище за неоснователност на предявените искове при
твърдението, че вземането на ищеца е погасено по давност. Твърдят, че не са знаели за
2
естеството на извършваното строителство и не са давали съгласие за извършването му.
Сочат, че в преддоговорните отношения с ищеца, последният ги е информирал, че ще
направи ремонт на покрива и стълбището за своя сметка, но не и че предстои
изграждане на трети етаж на двуетажната къща. Наред с това сочат, че не са заживели
веднага в закупените жилища, а при посещения в имота за извършване на ремонтни
дейности, ищецът не ги допускал до третото ниво, а обяснявал наличието на
строителни работници и материали с действия по извършване на обещания ремонт.
При условията на евентуалност оспорват предявените искове по размер, като твърдят,
че стойността е значително завишена. Излагат съображения, че в хода на
производството по делба ищецът е отстранил от имота всички подобрения, които могат
да бъдат отстранение – подови настилки, ключове, осветителни тела, гипсокартон по
стени и др. Твърдят, че дори и да не са били премахнати, претендираните подобрения
са бил амортизирани. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи, събраните доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С приетия по делото доклад са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че ответниците са съсобственици на УПИ ... от
квартал 226 / по плана на граС., местност „Г. М. - П. - Р. ул. „П. ш.” № 35 А, като
притежават по 1/3 ид.част от същото на основание договори за покупко-продажба от
2007г., сключени с ищеца; че ищецът е извършил надстрояване на собствената им
двуетажна сграда, находяща се в процесния поземлен имот с трети етаж, за което
липсва съгласие на останалите съсобственици, който имот, ведно с 1/3 ид.част от
парцела е дарил на майка си ИИ. У. на 20.11.2009г., както и че с влязло в сила Решение
№ 34/02.03.2020г. по гр.д. № 1282/2019г. по описа на ВКС, ІГО е прието, че
надстроеният трети етаж на основание чл. 92 ЗС е станал съсобствен между
ответниците и ИИ. У., като била допусната съдебна делба по отношение на същия при
следните квоти по 1/3 ид.част за И.Т. У.; общо за Б. Ж. Е. и П. В. Д.а, както и общо за Р.
С. Н., С. Д. Н. и С. Д. Ч. - общо 1/3 ид. ч.
Не е спорно по делото, а се установява и от приетия като писмено доказателство
по делото приемо-предавателен протокол (л.62), че на 06.12.2021 г. праводателят на
ищеца – ИИ. У. е предала владението на процесния имот (апартамент № 3) на
ответниците като е предоставила на последните ключове от него.
Според заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено
от вещото лице инж. Т. Б. К.-К., което съдът възприема като обективно, безпристрастно
и компетентно дадено се установява, че процесният апартамент № 3 се намира в грС.,
ул. П. ш. №, ет и представлява ново трето ниво на съществуваща двуетажна жилищна
сграда. За изграждане на това ниво е издадено Разрешение за строеж №
117/07.11.2007г. /лист 46 от делото/ от Гл. архитект на район С. и е въведен в
експлоатация въз основа на Удостоверение № 37/19.06.2008г. По документи грубият
строеж е изпълнен към м. декември 2007г., като довършителните работи по документи
са изпълнени в периода 2007-2008г. Изграждането до степен „груб строеж“ - м.
декември 2007г., вкл. следните дейности: Демонтаж на стара покривна конструкция;
Изграждане на трети етаж – стоманобетонни елементи – колони, пояси, греди; зидарии
– външни и вътрешни стени; Нова дървена покривна конструкция и тенекеджийски
работи; Вещото лице посочва и какви довършителни дейности е констатирало при
извършения от нея оглед, а именно: циментова замазка по под; облицовка стени с
гипсокартон; направа окачен таван – метална скара, гипсокартон, облицоване със
стереопорни плоскости; монтаж дограма: прозорци ПВЦ; врати; монтаж гранитогрес в
кухненски кът и пред входната врата; санитарен възел – под с теракот, стени с
фаянсова облицовка, таван окачен с вградени „луни“; поддушово корито; оборудване –
тоалетна чиния моноблок, подвижен душ; изцяло нова ел. инсталация и ново ел. табло,
нов водопровод и канал за кухненски бокс и санитарен възел; тераса – облицовка с
гранитогрес по под и стени, топлоизолация по стени; фасада – топлоизолация и
3
структурна мазилка. Експерът е посочил подробно и какво е установил при оглед във
всяко едно от помещенията. Изчислени са количествата на видовете строително-
монтажни работи /СМР/, които са извършени в Апартамент № 3, след изграждането му
като остойностяването на видове СМР е извършено по средни пазарни цени, които
включват материали, труд, механизация, допълнителни разходи, доставно-складови
разходи, печалба. Експертът дава заключение, че стойността на СМР за изграждане на
Апартамент № 3, възлиза на: 51 510 лв. Вещото лице е посочило пазарна стойност на
дворното място на урегулирания поземлен имот УПИ ... в три варианта, както следва:
първи вариант – при построена двуетажна жилищна сграда: 213 292 лева, втори
вариант – при построена триетажна жилищна сграда: 323 400 лева и трети вариант –
триетажна жилищна сграда, при настъпила амортизация на процесния Апартамент №
3: 289 065 лева. При последния вариант експертизата отчита, че трети етаж е последен,
без финишна настилка на пода в дневна и стая, някои видове работи подлежащи на
ремонт.
По делото са разпитани две групи свидетели – двама свидетели на ищцовата
страна - ИИ. У. (майка на ищеца) и Е. У. (съпруга на ищеца) и двама на ответната
страна – В. Х. Е. (майка на Б. Е.) и Н.С.Н. (брат на Д.С.Н.).
От показанията на свидетелите на ищцовата страна – ИИ. У. (майка на ищеца) и
Е. У. (съпруга на ищеца) се установява, че през 2006 г.-2007 г. ищецът започнал ремонт
на таванското помещение на къща, находяща се на ул. „П. ш.“ 35 А. Бил сменен
покрива, сложен бил гипсокартон, семенени били прозорците, направена била баня с
плочки и душ кабина и тераса, външна изолация, нова Вик инсталация, дограма,
шпакловка, боядисване, всичко необходимо за живеене. Сменена била външната врата,
сложен бил климатик, бойлер. Надигнат бил таванския етаж, свален бил покривът за да
стане годно жилище за живеене. Ищецът го направил за своята майка, за да прекара
там старините си. Направил този ремонт с лични средства и му струвало около 50 000 -
60 000 лева. През 2009 г. прехвърлил собствеността върху третия етаж на своята майка,
но продължил да владее имота. ИИ. У. живеела в чужбина. Давал го по наем от свое
име. Той се занимавал с наемателите и той получавал наемните вноски. ИИ. У. предала
имота с протокол на ответниците през месец декември миналата година. Свидетелите
разказват, че на първи и втори етаж живеели други собственици – Б. на втория и
Йордан на първия, който починал и сега там живеела жена му и двете му дъщери.
Свидетелят В. Х. Е. разказва, че около преди 15 години синът й Б. и снаха й
закупили част от имот в квартал С.. Било лятото на 2007 г. Помни, че било преди
11.08.2007 г., тъй като внукът и се родил на тази дата, а когато купували имота, снаха й
била бременна. Купили вторият етаж от къща. Къщата била двуетажна. Първият етаж
също се продавал. Разказва, че е ходила до имота и че имало майстори , по двора имало
строителни материали. Уговорката била да бъдат довършени стълбището, таваните,
покривът, входната врата. Синът и се нанесъл доста късно, лятото или есента на 2008
г., тъй като когато започнали да обзавеждат се оказало, че няма канализация. Те били с
малко дете и по тази причина отишли да живеят при свидетеля Е.. Не може да каже
дали имотът е имал трето ниво, защото стълбището било в ужасен вид. Имало
вътрешно стълбище, което водело от първи към втори етаж, съответно от втория етаж
към таИ.. Имало работници, чували се стъпки нагоре надолу постоянно. Свидетелката
ходела да им помага за детето. Имало работници, но им било казано, че трябва да си
довършват работата със стълбището, което води към таИ.. Спомня си, че имало теч на
кухнеския бокс и по силен такъв в банята. Оказало се, че течът идва от т.н. горно ниво-
таванския етаж, където живеели млади хора, наематели. Тогава разбрали, че на третия
етаж живеят хора, година след нанасянето. Течът отстранили като се обадали на
младото момче, от което закупили етажа. Разказва, че при закупуването къщатата била
на два етажа, нямало обособен трети етаж. Имало разбита стълба от второто към
третото ниво.
От показанията на свидетеля Н.С.Н. се установя, че на същия е известен имотът,
който покойния му брат закупил през 2007 г., който се намирал в кв. Р.. Посещавал е
имотът с брат си, преди да го закупи. Имотът представлявал към онзи момент,
двуетажна къща със съответните мазета и тавани. Имотът тотално се ремонтирал. В
4
двора било пълно със строителни материали. Имало два апартамента. Свидетелят е
влизал само до този на първи етаж. До втория се стигало по вътрешни стълби.
Доколкото си спомня е имало уговорка да се направи изолация на къщата. За свидетеля
къщата си била на два етажа. Сградата била с висок сутерен с таван. Не си спомня дали
таванското помещение е имало прозорци. Виждал е хора да се качват по стълбищетото,
но не знае какви са тези лица. Не може да каже дали сградата е надстрояИ..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно пасивно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 60 вр. 61, ал. 2 ЗС за присъждане на припадащата се част от разходите за
извършените подобрения от останалите съсобственици.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване : 1/ извършване на
строително-монтажни работи от твърдяния вид, характер и обем в процесния период,
както и тяхната стойност, 2/ изразходваните от него средства за ремонта; 3/ стойността
на имота преди и след подобренията; 4/обстоятелството, че работата е била предприета
уместно и е водена добре; 5/ обстоятелството, че останалите съсобственици –
ответниците не са се противопоставили на ремонта, 6/ обогатяването на ответниците.
При противопоставяне на доминуса в хипотезата на чл. 61, ал. 3 ЗЗД, искът се
разглежда по правилата за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже наведените в отговора възражения,
респективно погасяване на вземането.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Както бе посочено по-горе, с приетия по делото доклад са отделени за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответниците са
съсобственици на УПИ ... от квартал 226 / по плана на граС., местност „Г. М. - П. - Р.
ул. „П. ш.” № 35 А, като притежават по 1/3 ид.част от същото на основание договори за
покупко-продажба от 2007г., сключени с ищеца; че ищецът е извършил надстрояване
на собствената им двуетажна сграда, находяща се в процесния поземлен имот с трети
етаж, за което липсва съгласие на останалите съсобственици, който имот, ведно с 1/3
ид.част от парцела е дарил на майка си ИИ. У. на 20.11.2009г., както и че с влязло в
сила Решение № 34/02.03.2020г. по гр.д. № 1282/2019г. по описа на ВКС, ІГО е прието,
че надстроеният трети етаж на основание чл. 92 ЗС е станал съсобствен между
ответниците и ИИ. У., като била допусната съдебна делба по отношение на същия при
следните квоти по 1/3 ид.част за И.Т. У.; общо за Б. Ж. Е. и П. В. Д.а, както и общо за Р.
С. Н., С. Д. Н. и С. Д. Ч. - общо 1/3 ид. ч.
Спорни моменти по делото са видът на извършените подобрения, дали
подобренията са били извършени със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици и дали претендираните от ищеца вземания за подобрения са погасени
по давност.
По въпросите, свързани с тълкуването и прилагането на чл. чл. 72, чл. 74, чл. 30
ЗС, чл. 60-чл. 62, чл. 110 и чл. 114 ЗЗД, настоящият състав приема, че при
довод/възражение на съсобственика-подобрител, че е подобрил общата вещ в
качеството си на владелец на идеалните части на останалите съсобственици, съдът е
длъжен да изследва това обстоятелство. Ако съсобственикът е бил владелец на
идеалните части на останалите съсобственици от общата вещ, отношенията му с тях за
подобренията ще се уредят по реда на чл. 72-74 ЗС, а ако е бил държател – по реда на
чл. 30, ал. 3 ЗС (ако подобренията са извършени със съгласието на останалите
съсобственици), по реда на чл. 60 и сл. ЗЗД (ако липсва съгласие на останалите
съсобственици) и по реда на чл. 59 ЗЗД (ако останалите съсобственици са се
противопоставили на извършването им).
В решение № 339/10.10.2011 г. по гр.д. № 1072/2010 г., ВКС, І г.о. - В т.І.5 на
ППВС №6/1974 г. е прието, че ако съсобственикът не е владелец на частите на
5
останалите съсобственици, отношенията му с тях за подобренията се уреждат съгласно
чл.30, ал.3 ЗС. Това принципно положение е развито в практиката на ВС и ВКС –
решение 532/17.06.94 г. по гр.д.№ 382/94 г. на ВС, І ГО; решение № 615/02 г. по гр.д.№
93/02 г. на ВКС, І ГО и др. В тях се приема, че когато съсобственикът извършва
подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на
идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод извършените
подобрения се уреждат по правилото на чл.30, ал.3 ЗС, ако подобрението е извършено
със съгласието на останалите съсобственици; ако липсва такова съгласие – по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл.60 и сл. ЗЗД, а ако
останалите съсобственици са се противопоставили – по правилото на чл.59 ЗЗД. От
тези принципни постановки следва, че само когато съсобственикът владее цялата вещ,
отричайки правата на останалите съсобственици, отношенията между тях по повод
извършените в имота подобрения се уреждат по правилата на чл.72 – чл.74 ЗС. В този
случай увеличената стойност на имота може да се претендира ако владението е
добросъвестно /съсобственикът е придобил другите идеални части от имота по силата
на годно правно основание, без да знае, че праводателят му не е собственик/ или при
недобросъвестно владение, на основание чл.74, ал.2 ЗС – когато другият съсобственик
е знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това. В
останалите случаи, когато съсобственикът е владелец само своята идеална част от
имота и е държател на частите на останалите съсобственици, той не може да
претендира за увеличената стойност на имота при извършване на подобрения, а
отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина, указан в т.І.5 на ППВС №
6/1974 г. и посочената практика на тричленни състави на ВС и ВКС. Единствено в
хипотезата на чл.60, вр.чл.61, ал.2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на
имота, но само ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, тъй като в
този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването.
Идеята е, че ако разходите са по-големи от увеличената стойност на имота,
останалите съсобственици се обогатяват само до размера, с който се е увеличила
стойността на дела им от съсобствената вещ, а ако разходите са по-малки от
увеличената стойност, обогатяването е до размера на разходите, които биха направили
за подобряването на имота. В този случай подобрителят действа при условията на
чл.60, ал.2 ЗЗД - при воденето на чужда работа без пълномощие , т.е. не само в чужд, а
и в собствен интерес, тъй като подобряването на съсобствения имот увеличава не само
стойността на неговия дял от него, а и този на останалите съсобственици. Поради това
последните съгласно чл.30, ал.3 ЗС дължат това, с което са се обогатили, но не
увеличената стойност на имота, ако тя е по-голяма от направените разноски за
подобренията в съсобствения имот.
Определянето на правното основание на иска представлява издирване на
съответната приложима към конкретния спор правна норма, въз основа на наведените
в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства и изведения въз основа на
тях петитум. В случая, вобстоятелствената част на искова молба ищецът посочва
изрично, че подобренията се явяват извършени от него в качеството му на
съсобственик към онзи момент и държател на идеалните части на останалите
съсобственици (ответниците). Твърди се още, че строителството на третия етаж, както
и последващите строително-ремонти работи в него, са извършени със знанието и без
изричното съгласие, но и без противопоставянето на съсобствениците на мястото.
Следователно, приложимата към случая правна норма, под която следва да бъде
подведен спора, е тази на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, тъй като съсобственикът, извършил
подобрения в съсобствен имот без предварителното съгласие на останалите,
осъществява състава на водене на чужда работа без пълномощие, предприета и в негов
(на съсобственика-подобрител) интерес, понеже полезността на подобренията ползват
всички съсобственици. В този смисъл са и дадените разрешения с тълкувателно
решение № 85/1968 г. на ВС, ОСГК, което в частта, в която не е отменено от
Постановлението на Пленума на ВС № 6/1974 г., е запазило сила. Съгласно цитираната
правна норма, в тези случаи заинтересованите съсобственици отговарят пред гестора и
дължат обезщетение за припадащата се на дела им част от разноските, с които той е
обеднял, до размера на обогатяването си, съизмеримо с увеличената стойност на
6
съсобствения имот в следствие на подобренията.
За доказано в настоящото птроизводство съдът приема, че в периода от
м.10.2006 г. - м.12.2007 г., ищецът К. П. У. е извършил подобрения, изразяващи се в
построяване на жилище - апартамент № 3, представляващо надстройка над
двуетажната масивна жилищна сграда на ул. „П. ш.“ № в грС., на кота + 6,00 м., със
застроена площ от 74,12 кв. м., състоящо се от дневна, кухня с трапезария, спалня,
сервизни помещения, килер и тераса, както и в облицовка на стени и тавани с
гипсокартон, цялостно изграждане на ел. инсталация и на ВиК, поставяне на
алуминиева дограма на три прозореца и на балконската врата, поставяне на външна
входна метална врата, шпакловане и боядисване на стени и на тавани, цялостно
обзавеждане на баня - плочки и санитария, и поставяне на климатик във всекидневната.
Не се доказа само твърдяното цялостно поставяне на подова настилка от ламинат.
Посочените от ищеца множество подобрения са установени по вид, количество и
стойност както от приетите по делото заключение на съдебно-техническа експертиза,
така и от показанията на разпитаните по делото свидетели ИИ. У. (майка на ищеца) и
Е. У. (съпруга на ищеца), които преценени при съблюдаване разпоредабата на ччл. 172
ГПК съдът не намери основание да не кредитира.
Спорно по делото е дали подобренията са били извършени със знанието и без
противопоставянето на съсобствениците. Съдът приема, че това твърдение е е
установено от показанията на всички разпитани по делото свидетели. И свидетелите на
ответната страна заявяват, че в процесния имот се е извършвал ремонт, имало е много
строителни материали и майстори, ремонтирало се е стълбището към третия етаж.
Няма как живущите на първи и втори етаж в жилищната сграда да не са наясно, че е
извършва ремонт на покрива на сградата, че сградата се надстроява и че на третия етаж
е обособено жилище, в което живеят други лица, когато етажите се сързват по между
си посредством вътрешно стълбище. За лишено от житейска и правна логика съдът
възприема противното. Не се доказа от събраните по делото писмени и гласни
доказателства сочените от ищеца подобрения да са извършени с изричното съгласие на
останалите собственици. Знанието за извършването на подобренията, съгласието или
противопоставянето от страна на останалите съсобственици, имат значение единствено
за правното основание, на което подобрителят може да търси изравняване на
имуществените сфери – по чл.30, ал.3 ЗС, ако подобренията са извършени със
съгласието на останалите съсобственици; по чл.61, ал.2 ЗЗД, ако такова съгласие
липсва, или по чл.59 ЗЗД, когато те са се противопоставили изрично.
В процесния казус според заключението на вещото лице направените от ищеца
разноски за подобренията възлизат на сумата от 51 510 лв., а увеличената стойност на
имота от тях - 289 065 лева (съдът въприема тази стоиност, тъй като при нея експертът
е отчел, че трети етаж е последен, без финишна настилка на пода в дневна и стая, някои
видове работи подлежащи на ремонт), поради което вземането му спрямо ответниците
следва да се определи до размер на сумата от 34 3240 лева ( 2/3 от 51 510 лева), с които
тои е обеднял и които са под размера на обогатяването им със сумата от 37 886,50 лева
( 2/3 от 75 773 лева – разликата в стойността на имота без извършени подобрения), с
която те са се обогатили. Тъй като изменение на иска не е предприето в срока по чл.
214, ал. 1, изр. последно от ГПК, исковете се явяват основателни и следва да бъдат
уважени до пълните им предявени размери от общо 33767 лв., дължими от
ответниците, както следва: Б. Ж. Е., П. В. Д.а и Р. С. Н. сумата от по 8441,75 лв., както
и всеки от ответниците С. Д. Н. и С. Д. Ч. сумата от по 4220,88 лв., представляваща
припадащата се част на всеки от ответниците от сумата 33 767 лв.
С оглед на изложеното, съдът следва да разгледа своевременно релевирното от
ответниците възражение за погасяване на вземането за подобрения по давност.
Настоящият състав приема, че погасителната давност по вземания за
присъждане на обезщетение по чл.61, ал.2 ЗЗД за подобрения, извършени от
съсобственик по отношение на частта от имота, която държи за другия съсобственик,
започва да тече от момента на извършване на подобренията ( в този смисъл са:
Решение № 72/01.10.2020 г., постановено по гр.дело № 3485/2019 г. по описа на ВКС,
7
Решение №175/20.07.2017 г., постановено по гр.дело № 60213/2016г. на ВКС, Решение
№ 146/15.02.2021 г., постановено по гр.дело № 1238/2020 г. на ВКС и др.). Съдът
намира възражението за основателно и съображенията за това са следните:
Разрешението, дадено от ВКС в хипотеза на предявени вземания за присъждане на
обезщетение за подобрения, извършени от владелец в чужд имот, както и за
подобрения, извършени от съсобственик, но в качеството му на владелец на идеалните
части на останалите съсобственици, не може да намери приложение, тъй като
съсобственикът, който е извършил подобрения в съсобствен имот без съгласието на
останалите съсобственици, но и в свой интерес, няма качеството „владелец“ по
отношение на идеалните части от имота, притежавани от другите съсобственици. По
отношение на тези идеални части той упражнява държане, поради което приложение
при определяне на началния момент, от който започва да тече погасителната давност,
следва да намери правилото на чл.114 ЗЗД.
Както ОСГК на ВКС приема в ТР №85 от 02.12.1968г. по гр.д.№149/1968г., ако
съсобственикът е извършил подобренията като съсобственик, който държи частите на
останалите съсобственици, т.е. без да е изменил намерението си да владее като такъв,
отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно
правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на
останалите съсобственици. Според приетото в ППВС №6 от 27.12.1974г. по гр.д.
№9/1974г., само за вземанията на недобросъвестния или добросъвестния владелец за
подобрения в чужд имот погасителната давност започва да тече от момента на
прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на
собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването
на иск за делба. Както се сочи в мотивите към ППВС №6 от 27.12.1974г. по гр.д.
№9/1974г., т.VI.13, приложение и в отношенията по повод подобренията, извършени в
недвижим имот, намира правилото на чл.114, ал.1 ЗЗД, като с оглед особеностите, с
които се характеризират правоотношенията, които възникват между владелеца,
извършил подобренията, и собственика на имота, в тези хипотези с оглед общия
смисъл на закона и справедливостта следва да се приеме, че изискуемостта на
вземането за подобрения върху чужд имот не съвпада с извършването на самото
подобрение, а трябва да се отнася към един по-късен момент, а именно от момента на
прекъсване на владението. За останалите случаи обаче в т.VII e прието, че запазва
действието си вече посоченото по-горе ТР №85/1968г. Следователно в останалите
случаи на извършени подобрения в съсобствен имот, когато извършилият
подобренията съсобственик има качеството „държател“ спрямо идеалните части на
другите съсобственици, приложение следва да намери общото правило на чл.114, ал.1
ЗЗД, а не предвиденото в т.VI.13 на ППВС №6/1974г. изключение. В този смисъл са
изразявали становища тричленни състави на Първо ГО на ВКС при произнасяне по
същество по спорове за присъждане на обезщетение за подобрения, разгледани по реда
на чл.61, ал.2 ЗЗД – решение №41/24.02.2014г. по гр.д.№6652/2013г. на Първо ГО на
ВКС; решение №65/19.07.2017г. по гр.д.№3114/2016г. на Първо ГО на ВКС; решение
№160/05.12.2019г. по гр.д.№948/2019г. на Първо ГО на ВКС.
В хипотеза като настоящата, при която съсобственикът е извършил
подобренията в съсобствения имот и в свой интерес, но при липса на съгласие на
останалите съсобственици, упражнявайки при това държане спрямо техните идеални
части от имота /чл.61, ал.2 ЗЗД/, погасителната давност за направените от него
разноски започва да тече от момента на извършване на подобренията – в случая от
2006 г., респ. 2007г. Не се споделя от настоящата съдебна инстанция тезата, че
субективното отношение на съсобственика към имота е от съществено значение за
8
изискуемостта на вземането за извършените от него подобрения. На първо място по
причина, че съзнанието, т.е. субективният елемент, с който едно лице упражнява
фактическата власт върху имота, не е факт, който се осъществява по начин да достигне
до знанието на другия съсобственик, респ. до действителния собственик на вещта в
хипотеза на подобряване на изцяло чужд имот. Съзнанието, мисълта, т.е. намерението,
с което се осъществява фактическата власт върху един недвижим имот и се извършват
подобрения в него в този смисъл остава скрито за останалите съсобственици. Именно
поради това законът установява оборима презумпция, уреждаща правното значение на
субективния елемент, като съдебната практика е категорична и към настоящия момент
постоянна, че съсобственикът трябва да демонстрира това свое намерение спрямо
другите съсобственици, за да придобие качеството владелец и на техните идеални
части от съсобствената вещ. Презумпцията по чл.69 ЗС намира приложение само
когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от
момента на установяването си, каквато хипотеза в отношенията между съсобственици
не е налице, освен в изключителни случаи, когато основанието, на което е установена
фактическата власт, отрича правата на другите съсобственици. За правното основание,
на което извършилият подобренията съсобственик може да претендира от останалите
съсобственици заплащане на вложените разноски, респ. равностойността на самото
подобрение, от съществено значение следователно е не субективното отношение на
извършващият подобренията съсобственик към вещта, а обстоятелството дали това
субективно отношение е достигнало до тяхното знание, както и дали са били
уведомени за извършването на подобренията, дали са се съгласили с тяхното
извършване, респ. изрично са се противопоставили на това. В хипотеза, при която
съсобственикът установява фактическа власт върху съсобствената вещ на основание,
което признава правата и на останалите съсобственици, той има качеството „държател“
на техните идеални части изначално още към момента на установяването .
Подобряването на съсобствената вещ със съзнание за своене, т.е. в хипотеза на
упражняване на фактическата власт върху вещта при отричане правата на останалите
съсобственици, следователно съдържа в себе си изключение от установеното в закона
правило.
Не се споделя тезата на ищцовата страна, че началния момент, от който следва
да тече давността е 02.03.2020 г. (датата на постановяване на Решение №
34/02.03.2020г. по гр.д. № 1282/2019г. по описа на ВКС, ІГО) или на 16.12.2021 г.
(датата на предаване на владението от страна на ИИ. У. на ответниците) и цитираната в
тази връзка съдебна практика, обективирана в решение №175/13.10.2016г. по гр.д.
№821/2016г. на Трето ГО на ВКС и посоченото в него решение по гр.д.№ 21/2009 г.,
постановено по реда на чл.290 ГПК от състав на ІІ т.отд. на ВКС. Посочената съдебна
практика е неотносима към настоящия правен спор, тъй като касае хипотез на
прекратено наемно правоотношение и не може да бъде приложена по аналагоя в
настоящия случай, които касае отношения между съсобственици. Хипотезите на
подобрения, извършени в чужд имот и подобрения, извършени от наемател в наетия
въз основа на договор за наем имот са различни и се уреждат различно от закона, по
отношение на настъпването на изискуемостта на вземането за подобренията, респ. за
разноските за тяхното извършване или за увеличената стойност на имота. Посочената
от ищеца съдебна практика е неотносима към настоящия правен спор.
По тези съображения и при отчитане на времето, в което подобренията са били
извършени /2006г.-2007г./ следва да се приеме, че до предявяването на иска по
настоящето дело /30.06.2021г./ погасителната давност по отношение на претенцията на
9
ищеца е изтекла и предявените от него искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съобразно изхода на делото на ответниците се дължат разноски в размер на 2000
лева за заплатено в брой адвокатско възнграждение, съгласно предствен по делото (л.
141 ) договор за правна защита и съдействие. За неосноватално съдът намира
възражението за прекомерност на ищеца за претендираното от ответниците адвокатско
възнграждение. Същото се претендира общо от петимата ответници (по 400 лева от
всеки от тях) и под нормативно установения минимум.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. У. , ЕГН **********, с адрес: грС., ул. „К. б.“
.. ет против Б. Ж. Е., ЕГН **********, П. В. Д.а, ЕГН **********, Р. С. Н., ЕГН
**********, С. Д. Н., ЕГН ********** и С. Д. Ч., ЕГН **********, всички със съдебен
адрес: грС., бул. „В.“ № №, аап. обективно пасивно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 60 вр. 61, ал. 2 ЗС за осъждане на ответниците да заплатят
следните суми: всеки от ответниците Б. Ж. Е., П. В. Д.а и Р. С. Н. сумата от по
8441,75 лв., както и всеки от ответниците С. Д. Н. и С. Д. Ч. сумата от по 4220,88
лв., представляващи припадащата се на дела им част от разходите за подобренията в
общ размер от 33 767 лв., извършени от ищеца в съсобствения им имот - УПИ ... от кв.
226 по регулационния план на м. „Г. М. - П. - Р.“, сторени от ищеца в периода м.
10.2006 г. - м. 12.2007 г. и изразили се в построяване на жилище - апартамент № 3,
представляващо надстройка над двуетажната масивна жилищна сграда на ул. „П. ш.“
№ в грС., на кота + 6,00 м., със застроена площ от 74,12 кв. м., състоящо се от дневна,
кухня с трапезария, спалня, сервизни помещения, килер и тераса, както и в облицовка
на стени и тавани с гипсокартон, цялостно изграждане на ел. инсталация и на ВиК,
поставяне на алуминиева дограма на три прозореца и на балконската врата, поставяне
на външна входна метална врата, шпакловане и боядисване на стени и на тавани,
цялостно поставяне на подова настилка от ламинат, цялостно обзавеждане на баня -
плочки и санитария, и поставяне на климатик във всекидневната, ведно с обезщетение
за забава от деня на исковата молба 30.06.2021 г. до окончателното погасяване като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. П. У. , ЕГН **********, с адрес: грС., ул. „К. б.“ .. ет ДА
ЗАПЛАТИ НА Б. Ж. Е., ЕГН **********, П. В. Д.а, ЕГН **********, Р. С. Н., ЕГН
**********, С. Д. Н., ЕГН ********** и С. Д. Ч., ЕГН **********, всички със съдебен
адрес: грС., бул. „В.“ № №, аап. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2000,00 лева
(по 400 лева на всеки от тях) – разноски за адвокатско възнграждение в производството
по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10